петък, 11 май 2012 г.

Любвта...тази любов

         И една малко по различна гледна точка за любовта, може и да не в рамките на разбираемото, но е пък е точно отговаря за моето мнение за любовта


          Един везир се влюбил в красива и млада жена. Дълго я гледал как ходи, така сякаш не стъпва по земята, но най-много се възхищавал на усмивката и звънкия й смях. Имал власт и се оженил за нея.
          И би трябвало да е най-щастливият мъж, но като гледал как жена му става тъжна и прекрасната й усмивка не грейва на лицето й, той също се натъжил. И въпреки, че бил много мъдър, не знаел какво да прави. Затова заминал на път до един оракул да търси съвет.
        Оракула го изслушал и му казал: Дай и това, което не може да й дадеш.
        Та от какво се нуждае, запитал се везира. Тя не искала да му каже.
        Затова започнал да я наблюдава и накрая видял, че в присъствието на един млад мъж, лицето и плахо се озарява.
       Толкова много обичал жена си, че я освободил от брака им и я благословил да бъде с мъжа, когото обича.