събота, 25 януари 2014 г.

Съжителство на зодиите

“Как би изглеждало съжителството на 12 човека с различни зодиакални знаци“

6:00: Девата се е събудила и преди да се изкъпе, измива цялата баня. След като си е измила зъбите, четката за зъби я прибира в стерилна торбичка и я прибира на специално място... далече от четките на останалите и съквартиранти!
6:15: Козирогът става и изключва бойлера, свършила е нощната тарифа на тока.
6:20: Водолеят излиза на сутрешен джогинг.
6:30i: Везната и Лъвът пред огледалото ще се сбият за хидратиращия крем и гелът за коса.
6:40: Телецът закусва Nutella със супена лъжица.
6:45: Стрелецът става и отново включва бойлера!
7:00: Ракът прави сандвичи, девата изцежда фреш. Близнака все още е в леглото и на телефона си проверява пощата,Facebook, Twitter и Instagram.
7:05: Скорпионът разбива вратата на банята - Везната излиза смъртно обидена с несесера в ръцете.
7:10: Овенът става и пуска хронометъра.
7:11 мин и 45 сек: Овенът е изкъпан, облечен, обут и маха от стълбището. Изключва хронометърът.
7:15: Телецът с лъжицата стърже по буркана. Няма повече Nutella.
7:20: Везната и Лъвът пак се сблъскват пред огледалото, последен шанс да се погледнат и да се възхитят сами на себе си преди да излязат.
7:30: Водолеят се купе със студена вода. Козирогът пак е изключил бойлера.
7:40: Всички излизат.
7:45: Близнакът се връща, забравил е един от 3те си телефона.
7:50: Близнакът пак се връща, забравил е портмонето си....
8:00: Рибата се събужда и разбира че са я оставили заключена в апартамента."

сряда, 22 януари 2014 г.

бракът не е за мен

Женен съм вече година и половина и наскоро стигнах до заключението, че бракът не е за мен. Сега, преди да започнете да си правите някакви предположения, продължете да четете.
Срещнах съпругата си в гимназията, когато бяхме на 15 години. Бяхме приятели в продължение на десет, докато … докато не решихме, че не искаме да бъдем само приятели. Заставам зад това, че най-добрите приятели се влюбват. За всекиго това би било хубаво.
Независимо от това, да се влюбя в най-добрата си приятелка не ме отдалечи от някои мои страхове и тревоги относно женитбата. Колкото по-близо стояхме с Ким до решението за брак, толкова повече аз се изпълвах с парализиращ страх. Бях ли готов? Правех ли правилния избор? Беше ли Ким подходящия човек, за когото да се оженя? Щеше ли да ме направи щастлив?
Тогава, една съдбовна нощ, аз споделих тези мисли и тревоги с баща ми. Може би всеки от нас има моменти в живота си, когато чувства, че сякаш времето се забавя или въздухът става застоял и всичко около нас ни поглъща, сякаш отбелязвайки това като момент, който никога няма да забравите.
Отговорът на баща ми на тези мои страхове беше точно такъв момент. С многозначителна усмивка той каза:
Сет, ти си голям егоист. Така че, ще ти обясня това съвсем просто. Бракът не е за теб. Не се жениш, за да направиш себе си щастлив, правиш го, за да направиш някой друг щастлив. Още повече, че твоят брак не е само за теб, ти се жениш за цяло семейство. Не само за всичките роднини и другите такива глупости, но и за бъдещите ти деца. Кой искаш да ти помогне да ги отгледаш? Кой искаш да им повлияе? Бракът не е за теб. Това просто не е за теб. Бракът е за човека, за когото се жениш.
Именно в този момент разбрах, че Ким е правилният човек, за когото да се оженя. Осъзнах, че тя е тази, която искам да направя щастлива, да я виждам да се усмихва всеки ден, да я карам да се смее всеки ден. Исках да съм част от нейното семейство, както и моето искаше тя да е част от нас. И връщайки се сега назад, виждайки я да си играе с племенниците ми, знаех, че тя е единствената, с която искам да създам наше семейство.
Съветът на баща ми беше едновременно шокиращ и откровен. Беше пълната противоположност на днешната „Уолмарт философия”, която е, ако нещо не ви прави щастливи, може да го върнете и да си вземете ново.
Не, истинският брак (и истинската любов) никога не е за теб. Става въпрос за човека, когото обичаш – неговите желания, неговите нужди, неговите надежди и мечти. Егоизмът пита: „Каква е ползата за мен?”, докато любовта задава въпроса: „Какво мога да дам?”
Преди известно време жена ми ми показа какво означава да обичаме безкористно. В продължение на много месеци, сърцето ми се пълнеше със смес от страх и възмущение. Тогава, в момент, когато натискът вече беше непоносим и за двамата, емоциите надделяха. Бях безчувствен. Бях егоист.
Но вместо да постъпи по същия начин, Ким направи нещо повече от прекрасно – тя показа изблици на любов. Оставяйки настрана цялата болка и мъка, на които я бях подложил, тя нежно ме взе в ръцете си и успокои душата ми.
Осъзнах, че бях забравил съвета на баща ми. Докато ролята на Ким в брака е била да ме обича, моята роля е била изцяло обърната към мен самия. Това ужасно прозрение ме доведе до сълзи и обещах на жена си, че ще се постарая да съм по-добър.
До всички, които четат тази статия – женени, сгодени, необвързани, или дори заклетите ергени и такива жени – искам да знаете, че бракът не е за вас. Никоя истинска любовна връзка не е за вас. Любовта е за човекът до вас.
И парадоксално, колкото повече истински обичате този човек, толкова повече любов получавате в замяна. И не само от вашата половинка, но и от нейните приятели и семейство, и всички други хиляди, които нямаше да срещнете, ако любовта ви си беше останала егоцентрична.
Източник: Sethadamsmith.com / Превод: Изабел Петрова за za-men.eu
Не се жениш, за да направиш себе си щастлив, правиш го, за да направиш някой друг щастлив. Снимка: sxc.hu

Най-кратките литературни шедьоври в историята

Лаконичността е сестра на таланта, признават много писатели. Умението с няколко думи да кажеш много, да събудиш чувства и емоции и да дадеш храна за размисъл е висш пилотаж във владеенето на езика и писателското майсторство, пише "Мениджър Нюз".
Има какво да научим от майсторите на кратката форма – многословната, разводнена и обезсмислена комуникация затруднява разбирането. AdMe.ru събра малка, но представителна колекция от най-кратките литературни съчинения, останали в историята.

* * *

Веднъж Ърнест Хемингуей се хванал на бас, че ще напише разказ, способен да трогне всеки читател, само от шест думи. Писателят спечелил баса със следното съчинение:

„Продават се детски обувчици. Неносени.” (For sale: baby shoes, never used.)

* * *

Фредерик Браун съчинил най-късия разказ на ужасите на всички времена:

„Последният човек на Земята седеше в стаята си. Изведнъж на вратата се почука...”

* * *

Американският писател О.Хенри спечелил конкурс за най-кратък разказ, който обаче има всички основни съставки на традиционния разказ – завръзка, кулминация и развръзка:

„Шофьорът запали цигара и се наведе над резервоара, за да види останал ли е в него бензин. Покойникът беше на 23 години.”


 Англичаните също организирали конкурс за най-кратък разказ. Този път условията на конкурса били в съчинението да се споменава кралицата, Бог, секс и някаква мистерия. Първо място печели авторът на разказа, който впоследствие се превръща в популярен виц:

„О Боже – възкликна кралицата. – Бременна съм. От кого ли?”

* * *

Най-класическият пример за прословутата лаконичност на древните спартанци е отговорът на писмото, изпратено от македонския цар Филип II, завоювал много гръцки градове:

„Съветвам ви веднага да се предадете, защото ако армията ми влезе в земите ви, ще унищожа вашите градини, ще поробя хората и ще разруша града.”

На което спартанските ефори отговорили писмено:

„Ако”.



* * *

Виктор Юго изпратил на издателя си ръкописа на романа „Клетниците” със съпровождащо писмо:

„?”


На което получил отговор:

„!”

* * *

В конкурс за най-кратка автобиография победила французойка, която написала:

„Преди имах гладко лице и смачкана пола, а сега – обратното.”
статия на www.obekti.bg

петък, 17 януари 2014 г.

Вещицата

Харесано някъде из нета...а дали има такива жена :)


Всеки мъж е орисан да срещне веднъж в живота си своята вещица... Да, вещица- не принцеса. Принцесата е обикновено неговата фантазия за първата любов- ефирна, нежна, сладка, случила се вече... загубена, преживяна или все още витаеща наоколо. Принцесата чака да бъде намерена, спасена, качена на бял кон, заведена в царство....с една дума „глезла”. Вещицата! – това е онази, другата, неочакваната, жената, която даже не си е представял, че ще го омагьоса. Тя може всичко сама. Но до нея той се чувства силен и опасен. Тя няма нужда да бъде спасявана. Но му се иска да я спаси...от самата нея понякога. Тази, която го привлича като магнит, диво, страстно, безпрекословно, ....някак въпреки. Тя може да създава сънища, да руши светове, да рисува дъга. Тя може ненадейно да предизвика гневни, непознати сълзи или да го накара да мечтае усмивката и. Тя го кара да диша вятъра в нейните коси и да я прегръща насън. Тя прави пръстите му нежни и устните му копнеещи. Тя оцветява мислите му в странно-лилаво и му измисля нови думи. Всеки сам си я усеща- неговата вещица. За другите тя може да е съвсем обикновена, малко хаотична или неясна. За него обаче тя е магия... или проклятие... Всеки мъж я среща веднъж в живота си – не всеки може да улови момента и да открие заклинанието, за да бъде негова наистина. Затова е вещица- танцува боса в огъня и носи пясъчна рокля в сънищата. Ако си я срещнал вече, твоята вещица, обичай я! Дори, когато не трябва, дори когато е лоша, дори когато не знаеш как и защо... Обичай я! И тя пак ще прави вълшебен света за теб!

събота, 11 януари 2014 г.

Степените на гняв

 Трудно има контрол на степените на гняв:

Лекция по психология в университета. Професорът:
- Днес ще ви покажа пример за три ключови стадия на вълнение в човешката психика: учудване, раздразнение и гняв.

Взима телефона си и набира случаен номер.

- Здравейте, търся Христо.

- Имате грешка?!

- Ето – усмихва се професорът, прекъсвайки връзката. – Тук говорим за леко учудване.

След това отново набира същия номер.

- Здравейте, Христо върна ли се вече?

- Тук няма такъв, нали ви казах!

Потривайки ръце, професорът заговорнически намигва на аудиторията си и за трети път набира номера.

- Христо още ли го няма?

- Абе ти що не си @#%^*...!!! – гласът отсреща вече крещи.

- Ето, студенти, това вече е гняв – доволен е преподавателят.

Тогава в аудиторията един младеж вдига ръка.

- Професоре, забравихте последния стадий.

- И какъв е той?!

- Пълното озверяване. – Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера.

- Добър ден. Обажда се Христо. Някой да ме е търсил?

сряда, 8 януари 2014 г.

историята на нашия живот

ПРИТЧА ЗА ЯБЪЛКИТЕ
"Имало преди много години голямо ябълково дърво.Едно малко момче обичало да си играе на него всеки ден.Катерело се до върха му,ядяло ябълките му,почивало си под сянката му.То обичало дървото
и дървото обичало момчето да идва при него.
Минали години , момчето пораснало и вече не идвало толкова често.
Един ден момчето отишло при дървото, но изглеждало тъжно.
- Ела да си поиграеш с мен - казало дървото.
- Аз вече не съм дете и не си играя с дървета - отговорило момчето. - Искам играчки, а за тях ми трябват пари.
- Съжалявам, но не мога да ти дам пари. Ако искаш, можеш да откъснеш ябълките ми и да ги продадеш. Така ще имаш пари.
Момчето се оживило.Награбило всички ябълки от дървото и било щастливо. А после дълго време не се върнало.Така дървото останало тъжно и самотно.
Един ден момчето, което вече било пораснало, дошло отново. Дървото се зарадвало от сърце.
- Ела да си играем .
-Нямам време. Трябва да изхранвам семейството си. Имаме нужда от къща . Можеш ли да ми помогнеш ?
- Съжалявам , но аз нямам къща. Но би могъл да отсечеш клоните ми и да ги използваш , за си направиш свой дом.
Мъжът отсякъл всички клони на дървото и си тръгнал щастлив.После пак дълго време не се появил . Дървото си стояло самотно и тъжно.
Мъжът се върнал през един горещ летен ден. Дървото било изключително щастливо да го види.
- Ела да си играем !
- Остарявам.Искам лодка, за да си почина. Можеш ли да ми помогнеш?
Използвай ствола ми, за да си направиш лодка. С нея ще пътуваш надалеч и ще бъдеш щастлив.
И така , мъжът отсякъл дървото, за да си направи лодка. Отплавал с нея и дълго не се появил.
Дошъл едва след много години.
- Прости ми , момчето ми . Вече нямам нищо за теб. Ябълките ми свършиха...
- Няма проблем , аз и без това нямам зъби да ги ям.
- Нямам и стъбло , по което да се катериш.
- Твърде стар съм за това.
- Настина нищо не мога да ти дам.Само един пън
ми остана - казало дървото със сълзи на очи.
- Нищо не ми трябва . Искам само място, където да си почина. Уморих се след толкова години.
- Добре ! Един стар дървен пън е чудесно място за почивка.
Мъжът седнал, а дървото се усмихнало щастливо през сълзи.
Това всъщност е историята на всеки от нас. Дървото са нашите родители. Когато сме малки, ние обичаме да си играем с мама и татко. После порастваме и ги напускаме. Идваме при тях само, когато нещо ни е нужно или когато сме в беда. Но каквото и да става, родителите ни ще бъдат наша опора и ще направят всичко, за да бъдем щастливи.
Може би мислите, че момчето е било жестоко с дървото, но всички ние се отнасяме с родителите си по този начин. Приемаме ги за даденост. Оценяваме всичко, което правят за нас, едва когато е вече твърде късно."

Джериес Авад - "Скритият дар"

петък, 3 януари 2014 г.

Мнението на хората

 Важното е да не мислим какво е хорското мнение
 
"Баща и син тръгнали към съседното село да си продадат магарето. По пътя срещнали двама души, които направили следния коментар: „Какви глупави хора, имат магаре, а никой не го язди”. Като отминали, бащата предложил на сина да седне на магарето. След малко срещнали други хора. Разминали се и с тях и чули коментара им: „...Какъв безсърдечен син, той седнал, а баща му върви пеша” Тогава решили да си сменят местата. Още по-нататък срещнали две жени. Едната казала на другата: „Какъв жесток баща - седнал на магарето, а детето върви пеша”. Жените отминали и бащата и синът решили да седнат и двaмата на магарето. Речено - ...сторено. Следващите, с които се разминали по пътя, също направили своя коментар: „Какви хора без милост! Горкото животно едва ходи, би трябвало него да носят!” В пълно недоумение какво да правят, решили да вържат магарето и да го носят. Отново речено-сторено. Като минавали по едно старо дървено мостче, то се счупило и магарето се удавило в реката."
Изводът е, че освен да ни умре магарето, нищо друго не можем да спечелим, като следваме мнението на другите!

Поучително за тези, които се опитват да угодят на всички и искат да са добри в очите на другите. И както често ни се случва да се убеждаваме - който е добър за другите, не е добър за себе си.

Спокойното...

 Това ми хареса и е хубаво да имаме един човек, до себе си с който ще ни бъде спокойно.

"Най-достойните винаги са сами. Отличават се с харизма, безупречна външност, жив аналитичен ум, абсолютно възпитание и идеални маниери, зад които винаги са скрити хиляди тайни ...и силен властен поглед, в който едва се забелязва малко тъга.Те търсят "своите" хора. Свои за общуване, за компания и приятна почивка, свои за любов, отношения и семейство.Те правят повече грешки, страдат повече, по-рядко контактуват и по-тежко преживяват неуспехите. Но всеки път, когато се опарят, стават все по-съвършени и по-силни. И отново, и отново започват всичко отначало.Чужди са им стереотипите на съвременното общество, невъзможно е да им се наложи чуждо мнение. Зад гърба им винаги хвърлят кал, но никой не смее да им каже нещо в лицето и всичките слухове за тях се разбиват на парчета от железния им характер.Независимо от това дали е мъж или жена, те търсят такъв човек, до който ще им бъде спокойно. И това "спокойно" не се основава на липсата на кавги, адреналин и крайни емоции. Това "спокойно" означава, че търсят до себе си човек, който няма да ги предаде."