Една жена влязла в ресторант и поръчала супа от аспержи. Няколко минути по-късно келнерът й поднесъл димящото блюдо и се оттеглил.
- Келнер! – извикала жената. - Елате насам.
- Да, госпожо? – приближил се той.
- Опитайте тази супа! – наредила тя.
- Какво има, госпожо? Не поръчахте ли такава?
- Опитайте супата! – повторила жената.
- Но какво става? Безсолна ли е?
- Опитайте супата!
- Да не е студена?
- Опитайте супата! – повтаряла упорито жената.
- Но, госпожо, моля ви, кажете ми какво има… – настоявал келнерът.
- Ако искате да разберете какво има, опитайте супата – не отстъпвала жената, сочейки чинията.
Келнерът разбрал, че нищо не било в състояние да откаже своенравната клиентка от каприза й, седнал пред чинията с димяща течност и след като огледал масата, казал с известна изненада:
- Но тук няма лъжица…
- Видяхте ли? – отговорила жената. – Ето това исках да ви кажа: няма лъжица!
Всеки път, когато си спомня тази случка, си казвам колко хубаво би било да свикнем да назоваваме големите и малките неща, събитията, ситуациите и емоциите направо, без заобикалки, такива, каквито са.
Хорхе Букай
Няма коментари:
Публикуване на коментар