четвъртък, 22 септември 2011 г.

Малко мъдри мисли - Жорж Клемансо

Жорж Клемансо́ (фр. Georges Clemenceau, 1841 — 1929), френски държавнк и министър-председател на Франция (1906-1909, 1917-1920).


  • Войната е поредица от катастрофи, водещи до победа.
  • Войната е твърде важно нещо, за да бъде оставено на генералите.
  • Гробищата са пълни с незаменими хора.
  • Досега бяхте първият артист на света, сега сте само премиер. Какво падение!за виртуозния пианист Игнаци Падеревски, когато той става премиер на Полша
  • Жените живеят по-дълго от мъжете, особено вдовиците.
    Les femmes vivent plus longtemps que les hommes. Surtout quand elles sont veuves.
  • Има два ненужни органа: простатата и президентът на Републиката.по време на президентството на Реймон Поанкаре
    Il y a deux organes inutiles: la prostate et le président de la République.
  • Който на младини не е бил социалист, на старини ще бъде мерзавец.
  • Много по-лесно е да разпалиш война, отколкото да наложиш мир.
  • Парламентът е най-големият организъм, измислян някога, за да се вършат в негополитически грешки.
  • Президентът на САЩ не познава същността на човешката природа. Войната не може да бъде забравена. Америка не е видяла отблизо тази война през първите три години, а ние през това време дадохме милион и половина жертви.по време на Парижката конференция, 1919 г.
  • Търсите справедливост за германците. Не смятайте, че те някога ще ни простят. Те само ще търсят случай за реванш, нищо няма да унищожи яростта на тези, които искаха да владеят света и които се виждаха толкова близо до успеха.по време на Парижката конференция, 1919 г.

събота, 17 септември 2011 г.


Играта на световен мир

Когато обикнеш себе си...

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това „признание“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрелост“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това „простота“.

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм“. Сега го наричам „любов към самия себе си“.

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация“.

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето“.

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:“Това е животът!“

Чарли Чаплин Реч на собствената му седемдесетгодишнина !!!

петък, 16 септември 2011 г.


Забавете ход. Движите се твърде бързо.

Вашингтон, станция на метрото, студена януарска сутрин през 2007 г. Мъжът с цигулката изсвири 6 пиеси на Бах за около 45 минути. За това време около 2 хиляди души минаха през станцията, повечето от които на път за работа. След първите 3 минути мъж на средна възраст забеляза, че има музикант, който свири. Забави крачка и спря за няколко секунди, след това побърза, за да не закъснее. 4 минути по-късно: Музикантът получи първия си долар – жена хвърли монетата в шапката и продължи да върви, без да спира.6 минути по-късно: Млад мъж се облегна на стената, за да послуша, после погледна часовника си и тръгна отново.10 минути: 3-годишно момче спря, но майка му го дръпна забързано. Детето спря отново, за да погледне към цигуларя, но майката го бурна силно – то продължи да върви, постоянно обръщайки глава. Това се повтори с още няколко деца. Всеки от родителите, без изключение, принуждаваше децата да се движат бързо.45 минути: Музикантът продължаваше да свири. Само шестима бяха спрели, за да послушат за кратко. Около 20 му бяха дали пари, но продължиха да вървят, без да забавят ход. Мъжът събра общо около 32 долара.1 час: Той беше спрял да свири и се простираше тишина. Никой не забеляза. Никой не го аплодира, нямаше никакво признание за него. Никой не знаеше, но цигуларят беше Джошуа Бел, един от най-великите музиканти в света. Той изсвири една от най-сложните пиеси, писани някога, с цигулка, струваща 3.5 милиона долара. Два дни преди това Джошуа Бел свири в разпродадена зала със средна цена на билета $100. Това Джошуа Бел да свири инкогнито в метрото беше част от обществен експеримент за възприятията, вкуса и приоритетите на хората, организиран от Уошингтън Пост. Възникна въпросът: в ежедневна обстановка и неподходящ час успяваме ли да възприемем красотата? Спираме ли, за да я оценим? Разпознаваме ли таланта в неочаквана ситуация? Един от изводите след експеримента би могъл да бъде следният:Ако нямаме минутка да спрем, за да послушаме един от най-добрите музиканти в света, свирещ една от най-прекрасната музика, писана някога, с един от най-красивите инструменти, правени някога… Колко други неща пропускаме? Забавете ход. Движите се твърде бързо.

Една история благодарение на Elena Konstantinova