четвъртък, 27 юли 2017 г.

Изход винаги има

Много пъти съм твърдяля, че в каквато и ситуация да сте, изход винаги има и не можеш да заседнеш в ситуацията. Тя все ще премине и изход винаги има. Харесах си тази притча публикувана в Гнездото и да...винаги има няколко изхода. 

Колкото и да е безнадеждно положението, никога не забравяйте, че от всяка ситуация има поне три изхода. Просто трябва да се сетиш поне за един от тях. И ако проявиш хладнокръвие и впрегнеш ума си, можеш да се справиш и с най-безизходния случай.
Вижте една интересна притча, която разказва за това и която дори ще ви развесели със своя неочакван край.
Веднъж най-верният слуга на един султан сериозно се провинил пред господаря си. И тъй като бил от най-близкото му обкръжение, и наказанието му било най-тежкото. Бил осъден на смърт.
Когато дошъл денят за изпълнение на присъдата, султанът наредил да повикат слугата и се обърнал към него:
– Провинението ти е тежко, не мога да те помилвам. Но затова, че ми служи дълго време и ми беше предан, ще изпълня едно твое предсмъртно желание. Каквото и да е то.
– Благодаря Ви господарю – казал слугата. – Имам само едно желание преди смъртта си. Позволете ми да науча любимия Викон да лети.
– Как така! Кой е чувал кон да лети? Това не е възможно! – възкликнал султанът.
– Възможно е – отвърнал осъденият. – Аз мога да го науча да лети. Само ми дайте тази възможност и Вие ще сте единственият владетел в света, чийто кон може да лети.
– Колко време ти е необходимо за това? – заинтригувал се султанът.
– Точно една година, господарю.
– Е, добре, съгласен съм да изпълня желанието ти. Имаш на разположение една година, за да научиш моя жребец да лети. Започвай веднага! – отсякъл султанът и отпратил слугата. Когато стражите отвели човека в конюшнята, един от тях не се стърпял и го попитал:
– Но ти си обезумял! Как можа да обещаеш на султана такова нещо? Нима си въобразяваш, че можеш да накараш един кон да лети?
– Вижте, една година е много време. А при положение, че ме очаква смърт, за мен тази година е всичко. Аз нямам какво да губя. Но за една година могат да се случат много неща – може аз да умра, може султанът да умре, а пък кой знае... може и добичето да полети... – усмихнал се мъдрият слуга.
автор: Калина Петрова 
Притчата е част от сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА", издателство Гнездото

петък, 26 май 2017 г.

Оптимизма в погледа ни

В последно време, трудно се намира публикация, която да ме впечатли, можеби защото много неща се изписаха, много неща се казаха, но вси пак има и и нов прочит на стари истории, които може все още да са интересни. 
Ето ето една такава:

Ленив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта. Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната прост*тутка, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Прост*тутката взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така че богатият чужденец да не заподозре нищо. В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.
Източник:http://desetkata.com/?p=2206

сряда, 29 март 2017 г.

Инструментите на дявола


Днес в разговор с ученици се захвана темата за надеждата и както каза единия ученик - Тя умира последна. Поправих го - Тя не умира, тя остава последна и ги попитах дали знаят от къде идва това послание. Както и очаквах не бяха чували за Кутията на Пандора и докато я разказвах историята от древногръцкия мит исках да обясня злините излезли от Кутията и ги попитах - Кой според вас е най-лошия инструмент на дявола? Отговорите бяха различни - болести, страх и т.н и тогава се сетих за тази притча:



Преди много, много години Дяволът решил да продаде инструментите, с които упражнявал занаята си. Много грижливо ги поставил в стъклена витрина, за да могат всички да ги огледат добре. Каква колекция била само! Тук бил блестящият кинжал на Завистта, а близо до него бил разположен тежкият чук на Гнева. На друг рафт били изложени лъкът на Алчността и Желанието, а наоколо, артистично разпилени, били отровните стрели на Въжделението и Ревността. Там били също и оръдията на Страха, Гордостта и Ненавистта. И всички те били красиво изложени, всяко едно снабдено с етикетче с наименованието и цената.

А на най-красивия рафт, отделно от всички останали инструменти, лежал малък, неугледен и доста употребяван на вид дървен клин, на който висял етикет с надпис „Униние”. За учудване на всички, цената на този инструмент била по-висока, отколкото всички други взети заедно. Един посетител попитал Дявола защо е толкова висока цената на този странен инструмент и той отговорил:

– Наистина аз ценя този клин повече от всички инструменти в моя арсенал, защото той е единственият на който мога да се доверя, когато всички останали се окажат безсилни.

И той с нежност погладил дървения клин.

– Ако ми се удаде да вбия този клин в главата на човек – продължил Дяволът – той отваря място за всички останали инструменти.

Усмихнал се и добавил:

– Няма нищо по-смъртоносно от унинието.

Не знам защо, но оставам с подозрението, че Дяволът е доста добър търговец – успял е да ни продаде всичките си инструменти. Освен това се е изхитрил да му вършим работата – използваме инструментите доста успешно, както срещу другите, така и срещу самите нас.

И внимавайте с унинието

След това се наложи да обяснявам какво е униние!
Източник: Интернет 




понеделник, 13 март 2017 г.

Писмо на един директор до родителите на неговите ученици

Понякога има едни хубави статии, които минават и след това ще ги забравим,а посланието в тях си заслужава да остане и да си го припомняме по-често. 

Директор на училище в Сингапур написа писмо до родителите на учениците си, което трогна хората от цял свят. В него той изказва някои наистина важни истини в желанието си да достигне и до най-инатливите майки и бащи.
Днес решихме да го споделим с вас.

Скъпи родители,
скоро започват изпитите на вашите деца. Знам, че се притеснявате и всички вие искате те да успеят.
Не забравяйте обаче, че сред учениците, които ще се явят на изпитите, има и художник, който не разбира от математика.
Има предприемач, който няма понятие от история или английска литература.
Има музикант, за когото оценките по химия не са от значение.
Има атлет, чиито оценки по физическо ще са по-важни от тези по физика.
Ако детето ви получи отлични оценки – страхотно! Но ако това не се случи – не наранявайте достойнството и самочувствието му.
Кажете на децата си, че всичко е наред, че това е просто един изпит. Един ден ще ги очакват много по-важни задачи. Кажете им, че независимо какъв е резултатът им, вие ги обичате и няма да ги съдите.
Моля ви, направете го. Ако го направите, ще видите как детето ви покорява света. Една лоша оценка няма да разруши мечтите им, няма да отнеме талантите им.
И също така, моля ви, не си мислете, че единствените щастливи хора на света са лекарите и инженерите.
Искрено ваш,
Директорът

Източник: BrightSide