петък, 27 декември 2013 г.

Кратката памет на човека



Много често се случва в живота, че точно когато си помислиш, че си добре и живота ти предлага някакво сериозно изпитание.За предпочитане е да е тежко и да те извади от равновесие, за да те накара да обезсмислиш целия си живот и да си промениш ценностите.Най-хубавото е, че точно след такива моменти човека има способността бързо забравя тези тежки изпитанияя.И обикновенно в тези моменти се сещам за този виц и тази история:
"Мъж при любовницата си и както блажено се радват на близостта си, се звъни на вратата и се прибира мъжа й. Жената уплашено му казва - скачай през прозореца, защото ако те свари мъжът ми, ще е по-лошо. Скочил мъжа и докато летял на долу се молел: 
"Господи, ако ме спасиш повече жена няма да погледна, само в къщи ще си стоя, нищо дори няма да ми и минава през ума...." и все в този ред трескави мисли и...не щеш ли в това време минавал един камион, натоварен със сено. Паднал мъжа на меко, поотърсил се, поогледал се и казал: "Брей, колко малко време летях и колко много глупости казах."  



Един човек бил неимоверно богат - много приятели,много познати, все черпел всички наред.
Случило се обаче така, че загубил парите си,фирмите му фалирали, изведнъж приятелите и познатите изчезнали,жена му го напуснала,децата спрели да му говорят...целият му живот се сринал. Опитал да намери работа тук и там, но никъде не му давали. Накрая подбуден от отчаянието той решил да се обеси и да сложи край на живота си. С последните си пари тръгнал към магазина да купи въже.В магазина продавачът го попитал:

-За какво ти е това въже?
-Много мъка срещнах,много тежък живот ме налегна,загубих парите си,бизнесът ми фалира, решил съм да се беся.Вече няма за какво да живея.

Продавачът се подсмихнал,дал му въжето,а с него и една бележка и му казал:

-Това което пише на бележката,прочети го като се прибереш у вас преди да се обесиш.

Тръгнал си човекът,прибрал се,затегнал примката,опънал въжето,качил се на стола и точно да се пусне се сетил за бележката. Извадил я от джоба си и прочел "Няма все да е така"...
Помислил малко човекът и малка надежда се зародила у него. Махнал въжето от врата си.
Минало време малко по малко човекът започнал пак да се замогва,възстановил бизнеса си и парите си. Решил да даде угощение в чест на това, че отново живее добре. Поканил целия град,дошъл и магазинерът.Стоял кротко на една маса и наблюдавал.
Отишъл при него домакинът и му казал:

- Благодаря ти, добри човече. Ти ми спаси живота с онази твоя бележка. Сега отново съм богат, имам приятели и живота ми има смисъл. Кажи какво да направя, за да ти се отблагодаря?


Магазинерът го погледнал,поклатил глава и казал:

- Нищо не искам за отплата,освен едно... запомни добре... Няма все да е така!

Така е - няма да е все така, и това е едно хубаво мото за това, че животът  е един постоянен кръговрат и ни дава изпитания и след преживянето на това изпитание да ставаме по-силни. Проблема е да не минаваме границата и да се самозабравим...защото няма да е все така.

вторник, 17 декември 2013 г.

Непотребните подаръци



Празниците вече са на прага и всеки момент ще се усетят  във всяко едно отношения. Подаръците, къде ги има къде ги няма и те вече са предвидени...и както всяка година и тази е  твърде вероятно е да има подаръци, които не използваме, къде заради факта, че тъщата/свекървата ни ги е подарила или пък е нещо, което не ни допада и не знаем какво губим когато не ги използваме.... ето една готина история за това,как жените не използват подаръците им.

Тя се прибра по-рано и завари мъжа си в спалнята да прави любов с много привлекателна млада жена. Съпругата МНОГО се ядоса! 
„Ти си прасе, което нищо не уважава!” – изкрещя тя „Как смееш да ми причиняваш това – твоята вярна съпруга, майката на децата ти! Напускам те! Искам развод на секундата!” 
А той отвърна: „Почакай секунда, любов, да мога поне да ти кажа какво стана” 
„Добре, давай” – проплака тя, „но това ще са последните ти думи към мен!” 
И той започна: 
„Ами, докато се качвах в колата на път за вкъщи, една млада Госпожица ме помоли да я закарам. Изглеждаше ми отчаяна и беззащитна, та я съжалих и й казах да се качи. Забелязах, че беше много слаба, недобре облечена и много мръсна. Каза ми, че не е яла от 3 дни! 
Така че от състрадание, аз я доведох вкъщи, затоплих пицата, която снощи направих за теб, но ти не я докосна, защото се притесняваш да не надебелееш. 
Горкото същество я изяде за секунди. 
После, понеже беше много мръсна аз й предложих да си вземе душ и докато тя се къпеше забелязах мръсните й дрехи, целите в дупки, така че ги изхвърлих. 
Но тъй като се нуждае от дрехи, аз й дадох дизайнерските дънки, които ти имаш от няколко години, но не ги носиш, защото са ти много тесни. Също и дадох онова бельо, което ти подарих за годишнината от сватбата ни, но ти не носиш, защото не съм имал добър вкус. Намерих и онази секси блуза, която сестра ми ти подари за Коледа, но ти не носиш, само и само да я дразниш и освен това й подарих онези ботуши, които си купи от онзи скъпарски бутик, но отказа да ги носиш, защото някой друг в офиса ти бил имал същите.” 
Той си пое дъх и продължи... 
„Тя беше толкова благодарна за разбирането ми и помощта, която й указах, че докато я изпращах до вратата тя се обърна към мен през сълзи и каза: 
„Моля... дали имате още нещо, което жена ви да не използва?”

http://kafence.com/?id=536

неделя, 15 декември 2013 г.

Старо и забравено



 Нещо старо...но пък написано добре.

Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:

Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.

(Случаят е действителен!)

понеделник, 28 октомври 2013 г.

Човешките взаимоотношения

Винаги съм се чудела как могат да се объркат човешките отношения, макар че на нас точно ни е дадена онази привилегия -  ІІ сигнална система. Факта, че можем да говорим не ни дава предимство да можем да общуваме по- добре. Напротив от недоизказани или премълчани мислите ни могат фатално да объркат отношенията ни с другите и това за разлика от животните много променя отношенията, чувствата и всичко свързано с обкръжението ни, и колкото и да се стараем трудно могат да преодолеят вече създадените ни нагласи. Особено когато мислим, че правим нещо добро за другия, но нашето добро и неговата идея, кое е добро за него, често не са едно и също нещо. Харесвам си този епизод за възрастната двойка, който много добре описва всичко това:

"Възрастна двойка празнувала златната си сватба. Докато закусвали заедно, жената мислела:"От 50 години винаги се съобразявам със съпруга си и му отстъпвам хрупкавата коричка на хляба. Днес и аз най-после искам да опитам този деликатес." Тя си намазала коричката с масло, а останалата част дала на съпруга си. Обратно на очакванията й той бил много доволен, целунал ръката й и казал:"Мила, току що ми достави най-голямата радост за деня. Вече 50 години не ям средата на хляба, която най-много обичам. Винаги съм си мислил, че трябва ти да я изядеш, защото много ти харесва."


сряда, 18 септември 2013 г.

притча за приятелството


Младеж решил да се ожени. Седмици наред подготвял сватбата. Един ден се обърнал към баща си:
- Татко, имам една молба към теб. Не мога всичко да свърша сам, моля те, ето ти списъка на моите приятели. Обади им се и ги покани на моята сватба.

- Добре, сине - отговорил бащата.

В деня на сватбата синът отишъл при баща си и ядосан му рекъл:

- Татко, аз те помолих да се обадиш на всички мои приятели!

- Така и направих.

- Но в моя списък имаше 50 души, а тук виждам само 10.

- Сине, аз се обадих на всички - на всичките 50 души.

На всеки казах, че звъня по твоя молба, тъй като имаш проблеми и ти е нужна помощта на приятелите. Помолих всички да дойдат в указаното време и място. Затова не се оплаквай сине, всички твои приятели са тук сега!


източник: http://www.obekti.bg/chovek/9441

неделя, 15 септември 2013 г.

Още нещо на темата мъже - жени

   Хареса ми една преминала на бързо публикация във Фейсбук, което отваря нови и нови въпроси. След като казваме на човека до себе си, че го обичаме всъщност дали се отнася само до това, че е другата част от нас самите или просто употребявайки тези думи ние си търсим извинение за наше поведение и до толкова сме злоупотребили с това, че не носи удовлетворение, а изостря сетивата за предстоящи неприятности и проблеми. 
   Но примера е чудесен за разновидността на човешките взаимоотношения.
    Женски семинар в Лондон на тема:
 „Как да живеем в любов и разбирателство с мъжа си”. Говорителката пита присъстващите дами:
   - Коя от вас обича своя мъж? Всички вдигат ръце. 
   - А кога за последен път сте му казвали това? 
  Някои отговарят, че днес, други – вчера, трети не помнят. Тогава говорителката помолила жените да вземат телефоните си и да пратят на своя любим sms с текст „Скъпи, обичам те!”.
   След това дамите трябвало да разменят телефоните си и да прочетат на глас получените в отговор съобщения.  
   Ето и някои от тях: „Кой е?” „Майко на децата ми, да не си болна?” „И аз те обичам.” „Какво пак е станало с колата?” „Не разбирам какво искаш.” „Какво пак си направила?! Този път няма да ти простя!” „?!?” „Не увъртай, а кажи колко ти трябват.” „Да не сънувам?” „Ако не ми кажеш на кого всъщност си искала да пратиш това съобщение, ще те убия!” „Молил съм те да не пиеш. Ако си се изморила от мен, ще си отида.” „Каквото и да искаш, отговорът е НЕ!"

понеделник, 19 август 2013 г.

За любовта



За любовта е изписано много. От романи до сентенции, едни поучителни други вълнуващи, трети вдъхновяващи и във всички има истина. Тя любовта си има безброй лица и провидения. Ето една истинска история, която показва голямата истинска любов. Историята е публикувана в pozitivnoto.com 

Денят беше започнал с обичайното за болниците забързано темпо, когато към 08.30 сутринта възрастен мъж дойде в отделението, за да свалим конците от палеца на ръката му. Изглеждаше около осемдесет годишен. От неспокойното му поведение си личеше, че бърза за някъде. Когато го погледнах, той с треперещ от нервност и вълнение глас ми каза, че в 9 сутринта има много важна работа. Със съжаление поклатих глава и го помолих да седне и да изчака. Знаех, че всички доктори са заети в този момент и ще могат да му обърнат внимание след не по-малко от час.

Но виждайки го с каква тъга и отчаяние в очите поглежда към часовника си, нещо в мен трепна и не издържах. Повиках го в манипулационната. И без това в момента нямах други пациенти, реших аз да се заема с обработването на раната му.

Прегледах го и се уверих, че ръката му е зарастнала добре. Консултирах се с един от докторите и взех необходимите инструменти за сваляне на конците и медикаменти за обработване на раната. По време на манипулацията се разприказвахме с пациента. Не можах да се стърпя и го попитах:

- Вероятно имате запазен час при някой доктор, щом бързате толкова.

- Не, не е това. Съпругата ми е болна и аз трябва да успея да отида до друга болница, за да я нахраня.

Попитах го какво й има. И докато аз свалях конците от пръста му и промивах шева, старецът ми разказа, как преди няколко години са й открили Алцхаймер. Виждайки го как не сваля очи от часовника, го попитах, дали съпругата му ще се притесни, ако той днес закъснее малко. Но какво беше удивлението ми, когато чух отговора на възрастния мъж:

- За съжаление състоянието й се влоши и през последните 5 години тя дори не ме разпознава. Изобщо не знае, какъв съм й аз... – изрече той със странна смесица от болка и примирение в гласа.

Чувайки това, аз възкликнах изумен:

- Но въпреки, че тя дори не знае кой сте, вие отивате там всяка сутрин?!

Междувременно бях приключил работата по раната му. Изправяйки се, старецът ме потупа бащински по рамото, усмихна ми се и въздъхна:

- Да, тя вече не знае кой съм аз. Но аз все още знам коя е тя!...

Горчива буца заседна на гърлото ми и с усилие сдържах сълзите си. Думите на възрастния мъж отекваха в съзнанието ми, дълго време след като той си беше отишъл.

И вече знаех:
 Това е Любовта, за която всички мечтаем в своя живот!
Въпреки коварната болест, тази жена бе изключително щастлива, да има толкова любящ, грижовен и верен съпруг до себе си. Защото истинската любов не е само физическата страст, не е просто романтични мигове. Истинската любов е способността да приемеш всичко! Всичко онова, което е било някога, което е сега, и което тепърва ще бъде...

неделя, 23 юни 2013 г.

И това ще мине...


Дали защото вече е лято и жегата си казва думата или просто ние застигнало онова китайско проклятие Дано живееш в интересни времена, първото от три жестоки проклятия (другите две са:Дано привлечеш вниманието на властите и Дано намериш онова, което си търсиш), но умората си е умора, а събитията не спират и динамиката е наистина уморителна. В такива моменти си прочитам една хубава притча, има я и в поне още три варианта, но сега ще я предложа в този и дано бъде лек против това проклятие:
  
Имало едно време един султан, който бил обграден от мъдри хора. Една сутрин, както си говорели, те забелязали, че султанът е твърде умислен.
- Какво Ви има, Ваше величество? – попитал един от мъдреците.
- Объркан съм – отговорил султанът.  Има моменти, когато съм обзет от меланхолия и се чувствам неспособен да изпълнявам задълженията си. Друг път се чувствам замаян от всичката власт, която притежавам. Бих искал да ми направите талисман, който да ми помогне да бъда в мир със себе си.
Мъдреците – изненадани от това желание на султана – прекарали дълги месеци в дискусии. Накрая, стигнали до съгласие и отишли при него с подарък.
- Гравирахме магически думи върху талисмана. Прочети ги силно на глас, когато си твърде самоуверен или твърде тъжен – казали те.
Султанът погледнал предмета, който си бил поръчал. Той бил обикновен пръстен от злато и сребро, но имал надпис:
Това ще отмине.

ИЗТОЧНИК http://silvermountain.wordpress.com/2008/10/10/this-will-pass/

Чуждото е по-хубаво



Когато прочетох първата книга с разкази на Джефри Арчър бях много впечатлена от последния му разказ "Тревата там е по зелена"- страхотна гледна точка на хора, които все искат да са на нечие чуждо място. Тези дни прочетох тази съвременна притча и много ми напомни този разказ.

Живял на света вълшебник. Той можел да превръща пясъка в захар, водата - в мляко, но не правел това, защото смятал, че чудеса няма.
Тръгнал веднъж към края на света. Пристигнал, провесил краката си от ръба и изведнъж усетил - до него някой седи. Погледнал, на самия край бил застанал петел и преспокойно си кълвял звездите.
-Престани! - възкликнал вълшебникът. - Ще ни оставиш без звезди!
-Извинете, - смутил се петелът - но сам ще се съгласите, тук няма нищо друго за кълване!
Разговорили се. И се оказало, че петелът съвсем не бил петел. Той бил човек и имал жена, много красива жена. Толкова я обичал, че станал за присмех на приятелите си. Един от тях, магьосник по образование, го превърнал в петел. И сега всички кокошки му харесват, ето защо избягал накрая на света.
-Ако някой ме размагьоса, - въздъхнал петелът - бих могъл да се върна при нея и да живея пак по човешки.
Вълшебникът също въздъхнал:
-За съжаление чудеса не съществуват!
Вървели те по края на света, като по брега на река. И от време на време петелът сбутвал вълшебника:
-Погледнете, погледнете каква кокошка! - и веднага започвал да се разкайва: - О, какъв съм станал, безсъвестен, безпътен ...
Късно вечерта стигнали до мечешка бърлога.
-Заповядайте! - поканил ги мечокът. - Нямам кой знае какво да ви нагостя, но накрая на света с продуктите, сами разбирате ...
-А ти как попадна накрая на света?
-Работата е там, че не съм мечок, а петел. Пеех и заработвах доволно. Чудесно е да си петел! - въздъхнал мечокът и погледнал петела, търсейки съчувствие. - Ако не беше този мед, не мога да го гледам! Малко ми беше зърното, исках да опитам мед ...
Мечокът замълчал. Срам го било да разказва, но като веднъж бил започнал, трябвало да довърши.
-Внимателно, за да не разбудя пчелите, надникнах в кошера. И само като го опитах, усетих, че с мен става нещо.
Мечокът се обърнал и започнал да смърка в кърпичка.
-Можете ли да си представите, перата ми, крилата ми някъде изчезнаха, а вместо тях - козина и ей тези лапи! И най-важното, загубих гласа си. Ето, чуйте!
И заревал с пълно гърло така, че затреперила земята.
-Глас безспорно имате! - отбелязал вълшебникът.
-Нима това е глас?! Ето сега седя и се чудя, как да се превърна обратно в петел.
Вълшебникът поклатил глава:
-Едва ли ще се получи. Чудеса няма!
-Привет на компанията! - чул се глас отвън.
В бърлогата надникнал човек.
-Ти кой си? - изплашил се мечокът. - Да не си ловец?
-Не, какъв ти ловец! Аз и човек не съм съвсем. Мечок се родих, мечок остарях. И на стари години ми се прищя да стана човек. На човека, мислех си, му е по леко. На човека и пенсия му дават. Сега виждам, не е лесна работа да си човек! И обикалям, и търся някой обратно в мечок да ме превърне.
Вълшебникът махнал с ръка:
-Чудеса няма!
Седят те в мечешката бърлога и настроението едно такова ...
-Да можех да стана човек! - въздиша петелът.
-Да можех отново в петел да се превърна! - мечтае мечокът.
-Да стана отново мечок! - прошепва човекът.
Писнало му на вълшебника и махнал с ръка:
-Станете каквито искате!
И тутакси се превърнали в това, което пожелали, защото го поискал не кой да е, а вълшебник. Петелът станал човек, мечокът - петел, а човекът - мечок.
Гледа вълшебникът - в бърлогата седят петел, мечок и човек. И въздъхнал:
-Знаех си аз, не стават чудеса!

източник:
http://prit4ite.blogspot.com/

Порокът Любов



Тези дни, както си ми е традицията всеки ден, докато си пиех кафето си изтеглих късметче (чисто виртуално) и ми се падна нещо интерсно: „Пороците на младини са преминаващи, в зрелостта – гости, а на старини – домакини”. Позамислих се и даже се съгласих, вярно, че на младини и пушенето и алкохола в началото се е чисто любопитство, след това някакво отъждествяне с това, че сме по зрели и когато дойде старостта вече се носят последствията от тези си пороци. То не беше борба с тютюнопушенето, то не е лечение на алкохолизма, то не бяха мерки за предпазване от тези пороци, които на старини най-вече създават проблеми. Ама за любовта като порок, нещо не ми се върза последователността. В младостта и зрелостта любовта е много по-лош  порок с наистина тежки последствия (нямам предвид болести предавани по полов път, това може да е тема за здравен сайт), това че грешките от нея си ги носим за цял живот или поне до следващата грешка, а на старини освен на спомени и до украсяване на историите друго като домакинстване не се случва. И се сетих за едно много точно определение на Бранислав Нушич от неговата „Автобиография”: „Любовта е особен вид пиянство. След като човек изпие първата и втората чаша, отваря му се апетит, чувствува жажда и започва да поглъща чаша след чаша. Приблизително така беше и при мен и мога да кажа, че бях станал истински алкохолик. Още неизтрезнял от предишната любов, аз вече поемах новата чаша, която стоеше пред мен.
Това може би е най-доброто потвърждение на моето предположение, че любовта е навик — също както пушенето например. Има хора, които изобщо не пушат, а има и такива, които не могат без цигари; някои пушат с мярка, други не изпускат цигара от устата си; някои често менят тютюна и затова страдат от мъчителна и тежка кашлица, други по-рано са пушили, но след като са видели, че тютюнът им вреди, са го оставили, за да си подобрят апетита. Аз спадах към числото на страстните пушачи, които с удоволствие сменят тютюна и които запалват нова цигара веднага след като изгасне допушената.
Така аз изпълних младостта си с цял низ от любови, докато най-после се случи онова, за което народът казва: „Веднъж стомна за вода, два пъти…“.”

Избора и бъдещето



Това с изборите вече не го разбирам, все същите физиономии, клишета и съответно нищо ново под слънцето и нищо на среща. Отдавна се отказах да гласувам, но все още детето в мен не е умряло и то вярва в бъдещето. Па си викам - що да не взема да гласувам утре. За по-доброто бъдеще все пак. Ама както е в този виц - бъдещето ни е осрано отвсякъде:)))
Едно момче попитало баща си:
- Тате какво е политика.
Бащата му отвърнал:
- Виж сега тате, аз нося парите в къщи, значи аз съм правителството. Майка ти казва какво да правим с парите, значи тя е ръководтството. Прислужницата изпълнява задачите на майка ти, значи тя е работническата класа. Ти си този, за който отиват парите, значи ти си народът, а малкото ти братче е бъдещето.
Една нощ момчето вижда, че баща му го няма. Става и вижда, че братчето му си е напълнило памперса и отива в спалнята на родителите си да събуди майка си да го преоблече, но  вижда прислужницата да спи с баща му.
На сутринта той казва на баща си:
- Тате, разбрах какво е политика! Докато правителството се е*ава с работническата класа, ръководството спи на народа никой не му обръща внимание, а бъдещето е осрано отвсякъде

събота, 22 юни 2013 г.

рецепта за младост

Проста и достъпна рецепта, която ще ви порази с ефекта си.
Какво да очаквате?
1. Зрението ви ще се подобри. Известен е случай на подобрение от минус 4 до минус 2 диоптъра.
2. Кожата на цялото тяло става изключително гладка.
3. Най-невероятното е това, че започналата да побелява коса ще се промени – става по-гъста и расте по-тъмна.
Съставки:
  • 200 грама ленено олио;
  • 4 лимона;
  • 3 малки глави чесън;
  • 1 кг мед.

Приготвяне: смелете в месомелачка обелените скилидки чесън, 2 обелени  лимона и 2 лимона с кората. Смесете всички продукти, прехвърлете сместа в стъклени буркани с капачки и съхранявайте в хладилник приложение: вземайте по една супена лъжица- дървена- половин час преди хранене. Желателно е три пъти на ден, но може и само веднъж – което е по-добре от нищо.

четвъртък, 20 юни 2013 г.

Още по вечната тема мъже-жени



Един готин виц за отношенията мъж-жена от мъжки поглед и всъщност на какво сме заприличали жените:

Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали. Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза: "Не съм в настроение, искам само да ме прегърнеш." "Какво ?!, Какво трябва да значи това ?!?" - подскочих аз. И тя изрече думите, от които всеки мъж на планетата се опасява ... "Ти не си на нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж." На моя втрещен поглед тя отговори: "Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката ми същност, а не заради секса ?"
Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах. Още на следващия ден си взех почивка и посветих времето си на нея. След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяяяям неназован МОЛ. Обикалях с нея докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой й харесва и затова и казах, че просто ще вземе всичките. Искаше и нови обувки за парцалките - да вземем по един чифт за всяка комбинация - бях отново ларж. Отидохме и до бижутериите - взе си чифт диамантени обици. Абе с една дума - беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва - поиска гривна за тенис, при положение, че изобщо не играе. Обаче аз я хвърлих в музиката - "Разбира се, скъпа."
Беше пред оргазъм от възторг. Усмихвайки се и разтреперена от вълнение най-накрая каза: "Мисля, че това е всичко скъпи, хайде към касата." Едвам сдържайки се, измрънках: "Нее, мила, не съм в настроение." Лицето й побеля, ченето увисна в недоизречено "КАКВО?" И тогава додадох: "Скъпа! Просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване." И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, прибавих: "Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам ?!"
Очевидно и тази нощ няма да има секс

Трудната комуникация



Уж всички говорим на един и същ език, а често не се разбираме. Аз за себе си имах мнение, че съм човек, който разбира другите около себе си, но вече втори път попадам в ситуацията като следната притча: всеки говори, но единия май е глух за думите на другия и вече сам за себе си си е дал отговорите на предстоящите въпроси.
Съседът на един глух човек бил болен.
Глухият разсъждавал:
"Ако посетя този нещастен млад човек
не ще мога да чуя нищо от онова, което той ще ми каже.
Но ако не отида, той ще си помисли, че съм безсърдечен.
Ще трябва просто да се досетя за онова, което той казва.
Най-напред ще кажа: "Как се чувстваш,
мой нещастни приятелю?" Тогава той ще отвърне:
"Добре съм" или нещо такова. след това ще кажа:
"Благодари на Бог. Какво трябва да приемаш през
устата?" Тогава той ще отговори:
"Някакъв шербет". Или може би:
"Малко бобена супа". И аз ще кажа:
"Великолепно! Кой лекар се грижи за теб?"
Тогава той ще ми отговори: "Д-р Еди-кой-си".
И аз ще кажа:"Това е добре.
Голям късметлия си, че си в такива добри ръце"
Подготвил се старателно за срещата,
глухият посетил съседа си.

"Как си" - попитал той.
"Умирам!" - отвърнал немощно болният.
"Блaгодари на Бог - казал глухият. -
Какво трябва да приемеш през устата?"
"Отрова!" - прошепнал болният.
"Прекрасно!" Кой лекар се грижи за теб?" -
попитал глухият. "Ангелът на смъртта!" -
промълвил несвързано болният с пребледняло лице.
"Това е добре. Имаш голям късмет,
че си в такива добри ръце" - казал глухият и си тръгнал,
много доволен от себе си.
На свой ред болният останал удивен и не можел да си
отговори какво толкова е извършил, че да предизвика
такава голяма омраза у съседа си.

вторник, 18 юни 2013 г.

Подпис:Всички жени



Една шивачка стояла на брега на една река и шиела. Изведнъж напръстникът ù паднал вътре. Тя започнала да плаче. В  този момент се появил Господ и я попитал:”Защо плачеш, мило дете?”. Шивачката обяснила, че напръстникът ù паднал във водата и че той ù е нужен, за да помага на мъжа си в прехранването за семейството. Бог потопил ръката ù във водата и ù сложил златен напръстник със сапфири. „Това ли е напръстникът ти?” попитал Господ. Шивачката казала „Не”. Господ отново потопил ръката ù в реката и сложил на пръста ù златен напръстник с плочка от рубини. „Това ли е напръстникът ти?” отново попитал той. Отново шивачката казала „Не”. Господ отново потопил ръката ù и този път тя извадила кожен напръстник. отново Той я попитал: „Това ли е твоят напръстник?”,  този път тя казала „Да”. Бог бил много доволен от честността на момичето и затова ù дал и трите напръстника. Шивачката си отишла вкъщи щастлива. 
    Няколко години по-късно шивачката се разхождала със съпруга си край реката. Внезапно той паднал във водата и се изгубил под вълните. Когато тя се разплакала, отново се появил Господ и я попитал „Защо плачеш, мило дете?”. „О, Господи, мъжът ми падна в реката!” Господ влязъл в реката и измъкнал от там Джордж Клуни. „Това ли е мъжът ти?” попитал той. „Да” отговорила плачейки шивачката. Господ бил бесен – „Ти лъжеш! Това не е вярно!” Шивачката отговорила: „О, прости ми, Боже! Ти не разбра правилно отговора ми, това е надоразумение. Помислих си, че ако бях казала „Не” за Джордж Клуни, ти щеше да излезеш с Брат Пит. Ако бях казала „Не” и за него, ти щеше да извадиш мъжа ми. Ако аз тогава бях казала „Да”, ти щеше да ми дадеш и тримата. Господи, аз не съм в такова здрава и няма да мога да се грижа и за тримата, затова казах „Да” на Джордж Клуни. И така, Господ ù разрешил да си го запази.
Поуката от приказката е: 
За каквото и да лъже жената, то е с добро и честно намерение и 
в интерес на всички. Такава е историята и ние сме съгласни с 
нея.
 
Подпис:
Всички жени

вторник, 11 юни 2013 г.

Когато има желание



И един готин виц за настроение...
Двама мъже вървят по улицата. Пред тях вървят две жени.
Единият казва:
- Гледай! Виждаш ли ги онези двете жени? Тази отдясно е жена ми, а тази отляво е любовницата ми. И да ти кажа честно, тя е перфектна любовница.
Вторият:
- Стига бе! Тази отляво е моята жена, а тази отдясно е моята любовница. И аз да ти кажа честно, тя е перфектна любовница.
Изведнъж и двамата се усещат и замлъкват, а после в един глас добавят:
- Значи могат, тяхната мамка, когато поискат

сряда, 5 юни 2013 г.

Характеристика на селската пръчка

Селската пръчка е ендемичен вид за българското общество. Словосъчетанието отдавна е устойчив конструкт, който хвърчи от уста на уста и с който се отбелязват определен тип момиченца и женички. Докъде обаче се простира понятийната рамка на "селска пръчка". Кои са основните белези на този интересен и обсъждан социален вид, който така ясно го дискриминират от останалата фауна на родната джунгла с етикет БеГе общество.
В самото начало не мога да пропусна интересния факт, че представителите на селските пръчки са изключително и само от женски пол. Предполага се, че за да осигурят продължение на вида, селските пръчки използват поредица от заучени посредством телевизионните предавания ритуали, водещи до сношение с мъжки от друг вид на българската фауна. Въпросните сношения очевидно в голямата си степен се осъществяват без предпазни средства и водят до продължение на вида селска пръчка.
На чисто биологична основа селските пръчки до голяма степен притежават първичните и вторични белези на нормалните хомо сапиенс индивиди. Видът селска пръчка обаче се дистанцира от своите биологични братовчеди благодарение на редица външни и поведенчески черти.
На първо място като стабилна характеристика се очертават леопардовите щампи, т.е. дрехи и аксесоари, носещи характерната за леопардите окраска. Оказва се обаче, че селските пръчки козината си менят, но нрава не. С други думи техните одежди могат да бъдат и в други екзотични животински принтове като зеброво, тигрово и жирафово. Допуска се и наличието на друг тип щампи, сходни с животински окраски, за които аз не съм чувал или не успявам да разпозная с невъоръжено око на улицата.
Друг отявлен външен белег на селската пръчка е т.нар. физиономия "пилешко дупе" или duckface (от англ. - патешка мутра). Изглежда въпросното лицево изражение е естествено за този причудлив вид. В над 98% от направените фотографии на селски пръчки този белег е наличен и изключително ясно изразен. Предполага се, че останалите 2% от наблюдаваните селски пръчки са млади и неуверени представителки на вида, които като защитна реакция спрямо социалните хищници известни като "хейтъри", емулират друго лицево изражение, заучено посредством наблюдение на представителките на вида хомо сапиенс. Въпросната защитна реакция изчезва веднага след намесата на социокултурните фактори, които развиват в селските пръчки сляпа резистентност към нападките на хейтърите.
С това се изчерпват външните белези, които отличават селската пръчка от обикновените хора. Представителите на този вид обаче демонстрират и набор от чисто поведенчески черти, които да направят границата между тях и класическия хомо сапиенс отличителна.
Основна тенденция в поведението на селските пръчки е проявата на вербална агресия, която е както средство за защита спрямо нападките на хейтърите, така и инструмент за атака срещу същите. Всички доводи против съществуването на вида и всички критики върху социалното му поведение срещат неразбиращото равнодушие на селската пръчка, която реагира с тирада от обиди и нападки, насочена към хейтъра. В случай, че селската пръчка пък иска да затвърди своя статут във вида, тя задължително проявява вербална агресия спрямо предварително избрана жертва, независимо дали последната е обикновен човек, хейтър или друг вид от социума.
Ако обаче селската пръчка срещне силен и трудно победим съперник, тя търси помощ от други представители на вида. Чрез ясна система от сигнали, съдържащи много "Муце", "Скъпичка", "Любима" и т.н. застрашената селска пръчка успява да събере около себе си още поне 2-3 себеподобни и с обединени усилия да се опълчат на иначе костеливия социален хищник.
Към отличителна тенденция селските пръчки са склонни и в музикалните си предпочитания спрямо останалите видове. Очевидно поради ограничен интелектуален капацитет, селската пръчка набляга на елементарни стилове като чалга, поп-фолк, комерсиална поп и денс музика.
Последният фактор, който отделя селските пръчки като друг вид в рамките на българското общество, е поведението на останалите видове спрямо този, което се изразява в отявлена неприязън, омраза и чести нападки с цел заличаването или поне ограничаването на разрастването на вида селска пръчка.
До момента не е открит метод, по който видът да бъде премахнат, а и самата селска пръчка изглежда необходима за поддържане на биологичното разнообразие в рамките на родния социум. Въпреки усилията на естествения враг - хейтъра, нито една от двете популации не взема превес в сблъсъка помежду им, което пък на свой ред поддържа до голяма степен видовия баланс.
Препоръчително е при сблъсък с представител на вида селска пръчка да се избягва вербален и интимен контакт, а физическият да бъде ограничен до естествена самоотбрана с бухалка или мачете.

Характеристика на селския бек

Има един вид, познат по нашите ширини под научното име „селски бек“. Всички сме го виждали, а някои от нас дори са опитвали да влязат в контакт с него, но поради мерки за сигурност, са се отказвали навреме.
По официални данни, този вид човекоподобни са изключително устойчиви и издържат дори на радиация. Учените твърдят, че видът е на път да изчезне, защото е регистрирана засилената му миграция към Испания и Португалия преди около 7-8 години. Но ние сме доста скептично настроени към това твърдение, защото сме чували, че селският бек се сношава с множество женски и не използва предпазни мерки. Което от своя страна води до бързото разрастване на вида.
Какви са основните характеристики на този природен феномен и по кои отличителни белези ще го разпознаете? Четете и ще разберете!
Селският бек признава един вид обувки – чехлите. Не зависимо дали се намира на плажа, на бензиностанцията или в бара, той винаги предизвестява пристигането си с едно равномерно и благозвучно шляп-шляп-шляп...
Носи тъмните очила и в най-дъждовното време, които задължително са с бъбрековидна форма и огледални стъкла.
През деня залага на потниците, а вечер – на риза с вдигната яка. Каквото и да е облякъл обаче, ще го разпознаете по огромните надписи Armani, Gucci, D&G или Cavalli. Запомнете, селският бек, разпознава само тези 4 марки. Останалите го объркват.
Ако случайно работите в магазин за дрехи и попаднете на такъв екземпляр, винаги, абсолютно винаги му предлагайте дрехи с поне 2 размера по-малък от неговия. Повярвайте, ще си спестите много главоболия!
В разговор със селски бек, ще го разпознаете и по характерното за този вид цъкане, което се получава при триенето на езика със зъбите, най-вероятно в опити да се извади заклещена люспа от домат или семка.
Най-силно селският бек се откроява в дискотеката. Той е шумен, мирише на странна смесица от сапун Фа, секрет, мента и тоалетна вода Mediterraneo на Antonio Banderas. Танците му се състоят от сложна комбинация на наведена глава, високо вдигнати ръце, мощно пощракване с пръсти и периодично пляскане.
Препоръчително е да не влизате във вербален, а още по-малко в интимен контакт с представител на този вид. Най-малкото, защото простотията му е толкова силно радиоактивна, че може да ви зарази на секундата!

от: http://www.beu.bg/%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%B5%D0%BA-news5873.html

петък, 24 май 2013 г.

Урокът от училище


Една хубава статия. Дано я прочетат повече разбиращи хора!


Това е въпрос, който вълнува почти всеки ръководител, и – за съжаление – мнозина така и не успяват да открият отговора му. А той е много прост, но за да стигнем до него, трябва да си изясним някои особености на човешкото мислене.
Спомнете си средното училище – сега вероятно паметта ви услужливо ви насочва към вечерните светлини на абитуриентския бал, фееричните рокли, вихъра на танците…и едно уморено утро, в което се кълнете, че пак ще се срешнете след десет години. Но това е краят; а преди него има други неща, които уж сте забравили, но всъщност само се опитвате да се убедите, че е така. Реално, те ще бъдат с вас до края на живота ви.
…Влиза учителката и отваря дневника. Отличниците, привидно отегчени, се надяват да изпитат тях – не вреди да докажеш още веднъж превъзходството си над околните (по-късно тези хора за цял живот ще запазят презрителното си отношение към онези, „тъпите”, дето бачкат в цеха). Двойкаджиите треперят – и така ще треперят до края на живота си с усещането, че са неподготвени за случващото се около тях. Ще завиждат на „отличниците”.
А учителката вдига един от средните ученици, той излиза пред дъската и почва да говори.
Вътрешно отличниците се надяват изпитваният да сбърка, за да вдигнат тях и да им дадат възможността да докажат, че … впрочем, вече го казахме. Двойкаджиите се молят оня отпред да се задържи, колкото се може по-дълго и ако той не успее, почват да го мразят – не е успял да ги спаси.
А на тези, които са със среден успех, им е все едно – те просто са се примирили, че животът е такъв –ред от успехи и несполуки – и просто чакат всичко това да свърши. Както казахме – с един прекрасен бал…
Класът екип ли е? Очевидно – не. Ако учителката призове отличниците да помагат на двойкаджиите (което тя понякога прави), първите свиват рамене и обещават, но вътрешно решават, че срещу природата не може да се върви – който си е тъп, остава си такъв до гроб. И само кимат с фалшиви усмивки. Малко по-късно двойкаджиите им го връщат в часа по физическо възпитание, като ги изключват от първия отбор по нещо си.
Бъдете сигурни –и училището да се запали, тези деца няма да станат екип. Причината – има конкуренция, която реално се поощрява чрез оценките (в момента), а после се задълбочава в живота. Ако на тези ученици почнеш да обясняваш, че те всъщност имали обща цел – училището да е първо по успеваемост – ще те помислят за луд. Само че повечето наши мениджъри и директори отправят точно такива призиви и се учудват, че нямали ефект. Няма как да имат.
(Тук ще вметна – не може да се създаде екип за неограничено дълго време. Тук под „екип” разбирам колектив, който да работи ефективно без пряката намеса на лидера. В този смисъл Хитлеровите или Сталиновите генерали не са екип, а група колеги, всеки от които „препъва” останалите и иска да се хареса на лидера. А аз визирам екип, който е в състояние да се самоуправлява и да постига резултати без указания отвън).
И така - успешен екип се създава за постигане на конкретна цел – например проект – като тази цел е ясно дефинирана във времето със срокове. Технологията е максимално проста – на участниците в екипа се казва, че ако успеят, ще получат значителен бонус. Ако не успеят – наказанието ще е жестоко. А тънкостта е в друго – целта се задава така, че всеки да има само част от знанията или уменията за постигането й. Тоест, да няма „отличници” (можещи сами да я постигнат) или „двойкаджии” (неможещи да допринесат с нищо за успеха). Повтарям – изискват се три неща:
1. Правилно дефинирана цел, лимитирана във времето.
2. Правилен подбор на участниците в екипа – всеки да носи в себе си част от решението.
3. Стресова ситуация.
Ако целта не може да се промени, сменя се съставът на екипа. Ако съставът е фиксиран и искаме да ги накараме да се сработят, подбира се друга цел. Но, така или иначе, гореизброените три условия трябва да са изпълнени.
Понякога след постигането на целта остава „остатъчен ефект” под формата на добра колегиалност, което също не е за пренебрегване. Както, впрочем – и задължението ви да организирате бляскав „абитуриентски бал” накрая. Подобни неща, както казах в началото, се помнят.
Успех!

автор:
Тимур и неговите командоси