вторник, 16 януари 2018 г.

Без заобикалки

Една жена влязла в ресторант и поръчала супа от аспержи. Няколко минути по-късно келнерът й поднесъл димящото блюдо и се оттеглил.

- Келнер! – извикала жената. - Елате насам.

- Да, госпожо? – приближил се той.

- Опитайте тази супа! – наредила тя.

- Какво има, госпожо? Не поръчахте ли такава?

- Опитайте супата! – повторила жената.

- Но какво става? Безсолна ли е?

- Опитайте супата!

- Да не е студена?

- Опитайте супата! – повтаряла упорито жената.

- Но, госпожо, моля ви, кажете ми какво има… – настоявал келнерът.

- Ако искате да разберете какво има, опитайте супата – не отстъпвала жената, сочейки чинията.

Келнерът разбрал, че нищо не било в състояние да откаже своенравната клиентка от каприза й, седнал пред чинията с димяща течност и след като огледал масата, казал с известна изненада:

- Но тук няма лъжица…

- Видяхте ли? – отговорила жената. – Ето това исках да ви кажа: няма лъжица!

Всеки път, когато си спомня тази случка, си казвам колко хубаво би било да свикнем да назоваваме големите и малките неща, събитията, ситуациите и емоциите направо, без заобикалки, такива, каквито са.

Хорхе Букай

четвъртък, 11 януари 2018 г.

Какъв е Адът?

Следният текст по-долу е всъщност въпрос даден на изпита по химия във Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова “професионален” че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет, благодарение на което го четем и ние.
Допълнителен въпрос: Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)?
Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл – газовете се охлаждат при разширявяне и се нагряват при свиване.
Един от студентите обаче написал следното:
Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето. Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля че с достатъчна точност можем да предположим че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма.По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия, можем да приемем че всички души ще попаднат в Ада. При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.
Оттук произтичат две възможности:
1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята.
2. Ако Адът се разширява по бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне.
И така, какво ще се случи?
Ако приемем за верен постулатът формулиран от приятелката ми Тереза, че “по скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб” и като вземем предвид факта че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е вярно и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира … оставяйки само Рая и по такъв начин доказвайки съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше “О, боже!”.
източник: http://obichamvicove.com/2018/01/06/kakav-e-adat/

четвъртък, 7 декември 2017 г.

Предизвикателство към зодиите

Взето от нета:


Дванадесетте зодии ще крият труп.
Овенът прави план. Телецът мълчи и мисли. Близнаците говорят несвързано. Ракът е в шок. Лъвът казва: "Аз ще се погрижа.". Девата търси какво да облече. Везната: "Ще дойда, няма дойда". Скорпионът взима лопата. Стрелецът не харесва лопатата. Козирог: "Аз ще копая." Водолеят е толкова студен, че не се знае дали и той не е мъртъв. Рибите вече пият, плачат и пак пият ...
Резултатът:
Планът на овена не струва (той е обиден, няма да копае). Телецът още мълчи, ама не мисли вече. Близнаците говорят повече от друг път (глупости, естествено). Ракът се прави на умрял, дано всичко се размине. Лъвът: "Аааа, аз няма да си цапам ръцете!" Девата не е подходящо облечена. Везната още се чуди какво да прави. Стрелецът не може да копае с тази лопата. Козирогът, както всички знаем, само говори и нищо не върши. Водолеят май наистина е умрял. Рибата пие трета бутилка водка. Скорпионът взима лопатата, копае и си мисли: "Тоя да го закопая, че после имам още единайсет..."

четвъртък, 19 октомври 2017 г.

Студентски спомени

 Имаше много хубав постинг посветен на всевъзможните случки по време на студентски изпити. В един  коментар беше описана следната случка от студентството:
 "Преди време една моя преподавателка ни разказа за неин колега от студентските години, който в момента е известен политик. На изпита по философия го попитали "Колега, вие четохте ли Ортега и Гасет?", на което талантливия студент отговорил "само единият" Е, като прочете и другия, да се яви пак:))" 
Това ме подсети за този страхотен испански философ Хосе Ортега и Гасет
и ето няколко негови цитата:

  • Досадникът е човек, който ни лишава от самотата ни, без да ни предостави компания.
  • Европа наистина представлява едно пространство, но пространство, пропито с цивилизация и тази цивилизация, нашата, европейската, ни е превърнала нас, европейците, в нещо проблематично.
  • Законът, който обуславя големите промени в живописта, е смущаващо прост. Първо се рисуват неща; после - усещания; накрая - идеи.
  • Животът не търпи да бъде подменян нито от вярата-откровение, нито от чистия разум.
  • Изкуството няма право на съществуване, ако се ограничава само да възпроизвежда действителността, дублирайки я безсмислено. Неговата мисия е да създаде един въображаем хоризонт.
  • Интелектуалецът е името на едно призвание. Талантът е името на една дарба.
  • Интелектуалецът е пиян по рождение.
  • Истинската любов е само опит да се разменят две самоти.
  • Както окото разбира между колебанията на ефира, така душата на всеки отделен човек избира между истините; същото е с душата на всеки народ и на всяка епоха.
  • Мъжете могат да се разделят на три типа: такива, които се мислят за Дон Жуановци; та­кива, които смятат, че са били; и други, които вярват, че са могли да бъдат, но не са поискали. Последните са тези, които - с благородно намерение - са готови да атакуват Дон Жуан, а може би и да го анатемосат.
  • Невярна е всяка перспектива, която се представя като единствено възможна. Големите системи на философията също не са всеобщовалидни картини на света, а очертават индивидуалният хоризонт на своя създател. Само ако сме в състояние едновременно да обхванем тези единични перспективи, бихме могли да се доближим до абсолютната истина в безкрайното и многообразие - така както я притежава Бог.
  • ... Но истината е съвсем друга: живеем във време, в което чувстваме изумителни способности да осъществяваме, но не знаем какво точно. Владеем всичко, но не сме господари на самите себе си. Чувстваме се изгубени сред толкова голямо изобилие. Получава се така, че при наличието на повече средства, повече знания, повече техники отвсякога съвременният свят изглежда възможно най-нещастният, който някога е съществувал: той чисто и просто се движи без посока...
  • Човек е интелектуалец за себе си, въпреки себе си, против себе си, неизбежно.


Нищо не се е променило

след 8 години нищо не се е променило...

 И днес (2009 г.) вече за проден ден установих, че туй шофьорлъка из нашите родни най-познати места е най-трудно. Всичко уж си знаем, къде какъв знак има, къде пазят полицаите и т.н и...хоп изненадаааа - РЕМОНТ. Днес пак отново преоткривах улиците из центъра на Бургас. Тръгвам от СУПЕР централата градска част, която е с характерна за малките, но вече станали огромни градове, малки улици, които по-голямата част са се превърнали в паркинги и някъде там все още е останало място да се измъкне една кола (по възможност по-малка). Стигнах до ремонтираната "Републиканска" (която всъщност е "Цар Симоеон някой от всичките", но всички си я знаем като "републиканска") и там на светофара се оказва, че на дясно към една от по-широките улици като "Демокрация" достъпа е затворен, заради въпиюща нужда да се построи поредната необитаема кооперация. Добреее и да продължа по вече ремонтираната улица пак си е алтернатива, но вместо да се направи ремонт с който да се разшири улицата, то в този случай просто стана по-хубав паркинг. Карам си аз и ...аааа улицата свърши, просто са решили, че ще ремонтират още не ремонтирани места от нея и варианта за преминаване е през другата огромна улица "Оборище", която и с паркираните коли е само за полови кола. В Македония често срещах един знак на който пишеше "Пътот е широк 5 метра" - хубаво, ама само да е пътот да не беше и пакинг можеше и да се кара по нея. След около 100- 200 м, които едва успяхме да ги преминем с вече станалата колона от 10 автомобила и срещу нас от "Сан Стефано" реши да влезе и някакъв пикап. Имаше едни такива реакции от страна на шофьора да се запознае с нашите роднини, но..да бяхме една-две коли, а то поне 10 -тина и помахна с ръка и така си остана недовършена благословита. Чак ми стана жал за човека - имаше желание. В късния следобед като се обяснявах с една приятелка как се преминава през "Оборище" тя ме контрира, че съм имала късмет все пак, когато тя е минавала от там като бонус е имало и паяк, който правил опити да вдигне паркиралите пред къщите си коли. След като все пак се докопах до малко по-широка улица и дори стигнах на сфетофара на "Новата поща" и замалко да сгазя един пешеходец. Човека не се интерисуваше от трафика, нещо се беше загледал зад нас и откровенно си спря прад колата и така се загледа зад колоната от коли, че чак ми идеше да сляза и да застана до него и да гледам явно неимоверно интересния трафик на улицата. Същата ситуация и на връщане, за да стигна до домашното огнище, пообиколих околните села и комплекси и  без малко да сгазя още няколко безстрашни пешеходеца си казах СТИГА (ей така с махване на ръка като Елена Йончева) ще трябва да се предприемат драстични мерки. 

Моят смисъл

и това е било преди почти 10 години - май месец 2009


Преди няколко дни doriana ми отправи предизвикателството поело вече по веригата - 10 те любими неща. Доста ме замисли, кои са ми любимите неща и да си кажа не можах да отговоря, но пък си отговорих, какво обичам и ето предизвикателството от doriana и моя отговор - не знам, дали ще ти хареса.

http://doriana.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/05/07/moite-10-liubimi-neshta.331643
Може би не са толкова много, но пък съдържат всичко в себе си.
Първо и най-вече обичам живота, ама онзи живот с голяма буква и страхотно разнообразие. Обичам го защото, се изплъзваше по едно време, защото предлага всичко - емоция, тръпка, скука, та чак омраза, а колко пъти ми е идвало и въобще да го живея и да хвана за гушата и да му обясня, че така не трябва да прави с хората, обичам го във възможността да мога да му се радвам, да виждам слънцето, небето, обичам го защото всеки ден мога да му се любувам.
Второто, което обичам, са хората около мен, всички хора, и тези намръщените и сърди и всички онези, които по някакъв начин се докосвам постоянно. Усмихнатите ме зареждат с енергия, другите - просто ме карат да се замисля - защо са тикава.
Трето: Обичам приятелите си, едни по един начин, други по друг, но те са тези, които ми помагат в тежките ми дните, а в другите дни ги изживявам пълноценно.
Четвърто: Обичам историите на хората, всички истории, защо така е станало, защо така се е получило-просто историите на хората. Преди време по мой адрес бях прочела един коментар, че съм колекционерка на истории, да, обичам историите на хората.
Пето: Обичам си работа нищо, не друга, не всякоя, а тази и я работя с удоволствие, което няма да е много време,- ще ни съкращават, но пък какво от това - животът продължава.
Останалите 4 неща, които обичам са моето семейство. Колкото и невъзможно и изчерпващо да е, те са ми една голяма част от живота, не основната и си ги обичам, ама много, а и те го знаят.
И на последно място – обичам, много обичам дребните неща от живота, слънцето над морето, едни такива уж обичайни, но адски мили жестове, дребните детайли, които са около и на бюрото ми, както и факта, че съм помогнала на някого и най-вече удоволствието да си полезен.


понеделник, 9 октомври 2017 г.

Специалните сме ние

Част от книгата на Сердар Юзкан - Изгубената роза 
това за мен е едно точното внушение, което дават на съвременния роман тип - Секса и града. Цената на дрехата да определя нашата цена

За Диана това беше един най-обикновен пазарен ден. В бутика тя първо бе обмислила дали има нужда от нова блуза, каза си, че вече е пазарувала достатъчно, но накрая все пак реши да си купи още една жълта блуза.
Когато я показа на майка си, дори не си направи труда да скрие етикета с цената — четиристотин долара.
След като хвърли поглед на етикета, майка й попита:
— Скъпа, не прочете ли във вчерашния вестник за разпродажбата в Париж?
— Не, мамо. Защо?
— Жилетка на Декарт[1] била продадена за двайсет и пет хиляди долара.
— Нима? Радвам се, че не сме били там. Ти нямаше да можеш да я купиш, а това щеше да се набие в главата ми. Както и да е, виж, моята блуза е много по-готина от тази жилетка на Декарт. Не мислиш ли!
— Само за двайсет и пет хиляди, Диана!
— Ох, добре де! Разбирам какво искаш да ми кажеш. Опитваш се да ми втълпиш, че четиристотин долара са много пари за блуза като тази? Нали, скъпа мамо!
Диана знаеше отлично, че майка й не мислеше това, но искаше да използва чара си, за да мине гладко и леко, така че да може щастливо да закачи новата си блуза при останалите в гардероба.
— Е, ти си права за едно нещо, скъпа. Блузата наистина е по-готина от жилетката. Неговите жилетки не са изработени от коприна или кашмир, не са от Дона Карън или от Армани. Всъщност тя не би трябвало да струва повече от пет долара в мола.
— Все пак цената е повече от впечатляваща, мамо! Искам да кажа, че жилетката е била носена и изтъркана от Декарт!
— Точно така. Да бъде носена и изтъркана от личност като Декарт със сигурност ще повиши цената, на която и да е дреха. Но можеш ли да си представиш обратното?
— Какво искаш да кажеш?
— Дрехата да повиши цената на човека…
Диана увеси нос за миг. Осъзна какво се опитваше да й каже отново майка й по своя неповторим начин.
„Единственото нещо, от което се нуждаеш, за да се чувстваш специална, си ти самата.“