Студентски спомени

 Имаше много хубав постинг посветен на всевъзможните случки по време на студентски изпити. В един  коментар беше описана следната случка от студентството:
 "Преди време една моя преподавателка ни разказа за неин колега от студентските години, който в момента е известен политик. На изпита по философия го попитали "Колега, вие четохте ли Ортега и Гасет?", на което талантливия студент отговорил "само единият" Е, като прочете и другия, да се яви пак:))" 
Това ме подсети за този страхотен испански философ Хосе Ортега и Гасет
и ето няколко негови цитата:

• Досадникът е човек, който ни лишава от самотата ни, без да ни предостави компания.

• Европа наистина представлява едно пространство, но пространство, пропито с цивилизация и тази цивилизация, нашата, европейската, ни е превърнала нас, европейците, в нещо проблематично.

• Законът, който обуславя големите промени в живописта, е смущаващо прост. Първо се рисуват неща; после - усещания; накрая - идеи.

• Животът не търпи да бъде подменян нито от вярата-откровение, нито от чистия разум.

• Изкуството няма право на съществуване, ако се ограничава само да възпроизвежда действителността, дублирайки я безсмислено. Неговата мисия е да създаде един въображаем хоризонт.

• Интелектуалецът е името на едно призвание. Талантът е името на една дарба.

• Интелектуалецът е пиян по рождение.

• Истинската любов е само опит да се разменят две самоти.

• Както окото разбира между колебанията на ефира, така душата на всеки отделен човек избира между истините; същото е с душата на всеки народ и на всяка епоха.

• Мъжете могат да се разделят на три типа: такива, които се мислят за Дон Жуановци; та­кива, които смятат, че са били; и други, които вярват, че са могли да бъдат, но не са поискали. Последните са тези, които - с благородно намерение - са готови да атакуват Дон Жуан, а може би и да го анатемосат.

• Невярна е всяка перспектива, която се представя като единствено възможна. Големите системи на философията също не са всеобщовалидни картини на света, а очертават индивидуалният хоризонт на своя създател. Само ако сме в състояние едновременно да обхванем тези единични перспективи, бихме могли да се доближим до абсолютната истина в безкрайното и многообразие - така както я притежава Бог.

• ... Но истината е съвсем друга: живеем във време, в което чувстваме изумителни способности да осъществяваме, но не знаем какво точно. Владеем всичко, но не сме господари на самите себе си. Чувстваме се изгубени сред толкова голямо изобилие. Получава се така, че при наличието на повече средства, повече знания, повече техники отвсякога съвременният свят изглежда възможно най-нещастният, който някога е съществувал: той чисто и просто се движи без посока...

• Човек е интелектуалец за себе си, въпреки себе си, против себе си, неизбежно.

Нищо не се е променило

след 8 години нищо не се е променило...

 И днес (2009 г.) вече за проден ден установих, че туй шофьорлъка из нашите родни най-познати места е най-трудно. Всичко уж си знаем, къде какъв знак има, къде пазят полицаите и т.н и...хоп изненадаааа - РЕМОНТ. Днес пак отново преоткривах улиците из центъра на Бургас. Тръгвам от СУПЕР централата градска част, която е с характерна за малките, но вече станали огромни градове, малки улици, които по-голямата част са се превърнали в паркинги и някъде там все още е останало място да се измъкне една кола (по възможност по-малка). Стигнах до ремонтираната "Републиканска" (която всъщност е "Цар Симоеон някой от всичките", но всички си я знаем като "републиканска") и там на светофара се оказва, че на дясно към една от по-широките улици като "Демокрация" достъпа е затворен, заради въпиюща нужда да се построи поредната необитаема кооперация. Добреее и да продължа по вече ремонтираната улица пак си е алтернатива, но вместо да се направи ремонт с който да се разшири улицата, то в този случай просто стана по-хубав паркинг. Карам си аз и ...аааа улицата свърши, просто са решили, че ще ремонтират още не ремонтирани места от нея и варианта за преминаване е през другата огромна улица "Оборище", която и с паркираните коли е само за полови кола. В Македония често срещах един знак на който пишеше "Пътот е широк 5 метра" - хубаво, ама само да е пътот да не беше и пакинг можеше и да се кара по нея. След около 100- 200 м, които едва успяхме да ги преминем с вече станалата колона от 10 автомобила и срещу нас от "Сан Стефано" реши да влезе и някакъв пикап. Имаше едни такива реакции от страна на шофьора да се запознае с нашите роднини, но..да бяхме една-две коли, а то поне 10 -тина и помахна с ръка и така си остана недовършена благословита. Чак ми стана жал за човека - имаше желание. В късния следобед като се обяснявах с една приятелка как се преминава през "Оборище" тя ме контрира, че съм имала късмет все пак, когато тя е минавала от там като бонус е имало и паяк, който правил опити да вдигне паркиралите пред къщите си коли. След като все пак се докопах до малко по-широка улица и дори стигнах на сфетофара на "Новата поща" и замалко да сгазя един пешеходец. Човека не се интерисуваше от трафика, нещо се беше загледал зад нас и откровенно си спря прад колата и така се загледа зад колоната от коли, че чак ми идеше да сляза и да застана до него и да гледам явно неимоверно интересния трафик на улицата. Същата ситуация и на връщане, за да стигна до домашното огнище, пообиколих околните села и комплекси и  без малко да сгазя още няколко безстрашни пешеходеца си казах СТИГА (ей така с махване на ръка като Елена Йончева) ще трябва да се предприемат драстични мерки. 

Моят смисъл

и това е било преди почти 10 години - май месец 2009

Преди няколко дни doriana ми отправи предизвикателството поело вече по веригата - 10 те любими неща. Доста ме замисли, кои са ми любимите неща и да си кажа не можах да отговоря, но пък си отговорих, какво обичам и ето предизвикателството от doriana и моя отговор - не знам, дали ще ти хареса.

http://doriana.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/05/07/moite-10-liubimi-neshta.331643

Може би не са толкова много, но пък съдържат всичко в себе си.
Първо и най-вече обичам живота, ама онзи живот с голяма буква и страхотно разнообразие. Обичам го защото, се изплъзваше по едно време, защото предлага всичко - емоция, тръпка, скука, та чак омраза, а колко пъти ми е идвало и въобще да го живея и да хвана за гушата и да му обясня, че така не трябва да прави с хората, обичам го във възможността да мога да му се радвам, да виждам слънцето, небето, обичам го защото всеки ден мога да му се любувам.
Второто, което обичам, са хората около мен, всички хора, и тези намръщените и сърди и всички онези, които по някакъв начин се докосвам постоянно. Усмихнатите ме зареждат с енергия, другите - просто ме карат да се замисля - защо са тикава.
Трето: Обичам приятелите си, едни по един начин, други по друг, но те са тези, които ми помагат в тежките ми дните, а в другите дни ги изживявам пълноценно.
Четвърто: Обичам историите на хората, всички истории, защо така е станало, защо така се е получило-просто историите на хората. Преди време по мой адрес бях прочела един коментар, че съм колекционерка на истории, да, обичам историите на хората.
Пето: Обичам си работа нищо, не друга, не всякоя, а тази и я работя с удоволствие, което няма да е много време,- ще ни съкращават, но пък какво от това - животът продължава.
Останалите 4 неща, които обичам са моето семейство. Колкото и невъзможно и изчерпващо да е, те са ми една голяма част от живота, не основната и си ги обичам, ама много, а и те го знаят.
И на последно място – обичам, много обичам дребните неща от живота, слънцето над морето, едни такива уж обичайни, но адски мили жестове, дребните детайли, които са около и на бюрото ми, както и факта, че съм помогнала на някого и най-вече удоволствието да си полезен.

Силата на мъжа

Една стара, но пък поучителна притча. Бях я забравила във времето.

Когато Господ създал мъжа и жената, дал и на двамата по равно сила. И ги сложил да живеят в една къща. Ала те често се карали, че даже и биели. И понеже силата им била равна,  сблъсъците им траели дни и седмици, без никой да може да надделее.

        Омръзнало му на мъжа това вечно противоборство. Отишъл при Господ и му казал:

        - Господи, Ти си всемогъщ! Създал си всичко на този свят. Ти и звездите на небето гасиш и разпалваш. Само Ти можеш да помогнеш и на мене, мъжа. Дай ми повечко сила, за да мога да се справям с жената! Така няма постоянно да слизаш при нас от небето, за да ни помиряваш при нашите крамоли.

        - Добре - казал Господ.  - От днес ти ще си по-силен от жената.

        Завтекъл се мъжът в къщи и от вратата обявил на жена си, че вече е по-силен от нея. Тя много се ядосала и скочила да се бори с него. Но веднага била победена. И така втори и трети път - щом скочела да се бие с мъжа, жената за секунда бивала повалена.

        Мъжът се възгордял и й казал:

        - Внимавай в картинката! Господ ми даде повече сила. Вече аз ще ти бъда господар.

        Жената, на свой ред, още на другия ден отишла при Господ:

        - Господи, дай ми и на мен още сила! Макар и съвсем мъничко!

        - Не може! Колкото имах за даване, дадох я на мъжа.

        - Добре тогава. Моля те, вземи си  обратно силата от мъжа!

        - И това не може. Каквото съм дал вече, дадено е!

        И жената си тръгнала обратно много разстроена. По пътя, обаче, срещнала Дявола. И му разказала за всичките си беди. А Дяволът й казал:

        - Не се тревожи, жено! Избърши лицето си от сълзите, махни тази нещастна физиономия и се върни отново при Господ. Поискай му трите ключа, дето висят пред вратата на неговия дворец и бързо обратно при мене! 

        Върнала се жената и Господ се съгласил тя да вземе ключовете. А като отишла при Дявола, той я подучил:    

        - С тези ключове заключи вратите на кухнята, на спалнята и на детската стая. Защото мъжът, щом се прибере в къщи, първо мисли за ядене. После обича да отиде в спалнята, да си полегне и да поспи. Знай също, че мъжът много си обича децата. И му е приятно да гледа как расте неговото потомство. Запомни добре - добавил Дявола - няма да му отключваш тези три стаи, докато не започне да използва силата си, както на теб ти е угодно и за твоя радост!

       Отишла си жената в къщи и точно така направила. Когато мъжът се прибрал, заварил я да седи на прага и да си пее:

                      "Отрежи дървото здраво

                       люлчица да ми направиш..."

       Като видял, че вратите на трите стаи са затворени, мъжът кипнал от злоба. Опитал се да ги разбие, като се надявал на силата си, но не успял. И се развикал на жената:

        - Жено, отваряй бързо тези врати. Как можа да ги затвориш?

        - Господ ми даде ключовете - отговорила жената.

        Мъжът се затичал при Господ:

        - Господи, какво си направил? Дал си на жената три ключа и сега не мога да вляза нито в кухнята да се наям, нито в спалнята да се наспя, нито мога да си видя децата. Дай ми и на мен ключове от тези врати!

        - Не мога - казал Господ. - Нямам други. А каквото съм дал на жената, назад няма да си искам. Върни се в къщи и се разбери с нея.

        Върнал се мъжът обратно. Какво ли не опитвал, но жената не отстъпвала. Започнал да я моли и да я увещава, да прави всичко, което й е угодно, докато тя се съгласила да му отключи вратите. 

        Но на мъжа това му се сторило недостатъчно и предложил:

        - Хайде да се споразумеем! Ти ще ми дадеш половината ключове, а аз ще ти дам половината от силата си.

        - Ще си помисля - казала жената. И седнала да мисли.

        А Дяволът се показал на прозореца и й прошепнал:

        - Не се съгласявай, жено. Нека силата си остане за него, а ключовете за тебе! И помни: щом конските мухи я нападнат, кобилата си има нужда от опашка.

        И така сделката пропаднала.

        От тогава мъжът сдържа силата си, за да може да се спогоди с жената.

        Затова мъжете отстъпват, а жените все си държат на своето.

произход- интернет