сряда, 12 ноември 2014 г.

50 въпроса, които ще освободят ума

Скоро списание "Мениджър" публикува една хубава статия за въпросите, които ще освободят ума. Това доста ми напомни една моя игра, която често използвам в обученията си и се оказа, че тези въпроси - често звучащи доста обикновени, са най-трудни за спонтанен, а дори и обмислен отговор. Сега ще използвам и тези въпроси, за да видя дали отговорите са толкова трудни, както и тази които до сега задавах на обученията ми.


Тези въпроси нямат правилен или грешен отговор. Понякога да си зададеш правилния въпрос е отговорът.
Представя ги блогърът Марк. Те са философски. Могат да освободят съзнанието от ненужни притеснения. Да го изведат от фиксирането в маловажни детайли. От инертното мислене. Да премахнат присъствието на хора, които не заслужават вниманието ни. Да ни накарат да се погледнем от птичи поглед. 
Ето кои са.
1. На каква възраст бих чувствал, че съм, ако не знаех на каква възраст съм?
2. Кое е по-лошо – да се провалиш или въобще да не опиташ?
3. Ако животът е толкова кратък, защо правим толкова много неща, които не харесваме и харесваме толкова много неща, които не правим?
4. Когато всичко е казано и направено ще бъда ли казал повече, отколкото съм направил?
5. Кое е това едно единствено нещо, което най-много бих искал да променя в света?
6. Ако щастието е националната валута, какъв вид труд би ме направил богат?
7. Правя ли това, в което вярвам, или просто се съгласявам да правя това, с което се занимавам?
8. Ако средната продължителност на живота бе 40 години, как по-различно бих живял?
9. В каква степен всъщност контролирах курса, по който пое животът ми?
10. Кое ме тревожи повече – да правя нещата правилно или да правя правилните неща?
11. Обядвам с трима души, които уважавам и на които се възхищавам. И тримата започват да критикуват моя близка приятелка без да знаят, че я познавам. Критиката им е безвкусна и несправедлива. Какво правя?
12. Ако трябваше да дам на новородено дете само един съвет, какъв би бил той?
13. Бих ли прекрачил закона, за да спася човек, когото обичам?
14. Някога виждал ли съм лудост там, където по-късно съм видял творчество?
15. Кое е това нещо, което знаем, че правя по-различно от останалите?
16. Как така нещата, които ме правят щастлив, не правят щастливи всички?
17. Ако има едно нещо, което съм искал да направя истински и не съм го правил, кое е то? Какво ме възпира?
18. Вкопчил ли съм се в нещо, което имам нужда да пусна завинаги?
19. Ако трябваше да се преместя да живея в страна, различна от тази, в което живея, коя е тя и защо?
20. Натискам ли копчето на асансьора повече от веднъж? Наистина ли вярвам, че така той ще дойде по-бързо?
21. Кое бих предпочел да бъда – тревожен гений или радостен глупак?
22. Защо аз съм аз самият?
23. Бих ли станал приятел на себе си?
24. Кое е по-лошо – добър приятел да замине да живее много далеч, или да изгубя връзка с приятел, който живее недалеч от дома ми?
25. За какво съм най-благодарен в живота?
26. Кое бих предпочел – да забравя всички много стари спомени или да стана неспособен да правя нови?
27. Възможно ли е да узная истината без първо да я предизвикам?
28. Сбъдна ли се най-големият ми страх?
29. Спомням ли си онзи път преди 5 години, когато бях изключително разстроен? Има ли значение сега?
30. Кой е най-щастливият ми детски спомен? Кое го прави толкова специален?
31. Кога за последно наскоро се чувствах най-изпълнен с живот и страст?
32. Ако не сега, кога?
33. Ако не съм го постигнал все още, какво имам да губя?
34. Бил ли съм някога с някой без да си казваме нищо, само за разходка, след която съм се почувствал така, все едно че съм имал най-добрия разговор в живота си? Кой е този човек?
35. Защо религии, които подкрепят любовта, причиняват толкова много войни?
36. Възможно ли е да знаем без съмнение кое е добро и кое зло?
37. Ако спечеля 1 милион, ще напусна ли работа?
38. Кое бих предпочел – да имам по-малко работа, която не харесвам, или повече работа, която ми доставя удоволствие да изпълнявам?
39. Струва ли ми се, че съм преживявал този ден стотици пъти?
40. Кога за последно скочих в тъмното, само със светлината на идея, в която силно вярвам?
41. Ако знаех, че всички, които познавам, ще загинат утре, кого бих посетил днес?
42. Бих ли дал 10 години от продължителността на живота си, за да бъда изключително привлекателен или известен?
43. Каква е разликата между това да бъда жив и наистина да живея?
44. Кога е време да спра да пресмятам рисковете и наградите и просто да се втурна и да направя нещо, което знаем, че е правилно?
45. Ако се учим от грешките си, защо винаги се страхуваме толкова да направим грешка?
46. Какво бих сторил различно, ако знаех, че никой няма да ме съди?
47. Кога забелязах за последен път шума от собственото си дишане?
48. Кое обичам? С последните си действия показах ли тази любов открито?
49. След 5 години ще си спомням ли какво правих вчера? Ами онзи ден? Ами в деня преди него?
50. Аз ли решавам за себе си или други решават за мен? 
източник: http://www.manager.bg/%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%85/50-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D1%8F%D1%82-%D1%83%D0%BC%D0%B0-%D0%B2%D0%B8

четвъртък, 6 ноември 2014 г.

Ненужната саможертва

Просто и нагледно за това как ние самите сме готови да погубим живота си

Снимки: fit4brain.com
Снимки: fit4brain.com
- Тук ли е опашката за жертвоприношение?
- Тук, тук! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие - 853.
- Олеле… И кога ще ми дойде редът?
- Не се безпокойте, бързо върви. Вие в името на какво искате да принесете жертва?
- В името на любовта. А вие?
- В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!
- А какво ще жертвате?
- Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отказах му. Как ще им доведа вкъщи пастрок? Оставих любимата си работа, защото беше далеко от дома. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги наглеждам, да са чисти и нахранени. Всичко за децата. За мен - нищо.
- О, разбирам ви. Аз искам да си пожертвам връзката. Разбирате ли ме, вече нищо няма между мен и мъжа ми. Той си има друга жена. И в моя живот се появи друг мъж, но… Само ако мъжът ми си беше тръгнал пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е свикнал с мен. Мен ми е мъчно за него. Плаче! Так и живеем…

Вратата се отваря и се чува глас: «№ 852, заповядайте!».
- Е, хайде, аз влизам. Така се вълнувам. Ами ако не ми приемат саможертвата?
№ 853 се свил на кравайче и си чака реда.
Времето тече бавно, но ето – най-сетне № 852 излиза от кабинета.
- Какво стана? Приеха ли ви саможертвата?
- Не… Има изпитателен срок. Върнаха ме да помисля още.
- А защо? Защо не веднага?
- Ами питаха ме: „Хубаво ли си помислихте преди да поискате това? Все пак завинаги е!“. Казах: „Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят какво е пожертвала майка им заради тях“. Пуснаха ми един филм в кабинета. Доста странен. Май за мен беше. Децата вече бяга големи в този филм. Дъщерята се беше омъжила през девет земи в десета. Синът звънеше един път в месеца под строгия поглед на снахата, която говореше през зъби...Питам го: „Защо така с мен се отнасяш, сине, какво съм ти сторила?“. А той: „За Бога, не се меси в живота ни, мамо. Нямаш какво да правиш ли?». А какво да правя, аз цял живот освен с децата с друго не съм се занимавала? Децата ми май не са оценили жертвата ми. Напразно ли съм се старала толкова?
От вратата на кабинета се чува глас: „Следващият № 853!“.
- О, сега съм аз… Доста ме наплашихте вие. Хайде, влизам!
- Заповядайте, седнете. Какво принасяте в жертва?
- Връзката си…
- Ясно… Я да видим.
- Ето… Вижте, тя не е много голяма, но е симпатична. И е сравнително нова, неизносена, ние се запознахме преди половин година.
- В името на какво искате да пожертвате връзката си?
- За да запазя семейството…
- Чие семейство, вашето ли? Налага ли се?
- Ами да! Мъжът ми има любовница, дълго време вече ходи при нея, лъже, нямам сили вече.
- А вие?
- Какво аз? Появи се в живота ми друг човек, имаме връзка.
- Връзката с него ли искате да пожертвате?
- Да… За да запазя семейството.
- Нали казвате, че мъжът ви има любовница, а вие – друг мъж. За кое семейство говорите?
- Ами още сме женени по документи, значи сме семейство.
- Значи това ви устройва?
- Не! Как може? Все плача и преживявам.
- Но да промените нещата и да започнете официално нова връзка не желаете, така ли?
- Ми не е толкова дълбока новата връзка, ей така – за прекарване на времето е. Няма да ми е жал за нея.
- Щом е така, направете вашата саможертва.


- Казаха ми, че давате някакъв филм тук. За бъдещето. Защо не ми го пуснете и на мен?
- Филмите са различни. На някого пускаме филм за бъдещето, на друг – за миналото… На вас ще пуснем филм за настоящето. Гледайте.
- О, Боже! Та това съм аз. Ужасно изглеждам. Не, не е истина, аз се грижа за себе си.
- Ето как душата ви се проектира върху външността ви.
- Прегърбени рамене, устните увиснали надолу, очите мътни, провиснали коси…
- Така изглеждат хората, когато душата плаче…
- А това момче кое е? Добре изглежда… Притиска се в мен!
- Не го ли познахте? Това е мъжът ви, в проекцията на душата.
- Що за глупост? Мъжът ми е възрастен човек.
- В душата си е дете. И се притиска към майка си…
- Той и в живота е такъв. Все да се присламчи, да се докопа.
- Значи, не вие към него, а той към вас?
- Аз от малка знам – жената трябва да е по-силна, по-мъдра, по-решителна. Тя трябва да ръководи семейството и да насочва мъжа си.
- Силната, решителна и мъдра мамичка трябва да ръководи своето момче-мъж. Така излиза. И да му се поскара, и да го приласкае, и да прости. А вие какво искахте?
- Но аз не съм му майка, а жена! А във филма той е толкова виновен. И отново ще хукне при онази повлекана, а аз въпреки всичко го обичам!
- Разбира се, нали момчето ще си поиграе в пясъчника и ще се върне у дома. При любимата мама. Ще поплаче в престилката й, ще се извини… И ето го краят на филма. Да приключваме срещата. Ще жертвате ли любовта си? Не размислихте ли?
- А защо не ми показахте бъдещето?
- Защото го нямате. При такова настояще вашият „малчуган" ще избяга, ако не при друга жена – към болест някоя. Или изобщо в нищото. Ще намери начин да изпълзи из под майчината пола. Той също иска да порасне.
- Но аз какво да правя? Заради какво да се саможертвам тогава?
- Вие решавате. Може би ви харесва да сте майка. Повече, отколкото да сте жена.
- Не! Искам да съм любимата жена!
- Мамичките също понякога са любими жени. Е, какво? Готови ли сте да се саможертвате? За да запазите това, което имате и мъжът ви да си остане момченце?
- Не… Не съм готова. Трябва да помисля.
- Разбира се, ние даваме време за размисъл.
- А съвети давате ли?
- Охотно и с удоволствие.
- Кажете ми, моля. Какво трябва да направя, за да порасне мъжът ми?
- Вероятно да престанете да бъдете мамичка. Да се обърнете с лице към себе си и да се научите да бъдете жена. Жена. Съблазнителна, вълнуваща, загадъчна, желана. Такава, на която се пеят серенади и се подаряват цветя, а не такава, на която и плачат в пазвата.
- Мислите ли, че ще помогне?
- Обикновено да. Но само в този случай, ако изберете да сте Жена. Ако ли не, заповядайте отново. Връзката ви с мъжа извън семейството е забележителна, ще я вземем с удоволствие. Знаете ли колко хора по света мечтаят за такава връзка? Така че, ако решите да пожертвате тази връзка в полза на нуждаещите се – заповядайте.
- Ще помисля…
№ 853 разтреперана излиза от кабинета здраво притискайки към гърдите си връзката, която е искала да пожертва.
№ 854, треперейки от вълнение, влиза в кабинета. 
 
източник: http://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0/2994.html