петък, 22 май 2009 г.

Какво всъщност искат жените

Младият Крал Артур бил пленен и хвърлен в тъмница от монарха на едно съседно кралство. Владетелят имал намерение да убие рицаря, но младостта на Крал Артур размекнала сърцето му и той решил да подари живота на младежа при едно единствено условие: да намери отговора на един невероятно труден въпрос. „ Артур - обърнал се към младежа кралят- До края на тази година ти трябва да ми дадеш отговор на въпроса: Какво всъщност искат жените? Ако обаче не успееш да намериш точния отговор, ще трябва да се простиш с живота си”. Такъв въпрос би затруднил и най-големия мъдрец и на младия крал задачата се сторила отчайващо сложна. Все пак това било къде-къде по-приемливо от смъртта и Артур приел предложението на краля. Върнал се Артур в своето кралство, започнал да обикаля надлъж и шир и да разпитва младо и старо, мъдреци и свещеници, принцеси и проститутки, дори кралските шутове, но никой не могъл да му отговори какво всъщност искат жените.. Всички обаче му дали един и същи съвет:да отиде и да попита известната в цялото кралство стара вещица, тъй като само тя би могла да знае отговора. Младият крал Артур не взел на сериозно тези съвети, но дните се нижели неумолимо, а той все още нямал отговор. И ето, че настъпил и последния ден на годината. Артур бил отчаян и се чувствал безпомощен. Не му оставало нищо друго, освен да се запъти към старата вещица. След като й разказал какво го мъчи, тя поклатила глава и рекла: ”Добре, ще ти помогна, но само при едно условие: искам да се омъжа за най-добрия ти приятел, за най-прекрасния рицар от Кръглата маса, Сър Гауейн. Младият Артур бил потресен. Вещицата била гърбава, беззъба и неописуемо грозна. От нея се носело зловоние и на всичкото отгоре непрекъснато ругаела като най-долен хамалин.Той никога не бил виждал по-противно създание. Той отказал да принуждава приятеля си да се жени за такава твар и да му стовари подобно бреме на главата. Сър Гауейн обаче знаел и за условието на монарха, и за това на вещицата. Той отишъл при Артур и му казал, че за него няма нищо по-ценно от живота на най-добрия му приятел и че е решил да жертва личното си щастие, за да го спаси. И така, сватбата била насрочена. Тогава старата вещица наистина разкрила така търсения отговор. „Това, което всъщност иска една жена –казала тя – е да бъде господар на собствения си живот”. Всички били съгласни, че старата вещица поверила на младия крал една голяма истина, и че това ще спаси живота му. Така и станало. Монархът удържал на думата си и подарил свободата на младия рицар. А каква сватба само вдигнали Гауейн и вещицата! Артур обаче се разкъсвал между огромното облекчение и невероятно терзание и угризение. По време на тържеството Сър Гауейн бил благороден, мил и любезен, както винаги. Старата вещица обаче се държала по-зле от всякога. Тя ядяла с ръце, оригвала се и шумно ругаела, притеснявайки всички около себе си. Ето че настъпила и първата брачна нощ. Със свито сърце, обзет от ужас, Сър Гауейн пристъпил в спалнята и …О, чудо! Момъкът не можел да повярва на очите си - пред него лежала най-красивата девойка, която някога бил виждал. Той бил смаян и попитал на какво се дължи чудото. Вещицата му отвърнала, че тя също можела да бъде благодарна, и че за да го възнагради за доблестната му постъпка, се превърнала в невероятна красавица. Само че отново го подложила на изпитание. Тя му казала, че през половината от денонощието може да бъде неземна красавица, а през другата половина - същата грозотия, каквато я бил видял за първи път. През коя половина обаче да бъде красавица – дали през деня, когато всички щели да го виждат и да му завиждат, или през нощта, когато само той можел да се наслаждава на прелестите й – трябвало да реши сам. Вие как бихте постъпили? Отговорете си честно. А иначе доблестния рицар Сър Гауейн за пореден път постъпил като истински джентълмен и казал,че предоставя на нея да вземе решението. Трогната от тази негова постъпка, вещицата оповестила решението си - да бъде неземна красавица през цялото време. Направихте ли си извода от това, което ви разказах? Всъщност, той е доста простичък: всяка жена - неземна красавица или страхотна грозотия, умна или пълна глупачка, в края на краищата, си остава... просто една вещица.И още нещо да допълня с помощта на liben:Важно е да оставите жената да бъде това, което иска и да прави, каквото пожелае и тогава тя ще ви дари с всичкоПритчата е взета от: shvoong.comnushika

сряда, 1 април 2009 г.

Има ли приятелство

Приятелството е нещо, което го има извън любовта извън роднинството и етностни различия. Чели сме, чували сме много за мъжкото приятелство. Емблематичния виц за това е: Прибира се мъжа след порядъчно закъснение се оправдава, че е бил с трима приятели и след проверка всеки двамата отговорил, че е бил с тях, третия за по-голяма достоверност дори казал - тук е, искаш ли да ти дам да говориш с него. Определено доверието, което има в мъжкото приятелство се е градило с години. То е плод на много исторически моменти, на постоянно доказване във времето За женското приятелство също е изприказвано много и то в повечето случай с негативни елементи, но за разлика от мъжете едва от 100 –на година жената се учи на приятелство с други жени основано на доверието като колежка, като работеща и поемаща ангажименти жена. Времето е фактор за много неща и съответно във времето можем вече да наблюдаваме и промяна в приятелството между мъжете и между жените. Предателства все повече има в мъжките приятелства, а в женските все повече застъпничества. Естествено, че всеки от нас има мнение по този въпрос и съответно своята теза за подкрепа или отричане на тези двата вида приятелство, но пък и всеки от нас мъж или жена има своя най-добър приятел на който може да се довери безапелационно и напълно, но какво е приятелството между мъжа и жената. Мит ли е или може да е реалност?Фактора любов и секс толкова голяма пречка ли са или може да се преодолее, преживее или просто да го няма.
До някъде моето обяснение е това, че между мъжа и жената би трябвало да настъпи любов - това е логиката. Любов е онова състояние, което е обединяващо между ума, сексуалноста и уважението и едва ли бих описала, че имам любов с приятелката ми, да обичаш само не е любов. И аз обичам децата си, приятелите си, но любов е друго, а любовта не е мимолетна, тя осмисля основната част от живота ни и за това вечно я търсим и за това и страдаме от това, че сме самотни когато около нас уж всичко е наред, а всъщност тогава любовта я няма. Във въпроса си за приятелството между мъжа и жената исках да наплегна на фактора, че в същноста си човек е животно и продължаването на рода и заложено подсъзнателно и съответно и от там идва и това велико привличане на половете, което толкова силно влияе на отношенията между мъжа и жената. Аз исках да разбера ако това привличане се преодоле, преживее дали може да остане едно чисто приятелство такова каквото е между хора от един и същи пол.

Из учебниците на Русия

Ако си мислим, че само в България има абсурди то спокойно можем да прочетем какво учат децата в Русия, това са няколко задачи от учебник по математика на едно голямо руско издателство. За сега знам, че в учебниците ни (българските) поне до 4 клас не се намират чак толкова много глупости. Учебник по математика е издаден от издателство ЭКСМО-Пресс в 2002 година. Това са няколко задачи от учебника. Отбелязваме, че текста НЕ е изменен, а точно препечатан от книгата:
1. От маса отрязали един ъгъл. Колко ъгъла са останали на масата? А колко ъгъла ще има ако се отрежат два, три, четири ъгъла?
Отг.:Ако масата е четириъгълна (което не е очевидно), то естествено ще станат пет. Или четири. В зависимост от линията на рязане. И то ако редположим, че режем в права линия,а не фигурно. Ако отрежем още един ъгъл – то зависи кой и отново по каква линия режем. Общо казано задачата е лоша – има твърде много допускания ...
2. В тарелка лежали 3 моркова и 4 ябълки. Колко плода има в тарелката?
Отг.:Е, какво е плод досега биологията не е дала определение, но ако е по магазинному – то 4 ябълки.
3. На полилея светели 5 крушки. Две от тях изгорели. Колко лампи останали на полилея?
Отг.:Отлична задача. Смятам е ясно, че са останали 5 (в задачата никъде не е казано, че са ги свалили след изгарянето). Отделно обаче като се замисля може да са светели 5, ама да е имало 10.
4. Майка имала дъщеря Даша, син Саша, куче Рошльо и котарак Писан. Колко деца е имала мама?
Отг.:Биологически - две. Юридически също. А дали счита животните за свои деца (дори и приемни) – това е отделен въпрос.
5. В коридора има 8 обувки. Колко деца играят в стаята?
Отг.:Ндааа... Без задълбочени знания задачата си е трудна. Може да се предположи с голяма степен на достоверност, че не са повече от 4, ако изключим възможността някой да е дошъл бос или да е влязъл с обувките.
6. На няколко маси има 12 ножа. Колко са масите в стаята?
Отг.:очевидно – николко. Или много...
7. На кокошката Мирка се родили пиленца: едно червеничко и две белички. Колко пиленца има Мирка?
Отг.: Пиленцата са три спор няма, но Мирка е някаква мутирала кокошка - ражда.
8. Прилетели два коса, две лястовици, два таралежа (на руски явно е правописна грешка). Колко птици са прелетели?
Отг.: Прилетели над къщи? Е, ако способността да лети все пак не прави таралежа птица (може просто силно и високо да са го метнали), то птиците са 4.
9. Седели на водата три врабчета. Едното излетяло. Колко са останали?
Отг.: Едно е останалo. Което излетяло. Останалите са потънали. Гаранция!
10. Търкаля се по масата разноцветно пръстенче: едната част от него е червена, другата зелена, а третата жълта. Когато пръстенчето се дотъркаля до края на масата какъв цвят ще се вижда?
Отг.: Ако приемем, че масата е с ъгли. А за разноцветното пръстенче: откъде да знам?
11. На полица стояли детски книжки. Притичало куче, и взело една книжка,после още една, после още две. Колко книжки ще прочете?
Отг.: Е кой го знае колко. Не повече от четири. Все пак може да не прочете всичко. Но колкото и да прочете ще са от полза - кучето явно е умно.
12. Мама изтървала поднос, на който имало две чаши на цветчета, две на прасковки и две на ягодки. Колко чаши са останали?
Отг.: Зависи от мекостта на пода (или на каквото там ги е изтървала) и чупливостта на чашите...
13. На дъба имало три клончета и на всеки от тях по три ябълки. Колко са всички ябълки?
Отг.: Колко в света или колко на дъба? На дъба - девет. А всички ябълки - мно-о-ого... (абе дъб с ябълки – може да са му приковали 3 клона от ябълка - или присадили ?)
14. Колко пиленца е извел петела, ако е снесъл 5 яйца?
Отг.: Къде ли ги е извел? на разходка? Е сигурно много. Но след като яйцата са току що снесени (от петела тц, тц) тях не ги броим.
15. Един банан пада от елхата на всеки 5 минути. Колко ще паднат за един час?
Отг.: Е много ясно - 12. Освен, ако на онзи с торбата с банани на елхата не му свършат по рано.
16. По двора се разхождат петел и кокошка. Петела има 2 крака, а у кокошката 4. (интересна кокошка – 4 бутчета) Колко крака са се разхождали по двора?
Отг.: Като гледам зависи от разположението на краката на кокошката и като не знам колко използва. Както и кои крака да считам за разхождащи?Ако другия чифт и стърчи на гърба, или ако се разхожда припълзявайки...
17. На масата имало 5 чаши с ягоди. Мишо изял една и я оставил на масата. Колко чаши има на масата?
Отг.: Неизядени или общо? Неизядени - 4. Иначе пак са си 5.
18. На полата на Маша избродирали три вишни и две ябълки.Изяли една вишна и две ябълки. Колко плодове са останали?
Отг.: На роклята – останали са избродирани 5 изображения на плодове (ако вишната е плод). А плодове са останали три по-малко от колкото са били.

петък, 13 март 2009 г.

Имената на любовта

Имената на любовта
Имената на любовта са много, те са разнообразни и многобройни и в същотото време май страшно много еднакви. Кой ли не е чувал обръщението - ей, слънце, мило,пух, злато, мечо, пиле...и вякакви производни на птици, животни и т.н, но какво е когато любовта ни няма име. Спомням си преди години, как един мой познат, който ползвал обществен телефон за да звънне на приятелката си, докато набирал номера чул до себе си от съседната кабина - "Как си слънце?" Беше искрено възмутен, че освен неговото слънце имало още едно, а те всъщност са много. Всеки, който се е влюбвал поне веднъж му се искало или пък е имал такова име. Много все още си го имат, те са нечии слънца, нечии пиленца и т.н., а пък и някои направо си идват с името - погледнеш го и ...той е мечо или пухче или нещо друго просто така.. името му залепва. Това е една обяснима реакция, една обяснима любов. Какво е когата любовта е безименна, когато е ТЯ или ТОЙ, но безименни. Дали тогава пак има чувства, дали обичаме безименна си любов или просто се страхуваме да и кажем името за да не избяга, да не ни се присмее или все от някакъв страх, породен от нашето въображение. Когато една любов почучи име, тя като че ли вече е афиширна не толкова пред целия свят, а пред самия себе си, а безименната остава само за теб.

събота, 28 февруари 2009 г.

Наръчник на мениджъра

В един предишен постинг "Балканите идат" имаше представен много хубав план за справяне с европейския съюз, ние балаканите имаме талант за тези неща. Сега ми попадна една басня, която е наръчник за българския мениджър, как да опрапасти и това, което уж видимо не може да се опропасти.

Всеки ден, малката мравка пристигаше рано на работното си място и започваше да работи.
Произвеждаше и беше доволна


Шефът, лъва, се учудил, че мравката работи без надзор.

Ако тя произвежда толкова без надзор, не би ли могла да произвежда повече, ако е под нечий надзор ?

Той нае една хлебарка, която имаше с голям опит като надзорник и изготвяше чудесни доклади.

Първото решение на хлебарката бе да въведе контрол на достъпа за мравкатаСлед това, на хлебарката й бе нужна секретарка, за да й помага с изготвянето на докладите и…

Тя нае един паяк, който освен с архивите се занимаваше и с контрол на телефонните разговори.

Лъвът бе очарован от докладите на хлебарката и я помоли и за графики на производството и анализ на тенденциите, за да ги представи на срещи, специално организирани за тази цел.

За тази цел на хлебарката й купиха компютър , лазерен принтер и ...

... бе наета една муха, която да ръководи отдел информатика.
Мравката, доскоро продуктивна и весела, бе отчаяна от толкова хартии и срещи, които й заемаха цялото време!

Лъвът стигна до заключение, че е дошъл момента да се създаде длъжност отговорник за сектора, където работеше мравката.

Постът бе поверен на един щурец, чието първо решение бе да закупи килим и ергономичен стол за бюрото си.

Новият отговорник, щурецът, също имаше нужда от компютър и асистентка (която взе от предната си служба), за да му помага да подготвя стратегическия план за оптимизиране на работата и да контролира бюджета за
за сектора, където работи мравката, която на този етап вече не се забавляваше и с всеки изминал ден се ядосваше все повече


По същото време щуреца убеди шефа, лъва, от абсолютната необходимост от проучване на средата.


След като проучи работната натовареност, лъвът забеляза, че секторът на мравката не произвеждаше вече колкото преди;


Той нае един бухал, известен консултант да осъществи одит и да предложи решения.
Бухалът изкара три месеца в офисите и направи огромен доклад, в няколко тома, със заключението:
“Има много персонал в това предприятие...”

Познайте първо кого уволни лъвът?


Мравката, естествено, защото тя “проявява липса на мотивация и конфликтно поведение”.



Внимание :
Персонажите в тази басня са измислени; всяка прилика с действителни лица или факти от Обществения сектор е случайна....
П.П За съжаление картинките не можаха да се качат и така може да останате с грешно впечатление, че тези герои са реални.

Самотата и опитомяването

От известно време забелязвам, че темата за самота пристъства много в пространството и то в едно време на толкова много социални контакти и възможности, които вече ни предлага съвремието. Преди около 20 години възможността за контакти беше само един телефон и личните контакти на работа и в бита. Сега технологиите предлагат такива възможности, че да присъстваш в ежедневието на човек, който е дори на друг континент, но дори и това, като че ли не коменсира това чувство на самота, което вече много хора усещат. Самотата не се влияе от това дали си заобиколен от много хора или си страшно ангажиран, тя си стои вътре в нас и се чудим, какво точно ни липсва. Винаги когато стигана до този момент в живота си, когато се почувствам самотна си пожелавам и препрочитам това. Много известна част от още по известно произведение
Тъкмо тогава се появи лисицата.
- Добър ден - каза лисицата.
- Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
- Тук съм, под ябълковото дърво...
- Коя си ти? - каза малкият принц.- Много си хубава...
- Аз съм лисица - рече лисицата.
- Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен...
- Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.
- Ах, извинявай - каза малкият принц.Но като помисли, добави:- Какво значи "да опитомиш"?
- Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш?
- Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"?
- Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш?
- Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"?
- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".
- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...
- Започвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете..., мисля, че ме е опитомило.
- Възможно е - каза лисицата. - На Земята могат да се видят всякакви неща...
- О, не е на Земята - каза малкият принц.
Лисицата бе много озадачена:- На друга планета?
- Да.
- Има ли ловци на тази планета?
- Не.
- Това е интересно. А кокошки?
- Не.
- Нищо не е съвършено - въздъхна лисицата.Но пак се върна към мисълта си:- Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата...
Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
- Моля те... опитоми ме! - каза тя.
- На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.-
Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата.
- Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!- Какво трябва да направя? - попита малкият принц.- Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо...
На другия ден малкият принц се върна.
- По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата.
- Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си... Необходими са обреди.- Какво е обред? - попита малкият принц.
- И това е нещо отдавна забравено - каза лисицата.
- Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове. Моите ловци например имат един обред. В четвъртък танцуват със селските момичета. Така четвъртък е един прекрасен ден! Аз ходя на разходка чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всички дни щяха да си приличат и аз нямаше да имам миг покой.
Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:
- Ах! - каза лисицата.
- Ще заплача.
- Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ще плачеш! - рече малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Тогава не печелиш нищо!
- Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото.И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна.Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.И розите много се смутиха.- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.И се върна при лисицата.
- Сбогом... - каза той.
- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.
Пожелавам всеки да има кого да "опитоми", и да има желание да бъде опитомем, защото това е толкова много осмисля живота и прави другите неща несъществени.

Отсъствието на злото


В последно време е пак много актуална темата за доброто и злото. Кое е добро и кое поражда зло. Темата е безкрайна по нея може да се изпише много и пак като че ли няма да всичко. Преди време четох една история, която е по действителен случай в нея пристъства идеята по този въпрос на един всепризнат гений мисля, че дори и да сте я чели още един прочит няма да навреди. Ето историята:
Един професор от известен научен институт задал на студентите си следния предизвикателен въпрос:
"Бог ли е сътворил всичко съществуващо?"
Един от студентите веднага заявил:
"Разбира се, че Бог."
"Значи, всичко е сътворено от Бога?", попитал отново професорът.
"Точно така, сър", отвърнал студентът.
Тогава професорът казал: "Щом всичко е сътворено от Бога, значи злото е сътворено също от Бога. Знаем, че злото съществува, ето защо, изхождайки от принципа, че нашите дела показват нашата природа, от това можем да заключим, че Бог е зло."
Студентът не отговорил нищо, защото не знаел какво да каже на изложената от професора хипотеза и на направеното заключение.
Професорът се почувствал доволен от себе си и гордо заявил на студентите, че за пореден път успява да докаже, че християнската вяра е само един мит.
Тогава друг студент вдигнал ръка: "Мога ли да ви задам един въпрос, професоре?"
"Разбира се", отвърнал професорът.
Студентът се изправил и попитал: "Кажете ми, професоре, съществува ли студ?"
"Това пък що за въпрос е? Естествено, че съществува. Вие никога ли не сте усещали студ?"
Другите взели да хихикат подигравателно на студента. А той отвърнал:
"Не, сър, в действителност студ не съществува. Според законите на физиката това, което наричаме студ, е на практика липса на топлина. Всички организми и обекти са достъпни за изследване само когато са носители или проводници на енергия. Абсолютната нула (- 460 F) е пълна липса на топлина и при такава температура всяка материя става инертна и неспособна да реагира. Студът не съществува. Той е само едно понятие, което сме въвели, за да описваме състоянията, при които липсва топлина.
Студентът продължил: "Съществува ли тъмнина, господин професоре?"
Професорът отвърнал: "Естествено, че съществува."
"Тук също грешите, сър? казал студентът. Въпроче Тъмнината не съществува. Тъмнината на практика е липса на светлина. Светлината е достъпна за изследване, но не и тъмнината. Като използваме призмата на Нютон, ние разграждаме бялата светлина на различни цветове и изследваме дължината на вълните на всеки отделен цвят. Тъмнината обаче не може да бъде измерена. Тя може да бъде разградена от най-прост лъч светлина. Как ще прецените колко е количеството тъмнина в дадено пространство. Въпроче Като измерите количеството налична светлина в него. Нали така Въпроче Тъмнината е понятие, което използваме, за да описваме следствието от липсата на светлина.
Накрая младежът попитал: "Съществува ли злото, сър?"
Професорът отвърнал с колеблив тон: "Естествено, че съществува, и аз вече го казах. Виждаме злото всеки ден. Виждаме го в безчовечните отношения между хората. Виждаме го в безбройните престъпления и насилия навсякъде по света. Всички тези неща са прояви на злото.
А студентът отвърнал: "Злото не съществува, сър, или по-точно, злото не е реалност сама по себе си. Злото е просто отсъствие на Бог. Също както в примерите с тъмнината и студа, това е понятие, което човекът използва, за да описва отсъствието на Бога. Злото не е сътворено от Бога. Злото е резултат от това, че в сърцето на човека липсва Божията любов. Също като при студа, който е следствие от липсата на топлина, и като тъмнината, която е следствие от липсата на светлина."
Професорът мълчаливо се върнал на своето място.
Разказът е по действителен случай. Името на студента е Алберт Айнщайн

Балканите идат

Стоя си кротко пред телевизора и както си е му е реда след филма идват и новините и там хоп - изненада - доклада на европейската комисия в аванс. Ще ли да ни били дърпат ушите щото видите ли не сме били направили нищо по въпросите с престъпността и т.н и т.н. Абе на този европески съюз малко му остана, преди време бях чела един много готин виц за балканите и европейския съюз и като гледам хронологията остават им още има няма 10 -на -20 години, а какво са за нас 10 - на година, половин преход - нищо работа, нали? Така че малко му остана на съюза, нека да си прави неговите си там доклади.
Ето го и плана за справяне с европейския съюз. (
Балканите идат!
Сценарий за развитието на Европейския съюз
2007 г. - България е приета в ЕС. - Румъния е приета в ЕС.
2015г. - Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина и Турция са приети в ЕС.
2017г. - Албания, Косово и Сърбия са приети в ЕС.
2018г. - За първи път европейска институция назначава румънец на висок пост. Той назначава жена си, цялата рода на жена си, членове на семействата на техните съседи и най-добрите си приятели.
2019г. - Служителите от балканските страни представляват 10% от европейската администрация.
2022г. - Служителите от балканските страни представляват 60% от европейската администрация. Администрацията повишава заплатите тройно, въвежда гъвкаво работно време, южнославянските езици са на трето място сред "езиците на администрацията". Поради стрес 90% от служителите на европейската администрация излизат в отпуск по болест. Най-много заболявания са констатирани в периодите между 15 юни и 15 септември и 15 декември и 15 януари. Болните служители са забелязани в Алпите, Канарските острови и други места, известни като лечебни срещу стрес. Европейският парламент гласува закон, според който бюджетът на ЕС плаща за лечението на тези болести. По време на отпуските европейската администрация се движи от стажанти на временни трудови договори.
2025г. - Балканците достигат 90% от администрацията. Македонците отново отказват да приемат еврото.
2026г. - Високата цена на европейската администрация изисква драстични съкращения. Уволнени са всички белгийски граждани, служители на ЕС. Балканските служители в ЕС достигат 99.3% от общия брой.
2027г. - Румъния успешно приключва приватизацията.
През 2028г. Сърбия поема председателството на ЕС.
2028г. - През февруари Германия напуска ЕС. Месец по-късно тя е последвана от Франция и Финландия. До края на годината под албанско председателство напускат Великобритания, Белгия, Дания, Швеция, Холандия, Люксембург, Италия, Испания, Португалия, Австрия, Чехия, Литва, Латвия, Естония и Словения. Всички тези държави въвеждат строг визов режим за ЕС.

Опити за сватосване

Вчера по време на задължителното ни седмично кафе с приятелката ми, тя отново си сподели поредния опит да я сватосват. Тя, прятелката ми, е един стархотен човек и доста стойностен, но поради факта, че е все още мома за нея важи в пълна сила онзи хубав виц. Ако не си женен до 25 започват да те женят приятелите, до 30 - роднините, а до 35 - цялотото село. Ама понеже приятелката ми е вече на 37 сега са се втурнали да я женят и околните села, сиреч няколко коплекса в града. Тя определено не страда от факта, че не е женена има си достатъчно занимания с които си запълва цялото време и дори не и остава време да се наспи, нооо тази мисъл е така се е загнездила в съзнанието на всичките и роднини и познати, че току я подлагат на изпитание. Последното в петък и е още прясно, тя е треньор и в петък вечер провежда тренировки в училището до тях. След тренировка изпраща една група деца, които сами трябва да се приберат. Изпраща тя поредните деца, които са от найната махала в която тя е живяла цял живот и насрещта и майката на едното дете. Пазарала нещо от магазина и се прибира и като я видяла така, нещо живнала и започнал диалога.- Абе, Миме, трябва да поговоря с теб нещо- така леко притеснена и сконфузена започнала тя.Тук на Мимето просто и минали едни мисли, "Явно ще иска да спре детето от тренировки, то иначе има желания, но пък трудно се справя"-Ела във вторник на тренировките - отговорила приятелката ми, - тогава децата докато тренират ще поговорим. Искаш да спираш Наско от тренировски ли?-Неее- и тук вече излюва камъчето- Абе, Миме, ти си била мома, а аз да науча от баща ми, моля ти се!- казано така някакси по свойски. - Ние имаме един наш семеен приятел, ерген, мнооого добро момче. Ще ти докарам във вторник да се запознаете.И тук вече приятелката ми само дето не се задавила от смах. Явно целия комплекс се е заглижил да я жени, ноо думите "много добро момче" са я довършили. Да беше казала - той е един хайван, не е стока, ама на искам да те запозная, като че ли по щеше да го приеме, но "много доброто момче", което станало над 40 и не се женело, ами то е равно на мухльо. Когато един човек го определят като много добър, той често и няма мнение и понеже не противоречи на другите е вече добър. По същота логика можем да вземем като пример от филма "Корабокрушенеца", там Том Ханкс си говореше с една топка, тя дори му отговареше, така че и тази липса можем да я покрием. Опита на приятелката ми с най-различни запознанства е голям, от един, който бил някакъв арихитект и който в прав текст и каза- Няма да ти дам номера на телефона си, защото не искам да ме притесняваш (като че ли тя хукнала да му пристава), но пък той от своя страна не спря да и се обажда в продължение на месеци, абе много хора има, които изобщо не могат да се видят от страни и да разберат, къде грешат в самооценката си. Друг случай беше опит от някакъв сайт за запознастна. Срещна се с някакъв и понеже беше инстуктирана от мен да не се заяжда, той още от първата реплика та до края на едниствената им среща не спрял да обижда жените, но тя стоически го издържала. Мъже, когато сте наранени от една жена, не си го изкарвайте на всички, не всички жени са такива, а така и не давате шанс на дригите да ви покажат, че има и свестни такива, между другото, това важи и за жените. И последното добро момче, което и натресоха е човек, който никога няма мнение, което е по лошо не иска и да има, а взема готови от другите - чудесен пример- така казват хората. Кани я на кафе, не успява дори да я почерпи и натрапва мнение - така казват хората. Дааа, трудно е като минеш определени години, знаеш че си стройностен човек, но вече изградените навици и привички много трудно успяват да се пречупят и да изградиш нови. А тогава и вече си по придерчив, търсиш си добра компания, защото след една възраст основно трабва да общуваш с човека до себе си, а не да градиш кариера или ново жилище или пък да разчиташ на някаква невероятна любов.

Какво ще кажат хората

"Какво ще кажат хората" - една от любимите ми реплики. Още като я чуя и ми иде да удуша този, който я е прознесъл или пък някой от вариянтите и "Да не кажат нещо хората" или "Така трябва". Верно, че човек е социално животно и се отъждествява със социума, който го обгражда, но с времето статуквото се променя. Вече наложили се максими са си отживелица. Винаги българина се е съобразявал с мнението и неписаните правила на обществото, което го обкръжава. След като си е получил свободата и вече е имал възможност да покаже и демонстрира, какво има и какво може. Започнал е да строи хубави къщи на по няколко ката, като горния етаж винаги е бил за "гостите да го видят" и "на те младите като се оженят - тук ще живеят" и с огромно желание разхождат дошлите гости из къщата за да я покажат като музей, а той живее най-често в мазето или по модерно казано сутерена. Несъмнено българина обича и децата си и прави всичко в тяхно име. За съжаление няма училище за родители и мнението на хората, които са около него е много често са неговия критерии. Преди войната (имам предвид Втората световна) българина си е живеел спокойно и понякога доста тежко на село, но идва онзи велик момент на урбанизация и успяха да съсипат онзи непоподправен уют на селото ни. Факта, че промишлеността и възможностите за работа се пренесе в града постави българина и в нови условия. Започна да опитва да живее в градски условия, да се помести в така новата за него дума - блок и да живее в апартамент. Несъмнено и жената в семейството трябваше да бъде включена. Тогава жената придоби и новата си роля да бъде труженичка, да работи в колектив, често дори мъжка работа, често и само с мъже. Объранато назад във времето това е много кратък период от време. Няма и 100 години, на фона на история на човечеството това си е едно намигване. В този перод се оформят нови видове отношения - колегиални. Жените вече стават колежки и се създава една колективизация в която репликата пак става актулна. Започва и вече видима надпревара да покажем не само какво сме постигнали, но и какви родители сме. Много е трудно да надскочиш себе си, но често родителите не успяли да направят това или онова в своя собствен живот започнат вид терор над детето. То трябва да учи в еди коя си градина, щото тя е еди каква си и ... щото какво ще кажат хората - "едно дете имат, пък нищо не правят за него". Още в градината детето на родителите е гениално (много гении има в детската градина) и това споделено в колектива бива сложено като критерии. След това в училище - естествено, то детето е най-доброто, но ние щото сме страхотни родители, за да кажат хората - "ама много се грижат за детето си", родителя го записва на всевъзможни курсове или все нещо което е от страшна полза за детето, а детето често няма и възможност за мнение. Та нали родителя за това толкова работи, то да получи това, което той не е получил. И много често това става за да кажат хората - нали се сещате какво. Има и много разновидности на всички тези родители - от тези, които мислят, че понеже те са нямали пари, дай да дадем на детето да има всичко и резултат - деце без ценности приемащо всичко за даденост, други, които пък дават всичко от себе си и стоят в сянката на детето си, пример - ето ти на теб този шоколад,от мен, то е само за теб, като по някакво уж ненатрачиво лишение за да оцени детето неговия жест. Родителя демонстрира лишението си в колективната среда за да покаже своята грижовност и мисли, че детето оценява неговото лишение и приема това с благодарност, резултат - дете получило това от което често няма нужда и не оценяващо полученото, но пък си остава с лишенията, защото пак него никой не го е питал, а му се натрапват вкуса и идеите на родителите. Друга разновидност - родители живеещи живота на децата си. Основна тема в колективното споделяне. Детето просто е задушено от родителското внимание и вмешателство. Резултат - дете без мнение и разчитащото на родителите дори като умрат или бързащо да избяга от тях (второто е по-рядко). Освовната идея все пак е, че масово хората се движат от закона "какво ще кажат хората" и другия "Хората да кажат - едикакво си". Децата са си деца и тук ме се ще да добавя цитат от книгата "Пророкът" на Джубран Халил Джубран за децата :
А една жена с детенце на ръце продума:
- Кажи ни нещо за Децата .
А той и рече:

- Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им,
защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си,
защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;
защото както Той обича литналата стрела,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

Как се къпят мъжете

Вчера една новина ме накара да се разсмея. Заглавието и е "Европейските мъже не искат да гладят и да си перат бельото". Нормално, то на жените им е омръзнало това да гладят, а сега при съвременните обстоятелства дори и не се налага, та камо ли мъжете да гладят, но пък хич не си представих мъжа да ходи само с мръсно бельо. Продължих да чета статията и вече ми стана по ясно.
Европейските мъже не желаят да гладят, да мият банята, да си перат бельото и да сменят чаршафите, разкрива проучване на института "Ипсос" в Испания, Франция, Италия и Великобритания.
73% от анкетираните представители на силния пол признават, че не изпитват особено желание и дори отказват да гладят дрехите си. Почистването на банята също не е предпочитаната от тях домакинска задача - 67% въобще отказват да го правят. Това с почистването на банятя си е цяло изпитание и за мъжа и за жената, но къпането си е цял ритуал (поне за жените) и тук се сетих ка преди време в една рубрика бяха описани -
Как се къпат можете и съответно - как се къпат жените и дааа....цял ритуал си е.

КАК СЕ КЪПЕ МЪЖЪТ

1. Съблича дрехите си, докато седи на леглото в спалнята и ги оставя на купчина на пода.
2. Отива гол до банята. Ако по пътя срещне жена си, размахва кренвирша само и само да чуе от нея:Их, бе значииии...!
3. Оглежда мъжествената си физика в огледалото, гълта корема, за да види дали ще изпъкнат перките (не). Възхищава се от размера на кренвирша пред огледалото, докато се почесва отзад.
4. Влиза под душа.
5. Не се оглежда за балсами и маски. Просто не използва такива.
6. Измива лицето си.
7. Измива мишниците си.
8. Изсеква се в ръка и я измива под струята.
9. Изпърдява се мощно, за да се изкефи на акустиката в банята.
10. Повечето време отделя, за да мие старателно доказателството за своята мъжественост.
11. Измива задните си части, като оставя къдрави косми по сапуна.
12. Сапунисва косата си. Не използва балсам.
13. Прави си пънкарска прическа с насапунисаната коса.
14. Хили се пред огледалото на резултата.
15. Доволен се изпикава под душа.
16. Изплаква се и излиза, като не обръща внимание, че мокри навсякъде, откъдето мине.
17. Оглежда се в огледалото, помпи бицепсите, кефи се отново на размера на кренвирша.
18. Оставя банята мокра, а лампата светната.
19. Тръгва към спалнята с кърпа около бедрата. Ако срещне жена си, развързва кърпата и го размахва, за да чуе пак:Их, бе значии...!
20. Оставя мократа кърпа на леглото.

.......И КАК ЖЕНАТА

1. Съблича дрехите и ги разпределя в коша за бяло и цветно пране.
2. Тръгва към банята, облечена в дълъг халат. Ако срещне съпруга си по пътя, закрива свенливо разголените части от тялото си.
3. Оглежда се в огледалото и отбелязва, че е напълняла.
4. Влиза под душа. Използва маска за лице, маска за тяло, намазва ръцете си и петите с балсам за омекотяване, защото са напукани.
5. Първо измива косата си с шампоан, после я намазва с маска, съдържаща 43 витамина.
6. Изплаква косата си няколко пъти, за да е сигурна, че е чиста.
7. Втрива в корените на косата си ампула с натурално масло от жожоба. Изчаква 15 минути.
8. Изтърква кожата на лицети си с трици от ситно натрошени костилки на праскова. Маската стои 10 минути.
9. Слага балсам за тяло.
10. Измива жожобата от косата си, пак няколко пъти, за да е сигурна, че нищо не останало от него.
11. Бръсне мишниците и краката си (ако мустаци и брада - и тях). Замисля се дали да не оправи триъгълника си, но решава, че коламаска е по-добре.
12. Пищи като заклана, когато съпругът й пуска водата в тоалетната и студената вода рязко намалява.
13. Спира душа.
14. Внимателно избърсва душа със специален препарат.
15. Подсушава старателно банята плочка по плочка. Избърсва се с кърпа с размерите на малка държава.
16. Проверява още веднъж да не е останало косъмче или пъпчица по тялото.
17. Тръгва към спалнята, облечена в дългия халат и с вързана кърпа върху мократа си коса. Мисли си, че изглежда като Нефертити.
18. Ако срещне съпруга си, закрива разголените части от тялото си

Какво се учи в живота и в училище

Тези дни реших да по преместя някои неща из къщи и попаднах на няколко стари учебника на дъщерите. Реших да по прочета, какво точно все още ги учат, макар че трудно ги задържат в училище след 9 клас. Учебника е по предмета "Етика и право" 10 клас, изд Анубис. Случайно отварям на глава 18 Конституция. Започва с една мисъл на Джон Ролс "Политическата справедливост е справедливостта на Конституцията". До тук добре...и продължавам да чета.Същност на конституцята: Конституцията е основен закон на държавата. Този закон символизира обсега на съгласието на един народ да живее заедно." Брейй...стана ми вече интересно и продължавам."Конституцията е основен закон, защото:-тя очертава рамките на "обществения договор", т.е. на съгласието на хората да имат своя държава. -тя определя формата на държавата и държавното управление.-на нея не могат да противоречат останалите закони в държавата.Днес може да кажем, че каквато е конституцията на една държава, такава е самата държава.""Смисълът на всяка конституция - каквато и да е тя - се състои точно в това: да установи правила за правата и задълженията на хората в обществото, и то да установи такива правила, които да бъдат ясни за всички...Конституцията е белег на върховенство на закона и на власт на закона в обществото. Тя регламентира най-значимите обществени отношения, които подлежат на трайна уредба. Там, където няма конституция и върховенство на закона, там няма справедливост и правораздаване, няма ред и законност. Там има просто беззаконие, безредие и своеволие (насилие) над човека.Главната цел на конституцията е да предотврати произволната власт...."И тук някъде вече не издържах, та това е учебник за 10 клас, не за 3-ти. Как тези деца учат и ги изпитват за нещо, а веднага след това и в новини и в тяхния личен живот това се опровергава. Когато четеш във вестниците за беззаконията и поредните спрени за далавери пари, за поредното убийство и не наказан извършител го съприжевяваш, но някак си все си казваш "абе не е в къщата ми" и веднага след това ти се случва и нещо което просто те оставя в една безпомощност и неизказан гняв. Веднага си спомних как приятелката ми разказа историята на нейната състуднентка, как са убили мъжа и и брат му на магистралата и после случая е приключен като пътен инцидент. Припоминих си как колежката беше изпаднала в шок преди два месеца, когато откри апартамента им обран и по една чиста случайност не изненада крадците, което може би я е спасило от нещо по лошо. И след като полицаите са дошли и просто са били толкова безпомощнии и ето от това още повече ме обзема гняв, като си спомня, че имаме конституция, която трябва да ме защитава. Последния ми спомен беше, как преди няколко години бяхме взели едно заведение под наем и бяха ни откраднали телевизора, най-трагичното или по-точно комичното, че ние знаехме кой е, дори беше си разрязал ръката като го е изнасял, оставил една локва кръв, толкова че дори не беше необходимо да го открият,чрез някакви сложни изследвания, а и дори идваше да пие кафе с наглостта на недосегаем, но пак беше приключено делото срещу неизвестен извършител.Онзи ден една колежка, психолог в едно основно училище, сподели, че един от нейните "мъници" сиреч 5-6 клас, раздавал визитки. След като го попитала - Защо?С каква цел, той и отговорил - Ако някой има проблеми да събирам групата....Дааа. Добре са се ориентирали децата. Сега и политиците трябва да ориентират и решат защо имаме конституция, като отговаряме изцяло на другото определение - за държава без конституция и да не се държат като ощипани булки, като ги хокат от евросъюза.

За богатството и красотата на българския език

Из форума на ………….COSMODISK

"Сложих си го на дълго, почувствах парене, но след малко болката премина"

"След като си го сложих отзад, започнах и да се навеждам"

"Откакто съм с него мога да се наведа и да си подпирам ръцете на мивката"

"Ходих дълги години по доктори, но само той ме задоволява напълно и вече не ме боли."

"От две седмици съм с него и вече съм оправена, но няма да го вада"

Богатството на българския език е наистина много голямо и бих допълнила една забавна история, която четох преди време.Дано да Ви хареса и на вас.
Събрали се учени - лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т. н. Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:
"Дами и господа, моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:
1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има - "църцори".2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма. А на български има - далече, по-далече, най-далече, на майната си. Или - готина, по-готина, най-готина, бафмааму.3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе - няма. А на нашенски има - Бил съм се напил.4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме - щял съм бил да работя.5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете "не знам", когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: "I don't know" "No idea" "I got no clue". А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега де!", "ебеш ли му мамата!", "а - сега ме хвана!"6. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има - това е думата "такова".
На последната 6- та точка американският делегат не повярвал и казал "Не го вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично ще проверя това!"Разбира се Mr. Smith заповядайте в БГ да проверите!
И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на аерогара София решил да пробва вълшебната дума. Отишъл на информацията и казал: "Моля ви, таковайте ми едно такси" - няма проблем, служителката набрала един номер и таксито пристига.
Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора:"Моля ви таковайте ме до най-луксозния хотел в София" - няма проблем - бум в Шератон. Още по-изненадан отива на рецепцията и казва:"Моля ви таковайте ми една стая за 5 нощувки" - няма проблем регистрират го дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята. Томас е като треснат, но продължава да тества думата не вярвайки на ушите и очите си - сяда в ресторанта и казва:"Моля ви таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова Каберне Совиньон" - след малко иде мешаната скара, шопската салата и виното."Oh my God, he was right - it really works" признал накрая Тома неверни. На сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач го информирал, че това е Централна Баня, та нашият човек решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи. Влезнал човека да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и той помолил един пич да му сапуниса гърба с думите"Моля ви, таковайте ме отзад". При което оня се оказал услужлив човечец - (ми чужденец все пак - няма да го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни я!) - и съответно го "таковал".
Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал (все пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите - споделил си преживяванията, при което доцент Ганев се плеснал по челото и казал, о, аз забравих да ви предупредя колега, че "таковане" се спряга неправилно на гол гъз ...

Времето в което живеем и щастието

В това динамично време в което живеем интернета пристъства в живота ни повече от близките и роднините ни. Вече се съобразяваме с хората с които пъдържаме познанства нета повече от колкото роднините ни. Един познат си изтри блога с това пожелание: "Времето е живот. Не го губете тук" и с малки букви добавено " или където и да е". Да така е, времето е живот, но дали тук си го губим вече може да се поспори. Аз, а и една голяма част от блогерите тук са от поколението на 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век. Детството ни е преминало по друг начин описан страхотно в една предавана в нета история, ще ви я припомня.Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите? Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме: 1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка. 2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека. 3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая. 4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща 5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа. 7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем. 8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето. 9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш. 10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш. 11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш. 12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6. 13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.Вярно станахме такива защото такова стана и времето в което живеем. Явно старото време няма да се върне, работата която работим все по често ни поставя в условие на такава изолация и фактора компютър и интернет да бъде нашия прозорец и възможност за комуникация. Имам една приятелка, по-голяма от мен, много умен и ерудиран човек, но преди 10 -на вече година се разболя и сега просто прикована на легло. Това е най-големия оптимист на света, който познавам. От някоко години нейния контакт с външния свят са посещенията й в болница и това да комуникира в нета. Това я държи да бъди такава оптимиста, конактите и си други хора по света. Тук в нета срещаме и много хора, изясняваме си и много от все още останали в загатка за нас определения за нашите емоции. А точо тук наскоро видях в действие и едно определение за щастие и точно определение за любов. Един съблогер изживя и още изживява чувството наречено любов и определено много хора благородно му завиждат, а такива като мен просто им се радват на щастието и любовта.Ще вмъкна още едно определение за любовта, което много ми хареса и накрая една притча за човешкото щастие. Влеченията на човека имат три източника: душа, разум и тяло.Влеченията на ума пораждат уважението,влеченията на душата пораждат дружбата,влеченията на тялото пораждат желанието.Съединенито на тези три влечения пораждат любовта.Колкото и трудно намираме тази комбинация на трите влечения в едно, толкова и трудно търсим щастието.
Някога, много отдавна, Щастието било дадено на Човека в изобилие. Не било нужно той да се бори за него или да го търси, то просто си присъствало в ежедневието му и било част от неговия живот. Но въпреки това, Човекът все се оплаквал, недоволствал, мрънкал за всичко, не оценявал онова, което имал.
Виждайки какво се случва, един ден ангелите се събрали на съвещание, за да решат какво да направят, за да променят това положение. Знаели, че Човекът оценява нещата, едва когато ги загуби, затова решили да скрият някъде Щастието. Така Човекът щял да усети и осъзнае липсата му най-силно. И вероятно щял да разбере стойността му и да го цени повече в последствие, когато сам се е преборил за да го получи. Били сигурни, че това ще има ефект. Да, обаче къде биха могли да скрият Щастието така, че да не е толкова лесно намирането му?!
Започнали да се изказват най-различни варианти – един предлагал да го скрият на връх Еверест, друг смятал за по-подходящо дъното на Атлантическия океан, трети – кубетата на Тадж Махал, в някоя тясна горска пътечка..., в коридора на родилното отделение на някоя болница..., във фунийка за сладолед..., сред розите на някоя цветна градина..., в пакет цигари..., в брашното на някой хлебар... Изброили се толкова много места, но нито едно от тях не им се сторило достатъчно удачно и трудно за намиране, а именно това била целта. В този момент се чул нечий глас, който промълвил:
- Вътре в Човека да скрием Щастието! Там той поглежда най-рядко...
Всички кимнали одобрително на това предложение и приели идеята.
И така, от ония древни времена, та до ден днешен, Човешкото Щастие се крие вътре в самия Човек. То вече не е даденост, не се дава наготово, трябва да се търси, да се намери...
Не е лесно да се открие Щастието, но не е и невъзможно.
Трябва просто Човекът да спре да търси “навън” и да насочи поглед навътре, към същността, към душата.
Своята и на другите...Това е и моят завъшек, щастието, любовта трябва да търсим най-вече вътре в себе си и живота може и да не е на вън, а там където се чувстваме най уютно и топло.

Идеи за отслабване

От ден на ден взе да става от ясно по-ясно, че тези дълги празници са ми се са отразили много зле на колограмите - не, че килограмите ми имат нещо против да имат още някое и друго кило за компания, но дрехите ми вече обявиха бойкот. От изминалите празници си подарих накоя и друга дреха и не се усещаше така, но вчера реших да пробвам един стар панталон, който се оказа, че ако можеше да говори щеше да пищи горкия и вече крайно ме накара за се замисля за това, че трябва да предприема нещо в тази посока. Веднага беше свикан един компетентен състав за кризата с отслабването с членове моите приятелки. Направихме обиколка в близките книжарници и проверката на печатните издания и хич, яма хич не ми хареса. Всички книги за диети които решихме с отвръщение да отворим започват с думите - Не яжте! И веднага ги отписахме, то едното ядене остна, сега и от него ще се лишаваме - категорично - не! Седхаме да дообмислим тежката тема в една сладкарница и взеха да се раждат и други идеи. Едната предложи фитнес - беше прието, но с по-късна дата - като се постопли пролетта, лятото пък може и по нататък. Едната се пошегува с онази виц - Минаваш на секс и ябълки! Ако няма ефект - спираш ябълките. Тази идея се прие веднага и след това реших да проверя какво пише в нета за секса и калориите и ето какво открих, но за мое съжаление проучването важи май само за мъже, ако някой има проучване за жени нека да го допълни. След дълбоко и продължително изследване се публикуват следните резултати:
Събличане на дрехи:
С нейното съгласие: 12 калории
Без нейното съгласие: 2087 калории и пътуване до болницата
Сваляне на сутиен:
С двете ръце: 12 калории
С едната ръка: 24 калории
Със зъби:512 калории
Слагане на презерватив:
С ерекция: 6 калории
Без ерекция: 4100 калории
Предварителни опити:
Да се намери клитора: 8 калории
Да се намери G-точката: 2500 калории
Пози:
Мисионер:75калории
Поза 69 лежейки:140 калории
Поза 69 стоейки:900 калории
Кучешката:300 калории
Италианско огледало: 2500 калории
Оргазъм:
Истински: 120 калории
Фалшив: 1285 калории
След оргазма:
Просто гушкане в обятията:18 калории
Внезапно ставане:46 калории
Обяснение, защо сте станал внезапно:740 калории
Получаване на втора ерекция:
Ако сте:20-29 години - 36 калории
30-39 години - 80 калории
40-49 години - 124 калории
50-59 години - 1972 калории
60-69 години - 7916 калории70 и нагоре - все още се провеждат опити
Обличане:
Спокойно - 30 калории
Бързо - 80 калории
Ако тропа на вратата баща й - 5120 калории
Ако тропa на вратата жена Ви - 11258 калории

Лудостта

Достатъчно време вече мина от новата година за да можем вече да така безпристрастно да кажем как и по-какъв начин минаха празвниците и най-вече новогодишната нощ. Тази година, както и предната година бяхме една и съща компания. Не сме изключително близки, но пък сме хора с големи души. От цялата компания само аз и мъжа ми се женени, цялата останала комапания от 7 човека са страшно стойностни сами по себе си хора, но по никакъв начин не предприемащи онази голяма стъпка обвързването и както се полага и на такава голяма и постоянна компания (наподобаваща сериала "Приятели") се зараждат вътрешни симпатии, но съответно лишени от всякаква логика. Домакинята ни тази нова година вече втора година е безнадежно влюбена в едното от момчетата в компанията, като то по всякакъв начин, дори и директо и обясни, че между тях нищо няма да се получи, а през цялото това време друго момче от същната тази компания се мъчи отчаяно да спечели тази девойка, която гони безнадежната любов. Темата за тази любов е вече от много време, но накрая все остава недоизяснен въпроса: "Защо все се влюбваме в непоходящия?" и "Защо любовта за един, не точно тази любов и за другия?" Преди време бях чела една притча за Любовта мисля, че отговора, който тя дава е най-точен.
Разказва се в тази легенда, че веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората. Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава и ЛЮБОПИТСТВОТО без да може да се сдържи попитало: "На криеница! И каква е тази игра?" "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която aз си затварям очите и започвам да броя от едно до един милион, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първия от вас, когото намеря ще заеме моето място за да се продължи играта."
ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват. ИСТИНАТА предпочитала да не се крие. За какво? Като в крайна сметка винаги я разкривали. НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра (но всъщност я дразнело това, че идеята не била нейна). КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... Едно...две...три... започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още зад третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие, всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели - например едно кристално чисто езеро, та то е идеално за КРАСОТАТА. Короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА. Полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч. ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало, проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните (но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата). СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА... (забравих къде се скрила!)... но това не е толкова важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила 999 999 ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион", преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси.
От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и, приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-лесно, намерила го седнало върху една скала без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА между свежата трева, МЪКАТА в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА зад дъгата (или всъщност на дъното на океаните!), намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Но само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място. ЛУДОСТТА я търсила зад всяко дърво, под всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала един розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розата били наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да направи: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, от първия път, в който се играло на криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА!

Подаръци, подаръци...

Коледата ей така взе че дойде, ама без много да мисли и тези дни по всякакъв начин ми се напомни, че трябва да купя подаръци и представете си ама всичките около мен били послушни и мнооооого, ама много заслужавали подаръци. Децата от ясно по ясно - дадоха си невъзможните изисквания и после поне три пъти се корегираха, мъжът реши да припомни колко бил той ощетен, защото ме търпял. Пък аз съм една кротка и тиха - не знам що се оплаква. И тогава ме връхлетяха спомените. Не знам дали има класация за най - неподходящи подаръци, но съпругът държи първенството на нея. В началото на съвместното ни съжителство аз като млада и напориста жена в трудния път на барака се тръшках и цупех, че видиш ли забравил рожденния ми ден или пък някаква друга дата и той правеше някакви опити за подаръци - вече дори не помня и накрая накъде към 5 година от брака взе, че ми поръча спрайт в заведение (нещо което аз никога не пия и не съм си поръчвала) и реших, че няма да го измъчвам повече с претенциите си за подаръци и факта, че ми запомни рождения ден си беше постижение и си викам това беше с изненадите и подаръците, но нейсе. Преди няколко години през лятото и по стечение на обстоятелствата наближаваше рождения ми ден, мъж ми звъни по телефона, а аз имах толкова много работа и се намирах в другия край на града, той ми съобщава с невороятно щастлив глас - Купих ти подарък за рождения ден!!! В първия момент не повярвах, ама нали надеждата умира последна, чак сърцето ми трепна. Зарязах всичко. Хукнах от едния край на града до другия и бях толкова щастлива и чакаща, ама точно като хлапе в сладкарница. Виждам го ...и той един доволен, като че ли за първи път улучил десетката. Грабна ме за ръката и тайнствено ми споделя - Ела да я видиш! Каква хубава дрелка ти взех! Да знаеш как ми трябваше да свърша една работа! ...Ей тук на този момент ми идеше да го удуша, убия и застрелям за най-сигурно. От тогава се започнаха едни подаръци - та ключове ли не бяха, щеше и фрлекси да ми взема, та до последния на 8-ми март - стълба - да съм си сменяла крушките без притеснения (като че ли преди това с притеснения ги сменях) ...и сега като наближава коледа какъв ли подарък ще получа, май спомена нещо за такъми за риболов, ама аз вече съм подготвена, купих му едни боти с ток , моя номер и ще си му ги подаря, пък да ги видя как ще ги носи.

На чаша кафе

Човек прави равносметка поне два пъти в годината в веднъж около рождения си ден, за да осъзнае колко е пораснал и...божеее, колко съм остаряла и другия път, когато набилижи края на годината. Предполагам, че няма човек, който не си прави тази равносметка, но всеки гледа на живота през своите си очи и както съм забелязала в последно време, като едно от типичните черти на българина - да се оплаква. Хареса ми следната история, която е много близка на всички нас или поне на част от хората, които познаваме.
"Най-щастливият човек на света не е този, който няма проблеми, а този, който се научава да живее с неща - далеч не идеални".
Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета.
Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота.
След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал: "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите..."
Сега помислете върху това, казал професорът: "Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето. Насладете се на кафето си!"
Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля. Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота:
1. Живей просто.
2. Обичай щедро.
3. Желай от сърце.
4. Говори мило и приятелски.
Най-вече наслади на кафето си този следобед

За щастието и дребните неща, които осмислят живота ни

Винаги съм се възхищавала на хората които могат с лекота да пишат. На мен това не ми се отдава - по -добре говоря отколкото пиша, но пък съм добър читател. Темите за любовта, щастието и ...както аз си допълвам другите дребни наща, които осмислят живота ни явно вълнуват много хора. Преди време бях разтърсена от една статия на Дж. Кърлинг "Живота не се мери с броя вдишвания, а с моментите които спират дъха", след прочита на тази статия бях изключително впечатлена. Подейства и на много мои познати и приятели, които след това я прочетоха. Невярвах, че ще прочета нещо което да се доближи като емоция до тази статия, но скоро...не знам по какъв начин ми попадна една презентация и бях решила да я изтиря както повечето от този род, ако не ми беше направила такова впечатление. Дано и на вас ви хареса.
Ние се самoубеждаваме, че живота ще стане по-добър когато се оженя / омъжа, когато имаме дете, а след това и второ...
После ние се разстройваме, от това че нашите деца са все още малки, и се надяваме че всичкко ще се оправи, когато те порастнат.
След това нашата грижа е в това, че те стават тинейджъри и ние трябва някак си да се справим с тях. Несъмнено, ние ще ще станем по-щастливи когато те излязат от своите «...айсет» години.
Ние се самоуспокояваме, че живота ни ще се подобри когато съпруга/та ни разреши своите проблеми в работата си, когато си купим по-красива кола, когато си вземем отпуската, когато напълно излезем на пенсия.
Истината е, че няма по-добро време за това да се чувстваме щастливи, отколкото сега.
Ако не сега, то кога?
Животът ти винаги ще е пълен с предизвикателства. По-добре е да приемем нещата такива, каквито са, и решим да бъдем щастливи сега, без да гледаме на нищо.
Струва ми се, от дълго време, почти..още малко и.., живота ще започне. Истинският живот.
Но винаги се е изпречвало някакво препятствие на пътя, сурово изпитание, което е трябвало да преминем; работа която е останало да се довърши, време, което е нужно да се посвети, дълг, който трябва да се заплати. И след това ще заживеем...
В края на краищата, аз стигнах до разбирането, че тези препятствия, са и били на практика истинсия живот.
Това разбиране ми помогна да видя, че няма никакъв път към щастието. Щастието – Това Е самият ПЪТ.
Затова, наслаждавай се на всеки момент. Достатъчно е да чакаш, когато завършиш училище, или когато започне учебната година, да чакаш когато загубиш 10 лева, или заработиш 10 лева, когато ще имаш работа, до женитбата, до вечерята в петък, или до неделя сутринта, до получаване на нова кола, да изплатиш напълно вноските, до пролетта, до лятото, до есента, до зимата, до първото или петнайсто число, когато пуснат любимата ти песен по радиото, когато умреш, когато се родиш отново...преди да си решил да будеш щастлив/а.
Щастието – това е ПЪТЯТ, а не крайната цел.

Няма друго време, в което може да се чувстваш щастлив, освен... СЕГА!

Живей, и се наслаждавай на моментите сега.

-Неизвестен Автор-
Сега, моля, помисли, и отговори на следните въпроси:1- Назовете 5 от най-богатите хора на планетата
2- Назовете последните 5 победителки “Мис Свят”
3- Назовете последните 5 лауреати на Нобелови награди
4- Назовете последните 5 лауреати на “Оскар” за най-добра роля
Не се ли получи съвсем? Трудничко ви е, нали?
Не се безпокойте, никой не помни тези наща!

Аплодисментите стихват!
Наградите се покриват с прах!
Победителите са скоро забравени!
А сега отговори на тези въпроси:
1- Назови 3 учители, които са допринесли за твоето образование
2- Назови имената на 3 приятели, които са били до теб в трудно време
3- Спомни си за няколко човека, които събуждат в теб приятни чувства
4- Назови 5 човека, с които ти харесва да прекарваш времето си
Получи ли се? Осъществимо е... Това е лесно, нали?
Тези хора, които значат нещо в твоя живот, не са в листата на «най-добрите», намат пари, повече от всички други, никога не печелили високите награди...
Това са тези, които се грижат за теб, които те ценят, тези, които без значение какво се случва остават винаги до теб.
Помисли над това за няколко мига.
Животът е много кратък!
А ти, в списъка на каква класация се намираш? Не знаеш?!
Няколко години назад, на олимпиада в Сиатъл, девет атлетически състезатели стояли на старта на 100 метровата писта.Те всички били инвалиди - с физически или умствени недостатъци.
Прозвучал изстрел, състезанието започнало. Не всички тичали, но всички имали желание да участват и да победят.
Те преминали една трета от трасето, когато едно от момчетата се спънало, направило няколко премятания и паднало. Започнало да плаче.
Останалите осем участника дочули неговия плач.
Те намали темпото и се огледали.
Спряли и се върнали обратно... Всички...
Момиченце със синдрома на Даун, седнала до него, прегърнала го и го попитала: «Сега, по-добре ли ти е?»
А след това всички тръгнали, рамо до рамо към финалната линия.
Тълпата от зрители станали на крака и аплодирали.
Аплодисментите траяли много дълго...
Тези, които гледали, и до днес говорят за това.
Защо?
Защото дълбоко в себе си, ние всички знаем, че най-важното в живота – означава много повече, отколкото да побеждаваш за себе си.
Най – важното в този живот, това е да помагаш на други да побеждават. Даже, ако това означава да забавиш ход, или да се откажеш от надпреварата, в която сам участваш.
«Свеща нищо не губи, даже когато от нейния пламък се запалва друга свещ»