И една малко по различна гледна точка за любовта, може и да не в рамките на разбираемото, но е пък е точно отговаря за моето мнение за любовта
Един везир се влюбил в красива и млада жена. Дълго я гледал
как ходи, така сякаш не стъпва по земята, но най-много се възхищавал на
усмивката и звънкия й смях. Имал власт и се оженил за нея.
И би трябвало да е най-щастливият мъж, но като гледал как
жена му става тъжна и прекрасната й усмивка не грейва на лицето й, той също се
натъжил. И въпреки, че бил много мъдър, не знаел какво да прави. Затова заминал
на път до един оракул да търси съвет.
Оракула го изслушал и му казал: Дай и това, което не може да
й дадеш.
Та от какво се нуждае, запитал се везира. Тя не искала да му
каже.
Затова започнал да я наблюдава и накрая видял, че в
присъствието на един млад мъж, лицето и плахо се озарява.
Толкова много обичал жена си, че я освободил от брака им и я
благословил да бъде с мъжа, когото обича.