сряда, 7 ноември 2018 г.

Приятели в щастието

Често ми се случва да обяснявам, че през живота си човек има приятели, които го подкрепят в тежки моменти, в кризи, но това като че ли просто ни е в природата, трудно е да имаме приятели в успехите си. Тогава цитирам тази прекрасна мисъл на Оскар Уайлд: 
Всеки може да е съпричастен със страданието на приятел, но необходима много финна душа, за да си съпричастен и с успехите му. 
И скоро ми попадна тази част от книгата на Николай Рьорих - Отворениете двери, чудесно обяснено това което Уайлд е казал.

Викингът Гримр стана много стар. Преди години той беше най-добрият вожд и за него знаеха дори в далечни страни. Но сега викингът вече не излиза в морето с бързоходния си дракон. Гримр беше знатен човек. Денем седи викингът на високия пруст, раздава правосъдие и гледа с мъдро око хорските кавги.
Гримр прекарва дълго време с приятели. И сега при него са надошли разни приятели. Гримр наля в делвата медовина и я поднесе, за да пият всички и всеки да си каже най-голямото желание. Всеки казваше нещо различно. Богатите искаха почит. На бедните им се щеше да забогатеят. По-глупавите искаха да започнат живота си отначало, а мъдрите поглеждаха отвъд границата на смъртта. Младите искаха да се отличат в битка, беше ги страх, че животът им ще премине в тишина без победа.
Гримр взе делвата последен, както подобава на стопанин, и понечи да заговори, но се замисли и дълго гледа надолу, а косата падна като бял калпак на челото му. После викингът каза:
-Иска ми се да имам приятел, поне един верен приятел!
Тогава се размърдаха около Гримр гостите му, та чак масите заскърцаха, всички започнаха да говорят един през друг:
-Гримр – така заговори Олав, който беше дошъл от Мечата долина, – нима не съм ти бил приятел? Когато бързаше да спасиш живота си в изгнание, кой пръв ти подаде ръка и помоли краля да те върне? Спомни си за твоя приятел!
От другата страна се мъчеше да погледне Гримр право в очите викингът Харалд и говореше, а с ръка се заканваше:
-Ей, слушай Гримр! Когато врагове изгориха чифлика ти и отмъкнаха богатството ти, у кого живя по онова време? Кой построи заедно с теб новата ти къща? Спомни си за твоя приятел!
До него като гарван грачеше много старият Ейрик, по прякор Червения:
-Гримр! В битката край Северната планина кой държа щита над главата ти? Кой пое удара вместо теб? Спомни си за своя приятел!
-Гримр! Кой не повярва, когато те наклеветиха твоите врагове? Спомни си!
-Гримр, ти каза неразумна дума! Ти, вече беловласият и старият, който много си видял в живота! Не е хубаво, че забравяш приятелите си, които са ти били верни дори по време на твоите мъки и нещастия.
Тогава Гримр стана и започна така:
-Искам да ви кажа. Помня всичко, което сте сторили за мен; боговете са ми свидетели. Аз ви обичам, ала сега се сетих за една моя много стара мисъл и казах невъзможна дума. Вие сте ми приятели, вие сте ми другари в нещастията и затова съм ви благодарен. Но ще ви кажа истината: в щастието не съм имал приятели. И такива изобщо няма, не съществуват на земята. Бил съм щастлив много рядко, дори не е трудно да си спомня кога именно.
Бях щастлив след битката с датчаните, когато потопихме край Лебедовия нос сто датски ладии. Всички мои дружинници запяха свещената песен и ме понесоха на щит. Аз бях щастлив. И всички ми казваха приятни думи, ала сърцата на приятелите мълчаха.
Не съм имал приятели в щастие.
Бях щастлив, когато кралят ме покани на лов. Убих дванайсет мечки и спасих краля, когато лосът искаше да го промуши. Тогава кралят ме целуна и ме нарече най-добрият измежду мъжете. Всички ми казваха приятни думи, но на сърцата на приятелите ми не им беше приятно.
Не познавам приятели в щастие.
Всички наричаха Ингерда най-красивата девойка. Заради нея ставаха двубои и в тях загинаха доста хора. А аз я доведох в дома си като жена. Честитяха ми и ми беше хубаво, но думите на моите приятели не бяха от сърце.
Не вярвам да има приятели в щастие.
При щастие никога няма приятели.
Не помня майка си, а жена ми не живя дълго. Не знам били ли са те такива приятели. Веднъж ми се случи да видя такова нещо. Една жена хранеше бледо и бедно дете, а до нея седеше друго – здраво, и то също беше гладно. Попитах жената защо не обръща внимание на здравото дете, което на всичко отгоре беше и хубавичко. Жената ми отговори: „Обичам ги и двете, но това е болно и нещастно.”
Когато ме сполети нещастие, аз, клетият, се държа за приятелите си. Но при щастие стоя сам, сякаш на висока планина. Човек по време на щастие е много високо, а сърцата ни са отворени само надолу. В моето нещастие вие, приятели, сте живели за себе си.
Ще ви кажа и това, че думите ми бяха невъзможни, и в щастие няма приятел, иначе той не ще бъде човек.
Всички сметнаха думите на викинга Гримр за чудати и мнозина не му повярваха.
Със съкращения от „Отворените двери”, Николай Рьорих;

неделя, 27 май 2018 г.

Кой съм аз?

Мислите, това сме ние:

- Kой съм аз? - попитало момче един старец.
- Ти си това, което мислиш - отвърнал старецът. - Ще ти го обясня с приказка:
Една вечер в полумрака на улицата можело да се видят силуетите на двама души, които се прегръщат.
"Това са майка и татко" - мисли си детето.
"Това са двама влюбени" - мисли девойка, която мечтае за любов.
"Това са приятели, които не са се срещали дълго време" - мисли човекът, който се чувства самотен.
"Това са двама търговци, сключили добра сделка" - мисли алчният за пари.
"Родител прегръща детето си, което се е завърнало у дома след дълго странстване" - мисли майката.
"Това са двама, които се борят до смърт" - мисли убиецът.
"Кой ги знае защо се прегръщат?" - мисли безчувственият човек.
- Всеки мисли нещо, - завършил старецът - в зависимост от това кой е и какво носи в себе си.
Проникни в мислите си и ще можеш да кажеш за себе си повече от всеки друг.
източник: prit4ite.blogspot.com

сряда, 11 април 2018 г.

Кръговрата на живота

Покрай скандала за Фейсбук и личните данни, установявам, че ние сме тези които искаме да бъдем забелязани и да покажем на света себе си. Това пък от своя страна дава възможност да прочета неща, които едва ли ако го нямаше фейса щеше да ми попаднат. Ето една прекрасна история: 
Кръговрата на живота

Бизнесмен стоял на кея в малко рибарско селище и наблюдавал един рибар, току-що завърнал се от вътрешността на морето, как вади едра риба от очуканата си лодка.
Бизнесменът поздравил човека за успешния улов и го попитал:
- Колко време ти отнема, за да хванеш такава риба?
- Няколко часа, не повече – отговорил рибарят.
- А защо не остана по-дълго в морето, за да уловиш още няколко такива риби? – поинтересувал се мъжът.
- Ами тази риба е напълно достатъчна за днес. С нея ще осигуря всичко, което е нужно на семейството ми, за да преживеем утрешния ден.
- Но сега е едва обяд. Какво правиш през остатъка от деня? – продължавал да разпитва бизнесменът.
- Аз спя до късно, после излизам с лодката за няколко часа. Като се прибера, обръщам внимание на децата си, после с жена ми си устройваме сиеста, после отивам на разходка в селото, вечер пием вино и свирим на китара с приятелите ми. Така минават дните ми. Просто се наслаждавам на живота... – усмихнато обяснил рибарят.
- Виж, човече, аз съм завършил Харвардския университет и разбирам от бизнес – казал бизнесменът. – Ако искаш, мога да ти помогна и да те науча как да правиш нещата по друг начин. Като начало, ако прекарваш в морето по цял ден, ще хващаш много повече риба и за кратко време ще можеш да си купиш много по-голяма и хубава лодка.
- И какво от това? – зачудил се рибарят.
- Как какво? Вместо да продаваш рибата на посредници, ще можеш да я доставяш директно в рибната фабрика. Така постепенно ще увеличиш печалбата си и дори един ден ще откриеш собствено предприятие.
- И после?
- После ще можеш да зарежеш това забутано село, да се преместиш в града и да имаш собствен офис, от който да управляваш своя бизнес.
- А колко време ще отнеме всичко това? – попитал рибарят.
- Около 15-20 години – отговорил мъжът.
- И после какво?
- После идва най-приятното... – разсмял се бизнесменът. – Можеш да продадеш своя бизнес за няколко милиона и да станеш много богат.
- И какво като стана богат?
- Ами ще можеш да спреш да работиш, да се преместиш в малко крайбрежно село, да спиш до обяд, да ловиш риба по малко, за удоволствие, да се занимаваш с децата си, да си устройваш сиеста, да се разхождаш в селото и вечер да пиеш вино и да свириш на китара с приятелите си. С една дума, спокойно да се наслаждаваш на живота.
- Не те разбирам – казал рибарят. – Нали и сега правя точно това...

източник: https://www.facebook.com/HranaZaUma/?hc_ref=ARQNAxXaG5lJHNpBhy7yhHyNX3KGmCkonfcRcS15HQEmCHCgLvwSizu6RxHzVJs_bnU&fref=nf

вторник, 16 януари 2018 г.

Без заобикалки

Една жена влязла в ресторант и поръчала супа от аспержи. Няколко минути по-късно келнерът й поднесъл димящото блюдо и се оттеглил.

- Келнер! – извикала жената. - Елате насам.

- Да, госпожо? – приближил се той.

- Опитайте тази супа! – наредила тя.

- Какво има, госпожо? Не поръчахте ли такава?

- Опитайте супата! – повторила жената.

- Но какво става? Безсолна ли е?

- Опитайте супата!

- Да не е студена?

- Опитайте супата! – повтаряла упорито жената.

- Но, госпожо, моля ви, кажете ми какво има… – настоявал келнерът.

- Ако искате да разберете какво има, опитайте супата – не отстъпвала жената, сочейки чинията.

Келнерът разбрал, че нищо не било в състояние да откаже своенравната клиентка от каприза й, седнал пред чинията с димяща течност и след като огледал масата, казал с известна изненада:

- Но тук няма лъжица…

- Видяхте ли? – отговорила жената. – Ето това исках да ви кажа: няма лъжица!

Всеки път, когато си спомня тази случка, си казвам колко хубаво би било да свикнем да назоваваме големите и малките неща, събитията, ситуациите и емоциите направо, без заобикалки, такива, каквито са.

Хорхе Букай

четвъртък, 11 януари 2018 г.

Какъв е Адът?

Следният текст по-долу е всъщност въпрос даден на изпита по химия във Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова “професионален” че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет, благодарение на което го четем и ние.
Допълнителен въпрос: Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)?
Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл – газовете се охлаждат при разширявяне и се нагряват при свиване.
Един от студентите обаче написал следното:
Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето. Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля че с достатъчна точност можем да предположим че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма.По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия, можем да приемем че всички души ще попаднат в Ада. При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.
Оттук произтичат две възможности:
1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята.
2. Ако Адът се разширява по бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне.
И така, какво ще се случи?
Ако приемем за верен постулатът формулиран от приятелката ми Тереза, че “по скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб” и като вземем предвид факта че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е вярно и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира … оставяйки само Рая и по такъв начин доказвайки съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше “О, боже!”.
източник: http://obichamvicove.com/2018/01/06/kakav-e-adat/