неделя, 23 юни 2013 г.

И това ще мине...


Дали защото вече е лято и жегата си казва думата или просто ние застигнало онова китайско проклятие Дано живееш в интересни времена, първото от три жестоки проклятия (другите две са:Дано привлечеш вниманието на властите и Дано намериш онова, което си търсиш), но умората си е умора, а събитията не спират и динамиката е наистина уморителна. В такива моменти си прочитам една хубава притча, има я и в поне още три варианта, но сега ще я предложа в този и дано бъде лек против това проклятие:
  
Имало едно време един султан, който бил обграден от мъдри хора. Една сутрин, както си говорели, те забелязали, че султанът е твърде умислен.
- Какво Ви има, Ваше величество? – попитал един от мъдреците.
- Объркан съм – отговорил султанът.  Има моменти, когато съм обзет от меланхолия и се чувствам неспособен да изпълнявам задълженията си. Друг път се чувствам замаян от всичката власт, която притежавам. Бих искал да ми направите талисман, който да ми помогне да бъда в мир със себе си.
Мъдреците – изненадани от това желание на султана – прекарали дълги месеци в дискусии. Накрая, стигнали до съгласие и отишли при него с подарък.
- Гравирахме магически думи върху талисмана. Прочети ги силно на глас, когато си твърде самоуверен или твърде тъжен – казали те.
Султанът погледнал предмета, който си бил поръчал. Той бил обикновен пръстен от злато и сребро, но имал надпис:
Това ще отмине.

ИЗТОЧНИК http://silvermountain.wordpress.com/2008/10/10/this-will-pass/

Чуждото е по-хубаво



Когато прочетох първата книга с разкази на Джефри Арчър бях много впечатлена от последния му разказ "Тревата там е по зелена"- страхотна гледна точка на хора, които все искат да са на нечие чуждо място. Тези дни прочетох тази съвременна притча и много ми напомни този разказ.

Живял на света вълшебник. Той можел да превръща пясъка в захар, водата - в мляко, но не правел това, защото смятал, че чудеса няма.
Тръгнал веднъж към края на света. Пристигнал, провесил краката си от ръба и изведнъж усетил - до него някой седи. Погледнал, на самия край бил застанал петел и преспокойно си кълвял звездите.
-Престани! - възкликнал вълшебникът. - Ще ни оставиш без звезди!
-Извинете, - смутил се петелът - но сам ще се съгласите, тук няма нищо друго за кълване!
Разговорили се. И се оказало, че петелът съвсем не бил петел. Той бил човек и имал жена, много красива жена. Толкова я обичал, че станал за присмех на приятелите си. Един от тях, магьосник по образование, го превърнал в петел. И сега всички кокошки му харесват, ето защо избягал накрая на света.
-Ако някой ме размагьоса, - въздъхнал петелът - бих могъл да се върна при нея и да живея пак по човешки.
Вълшебникът също въздъхнал:
-За съжаление чудеса не съществуват!
Вървели те по края на света, като по брега на река. И от време на време петелът сбутвал вълшебника:
-Погледнете, погледнете каква кокошка! - и веднага започвал да се разкайва: - О, какъв съм станал, безсъвестен, безпътен ...
Късно вечерта стигнали до мечешка бърлога.
-Заповядайте! - поканил ги мечокът. - Нямам кой знае какво да ви нагостя, но накрая на света с продуктите, сами разбирате ...
-А ти как попадна накрая на света?
-Работата е там, че не съм мечок, а петел. Пеех и заработвах доволно. Чудесно е да си петел! - въздъхнал мечокът и погледнал петела, търсейки съчувствие. - Ако не беше този мед, не мога да го гледам! Малко ми беше зърното, исках да опитам мед ...
Мечокът замълчал. Срам го било да разказва, но като веднъж бил започнал, трябвало да довърши.
-Внимателно, за да не разбудя пчелите, надникнах в кошера. И само като го опитах, усетих, че с мен става нещо.
Мечокът се обърнал и започнал да смърка в кърпичка.
-Можете ли да си представите, перата ми, крилата ми някъде изчезнаха, а вместо тях - козина и ей тези лапи! И най-важното, загубих гласа си. Ето, чуйте!
И заревал с пълно гърло така, че затреперила земята.
-Глас безспорно имате! - отбелязал вълшебникът.
-Нима това е глас?! Ето сега седя и се чудя, как да се превърна обратно в петел.
Вълшебникът поклатил глава:
-Едва ли ще се получи. Чудеса няма!
-Привет на компанията! - чул се глас отвън.
В бърлогата надникнал човек.
-Ти кой си? - изплашил се мечокът. - Да не си ловец?
-Не, какъв ти ловец! Аз и човек не съм съвсем. Мечок се родих, мечок остарях. И на стари години ми се прищя да стана човек. На човека, мислех си, му е по леко. На човека и пенсия му дават. Сега виждам, не е лесна работа да си човек! И обикалям, и търся някой обратно в мечок да ме превърне.
Вълшебникът махнал с ръка:
-Чудеса няма!
Седят те в мечешката бърлога и настроението едно такова ...
-Да можех да стана човек! - въздиша петелът.
-Да можех отново в петел да се превърна! - мечтае мечокът.
-Да стана отново мечок! - прошепва човекът.
Писнало му на вълшебника и махнал с ръка:
-Станете каквито искате!
И тутакси се превърнали в това, което пожелали, защото го поискал не кой да е, а вълшебник. Петелът станал човек, мечокът - петел, а човекът - мечок.
Гледа вълшебникът - в бърлогата седят петел, мечок и човек. И въздъхнал:
-Знаех си аз, не стават чудеса!

източник:
http://prit4ite.blogspot.com/

Порокът Любов



Тези дни, както си ми е традицията всеки ден, докато си пиех кафето си изтеглих късметче (чисто виртуално) и ми се падна нещо интерсно: „Пороците на младини са преминаващи, в зрелостта – гости, а на старини – домакини”. Позамислих се и даже се съгласих, вярно, че на младини и пушенето и алкохола в началото се е чисто любопитство, след това някакво отъждествяне с това, че сме по зрели и когато дойде старостта вече се носят последствията от тези си пороци. То не беше борба с тютюнопушенето, то не е лечение на алкохолизма, то не бяха мерки за предпазване от тези пороци, които на старини най-вече създават проблеми. Ама за любовта като порок, нещо не ми се върза последователността. В младостта и зрелостта любовта е много по-лош  порок с наистина тежки последствия (нямам предвид болести предавани по полов път, това може да е тема за здравен сайт), това че грешките от нея си ги носим за цял живот или поне до следващата грешка, а на старини освен на спомени и до украсяване на историите друго като домакинстване не се случва. И се сетих за едно много точно определение на Бранислав Нушич от неговата „Автобиография”: „Любовта е особен вид пиянство. След като човек изпие първата и втората чаша, отваря му се апетит, чувствува жажда и започва да поглъща чаша след чаша. Приблизително така беше и при мен и мога да кажа, че бях станал истински алкохолик. Още неизтрезнял от предишната любов, аз вече поемах новата чаша, която стоеше пред мен.
Това може би е най-доброто потвърждение на моето предположение, че любовта е навик — също както пушенето например. Има хора, които изобщо не пушат, а има и такива, които не могат без цигари; някои пушат с мярка, други не изпускат цигара от устата си; някои често менят тютюна и затова страдат от мъчителна и тежка кашлица, други по-рано са пушили, но след като са видели, че тютюнът им вреди, са го оставили, за да си подобрят апетита. Аз спадах към числото на страстните пушачи, които с удоволствие сменят тютюна и които запалват нова цигара веднага след като изгасне допушената.
Така аз изпълних младостта си с цял низ от любови, докато най-после се случи онова, за което народът казва: „Веднъж стомна за вода, два пъти…“.”

Избора и бъдещето



Това с изборите вече не го разбирам, все същите физиономии, клишета и съответно нищо ново под слънцето и нищо на среща. Отдавна се отказах да гласувам, но все още детето в мен не е умряло и то вярва в бъдещето. Па си викам - що да не взема да гласувам утре. За по-доброто бъдеще все пак. Ама както е в този виц - бъдещето ни е осрано отвсякъде:)))
Едно момче попитало баща си:
- Тате какво е политика.
Бащата му отвърнал:
- Виж сега тате, аз нося парите в къщи, значи аз съм правителството. Майка ти казва какво да правим с парите, значи тя е ръководтството. Прислужницата изпълнява задачите на майка ти, значи тя е работническата класа. Ти си този, за който отиват парите, значи ти си народът, а малкото ти братче е бъдещето.
Една нощ момчето вижда, че баща му го няма. Става и вижда, че братчето му си е напълнило памперса и отива в спалнята на родителите си да събуди майка си да го преоблече, но  вижда прислужницата да спи с баща му.
На сутринта той казва на баща си:
- Тате, разбрах какво е политика! Докато правителството се е*ава с работническата класа, ръководството спи на народа никой не му обръща внимание, а бъдещето е осрано отвсякъде

събота, 22 юни 2013 г.

рецепта за младост

Проста и достъпна рецепта, която ще ви порази с ефекта си.
Какво да очаквате?
1. Зрението ви ще се подобри. Известен е случай на подобрение от минус 4 до минус 2 диоптъра.
2. Кожата на цялото тяло става изключително гладка.
3. Най-невероятното е това, че започналата да побелява коса ще се промени – става по-гъста и расте по-тъмна.
Съставки:
  • 200 грама ленено олио;
  • 4 лимона;
  • 3 малки глави чесън;
  • 1 кг мед.

Приготвяне: смелете в месомелачка обелените скилидки чесън, 2 обелени  лимона и 2 лимона с кората. Смесете всички продукти, прехвърлете сместа в стъклени буркани с капачки и съхранявайте в хладилник приложение: вземайте по една супена лъжица- дървена- половин час преди хранене. Желателно е три пъти на ден, но може и само веднъж – което е по-добре от нищо.

четвъртък, 20 юни 2013 г.

Още по вечната тема мъже-жени



Един готин виц за отношенията мъж-жена от мъжки поглед и всъщност на какво сме заприличали жените:

Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали. Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза: "Не съм в настроение, искам само да ме прегърнеш." "Какво ?!, Какво трябва да значи това ?!?" - подскочих аз. И тя изрече думите, от които всеки мъж на планетата се опасява ... "Ти не си на нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж." На моя втрещен поглед тя отговори: "Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката ми същност, а не заради секса ?"
Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах. Още на следващия ден си взех почивка и посветих времето си на нея. След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяяяям неназован МОЛ. Обикалях с нея докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой й харесва и затова и казах, че просто ще вземе всичките. Искаше и нови обувки за парцалките - да вземем по един чифт за всяка комбинация - бях отново ларж. Отидохме и до бижутериите - взе си чифт диамантени обици. Абе с една дума - беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва - поиска гривна за тенис, при положение, че изобщо не играе. Обаче аз я хвърлих в музиката - "Разбира се, скъпа."
Беше пред оргазъм от възторг. Усмихвайки се и разтреперена от вълнение най-накрая каза: "Мисля, че това е всичко скъпи, хайде към касата." Едвам сдържайки се, измрънках: "Нее, мила, не съм в настроение." Лицето й побеля, ченето увисна в недоизречено "КАКВО?" И тогава додадох: "Скъпа! Просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване." И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, прибавих: "Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам ?!"
Очевидно и тази нощ няма да има секс

Трудната комуникация



Уж всички говорим на един и същ език, а често не се разбираме. Аз за себе си имах мнение, че съм човек, който разбира другите около себе си, но вече втори път попадам в ситуацията като следната притча: всеки говори, но единия май е глух за думите на другия и вече сам за себе си си е дал отговорите на предстоящите въпроси.
Съседът на един глух човек бил болен.
Глухият разсъждавал:
"Ако посетя този нещастен млад човек
не ще мога да чуя нищо от онова, което той ще ми каже.
Но ако не отида, той ще си помисли, че съм безсърдечен.
Ще трябва просто да се досетя за онова, което той казва.
Най-напред ще кажа: "Как се чувстваш,
мой нещастни приятелю?" Тогава той ще отвърне:
"Добре съм" или нещо такова. след това ще кажа:
"Благодари на Бог. Какво трябва да приемаш през
устата?" Тогава той ще отговори:
"Някакъв шербет". Или може би:
"Малко бобена супа". И аз ще кажа:
"Великолепно! Кой лекар се грижи за теб?"
Тогава той ще ми отговори: "Д-р Еди-кой-си".
И аз ще кажа:"Това е добре.
Голям късметлия си, че си в такива добри ръце"
Подготвил се старателно за срещата,
глухият посетил съседа си.

"Как си" - попитал той.
"Умирам!" - отвърнал немощно болният.
"Блaгодари на Бог - казал глухият. -
Какво трябва да приемеш през устата?"
"Отрова!" - прошепнал болният.
"Прекрасно!" Кой лекар се грижи за теб?" -
попитал глухият. "Ангелът на смъртта!" -
промълвил несвързано болният с пребледняло лице.
"Това е добре. Имаш голям късмет,
че си в такива добри ръце" - казал глухият и си тръгнал,
много доволен от себе си.
На свой ред болният останал удивен и не можел да си
отговори какво толкова е извършил, че да предизвика
такава голяма омраза у съседа си.

вторник, 18 юни 2013 г.

Подпис:Всички жени



Една шивачка стояла на брега на една река и шиела. Изведнъж напръстникът ù паднал вътре. Тя започнала да плаче. В  този момент се появил Господ и я попитал:”Защо плачеш, мило дете?”. Шивачката обяснила, че напръстникът ù паднал във водата и че той ù е нужен, за да помага на мъжа си в прехранването за семейството. Бог потопил ръката ù във водата и ù сложил златен напръстник със сапфири. „Това ли е напръстникът ти?” попитал Господ. Шивачката казала „Не”. Господ отново потопил ръката ù в реката и сложил на пръста ù златен напръстник с плочка от рубини. „Това ли е напръстникът ти?” отново попитал той. Отново шивачката казала „Не”. Господ отново потопил ръката ù и този път тя извадила кожен напръстник. отново Той я попитал: „Това ли е твоят напръстник?”,  този път тя казала „Да”. Бог бил много доволен от честността на момичето и затова ù дал и трите напръстника. Шивачката си отишла вкъщи щастлива. 
    Няколко години по-късно шивачката се разхождала със съпруга си край реката. Внезапно той паднал във водата и се изгубил под вълните. Когато тя се разплакала, отново се появил Господ и я попитал „Защо плачеш, мило дете?”. „О, Господи, мъжът ми падна в реката!” Господ влязъл в реката и измъкнал от там Джордж Клуни. „Това ли е мъжът ти?” попитал той. „Да” отговорила плачейки шивачката. Господ бил бесен – „Ти лъжеш! Това не е вярно!” Шивачката отговорила: „О, прости ми, Боже! Ти не разбра правилно отговора ми, това е надоразумение. Помислих си, че ако бях казала „Не” за Джордж Клуни, ти щеше да излезеш с Брат Пит. Ако бях казала „Не” и за него, ти щеше да извадиш мъжа ми. Ако аз тогава бях казала „Да”, ти щеше да ми дадеш и тримата. Господи, аз не съм в такова здрава и няма да мога да се грижа и за тримата, затова казах „Да” на Джордж Клуни. И така, Господ ù разрешил да си го запази.
Поуката от приказката е: 
За каквото и да лъже жената, то е с добро и честно намерение и 
в интерес на всички. Такава е историята и ние сме съгласни с 
нея.
 
Подпис:
Всички жени

вторник, 11 юни 2013 г.

Когато има желание



И един готин виц за настроение...
Двама мъже вървят по улицата. Пред тях вървят две жени.
Единият казва:
- Гледай! Виждаш ли ги онези двете жени? Тази отдясно е жена ми, а тази отляво е любовницата ми. И да ти кажа честно, тя е перфектна любовница.
Вторият:
- Стига бе! Тази отляво е моята жена, а тази отдясно е моята любовница. И аз да ти кажа честно, тя е перфектна любовница.
Изведнъж и двамата се усещат и замлъкват, а после в един глас добавят:
- Значи могат, тяхната мамка, когато поискат

сряда, 5 юни 2013 г.

Характеристика на селската пръчка

Селската пръчка е ендемичен вид за българското общество. Словосъчетанието отдавна е устойчив конструкт, който хвърчи от уста на уста и с който се отбелязват определен тип момиченца и женички. Докъде обаче се простира понятийната рамка на "селска пръчка". Кои са основните белези на този интересен и обсъждан социален вид, който така ясно го дискриминират от останалата фауна на родната джунгла с етикет БеГе общество.
В самото начало не мога да пропусна интересния факт, че представителите на селските пръчки са изключително и само от женски пол. Предполага се, че за да осигурят продължение на вида, селските пръчки използват поредица от заучени посредством телевизионните предавания ритуали, водещи до сношение с мъжки от друг вид на българската фауна. Въпросните сношения очевидно в голямата си степен се осъществяват без предпазни средства и водят до продължение на вида селска пръчка.
На чисто биологична основа селските пръчки до голяма степен притежават първичните и вторични белези на нормалните хомо сапиенс индивиди. Видът селска пръчка обаче се дистанцира от своите биологични братовчеди благодарение на редица външни и поведенчески черти.
На първо място като стабилна характеристика се очертават леопардовите щампи, т.е. дрехи и аксесоари, носещи характерната за леопардите окраска. Оказва се обаче, че селските пръчки козината си менят, но нрава не. С други думи техните одежди могат да бъдат и в други екзотични животински принтове като зеброво, тигрово и жирафово. Допуска се и наличието на друг тип щампи, сходни с животински окраски, за които аз не съм чувал или не успявам да разпозная с невъоръжено око на улицата.
Друг отявлен външен белег на селската пръчка е т.нар. физиономия "пилешко дупе" или duckface (от англ. - патешка мутра). Изглежда въпросното лицево изражение е естествено за този причудлив вид. В над 98% от направените фотографии на селски пръчки този белег е наличен и изключително ясно изразен. Предполага се, че останалите 2% от наблюдаваните селски пръчки са млади и неуверени представителки на вида, които като защитна реакция спрямо социалните хищници известни като "хейтъри", емулират друго лицево изражение, заучено посредством наблюдение на представителките на вида хомо сапиенс. Въпросната защитна реакция изчезва веднага след намесата на социокултурните фактори, които развиват в селските пръчки сляпа резистентност към нападките на хейтърите.
С това се изчерпват външните белези, които отличават селската пръчка от обикновените хора. Представителите на този вид обаче демонстрират и набор от чисто поведенчески черти, които да направят границата между тях и класическия хомо сапиенс отличителна.
Основна тенденция в поведението на селските пръчки е проявата на вербална агресия, която е както средство за защита спрямо нападките на хейтърите, така и инструмент за атака срещу същите. Всички доводи против съществуването на вида и всички критики върху социалното му поведение срещат неразбиращото равнодушие на селската пръчка, която реагира с тирада от обиди и нападки, насочена към хейтъра. В случай, че селската пръчка пък иска да затвърди своя статут във вида, тя задължително проявява вербална агресия спрямо предварително избрана жертва, независимо дали последната е обикновен човек, хейтър или друг вид от социума.
Ако обаче селската пръчка срещне силен и трудно победим съперник, тя търси помощ от други представители на вида. Чрез ясна система от сигнали, съдържащи много "Муце", "Скъпичка", "Любима" и т.н. застрашената селска пръчка успява да събере около себе си още поне 2-3 себеподобни и с обединени усилия да се опълчат на иначе костеливия социален хищник.
Към отличителна тенденция селските пръчки са склонни и в музикалните си предпочитания спрямо останалите видове. Очевидно поради ограничен интелектуален капацитет, селската пръчка набляга на елементарни стилове като чалга, поп-фолк, комерсиална поп и денс музика.
Последният фактор, който отделя селските пръчки като друг вид в рамките на българското общество, е поведението на останалите видове спрямо този, което се изразява в отявлена неприязън, омраза и чести нападки с цел заличаването или поне ограничаването на разрастването на вида селска пръчка.
До момента не е открит метод, по който видът да бъде премахнат, а и самата селска пръчка изглежда необходима за поддържане на биологичното разнообразие в рамките на родния социум. Въпреки усилията на естествения враг - хейтъра, нито една от двете популации не взема превес в сблъсъка помежду им, което пък на свой ред поддържа до голяма степен видовия баланс.
Препоръчително е при сблъсък с представител на вида селска пръчка да се избягва вербален и интимен контакт, а физическият да бъде ограничен до естествена самоотбрана с бухалка или мачете.

Характеристика на селския бек

Има един вид, познат по нашите ширини под научното име „селски бек“. Всички сме го виждали, а някои от нас дори са опитвали да влязат в контакт с него, но поради мерки за сигурност, са се отказвали навреме.
По официални данни, този вид човекоподобни са изключително устойчиви и издържат дори на радиация. Учените твърдят, че видът е на път да изчезне, защото е регистрирана засилената му миграция към Испания и Португалия преди около 7-8 години. Но ние сме доста скептично настроени към това твърдение, защото сме чували, че селският бек се сношава с множество женски и не използва предпазни мерки. Което от своя страна води до бързото разрастване на вида.
Какви са основните характеристики на този природен феномен и по кои отличителни белези ще го разпознаете? Четете и ще разберете!
Селският бек признава един вид обувки – чехлите. Не зависимо дали се намира на плажа, на бензиностанцията или в бара, той винаги предизвестява пристигането си с едно равномерно и благозвучно шляп-шляп-шляп...
Носи тъмните очила и в най-дъждовното време, които задължително са с бъбрековидна форма и огледални стъкла.
През деня залага на потниците, а вечер – на риза с вдигната яка. Каквото и да е облякъл обаче, ще го разпознаете по огромните надписи Armani, Gucci, D&G или Cavalli. Запомнете, селският бек, разпознава само тези 4 марки. Останалите го объркват.
Ако случайно работите в магазин за дрехи и попаднете на такъв екземпляр, винаги, абсолютно винаги му предлагайте дрехи с поне 2 размера по-малък от неговия. Повярвайте, ще си спестите много главоболия!
В разговор със селски бек, ще го разпознаете и по характерното за този вид цъкане, което се получава при триенето на езика със зъбите, най-вероятно в опити да се извади заклещена люспа от домат или семка.
Най-силно селският бек се откроява в дискотеката. Той е шумен, мирише на странна смесица от сапун Фа, секрет, мента и тоалетна вода Mediterraneo на Antonio Banderas. Танците му се състоят от сложна комбинация на наведена глава, високо вдигнати ръце, мощно пощракване с пръсти и периодично пляскане.
Препоръчително е да не влизате във вербален, а още по-малко в интимен контакт с представител на този вид. Най-малкото, защото простотията му е толкова силно радиоактивна, че може да ви зарази на секундата!

от: http://www.beu.bg/%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%B5%D0%BA-news5873.html