петък, 4 юли 2014 г.

Коя е най-красива



Една хубава притча...

Веднъж група мъже започнали да спорят – как изглежда най-красивата жена? Един обичал огнено-черни, като въглен очи, с изгарящ поглед. Друг харесвал сиво-сини, бездънни и дълбоки като небето. Трети пък предпочитал кафеви - топли и усмихнати... И за косата – единият казвал, че е по-хубава късата, а другият настоявал, че е дългата, люлееща се на вълни чак до петите. Едни се възхищавали на висока, величествена осанка, а други предпочитали малки, нежни и изящни фигури...

И всеки си мислел, че неговото мнение и описание е най-точното и не спирал да убеждава останалите в правотата си. Виждайки, че така няма да стигнат до единодушие, накрая решили да отидат при един живял и помъдрял възрастен човек и да чуят неговото мнение:

- Ние започнахме да спорим – разказали му те, - и така и не успяваме да се разберем. Кажи ни, почтени човече, коя е най-красивата жена?

Дълго гледал старецът към белеещите зад облаците върхове на далечната планина и накрая, усмихвайки се ведро, отвърнал:
- Любимата...

Когато не осъзнаваме какво имаме...


Когато не осъзнаваме какво имаме...


Един султан заедно с любимия си слуга се отправил на морско пътешествие . Слугата, който никога дотогава не се бил впускал в плаване по море и още повече, като дете на земята, никога не бил виждал морски простори, седейки в трюма, виел, жалвал се, треперел и плачел през цялото време. Екипажът се отнасял добре с него, опитвали се да го успокоят. Но думите на съчувствие стигали само до ушите му, но не и до сърцето му, измъчено от страх. Владетелят едва понасял виковете на слугата си, те му убивали цялото удоволствие от пътуването. Тогава пред него се явил мъдрият хаким, неговият придворен лекар: "Господарю, ако позволите, аз ще се опитам да успокоя слугата." Султанът се съгласил с радост. Тогава лекарят заповядал на моряците да изхвърлят слугата през борда. Те охотно изпълнили заповедта, благодарение на която щели да се отърват от нестихващите крясъци. След първия шок слугата успял, пляскайки с ръце и крака и плюейки вода, да изплува и да се вкопчи в стената на кораба и започнал да моли да го качат обратно. Извадили го от водата и той тихичко седнал в един ъгъл. Повече нито една жалба не се отронила от устата му.
Султанът бил изумен и попитал лекаря:"Каква мъдрост се криеше в тази постъпка?" Лекарят отвърнал:"Твоят слуга никога досега не беше опитвал вкуса на морската сол. Не знаеше каква опасност може да представлява водата. И затова той нямаше откъде да знае и какво щастие е да почувстваш дъските на кораба под краката си. 

Цената на спокойствието и самообладанието познаваме само тогава, когато поне един път сме погледнали опасността право в очите.

по Саади
Н. Песешкиан "Търговецът и папагалът"