неделя, 18 май 2014 г.

Когато зрителите са повече от живеещие



След прочита ми на невероятната книга на Елиф Шафак "Любов", често си препрочитам някои от хубавите послания, а в края на годината в натовареното ежедневие се сблъсквам все по-често с хора, които изцяло се оприличават на героите от следната притча от книгата:
Веднъж някакъв мъж дотичал при един суфист (мъдрец) и му рекъл запъхтян:
-         Ей, онези там носят тепсии, виж, виж!
Суфистът (мъдреца) отговорил спокойно:
-         Какво ни засяга това? Какво ми влиза в работата?
-         Но те носят тепсиите в твоя дом! – възкликнал мъжът.
-         В Такъв случай на теб какво ти влиза в работата? – казал суфистът (мъдреца).

 Хубаво е тази хора да можаха да разберат следните мисли, тогава и за тях живота нямаше да е само наблюдение на живота на другите. Определено зрители много...активно живеещи малко...
"Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направили първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход., а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самата ти бъди течение."

"Искаш ли да промениш начина, по който се отнасят към теб, първо промени начина, по който самия ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да обичаш искрено, докрай, няма да как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъде признателен на всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш по дъжд от рози."

"Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време той да обича и време да умре."

"Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш, духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново деление. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е.
Любовта е жива вода. А влюбения е душа от огън!
Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата."

понеделник, 5 май 2014 г.

За правите и виновните

Очите с които гледаме...

В съседни домове живеели две различни семейства. Едните през цялото време се  карали, а при другите винаги било тишина и взаимно разбирателство.Веднъж, изгаряна от завист заради мира и хармонията у съседите,жената от първото семейство казала на съпруга си:
- Върви при комшиите и разбери,какво и как го правят, че у тях винаги всичко е добре…
Отишъл мъжът, скрил се зад храста до оградата на своите съседи и започнал да наблюдава от прозореца, какво се случва в дома им. И видял, че жената мие пода в коридора на къщата.
Но нещо привлякло вниманието й и тя хвърлила парцала, зарязала работата си и се затичала към кухнята. През това време се прибрал съпругът. И когато отварял вратата, за да си влезе вкъщи, не забелязал кофата с вода на пода, закачил я и тя се съборила, а водата се разляла в антрето. Като чула шума, жената се върнала и виждайки какво се е случило, започнала да се извинява на съпруга си:
- Съжалявам, скъпи! Прости ми, аз съм виновна…
- Не, миличка, моя беше вината! Ти ми прости…
Разстроил се мъжът от чутото и видяното у своите съседи, навел глава и се върнал обратно вкъщи. А там жена му го чакала и още от
вратата го запитала:
- Какво стана, видя ли нещо?
- Да… – унило отвърнал мъжът.
- И какво? – нетърпелива била жената да узнае, каква е тайната на семейното щастие.
- Всичко разбрах! – тъжно отвърнал мъжът. – У нас ВСИЧКИ СА ПРАВИ, а у тях ВСИЧКИ СА
ВИНОВНИ…"