четвъртък, 27 март 2014 г.

Къкъв искам да стана



И ето нещо което видях във фейсбук. Доста забавно и ведро :))))






Ето го и като текст:

Съчинението на моето внуче

Какъв искам да стана, когато порасна голям.

Съчинението е на моя внук второкласник на тема „Какъв искам да стана, като порасна голям”:

            „Аз искам да стана програмист, когато порасна голям, защото това е суперска работа и е проста. За това и сега има толкова много програмисти и непрекъснато стават все повече.
            Програмистите не са длъжни да ходят на училище, те трябва да се учат на четат на компютърен език, за да могат да разговарят с компютрите. Мисля, че програмистите трябва да са смели, за да не се плашат, когато всичко се повреди, така че никой да не разбере. Те трябва да говорят на английски език, за да знаят какво трябва да правят. И трябва да имат добро зрение, за да могат да виждат под дрехите на хората и да не се боят от секретарките, защото трябва да работят с тях.
            Освен това ми харесва заплатата, която програмистите получават. Те получават толкова много пари, че не успяват да похарчат всичките. Това става така, защото всички мислят, че работата на програмистите е трудна, само програмистите знаят, че е проста.
            Няма нищо, което да не ми харесва освен това, че всички момичета харесват програмистите и искат да се омъжат за тях и за това тях трябва да ги гонят, за да не им пречат на работата.
            Надявам се, че нямам алергия към офисния прах, защото имам алергия към кучета. Ако имам алергия към офисния прах, няма да мога да стана програмист и ще трябва да си търся истинска работа.”

Източник: група във фейсбук: Обичам да се смея

вторник, 18 март 2014 г.

Чудомир: 20 мъдри мисли

Чудомир е артистичен псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски (1890 – 1967), който приживе бързо става известен с кратките си хумористични разкази. HighViewArt.com подбра своите любими цитати от вечно актуалния български писател-хуморист, краевед и художник:
1. „Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.“
2. „Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.“
3. „Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.“
4. „Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.“
5. „За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино — попа.“
6. „Идеите са като брадите — мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.“
7. „Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“
8. „Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.“
9. „Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.“
10. „Където има брак без любов — там има и любов без брак.“
11. „Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.“
12. „Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“
13. „Не гребенът реши главата, а времето.“
14. „Никой не е по-силен от слабостите си.“
15. „Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“
16. „Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“
17. „Обичай ближния си, но остави жена му на мира…“
18. „Покаянието на лицемера е също така лицемерие.“
19. „Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.“
20. „Прекалено дългата почивка е ръждясване.“
източник:http://www.highviewart.com/articles/view/1417

сряда, 12 март 2014 г.

Загадката на живота



Малко позабравена история:

Веднъж някакъв човек притежавал много голямо езеро. В него растяла една малка водна лилия. Човекът бил много щастлив; той харесвал белите цветове на лилията, но започнал много да се безпокои, защото растението с всеки изминат ден се уголемявало: рано или късно то щяло да покрие цялото езеро. Той развъждал в езерото пъстърва, която използвал за храна. 
         Веднъж щом езерото бъдело покрито с лилии, всичко живо в него би измряло. Човекът не искал да маха растенията, но не искал и да му измре пъстървата - изправен бил пред дилема. Той отишъл при един експерт. Експертът направил изчисленията и казал: „Не се тревожи. За да се покрие цялото езеро от лилията, ще са необходими хиляда дни. Растението е много малко, а езерото много обширно. Така че няма защо да се тревожиш". Тогава експертът предложил едно решение, което изглеждало напълно правилно. Той казал: „Почакай, докато половината от езерото се покрие с лилии, след което не им давай да се разпростират по-нататък. Винаги оставяй само половината покрита с лилии, така ще можеш да се радваш на белите цветя, без пъстървата ти да я грози опасност. Фифти/фифти - половината езеро за лилиите, половината за пъстървата.
               Разрешението изглеждало съвсем правилно, пък и хиляда дни - имало достатъчно време, така че нямало защо да се безпокои. Човекът се отпуснал. Той си рекъл: „Когато езерото е наполовина покрито, тогава ще започна да режа лилиите". Езерото се покрило наполовина, но това станало на деветстотин деветдесет и деветия ден. Нормално би било да се очаква езерото да се покрие наполовина за петстотин дни, но не станало така. При размножаването си растението удвоявало площта, така че половината езеро се покрило на 999-ия ден и оставало само един ден. Но това време не било достатъчно, за да се изплевят растенията или да се поддържат само в едната половина. И ето що се случило. На 999-ия ден езерото било наполовина покрито и човекът си казал (а той не се чувствал много добре, бил малко болен): „Няма защо да бързам. Чакал съм 999 дни и не съм имал проблеми. Сега е въпрос само на още един ден. След един ден ще го свърша." На следващата сутрин цялото езеро било покрито и всичката пъстърва измряла. 
               Това е загадката на живота. Тя е дилема: човек трябва да избира. Ако само събираш вещи и собственост, растението си удвоява площта и ще завземе езерото. С всеки ден твоите притежания се увеличават и животът ти се задушава. Животът изглежда твърде дълъг - седемдесет, осемдесет години. Няма защо да се бърза. Хората си мислят: „Когато стигнем до средата, ще се променим." 
                Ти трябва да плащаш за всички тези неща с живота си. Заради всичко, което притежаваш, ти губиш живот. Той не е евтин, той е много скъп. Един ден ще имаш много притежания, но теб вече няма да те има.
              Хората непрекъснато се подготвят за живота - и умират преди подготовката им да е завършила. Хората се подготвят, а никога не живеят.