петък, 28 декември 2012 г.

Иричек - цитати


  • …Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.
  • За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. (13.12.1881)
  • Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
  • България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.
  • Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.
  • ”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършенно без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие).... в писмо от 20 феврyapи 1880 г. до Симеон Христов – Пиротчанец

неделя, 16 септември 2012 г.

За учителя


АЗ СЪМ УЧИТЕЛ
Джон У. Шлатър
Аз съм учител.
Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.
Аз съм много хора на много места.
Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.
Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.
Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.
Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.
Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.
Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви "Нагоре по стълбата, която води надолу".
Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Мойсей и Исус.
Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.
Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.
В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.
Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.
Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.
Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.
Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.
На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.
Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.
Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.
А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.
И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.
Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.


събота, 18 август 2012 г.

Не всичко е пари...

Лято е и в този дух един хубав стар виц. Не всичко е пари..Да се насладим на лятото.


Мутра е на почивка на Канарските острови. Страшно му 
харесва. Отива при местния организатор и казва: 
- Много е хубаво при вас, искам да доведа баща си тук, да си почине, да се разсее... 
- Ами няма проблеми, доведете го. 
- Само че знаете ли, температурата на водата в морето при вас е 27 градуса, а татко обича 26. Разбирате ли, не 25 или 27, а именно 26, ще си платя. 
- Много добре, ще го нагласим. 
- Освен това, пясъка ви е жълтеникъв, а татко обича бял, разбира се ще платя.
- Добре, ще опитаме. 
- И птичките при вас някак неразбираемо летят, а на татко му харесва ето така "хвър-хвър", и затова ще платя. 
- Добре, и за птичките нещо ще измислим. 
- И още едно нещо, палмите ако можете да разсадите на редове, при вас те стоят някак безразборно, разбира се ще платя. 
- Добре, и с палмите ще се разберем. 
Идва бащата на мутрата, почива си, радва се на живота. Влиза в морето - пясъка е бял, потапя си ръката във водата - точно 26 градуса, птичките над морето правят ето така "хвър-хвър", огледал се - палмите засадени на редове. Поседнал на 
едно столче, затворил очите си блаженно и си помислил - 
- Ето в такива моменти разбираш, че щастието не е в парите!!!


източник:http://kafence.com/Щастието-не-е-в-парите-133.html

вторник, 3 юли 2012 г.

Приказките и реалността


И после да не кажем, че живота преди е бил по-различен:)Ето една хубава приказка, която май е взета от нашата действителност.

Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове: "Айде на хубавите ябълки-и-и-и!"
Погледнал - един старец с каруца продава ябълки, а наоколо - тълпа купувачи.
Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл: "На ти пет жълтици, бягай да ми купиш ябълки."
Първият министър викнал последния министър и му рекъл: "На ти четири жълтици, бягай да купиш ябълки."
Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл: "На ти три жълтици, бягай да купиш ябълки."
Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл: "На ти две жълтици, бягай да купиш ябълки."
Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл: "На ти една жълтица, бягай да купиш ябълки."
Стражарят излязъл и спипал стареца за яката: "Хей, какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец? Марш оттук, ябълките се конфискуват."
Върнал се стражарят и рекъл: "Ето, шефе, добра далавера. За една жълтица - половин каруца ябълки."
Шефът отишъл при церемониалмайстора: "Ето, значи, за две жълтици един чувал ябълки."
Церемониалмайсторът отишъл при последния министър: "Ето, за три жълтици една торба ябълки."
Последният министър отишъл при първия министър: "Ето, за четири жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация."
Първият министър се явил при царя: "Ето, ваше величество, както заръчахте - заповядайте пет ябълки."
Седи царят в тронната зала и мисли: "Пет ябълки - пет жълтици. Една ябълка - една жълтица. И народът ще се скъса да купува. НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!"

понеделник, 25 юни 2012 г.

Само за мъже

Аз като една добра тъща препоръчвам това четиво на дъщерите си:)))
Специално за мъжете:)


Тема на курса: "Да стана интелигентен колкото жената"

(т.е. да бъда перфектен)

Педагогическа цел: образователен курс, който позволява на мъжете да развият тази част от мозъка си, чието съществуване не подозират.
Програма : 4 модули, от които един задължителен.
Модул 1 : задължителен курс.
1. Да се науча да живея без мама (2000 часа)
2. Моята жена НЕ е моята майка (350 часа)
3. Да проумея, че футболът е просто един спорт, че Роналдо е само един кретен и т.н. (500 часа)
Модул 2 : Живот по двойки
1. Да имам деца без да ставам ревнив (50 часа)
2. Да престана да ругая, когато жена ми се среща със своите
приятели (500 часа)
3. Да преодолея синдрома на дистанционното управление (550 часа)
4. Да не чуркам извън и по тоалетната чиния (100) (практически упражнения с видео)
5. Как да стигна до панера за мръсни дрехи без да се загубя (500 часа)
6. Как да преживея една настинка без да агонизирам .
Модул 3 : свободно време
1. Да гладя бързо (една риза в рамките на два часа: практически
упражнения)
2. Да храносмилам без да се оригам, докато мия чиниите
(практически упражнения)
Модул 4 : В кухнята
Ниво 1 (начинаещи): електроуредите:
+ ON включено
+ OFF изключено
Ниво 2 (напреднали): моята първа бърза супа без да прегоря
тенджерата.
ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС ЗА МЪЖЕ - ТЕМИ ЗА ЗАДЪЛБОЧЕНО ОБУЧЕНИЕ

Поради срещаната трудност във възприемането на материала
групите са съставени от максимум 8 човека.
ТЕМА 1: Ютията: от пералнята до гардероба, този мистериозен
процес.
ТЕМА 2: Рисковете при напълването на формата за лед.
(демонстрация с диапозитиви)
ТЕМА 3: Последно научно откритие: готвенето И изхвърлянето на боклука НЕ води до импотентност. (практика в лаборатория)
ТЕМА 4: Защо подаряването на цветя не е престъпление, въпреки че си женен за нея.
ТЕМА 5: Тоалетната хартия: "Дали рулото с тоалетна хартия се ражда в тоалетната?"
(Обяснения върху темата за спонтанното зараждане)
ТЕМА 6: Как да зашия копчето на ризата без да се убода.
(ТЕЛЕКОНФЕРЕНЦИЯ С ХАРВАРДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ)
ТЕМА 7: "Мъжете, които шофират, могат да искат информация от минувачите, когато се загубят, без риск да изглеждат безпомощни?"
(Свидетелства)
ТЕМА 8: Приготвяне на багаж: "Вродена некомпетентност или
прогресивна умствена неспособност?"
ТЕМА 9: Пералнята: тази странна непозната вкъщи.
ТЕМА 10: Фундаменталните разлики между коша за мръсни дрехи и пода. (упражнения в лаборатория за музикотерапия)
ТЕМА 11: Мъжът на мястото до шофьора: "Генетически възможно ли е да не коментирам и да не жестикулирам конвулсивно докато тя паркира?"
ТЕМА 12: Съдовете след закуска: могат ли сами да левитират до мивката? (директни упражнения с Давид Копърфийлд)
ТЕМА 13: "Може ли да бъда личност без да държа под постоянен контрол дистанционното управление ?" (хипотетична демонстрация)
ТЕМА 14: Умствени упражнения с цел, когато ми се казва че нещо е в чекмеджето или гардероба, да не питам "кое чекмедже и кои гардероб ?"

събота, 23 юни 2012 г.

Живота...две гледни точки

От известно време в ежедневието си, често попадам на хора, които оправдават свои постъпки и своята нерешителност с извинения, че сега не му е времето...сега нямам пари или нещо си, но не и да предприемат действие. И тогава се сещам за тази притча, която  е възприемана като виц, но нали и вицовете са шеговитата част на нашия живот 


Хасан бил беден и живеел с многобройното си семейство в една стая. Наложило се и тъщата да живее с тях. Положението станало нетърпимо! Знаел Хасан, че ходжата е умен човек, и решил да му поиска съвет:
- Помагай! - рекъл. - Не се живее: аз, жената, децата, сега и бабата - всички в една стая! Не става, ходжа! Какво да правя?
Погладил си брадата ходжата и рекъл:
- Има спасение, Хасане! Купи си коза!
Учудил се Хасан, но решил да го послуша - купил си коза. Минало време, положението станало още по-страшно. Отива отново при ходжата:
- Не става, ходжа! Аз, жената, децата, бабата, а сега и козата.Мирише, не се търпи!
- Продай козата! - посъветвал го ходжата.
Пак го послушал Хасан, продал козата и на другия ден тича при ходжата:
- Умен човек си ти! Сега е добре - колко място се отвори като подадох козата!

петък, 11 май 2012 г.

Любвта...тази любов

         И една малко по различна гледна точка за любовта, може и да не в рамките на разбираемото, но е пък е точно отговаря за моето мнение за любовта


          Един везир се влюбил в красива и млада жена. Дълго я гледал как ходи, така сякаш не стъпва по земята, но най-много се възхищавал на усмивката и звънкия й смях. Имал власт и се оженил за нея.
          И би трябвало да е най-щастливият мъж, но като гледал как жена му става тъжна и прекрасната й усмивка не грейва на лицето й, той също се натъжил. И въпреки, че бил много мъдър, не знаел какво да прави. Затова заминал на път до един оракул да търси съвет.
        Оракула го изслушал и му казал: Дай и това, което не може да й дадеш.
        Та от какво се нуждае, запитал се везира. Тя не искала да му каже.
        Затова започнал да я наблюдава и накрая видял, че в присъствието на един млад мъж, лицето и плахо се озарява.
       Толкова много обичал жена си, че я освободил от брака им и я благословил да бъде с мъжа, когото обича.

понеделник, 16 април 2012 г.

Нищо ново на белия свят...


Няма промяна в българина...нямаа. Така като чета Чудомир явно няма и да се оправим..

Критик 
(Чудомир)

Трябва да е чист българин бай Тотьо Чушката, натурален, без никакъв примес. Иначе не може да бъде.
Започнахме ограда на читалищния двор. Солидна, здрава и модерна ограда от камък и желязо. Преди да започнем, разбира се, въпросът беше разискван в едно събрание на настоятелството, комисия от специалисти проучи подробностите, скици, проекти, инженери, архитекти и така нататък.
Съборихме стария полусрутен дъсчен стобор и почнахме да копаем основи малко по-навътре, според плана на улицата. Минава Тотьо Чушката, спира се при работниците и дума:
— Какво сте заровили като кокошки още в тъмно из градината бре?
— Ограда ще правим — обажда се майсторът, — нова ограда.
— Ха, туй беше кусурът! Чунким не можеше да постегнете старата за няколко години още.
— Не беше по план. Задължили ги. Кметът заповядал — обяснява майсторът.
— Ха, кметът! И те, настоятелите, завчас го послушали. Пусто дърво! Че какво представлява кметът от себе си? Кой го е турил на това място? — Народът, аз, ти, ний! Кметът бил заповядал. Гледай ти ум!
И като поема надолу към кафенето, продължава да мърмори:
— Карайте, карайте, ще видим де ще му излезе краят!
Към обед се връща обратно вкъщи.
— А защо толкова дълбоко копаете? Тунел ли ще пробивате, или мина сте открили?
— Търсим здрава земя за основите — пояснява майсторът.
— Търсете, търсете, знам ви аз. Усложнявайте работата, та повече да се въртите тука и по-скъпо да излезе. Нали има диванета да ви плащат — копайте!
За няколко дни работниците приготвиха изкопа, иззидаха до равнището на земята и почнаха да поставят гранитни блокове.
Задава се Чушката и отдалече още клати глава и опява без патрахил:
— Какви са тези камънаци бре, какво е това чудо? Кале ли ще правите, или едновремешна кула ще вдигате тук?
— Кога я свършим, ще видиш — отвръща пак майсторът и го изглежда сърдито.
— Аз ли! Няма да я погледна даже. Друга улица ще си избера и кракът ми оттук няма да стъпи. Какъв е този разфайлък бре? Какво е това пилеене на средства? Не можеше ли с малко какви да е камъни и малко кирпичи да се свърши цялата работа? Читалищна ограда ли е това, или манастирска?
Привършихме каменната зидария и донесоха желязната ограда. Оглежда я Тотьо Чушката, почуква я с бастуна си и пак ломоти:
— Хм, наредили едни голи железни пръти да стърчат като точилки нагоре. Че не можахте ей тук, на долния край или през средата, да извиете нещичко, да го изкривите като перце от опашката на юрдек, да ги поприхванете със скобички през средата, че да стане бабафинго и да заприлича на нещо? Простотия! Долна работа!
— Модата е такава сега — казва един от работниците.
— Де да видим на тая мода де ще й излезе краят! Де да видим!
Пробиха дупки върху камъка, изправиха оградата, затегнаха я, споиха я и една сутрин двама бояджии почнаха да я боядисват с миниум.
Задава се пак Тотьо Чушката, застава разкрачен на отсрещния тротоар и се провиква:
— Ха тъй сега! Ха така! Само червена боя липсваше, и тя довтаса. Ха така! Боядисвайте, вапцвайте с червено и железата, и камъните, и зданието, че и тръбите на печките даже. Нека разбере цял свят, че всички от настоятелството са комунисти. Плескайте, цапайте, фармасони с фармасони!
Изсъхна основната червена боя, минаха бояджиите два пъти с тъмнозелена и Чушката малко поомекна.
Пригласихме всичко, почисти се отвън, направиха тротоара, трепна оная ми ти ограда, проста и хубава — да й се ненагледаш.
Само Чушката все още мръщи вежди, сумти и търси какво да не хареса.
— Е, кажи де, кажи си сега думата — закачам го аз. — Докато я правехме, туй не харесваш, онуй не харесваш — кажи сега пред архитекта какво още не ти е по угодата.
Той пухти, почуква с бастуна си на едно място и мълчи.
— Хайде де, кажи нещо за боята поне.
— Градината, градината поразихте. Я вижте на какво е заприличала — сякаш фугасни гранати са падали из нея.
— Е, не можеше другояче. Копаха хората, пръст изхвърляха, тъпкаха, но и нея ще уредим. Тук край оградата трева ще посеем, чимшир ще наредим, борчета, брезички и като посеем цветята, не можеш каза думица вече.
— Ще видим — упорства Чушката, — ще видим на какво ще заприлича. — И като помълча малко, пак измисли нещо: — Нова ограда, хубава градина, а читалищното здание вехто, изпокъртено. На гол корем, значи, чифте пищови.
— И него ще изкърпим и ще го боядисаме — отвърнах аз, като мислех, че вече съм го обезоръжил. До есен и него ще направим като ново.
— Аха, харчете, пилейте! И баба знае тъй. Нали не излиза от вашите джобове, нали с нашите левчета, дето ви ги даваме всеки месец, се разпореждате, може и главите си да боядисате, ама да знаете, че сметка се държи. Нека дойде годишното събрание да ви прегледаме тефтерите, че тогава ще видим! Тогава ще си поприказваме и ще видим кой е кум и кой сват!
И като плю на тротоара, забърза нервно към чаршията.
Гледам дръгливия му гръб и си мисля: съвсем чистокръвен българин трябва да е този Тотьо Чушката — все мърмори, все критикува, все не харесва и никой с нищо не може да му угоди.

сряда, 4 април 2012 г.

Колко му трябва на един народ

Днес с една колежка случайно попаднахме на проекта "Набуко", който така според нас ще трябва да премине през Стара планина...и тогава се сетих за ето тази история. Ще е наистана хубаво да беше истина:)))


2011г. 
Най – после е избран изпълнител за прокопаване на тунел под прохода Шипка. Месец по-късно челната копаеща машина се разтърсва от мощен удар и спира. Екипът от специалисти и работници се събира мястото, а после следва буря от възклицания, вариращи от „О, май год!” до „Бах мааму!”. Скоро идва полиция, после официални лица, районът е отцепен. Всички следят новините и сменят канала точно преди спорта, което срива тотално рекламния пазар. За всеки случай проектът е променен и се почва копаене на съвсем друго място, но и там се повтаря същото – удар и т.н. 
Извиканите на място геолози (впрочем, доста идват по собствено желание) само констатират неумолимата истина – тунел няма да има. 
Понеже цялата основа за планината е един огромен слитък самородно злато, с тегло около десет милиарда тона. 

Когато научава новината, министър- председателят, който в момента одобрява стратегия за доказване, че всъщност сега народът живее много по-добре от преди две години, се сепва, отказва да отиде да открие линията на метрото „Люлин – Перник” и звъни на президента. Тъй като това е почти прецедент в последно време, държавният глава оставя за миг плана, предназначен да убеди всички, че никога не са живели по- зле и вдига слушалката на специалния телефон. 
„Гошо, разбра ли?” – пита възбудено министър- председателят – „Я зарязвай всичко и ела да се напием!” 
Когато чува новината, президентът само успява да попита: „Ама на всеки километър и така – до края?” Чул потвърдение, нарежда приготвят кортежа, а пилотната кола е пратена да купи домати – от розовите, които са най-скъпи. 
Така де, толкова злато не се намира всеки ден. 

Световните борси се сриват, неподготвени за подобен удар. Тъй като обаче твърде малко са страните, досетили се да държат резерви в калай или синьо сирене, нищо не може да се направи. Освен да се завижда, разбира се. 

Редица основни играчи в в родното публично пространство получават микроинфаркт – да е тон-два, да го откраднеш, но цяла планина реже ли се с ножовки? Това да не ти е подводница? А и всичко е блокирано от армията, стреля се без предупреждение. 
Но все пак скоро кирките достигат цената на телевизорите и дори се превръщат в уместен сватбен подарък – да направиш първата копка, така да се каже. 
А оксижен се разменя срещу джип, но пак е трудно да се намери. 

2012 г. 
България отдавна е изплатила всички свои дългове и сега кредитира съседите си. Сериозно се обсъжда идеята левът да стане общоевропейска валута, но БНБ се колебае – все пак, да ни висят на гърба толкова икономики.... Никой вече не работи, заплатите се получават по сметка от държавата, голяма част от банките фалират, понеже никой не иска парите им. 
Всички български емигранти се връщат у дома, въпреки настоятелните молби на местните власти да останат и да харчат там парите си. 
Митниците и Министерството на труда и социалните грижи са премахнати като абсолютно излишни. 

„Ролс-Ройс” открива завод в Ловеч само за нуждите на местния пазар. 

2013г. 
Партиите са премахнати, понеже вече никой не го е еня за тях. Някой се сеща, че тя всъщност и Стара планина някога била подарена от народа на баща му, но този път го отсвирват. Обиден, той предлага да го направят поне цар. 

България става президентска република. За държавен глава е избран бившият министър-председател, понеже в кампанията си успява да докаже, че именно той е бил инициаторът да се прокара тунела, в резултат на което... Печели всички гласове на трите процента българи, направили си труда да отидат до урните. Впрочем, според новоприетата конституция това е не е проблем – нейният член първи гласи: „Гледай си живота и не се прави на интересен”. 
Сменен е и химна – сега той се нарича „Селската баня”, като при официални случаи на места се пее „на-на-на”. 

Най–големите световни банки заемат мястото на фалиралите местни. На мястото на „Кремиковци” започва строежа на „Българияленд”, увеличено копие на „Дисниленд”. 

Македония, Турция и Гърция започват да излъчват новини на български език. 

2014 г. 
Цар Киро купува „Манчестер Юнайтед” и назначава за президент Александър Томов. В резултат на това Бербатов прекратява договора си, връща се у нас и спори за титулярно място в „Спортист” – Своге с Кристияно Роналдо. 

Променена е изцяло учебната програма в средния курс – например, по математика се изучават само броене до сто и теория на вероятностите (основно приложението й при игра на рулетка). Останалите предмети почти всички отпадат, понеже на богат човек образование не му трябва. В часовете по физическо възпитание се играе само голф. 

България излиза от НАТО и го наема като частна фирма за охрана на границите да спира увеличаващите се вълни от имигранти. 

Провежда се преатестиране на хотелите в страната и всички, получили по-малко от шест звезди са съборени и построени отново. 

Потомците на Балдуин Фландърски ( и цялата им рода до десето коляно, както и съседите) претендират да получат българско гражданство. 

2015 г. 
Вестник „Капитал” купува "Файненшъл таймс", добавя там форум и забранява писането на латиница в него. Впрочем, това е проблем само за по – възрастното поколение – младите вече три години учат български като основен чужд език и общо-взето се оправят. 

Страната е залята от испански, френски и немски емигранти, работещи основно в туризма и строителството. 

Главният офис на „Майкрософт” е преместен в Правец, а Бил Гейтс обича да отдъхва на пейката на до паметника на Тодор Живков. На пазара се появява новият “Windows Bay Ganyo””, който работи само с гласови команди на български. Например, за рестарт се използва: „Abe az shto ne ti…” 

В знак на добра воля и желание за бъдещо сътрудничество от всички европейски затвори са освободени лежащите там българи, въпреки че никой не е молил за това. Цялата тази пасмина пристига на летище София и директно е изпратена в Белене – по това време вече известен курорт. Осъдените денем прекарват времето си на спа-процедури, а вечер в казиното. „Амнистия” се смята за неприлична дума и никой не я използва. 

2016 г. 
„ЦСКА” и „Левски” за пореден път отказват поканата за участие в Шампионската лига – пари не им трябват, а и ги мързи да тичат. БФС тегли жребий кой да преставя страната (никой не иска), пада се на „Калиакра” и те проклинат лошия си късмет. 

След месец спортните медии по света се възхищават на подвига на „Реал” – Мадрид, който въпреки скромния си бюджет успява да завърши наравно на свой терен със звездната селекция на българския клуб. 

Откупената обратно от държавата БТК на свой ред купува Дойче Телеком и още няколко големи оператори. В знак на уважение към славното минало целият чуждестранен мениджмънт е задължен да ползва само стационарни телефони. 
Започват снимките на „Батман -5” – „СуперЛюбо”. 

На границата са заловени първите американски и японски емигранти. 

2017 г. 
Като първа световна икономическа сила България осъзнава своя дълг пред човечеството и почва да се меси във всички регионални конфликти. Понеже – нали помните – отдавна няма армия, просто изпраща свои представители да декларират, че ако вие не...., ще спрем инвестициите у вас. Обикновено след подобно изявление враждуващите страни почват да се прегръщат и отварят бутилка с гроздова. 

Тъй като страната разполага с огромен фонд за исторически изследвания и спонсорира кого ли не, скоро всеки ученик в Европа е твърдо убеден, че България е спечелила сама Втората световна война срещу съюза на Германия, СССР, САЩ , Япония и останалите, въпреки че подло са били бомбардирани с атомно оръжие малките сливенски селца Хирошимово и Нагазаково. Все още се спори обаче дали Наполеон е бил роден Плевен, или само коренът му е български. 

Водени от носталгията, известни наши финансисти – като Жоро Сороса например – си играят с икономиките на Великобритания или Италия и понеже им е в кръвта, почти ги докарват до фалит. Но когато местните започнат да палят парламентите, ние поемаме разходите и всички са доволни. 

България извежда двадесети пореден сателит в космоса, за да могат и членовете на експедицията ни в Антактида да гледат мача „ЦСКА” – „Левски”. 

11.09.2018 г. 
Два самолета, отвлечени съответно от американски и японски терористи, се насочват към двата най-големи мола в София.... 

А още не сме изхарчили и половината от златото. 

11.09.2018 г. 
Водачът на терористите пази инструкциите си в лаптоп, а той естествено, работи под новия „Windows Bay Ganyo”. Човекът е напрегнат, казва няколко команди едновременно и системата забива. Паникьосан, лидерът произнася сакралната фраза за рестарт: „Abe az shto ne ti…” 
Тогава един седящ наблизо пътник – бабанка и половина - отваря очи, обръща се към баш-терориста и с думите - „ти ли бе, келеш?”, му забива такъв шамар, че го вкарва под най-близката седалка. 
Шумът събужда и останалите пътници и когато те разбират, че ги отвличат, просто пребиват всички терористи с празни бутилки от уиски. 

Мадона, препасана с престилка и с лопатка в ръка, заобиколена от екипа си, сади нова трева на националния стадион – поставено е изрично условие, че това е единствения начин да й бъде разрешено отново да пее у нас, а за такова нещо... 

2019 г. 
Това е основно година на зрелищата, понеже хляб има в изобилие – Миланската скала гастролира във Видин, Лом и Свищов, Емир Костурица снима „Добруджа Дриймс”, известен политик от миналото се жени за пети път, но вместо от Ибрям Папазов събитието на стадиона е озвучено от Елтън Джон, който за целта добавя в репертоара си „Шакадъм” и т.н. 

С референдум се взема решение сградата на Народното събрания да бъде съборена, а на нейно място да се построи арена за корида – хората искат зрелища, които отдавна вече липсват. Самите депутати са отвикнали да спорят помежду си и общуват от своите домове по Скайп – с конферентна връзка. Това най-после решава и някогашния проблем за гласуването с чужди карти. 

Поредния кръг на Формула 1, провеждан както винаги в последните години по околовръстното в София, отново се печели от пилотите на „Приста ойл”. 

2020 г. 
В България възниква крайноляво екстремистко движение, наречено „Митко Бомбата”. Членовете му се определят като антикапиталисти, антиглобалисти и антифилателисти (последното вероятно е техническа грешка, но така е записано в програмата им). 
Те веднага прибягват към насилие – жестоките терористични актове варират от повреждане на уредбите в няколко столични дискотеки до раздаване по улиците на балони в гадно-лилав цвят. Това стресира малките българчета и те вечер не искат да заспят, а родителите им призовават за възмездие. 
Но чашата прелива, когато терористите успяват да изсипят в главната цистерна на пивоварна „Каменица” десет чувала с ментови бонбони и бирата на половината страна добива отвратителен дъх - вярно, ние българите сме цивилизован и търпим народ, но всичко си има граници. 

Президентът излиза с реч, предавана в паузата на най-гледания турски сериал и заявява, че българският начин на живот е застрашен – на карта са поставени националните интереси. Веднага са извикани американски и руски командоси и терористите са заловени на тротоара, докато раздават поредната партида балони. 

Съдът е строг, но справедлив. Членовете на екстремисткото движение са обвинени в нарушаване на член първи на конституцията – ако помните, той сега гласи – „Гледай си живота и не се прави на интересен”. Наистина, защитата успява да докаже, че подсъдимите са изпитвали искрено удоволствие от действията си, но обвинението контрира – а защо се правят на интересни тогава? Срещу това не се намират аргументи и екстремистите са осъдени. 

Присъдата е жестока – да изкарат една седмица при условията, за които се борят. За целата им конфискуват пурите и финладската водка (атрибути на всеки истински революционер в съвремена България) и ги изпращат в специално съхранен за целта завод отпреди десет години, който иначе е музей. Там, под зоркия поглед на един пенсиониран мениджър, те са принудени при нечовешки условия да работят по осем часа на ден, струговайки никому ненужни детайли. На третия ден основната маса пише молба за помилване до президента, мотивирайки се, че е била дълбоко заблудена. 

Остават да работят само фанатизираните им лидери, които дори успяват да изпълнят по половин някогашна норма. Вярата им е толкова силна, че дори издевателствата на мениджъра („стига сте ходили през пет минути до тоалетната”, „ще говорите по мобилните телефони само в почивките”, „на работното място не се четат вестници”) не успяват да ги сломят. 

Но човешките възможности са ограничени – когато в събота ги пращат на т.нар. „бригада в помощ на селското стопанство” и ги заставят цял ден да берат домати, те, презирайки себе си, също се отричат от идеологията. 
Президентът подписва заповедта за помилване, но като превантивна мярка всички членове на движението са заставени да изгледат целия сериал „На всеки километър” и накрая да напишат съчинение по него. Двама успяват да избягат в чужбина, останалите променят възгледите си и до края на живота си остават с крайнодесни убеждения. 

2021 г. 
С левите е приключено, но оня бивш лидер, на когото пя Елтън Джон, отново се кани да се развежда и от нямане какво друго да прави, решава да се върне към началото на политическата си кариера. За целта той събира на любимия си стадион хора от някогашно етническо малцинство - с доста труд, понеже от една страна, никой вече не се интересува от религия (за какво да молиш бог, както и да се нарича той, когато имаш всичко?), а от друга – всички се гордеят, че са граждани на България и се представят именно като такива по света. Да се определяш по произход звучи като самообида и никой не го прави. 
А и сега хората уместно си задават въпроса – защо да се налага да мразиш съседа си, ако и двамата живеете добре и няма за какво да му завиждаш? 
Та - публиката изяжда курбана, гледа борбите и се разотива, като преди това съветва организатора да си гледа булката и да не ги занимава с глупости. 


В цялата страна се провеждат всенародни тържества, посветени на десетгодишнината от намирането на златото. Има много концерти, по площадите хората играят хора и ръченици, полагат се венци пред Паметника на геройски уволнените в борбата за победата на капитализма... Кулминацията е огромна дискотека на открито на връх Бузлуджа, а на пулта като диджеи се редуват бившите министър-председатели, които в рап-стил разказват какво са направили по свое време за Родината, за трудностите, които си преодоляли, за да се стигне до тук...А хората танцуват под музиката на откровенията им. 

Абе – малка страна, колко й трябва – само една планина злато и малко късмет някой да не го открадне. Другото си идва само.