четвъртък, 29 декември 2011 г.

45 житейски урока

1. Живота не изглежда винаги справедлив, но все пак е хубав

2.Когато се съмняваш, просто направи следващата малка крачка.

3. Живота е прекалено кратък и хубав, за да си губим времето, мразейки някого.

4. Твоята работа няма да се грижи за теб, ако се разболееш, но твоите родители и приятели ще го направят. Поддържай връзка с тях.

5. Изплащай вноските по кредитните си карти всеки месец.

6. Няма нужда да печелиш всеки спор. Съгласи се, че не си съгласен/ а.

7. Поплачи си с някой. По-лечебно е, от колкото да плачеш сам/ а.

8. ОК е да се ядосаш на Бог. Той може да го понесе.

9. Живейте Тук и Сега, защото точно този миг е единствен и неповторим.

10. Когато става въпрос за шоколад, съпротивата е безсмислена J.

11. Бъди в мир с миналото си, за да не ти вреди на настоящето.

12. Няма нищо лошо в това децата ти да те видят да плачеш.

13. Не се сравнявай с другите. Нямаш си и най-малка представа какъв е техния живот.

14. Ако във връзката има тайни, не е добре ти да си част от нея.

15. Всяко нещо може да се промени с едно мигване на Бог. Но не се тревожи – Бог никога не мига.

16. Поеми дълбоко въздух – това успокоява ума.

17. Освободи се от всичко, което не нито полезно, нито красиво, нито приятно.

18. Това, което не те убива, наистина те прави по-силен/ а.

19. Никога не е прекалено късно за второ детство. То обаче зависи само и единствено от теб.

20. Когато става въпрос за твоите мечти, не приемай “не” за отговор.

21. Изгори свещите, използвай хубавите чаршафи, носи луксозното бельо. Не ги пази за специални случаи. Днес денят е специален

22. Следвай знаците по Пътя и спокойно се пусни по течението на реката на Живота

23. Бъди ексцентричен/ а сега. Не чакай до дълбока старост, за да носиш лилаво.

24. Най-важният сексуален орган е мозъка.

25. Никой друг не е отговорен за твоето щастие освен ти.

26. За всяко така наречено нещастие се запитай: “Ще има ли значение това след 5 години?”.

27. Винаги избирай живота.

28. Прощавай всичко на всеки.

29. Това кой какво мисли за теб не е твоя работа...

30. Времето лекува всичко. Просто си дай време.

31. Колкото и хубава или лоша да е една ситуация, тя ще се промени.

32. Не се приемай на сериозно. Никой друг не го прави.

33. Винаги вярвай в чудеса.

34. Бог те обича заради това, което е Той, а не защото ти си или не си направил/ а нещо.

35. Върви по нови пътеки, прокарай своя уникален път, остави следа.

36. Да остарееш е по-добро от колкото да умреш млад.

37. Твоите деца ще имат само едно детство.

38. Това, което наистина има значение, е че в крайна сметка си обичал/ а.

39. Излизай всеки ден навън. Чудесата чакат на всяка крачка.

40. Тревата винаги е по-зелена от другата страна на оградата.

41. Завистта е загуба на време. Вече имаш всичко, от което имаш нужда.

42. Най-доброто тепърва предстои.

43. Без значение как се чувстваш, стани, облечи се и излез.

44. Предай се на Живота.

45. Всеки миг от живота е дар от Бога, бъди благодарен/ а.

сряда, 21 декември 2011 г.

Какво даваме...

Нещо на вечната тема любов...

Общоприето е схващането, че човек се чувства наранен, когато не получава любов. Но не това ни наскърбява. Болката започва, когато не даваме любов. Родени сме, за да обичаме. Може да се каже че сме машини за любов, създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила, когато даряваме любов. Светът ни кара да вярваме, че нашето добруване зависи от хората, които ни обичат. Но това е изопачено разбиране, причина за много от нашите проблеми. Истината е, че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов. Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме !

Алън Коен

понеделник, 5 декември 2011 г.

времето е....

Преди години един мой приятел преживя много тежки моменти, тогава в тежките си мигове отчаянието му и безнадежността бяха негово ежедневие.От позиция на състоянието си тогава той се радваше и на малките постижения, които той правеше. Две крачки повече от вчера, малко по-дълга разходка и едно изречение, което постоянно повтаряше - Аз до работа да стигам и се прибирам, повече неща." Тогава му казвах един виц: Мъж при любовицата си и както си били блажено вече запали, се звъни и се прибира мъжа й. Жената уплашено му казала, че най-добре да скочи през прозореца, защото ако ги свари мъжът й, ще е по-лошо. Скочил мъжа и дакато летял на долу се молел: "Господи, ако ме спасиш повече жена няма да погледна, само в къщи ще си стоя, нищо дори няма да ми и минава през ума...." и все в тоз ред трескави мисли и...не щеш ли в това време минавал един камион, натоварен със сено. Паднал мъжа на меко, поотърсил се, поогледал се и казал: "Брей, колко малко време летях и колко много глупости казах."
Човек има невероятната способност да забравя и лошото и доброто, просто трябва да има тази вяра. Често спорехме за вярата и за това, че аз не съм толкова сляпо варваща като него, като той често го отдаваше на това, че не съм преминала неговите изпитания. Времето миваше и всичко се нареди добре и тук искам да допълня с една притча, която за мен е от голямо значение.

Един човек бил неимоверно богат - много приятели,много познати, все черпел всички наред.
Случило се обаче така, че загубил парите си,фирмите му фалирали, изведнъж приятелите и познатите изчезнали,жена му го напуснала,децата спрели да му говорят...целият му живот се сринал. Опитал да намери работа тук и там, но никъде не му давали. Накрая подбуден от отчаянието той решил да се обеси и да сложи край на живота си. С последните си пари тръгнал към магазина да купи въже.В магазина продавачът го попитал:

-За какво ти е това въже?
-Много мъка срещнах,много тежък живот ме налегна,загубих парите си,бизнесът ми фалира, решил съм да се беся.Вече няма за какво да живея.

Продавачът се подсмихнал,дал му въжето,а с него и една бележка и му казал:

-Това което пише на бележката,прочети го като се прибереш у вас преди да се обесиш.

Тръгнал си човекът,прибрал се,затегнал примката,опънал въжето,качил се на стола и точно да се пусне се сетил за бележката. Извадил я от джоба си и прочел "Няма все да е така"...
Помислил малко човекът и малка надежда се зародила у него. Махнал въжето от врата си.
Минало време малко по малко човекът започнал пак да се замогва,възстановил бизнеса си и парите си. Решил да даде угощение в чест на това, че отново живее добре. Поканил целия град,дошъл и магазинерът.Стоял кротко на една маса и наблюдавал.
Отишъл при него домакинът и му казал:

- Благодаря ти, добри човече. Ти ми спаси живота с онази твоя бележка. Сега отново съм богат, имам приятели и живота ми има смисъл. Кажи какво да направя, за да ти се отблагодаря?


Магазинерът го погледнал,поклатил глава и казал:

- Нищо не искам за отплата,освен едно... запомни добре... Няма все да е така!

Така е - няма да е все така, и това е едно хубаво мото за това, че животът е един постоянен кръговрат и ни дава изпитания и след преживането на това изпитание да ставаме по-силни. Проблема е да не минаваме границата и да се самозабравим...защото няма да е все така.

И тук искам да отправя още една малка причта като пожелание към този приятел, за да му помага в тежки моменти.

Един император извикал мъдреците си и им казал да му изработят пръстен, на който да гравират надпис, който да му помага в трудните моменти и да му напомня в добрите за тяхната преходност.
Дълго умували мъдреците и когато накрая красивият пръстен бил готов, на него пишело: "И това ще мине".