Тостове подходящи за Тамада

Грузинците отдавна са признати за всепризнати майстори на изкуството да се вдигат тостове. Грузински са и познатите на всеки любител на пийването и ракийката думи като  ТАМАДА/почетен ръководител на празненството/ и АЛАВЕРДИ/правото на ответен тост/. Подобен афинитет към тоста имат и ирландци, французи, италианци, руснаци. Стечение на годините са се оформили неписани правила за изкуството да се вдигат тостове. Той трябва да е остроумен и недълъг - не забравяйте, че наоколо стоят хора с чаши в ръка и сигурно на някои устите са вече налети със слюнка. Никога не трябва да завършва с подкана да се пие до дъно - всеки трябва да поеме толкова, колкото му се иска. Бич за добрия тост е баналността. Друго, което задължително се избягва, е да карате някого да вдига тост.
Има задължителни правила и за ТАМАДАТА:
- да помни при кого и по какъв повод е на гости;
- да не е по-пиян, но и по-трезвен от другите;
- да е остроумен и да не заеква;
- да не е по-нисък от масата, за да може компанията да го вижда добре;
- да не се смее по-силно на собствените си шеги;
- да не спори и се бие с останалите;
- да не танцува на масата и да не пада пиян от стола;
- да помни в края на купона адреса си и името на жена си;
- да не сяда в скута на дамите;
- да не си бърше устата с вратовръзката/своя и особено чужда!/
- да не троши посудата;
- да не почва песен, чийто текст не знае;
- да не пресмята на глас стойността на яденето и пиенето по масите;
- да не яде с ръце от чинията;
- да не се заглежда по чуждите жени;
- да не ползва вилицата за диригентска палка;
- тръгвайки си, да не облича чужда дреха, дори да е по-хубава от неговата;
- по пътя за в къщи да не се къпе във фонтаните;
- да не се опитва да вдига тостове за срещналите го полицаи по пътя към дома/особено ако е с автомобил/;

***
Един лекар среща в кръчмата свой пациент, който е наредил край себе си няколко празни чаши.
- Иване, нали те предупредих да не пиеш повече от една чаша концентрат? - скарва му се той.
- Докторе, аз не се лекувам само при вас - отговаря пациентът.
Да пием за здравето на докторите и нека те бъдат все повече!

***
Един човек го заболяло гърлото и той прегракнал. Дотътрил се той до дома на личния си лекар и почукал на вратата. Отворила докторската съпруга.
- Съпругът ви в къщи ли е? - изхриптял болният.
Жената се огледала и му кимнала:
- Няма го. Влизай бързо, за да не видят съседите.
Да вдигнем наздравица за това не само да сме здрави, но и докторите да ги няма вкъщи!

***
Един човек претърпял автомобилна катастрофа и попаднал в болницата с две счупени ръце. Лекувал го добър лекар. Малко преди да го изпишат, той попитал:
- Докторе, след като ми свалите гипса, ще мога ли да свиря на пиано?
- Разбира се, че ще можете.
- Вие сте голям майстор, докторе - преди не можех да свиря.
Да пием за лекарите, които вършат чудеса!

***
Един турист бил на ескурзия в Шотландия. Завели го на прочутото езеро Лох Неси. Въртял се той край брега, разглеждал - няма никакво чудовище. Обърнал се към един местен, който кротко си пиел уискито на един стол.
- Кога излиза чудовището?
- Различно - вдигнал рамене шотландецът. - Но най-често след петата чаша...
Да пием за тези, които искат да видят час по-скоро Лох Неси!

***
Кораб попаднал на буря и потънал. Оцелели само двама моряка - без спасителни жилетки, без нищо, за което да се захванат.
- Господи - помолил се единият, - изпрати ми толкова дъски, колкото пъти ми е изневерявала жената!
От небето паднали два клечуряка, които не могли да издържат тежестта му и той се удавил.
- Господи - решил да опита късмета си вторият, - изпрати ми толкова дървета, колкото пъти ми е изневерявала жената!
Небесата се отворили и наоколо заплавали купища дървен материал. Морякът си направил сал и се спасил.
Да пием за жените, които не оставят мъжете си да се удавят!

***
Авантюристка е жената, която всяка авантюра превръща в любовна увертюра.
Да пием за жените-авантюристки!

***
Дама е всяка жена, която лиже сладоледа, а не го хапе.
Да пием за дамите!

***
Жена без грях е дамата, за която всички са слушали, но никой нищо конкретно не е видял.
Наздраве за жените, които всички са виждали, но за които никой нищо лошо не може да каже!

***
На 80-тата годишнина на Чърчил един журналист го изчеткал:
- Сър, надявам се, че ще ми разрешите да ви снимам и на вашия 100-годишен юбилей?
- Трябва много да се грижите за здравето си през следващите 20 години - отговорил Чърчил.
Мога да кажа на юбиляра на нашата маса, че съм готов да се грижа още 20 години за здравето си, за да го поздравя и на следващия му юбилей!

***
На грузинска сватба кумът вдига тост:
- Ще ви разкажа една приказка... Имало едно време една далечна страна. В нея имали такъв обичай - колкото по-дълга била оная работа на мъжа, толкова по-къси ръкави носел той. Всъщност... това е дълга приказка и няма да ви я разказвам сега, а ще произнеса следния тост:
Да пием за мъжете по потници!

***
Един рицар трябвало да замине на война. Тогава той сложил девствен пояс на жена си и повикал най-верния си приятел. "Ето ти ключа от най-голямото ми съкровище - казал му той. - Давам ти го, защото не се съмнявам в твоята честност. Ако не се върна, отключи пояса една година след моята смърт." Тръгнал рицарят и след малко дочул конски тропот. Приятелят му препускал стремително след него. "Какво има? - попитал рицарят. "Станала е грешка, сър. Дали сте ми друг ключ!"
Да пием за верните приятели!

***
Има такава грузинска мъдрост: ако искаш да вземеш правилно решение, посъветствай се с жена си и направи точно обратното.
Да пием за нашите жени, които ни помагат да намираме правилното решение в сложни ситуации!

***
Моят дядо казваше: "Имам желание да си купя къща, но нямам възможност. Имам възможност да си купя коза, но нямам желание."
Нека нашите желания винаги да съвпадат с нашите възможности!

***
На въпроса "Какви жени предпочитате - блондинки или брюнетки" истинският мъж трябва да отговори: "Да!"
Да пием за истинските мъже!

***
Лети по небето голяма птица и гордо размахва огромните си крила. До нея пърха малка птичка: "Накъде летим? Накъде?" Голямата птица не отговаря. "Накъде летим?" Голямата птица бавно се обръща и гордо отговаря: "Не знам..."
Да пием за нашите ръководители!

***
Един човек си вървял през гората и намерил костенурка. А костенурката заговорила с човешки глас: "Не ме убивай и ще ти се отблагодаря!" Човекът я взел, занесъл я в къщи, нахранил я и си легнал. "Пусни ме в леглото ти!" примолила му се костенурката. Сложил я той до себе си и в този миг костенурката се превърнала в прекрасна девойка. Тогава дошла жената на човека. "Какво става тук? - развикала се тя. Човекът й разказал всичко и тя се успокоила.
Да пием за нашите жени, които вярват на всички истории, които им разказваме!

***
Живял някога богат и силен крал. Циганка обаче му развалила рахатлъка, като му предсказала, че жена му ще роди не от него. Чудил се той и решил:скрил я в най-високата кула в кралството. Но след една година тя все пак родила.
Да пием за Карлсон, който живее на покрива!

***
Животът - това е малка детска ризка, цялата оакана.
Да пием за тези дни, когато ще успеем да я изперем!

***
Да пием за хубавите хора - все пак останахме толкова малко!

***
Скачала жаба, скачала - излязла на ж.п. линията. Точно в същия момент минал влак и и отрязал краката. Запълзяла тя обратно към реката. Пълзи и мисли:"Хубави крака бяха, ще се върна за тях." Запълзяла пак към линията. Тъкмо стигнала - нов влак. Отрязъл й главата.
Да пием за това никога да не си губим главата за хубави крака!

***
На въпрос за семейния си живот един мъж отговорил, че жена му е вещица, тъщата - баба Яга, тъстът - разбойник от бандата на 40-те, а децата дяволчета...
Да пием за нашите млади да нямат такъв приказен живот, че току-виж край тях се оказала Василиса Прекрасна, а мъжът й е Иванушка глупакът...

***
Жените са цветя, а мъжете - вода.
Да пием за това на цветята по-често да им се сменя водата!

***
Жените, когато минават през рекичка, вдигат полите на роклите си.
Да пием за това нашите жени да браздят морета и океани!

***
Стоял Адам на висока планина и се любувал на прекрасния свят само с една шапка на главата. Изведнъж се появява Ева. Адам се засрамил и сложил шапката си... отпред. Ева го хванала за едната ръка, после за другата.
Да пием за силата, която държи шапката!

***
Слънцето съблича жените до бански.
Да пием за тези мъже, чиито очи греят по-силно от слънцето!

***
Драги приятели, предлагам да пием за нас, защото в такъв състав и с такова удоволствие никой няма да пие!

***
Корабокрушение. Оцелява само един англичанин. Изхвърлен е на пустинен остров. След години дрехите му стават на прах, остава само добрият стар джентълменски цилиндър. Ново корабокрушение. Оцелява само една дама. Изхвърлена е на същия пустинен остров. Англичанинът отива да я посрещне. По джентълменски се прикрива с цилиндъра. Все пак от радост протяга ръце към дамата да я прегърне.
Да пием за силата която държи цилиндъра

***
Три девойки били превърнати за прегрешения в три рози. За да възвърнат отново стария си вид, трябвало да отидат на поклонение в храма на Целомъдрения Бог, който бил на края на Голямата пустиня. Тръгнали те, но съвсем скоро (и естествено) в пустинята ожаднели. Срещнали едно кладенче. "Кладенче дай ни водичка" - помолили розите. "Ще дам водичка на тази, която ми даде листенце" - отговорило кладенчето. Първата помислила малко, дала и пила водичка. Втората си казала: "Не съм толкова жадна, ще пия по-нататък". Третата възкликнала "Как ще си давам от листенцата" и отминала. По някое време пак ожаднели. Насреща им друго кладенче. "Кладенче дай ни водичка" - помолили те. "Ще дам водичка на тази, която ми даде листенце" - отговорило кладенчето. Първата роза дала листенце отново. Втората този път дала, а третата пак не дала. И така вървели през пустинята и когато срещнели кладенче първата винаги давала, втората ту давала, ту не давала, а третата никога не давала. Накрая - в храма на Целомъдрения Бог, пристигнали една съвършено свежа ... дръжка от роза, една полу-изсъхнала, полу-проскубана роза и една съвършено изсушена ... мумия на роза.
Да пием за вечното женско недоумение, кога на кого и по колко да даваме.

***
Корабокрушение. Капитанът, мичманът и юнгата са изхвърлени в открито море. Капитанът: "Господи, прати ми толкова талпи, колкото пъти жена ми е изневерявала". Десетки талпи засипали морето. Мичманът: "Господи, прати ми толкова талпи, колкото пъти жена ми е изневерявала". Пандали няколко талпи, колкото да не е без хич. И мичманът се спасил. Юнгата: Господи, прати ми толкова талпи, колкото пъти жена ми е изневерявала". Никакъв отговор. Юнгата загинал.
Да пием за жените, които не оставят мъжете си в беда

http://vmropd.org/forums/

Подготовка за празниците

Едно извадено от моя архив оплакване:

То това празниците не са хубава работа, хем уж почиваш, хем пък не спираш да работиш. Едни щото им е работа, а други като мен, да се покажем какви сме готвачки през празниците, щото през делниците не ни остава време да се изявим в кухнята. И такааа....първото и най-важно нещо на свързващо празника и кухнята са набавяне на провизии и запаси и то от къде? От МОЛ - аааа и всички такива производни на него магазини. Съответно като вече едни модерни домакини за да набавим необходимите припаси трябва да можем и да шофираме, а и да имаме кола за да стигнем, а най-вече да се върнем с покупките от там. Така се случи, че в този ден на изключителна необходимост от МПС се наложи да оставя моята буболечка и да се възползвам от една уестас фиестас. Кола като кола, запали, тръгнах, дори си пуснах и фаровете и той пътя сам ни отведе до МОЛ-ът. Сред претъпкания паркинг намерих едно място и паркирах животинчето. Такааа, до тук мисията е изпълнена, взех си една количка и се упътих към магазинчето. Хубаво, ама като не съм изкарала курс за шофиране на магазина количка, а и като съм се докарала като за разхождане по червен килим - токчета и права пола. Работата се оказа трудна. Влязох още в магазина и ...количката се оказа, че занася в една посока, ей такава не ориентирана. Викам си - трябва да и се регулира предницата на тази количка. Плочките в МОЛ-ът са другото изпитание. Там и стабилно да си вървиш плочките сами те спъват, щото са направени "пирфекно", и след няколко месеца на функциониране на магазина вече са като, че ли искат да си отидат от там, а камо ли да си с количка и на 10 см токчета. След около три-четири опита плочките да ме възпрат и да ме отклонят от заветната ми цел - стъпването в "Карфур",  успях жива и здрава да вляза вътре. А вътре, особено до хранителната част на магазина е като окупирана територия и започнаха едни битки докато се докопам до това или онова, успях доста ловко да измъкна няколко записани в списъка ми продукта от чудещи се най-вече младежи, щото пенсионерите те като вземат нещо - не пускат. Гледам на едно място около захарните продукти опашка, значи има нещо и веднага се наредих. Не, че ми трябваха шоколадчета от 79 ст.,но нали съм била да опашката как да не се възползвам. И след около час и нещо упорита борба успях да стигна и до касата. Предстоеше ми излизане от МОЛ-а -през разбитите плочки, но вече знаех номерата им и жива здрава стигнах до паркинга. То хубаво стигнах, ами с какво бях, че с кола бях, ама каква, че тя и аларма нямаше, че и номера не го запомних. Ей сега я втасахме, уж се сещам поне в кой район я паркирах, ама коя беше от всичките. Направих една почетна обиколка с количка и покупки около заподозрения район и ми просветна, че е фиеста и май беше синя, щото моята е червена и съм цесекарка, а тази беше от левски. Най-накрая ми се стори едната доста позната и реших да пробвам ключа и о, чудо взе, че колата се оказа същата. Вече много доволна, натоварила покупките реших да се прибирам. Добре, че докато  пазарувах из частта с така наречена топла точка, сиреч топлата кухня, където може и да хапнеш вътре в магазина, така уж без да искам, но и доста предвидливо бях взела повече готови ястия, уж да ги опитаме в къщи и сега така като си бях поседнала и се радвах на добрата си битка и успешното си връщане реших - утре ще се правя на домакина, за днес ми стигаше.

11 забавни закони за работата

1. Закон на Слаус:
Ако вършиш някаква работа прекалено добре, няма да можеш да се отървеш от нея.

2. Закон на Франко за работното място:
Ако харесваш онова, което правиш, вероятно го правиш погрешно.

3. Бюрократичен принцип на Ларсън:
Ако успееш да направиш невъзможното, шефът ти веднага ще го включи в постоянните ти задължения.

4. Първи капан на гения:
Никой шеф няма да търпи служител, който винаги е прав.

5. Закон на Пъркин:
Потупването по гърба е само на няколко сантиметра от ритника в задника.

6. Закон на Рафъл за бизнеса:
Колкото по-малко работа имат служителите, толкова по-бавно я вършат.

7. Закон на Лемпнър за заетостта:
Ако си тръгнеш от работа по-късно, никой няма да забележи. Тръгнеш ли си по-рано, непременно ще срещнеш шефа си на паркинга.

8. Максима на офиса:
Телефонът никога не звъни, когато нямаш какво да правиш.

9. Закон на Ото:
Винаги се занимаваш с нещо странично, когато шефът се отбие край бюрото ти.

10. Закон на Клайд:
Ако се налага да свършиш нещо и го отлагаш достатъчно дълго, има голяма вероятност някой друг да го направи вместо теб.

11. Правило на Хари:
Когато не знаеш какво да правиш, придай си угрижен вид и се движи забързано.

Източник: "Мениджър Нюз"

Из молба за кандидастване за работа: "Търся работа! Искам да работя дете в детска градина. Отворен съм за варианти от младша до подготвителна група - предложенията за ясли няма да ги разглеждам! Професионални умения: храня се добре, спя непробудно следобед, играчките сам ще си ги донеса! Генади, 30 години".

10 незабравими съвета от психолога Дейл Карнеги

Малко съвети за размисъл от психолога Дейл Каренги:

1. Ако искате да намерите щастието, престанете да мислите за благодарността и неблагодарността, и се предайте на вътрешната радост, която ни носи самото отдаване.

2. Никога не се опитвайте да си разчиствате сметките с враговете, защото по този начин ще нанесете на себе си много повече щети, отколкото на тях.

3. Постъпвайте като генерал Айзенхауер: никога не отделяйте и минута в мислите си за хора, които са ви неприятни.

4. Не критикувайте, не осъждайте, не се оплаквайте.

5. Помнете, че събеседникът ви може изобщо да не е прав. Но той не мисли така. Не го съдете.

6. Учете се да се поставяте на мястото на човека срещу вас и да разбирате от какво точно се нуждае той, а не вие. Светът е зад този, който успее да го направи.

7. Ако някой се опитва да те употреби за своите цели, зачеркни го от списъка с познатите си.

8. Ако съдбата ти поднесе лимон, направи си от него лимонада.

9. Бъдете заети. Това е най-евтиното лекарство на земята — и едно от най-ефективните.

10. Дръж се като че ли наистина си щастлив и наистина ще намериш щастието.

източник:http://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0/3031.html

50 въпроса, които ще освободят ума

Скоро списание "Мениджър" публикува една хубава статия за въпросите, които ще освободят ума. Това доста ми напомни една моя игра, която често използвам в обученията си и се оказа, че тези въпроси - често звучащи доста обикновени, са най-трудни за спонтанен, а дори и обмислен отговор. Сега ще използвам и тези въпроси, за да видя дали отговорите са толкова трудни, както и тази които до сега задавах на обученията ми.

Тези въпроси нямат правилен или грешен отговор. Понякога да си зададеш правилния въпрос е отговорът.

Представя ги блогърът Марк. Те са философски. Могат да освободят съзнанието от ненужни притеснения. Да го изведат от фиксирането в маловажни детайли. От инертното мислене. Да премахнат присъствието на хора, които не заслужават вниманието ни. Да ни накарат да се погледнем от птичи поглед. 

Ето кои са.

1. На каква възраст бих чувствал, че съм, ако не знаех на каква възраст съм?

2. Кое е по-лошо – да се провалиш или въобще да не опиташ?

3. Ако животът е толкова кратък, защо правим толкова много неща, които не харесваме и харесваме толкова много неща, които не правим?

4. Когато всичко е казано и направено ще бъда ли казал повече, отколкото съм направил?

5. Кое е това едно единствено нещо, което най-много бих искал да променя в света?

6. Ако щастието е националната валута, какъв вид труд би ме направил богат?

7. Правя ли това, в което вярвам, или просто се съгласявам да правя това, с което се занимавам?

8. Ако средната продължителност на живота бе 40 години, как по-различно бих живял?

9. В каква степен всъщност контролирах курса, по който пое животът ми?

10. Кое ме тревожи повече – да правя нещата правилно или да правя правилните неща?

11. Обядвам с трима души, които уважавам и на които се възхищавам. И тримата започват да критикуват моя близка приятелка без да знаят, че я познавам. Критиката им е безвкусна и несправедлива. Какво правя?

12. Ако трябваше да дам на новородено дете само един съвет, какъв би бил той?

13. Бих ли прекрачил закона, за да спася човек, когото обичам?

14. Някога виждал ли съм лудост там, където по-късно съм видял творчество?

15. Кое е това нещо, което знаем, че правя по-различно от останалите?

16. Как така нещата, които ме правят щастлив, не правят щастливи всички?

17. Ако има едно нещо, което съм искал да направя истински и не съм го правил, кое е то? Какво ме възпира?

18. Вкопчил ли съм се в нещо, което имам нужда да пусна завинаги?

19. Ако трябваше да се преместя да живея в страна, различна от тази, в което живея, коя е тя и защо?

20. Натискам ли копчето на асансьора повече от веднъж? Наистина ли вярвам, че така той ще дойде по-бързо?

21. Кое бих предпочел да бъда – тревожен гений или радостен глупак?

22. Защо аз съм аз самият?

23. Бих ли станал приятел на себе си?

24. Кое е по-лошо – добър приятел да замине да живее много далеч, или да изгубя връзка с приятел, който живее недалеч от дома ми?

25. За какво съм най-благодарен в живота?

26. Кое бих предпочел – да забравя всички много стари спомени или да стана неспособен да правя нови?

27. Възможно ли е да узная истината без първо да я предизвикам?

28. Сбъдна ли се най-големият ми страх?

29. Спомням ли си онзи път преди 5 години, когато бях изключително разстроен? Има ли значение сега?

30. Кой е най-щастливият ми детски спомен? Кое го прави толкова специален?

31. Кога за последно наскоро се чувствах най-изпълнен с живот и страст?

32. Ако не сега, кога?

33. Ако не съм го постигнал все още, какво имам да губя?

34. Бил ли съм някога с някой без да си казваме нищо, само за разходка, след която съм се почувствал така, все едно че съм имал най-добрия разговор в живота си? Кой е този човек?

35. Защо религии, които подкрепят любовта, причиняват толкова много войни?

36. Възможно ли е да знаем без съмнение кое е добро и кое зло?

37. Ако спечеля 1 милион, ще напусна ли работа?

38. Кое бих предпочел – да имам по-малко работа, която не харесвам, или повече работа, която ми доставя удоволствие да изпълнявам?

39. Струва ли ми се, че съм преживявал този ден стотици пъти?

40. Кога за последно скочих в тъмното, само със светлината на идея, в която силно вярвам?

41. Ако знаех, че всички, които познавам, ще загинат утре, кого бих посетил днес?

42. Бих ли дал 10 години от продължителността на живота си, за да бъда изключително привлекателен или известен?

43. Каква е разликата между това да бъда жив и наистина да живея?

44. Кога е време да спра да пресмятам рисковете и наградите и просто да се втурна и да направя нещо, което знаем, че е правилно?

45. Ако се учим от грешките си, защо винаги се страхуваме толкова да направим грешка?

46. Какво бих сторил различно, ако знаех, че никой няма да ме съди?

47. Кога забелязах за последен път шума от собственото си дишане?

48. Кое обичам? С последните си действия показах ли тази любов открито?

49. След 5 години ще си спомням ли какво правих вчера? Ами онзи ден? Ами в деня преди него?

50. Аз ли решавам за себе си или други решават за мен? 

източник: http://www.manager.bg/%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%85/50-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D1%8F%D1%82-%D1%83%D0%BC%D0%B0-%D0%B2%D0%B8