събота, 31 януари 2015 г.

Ако класиците имаха фейсбук

 Ето един нов прочит на класиците:


 "Всеки статус има своята логика" - Шекспир
 
"Да го лайкнеш или не, това е въпросът" - Хамлет

"Най-непостижимото - да те лайкнат всички" - Майка Тереза

"Най-голямата грешка - да си качиш пияна снимка" - Майка Тереза

"Най-хубавото развлечение - разглеждането на чужди профили" - Майка Тереза

"Колкото повече снимки кача, толкова по-популярен ставам" - Джон Кенеди

"Селфитата са най-добрият приятел на едно момиче" - Мерилин Монро

"Какво нося в леглото? Телефона си, разбира се" - Мерилин Монро

"Фейсбук" е по-важен от знанието" - Айнщайн

"Поствам, следователно съществувам" - Декарт

"Напиши статус, за да те видя" - Сократ

"Трябва да помним приятелите си не само когато имат "Фейсбук", но и когато нямат" - Талес

"Фейсбук" е най-големият мъдрец, защото разкрива всичко" - Талес
 
"Лайкът е като целувка през воал" - Виктор Юго

"Двата най-важни дни в живота ти са денят, в който си си направи "Фейсбук", и... денят, в който си разбрал защо" - Марк Твен

"Или ти управляваш фейсбука си, или той управлява теб" - Джим Рон

"Има само един начин да избегнеш критиката: да не качваш снимки, да не пишеш статуси и да не се тагваш никъде" - Аристотел

"Съществуват много неща във "Фейсбук", които ще хващат окото ти, но лайквай само това, което ще плени сърцето ти" - Индианска поговорка

"В изблик на гняв не бива да се пишат статуси" - Питагор

"Фейсбук" е в самите нас" - Платон


"Аз не съм човек, а селфи" - Ницше

"Снимка във "Фейсбук" - това е моята най-съкровена природа" - Ницше

"Снимките нямат край" - Сенека

"Фейсбук" нямат почивен ден" - Бейкън

"Без лайкове животът е нищо" - Цицерон

източник:
 http://www.highviewart.com/ako-klasitsite-imaha-feysbuk-2614.html

вторник, 13 януари 2015 г.

Здравей, аз съм Съдбата.

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.
Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.
Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно е да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали?
И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето. Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една - да бъдеш щастлив! Започни още от днес!
И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!
С обич,
Съдбата

 

източник -http://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/487-zdravei-az-sym-sydbata-reshih-da-ti-pisha

Какъв искаш да станеш, като пораснеш?

Често ми се налага да задавам този въпрос на малки деца, на по-големи деца и на пораснали деца. Искам да видя техните мечти и да ги подкрепя, но е много важно и те да се чувстват на място в своята си мечта. Мечтата може да даде криле на човек, но и може да съсипе целия му живот. Хареса ми тази част от "Чудни истории" на Юрий Степанов публикувана в "Обективи":


Какъв искаш да станеш, като пораснеш? – питали Мишлето лелите и чичовците.
– Слон, – отвръщало Мишлето.
– Юнак! – възкликвали лелите и чичовците. – Ние си останахме мишки, но пред теб са отворени всички пътища, само се учи.

И Мишлето учело. Учело за отличен.
– Винаги трябва да се стремиш към нещо голямо и светло, – казвал на Мишлето учителят Кърт. – И слон ще станеш, всичко е пред теб.
Мишлето завършило училище и отишло на курс за слонове. Завършило и него и получило диплома за Голям слон.
Но като слон не го взели никъде, а като мишка не искало да работи.
– Не тъгувай, – казвали му лелите и чичовците, – още си млад и всичко е пред теб. И слон ще станеш. А ако не станеш, не е беда. Ние не сме слонове и пак ни е добре.
Минало време. Мишлето завистливо гледало щастливите мишки, които били просто мишки. И с нетърпение чакало най-накрая да стане слон.
– Всичко е пред мен, – само се успокоявало Мишлето. – Всичко все още е пред мен.
Веднъж срещнало Слон и го попитало:
– Как стана Голям слон?
– Аз съм се родил слон, – отвърнал Слонът.
– А за какво мечтаеше в детството?
– Мечтаех да стана човек, – отвърнал Слонът.
– И защо не стана?
– Станах, – отвърнал Слонът. – Веднъж спасих давещи се деца и ми казаха, че съм човек.
– Но ти си слон! – изненадало се Мишлето. – Голям, с хобот ...
– Външният вид не е най-важното, – отвърнал Слонът. – Най-важното е в душата и в делата.
– Тогава и аз ще стана човек, – решило Мишлето.
– Постарай се, – казал Слонът. – Човек е най-високата титла на света.

Юрий Степанов, "Чудесни истории"