четвъртък, 29 декември 2011 г.

45 житейски урока

1. Живота не изглежда винаги справедлив, но все пак е хубав

2.Когато се съмняваш, просто направи следващата малка крачка.

3. Живота е прекалено кратък и хубав, за да си губим времето, мразейки някого.

4. Твоята работа няма да се грижи за теб, ако се разболееш, но твоите родители и приятели ще го направят. Поддържай връзка с тях.

5. Изплащай вноските по кредитните си карти всеки месец.

6. Няма нужда да печелиш всеки спор. Съгласи се, че не си съгласен/ а.

7. Поплачи си с някой. По-лечебно е, от колкото да плачеш сам/ а.

8. ОК е да се ядосаш на Бог. Той може да го понесе.

9. Живейте Тук и Сега, защото точно този миг е единствен и неповторим.

10. Когато става въпрос за шоколад, съпротивата е безсмислена J.

11. Бъди в мир с миналото си, за да не ти вреди на настоящето.

12. Няма нищо лошо в това децата ти да те видят да плачеш.

13. Не се сравнявай с другите. Нямаш си и най-малка представа какъв е техния живот.

14. Ако във връзката има тайни, не е добре ти да си част от нея.

15. Всяко нещо може да се промени с едно мигване на Бог. Но не се тревожи – Бог никога не мига.

16. Поеми дълбоко въздух – това успокоява ума.

17. Освободи се от всичко, което не нито полезно, нито красиво, нито приятно.

18. Това, което не те убива, наистина те прави по-силен/ а.

19. Никога не е прекалено късно за второ детство. То обаче зависи само и единствено от теб.

20. Когато става въпрос за твоите мечти, не приемай “не” за отговор.

21. Изгори свещите, използвай хубавите чаршафи, носи луксозното бельо. Не ги пази за специални случаи. Днес денят е специален

22. Следвай знаците по Пътя и спокойно се пусни по течението на реката на Живота

23. Бъди ексцентричен/ а сега. Не чакай до дълбока старост, за да носиш лилаво.

24. Най-важният сексуален орган е мозъка.

25. Никой друг не е отговорен за твоето щастие освен ти.

26. За всяко така наречено нещастие се запитай: “Ще има ли значение това след 5 години?”.

27. Винаги избирай живота.

28. Прощавай всичко на всеки.

29. Това кой какво мисли за теб не е твоя работа...

30. Времето лекува всичко. Просто си дай време.

31. Колкото и хубава или лоша да е една ситуация, тя ще се промени.

32. Не се приемай на сериозно. Никой друг не го прави.

33. Винаги вярвай в чудеса.

34. Бог те обича заради това, което е Той, а не защото ти си или не си направил/ а нещо.

35. Върви по нови пътеки, прокарай своя уникален път, остави следа.

36. Да остарееш е по-добро от колкото да умреш млад.

37. Твоите деца ще имат само едно детство.

38. Това, което наистина има значение, е че в крайна сметка си обичал/ а.

39. Излизай всеки ден навън. Чудесата чакат на всяка крачка.

40. Тревата винаги е по-зелена от другата страна на оградата.

41. Завистта е загуба на време. Вече имаш всичко, от което имаш нужда.

42. Най-доброто тепърва предстои.

43. Без значение как се чувстваш, стани, облечи се и излез.

44. Предай се на Живота.

45. Всеки миг от живота е дар от Бога, бъди благодарен/ а.

сряда, 21 декември 2011 г.

Какво даваме...

Нещо на вечната тема любов...

Общоприето е схващането, че човек се чувства наранен, когато не получава любов. Но не това ни наскърбява. Болката започва, когато не даваме любов. Родени сме, за да обичаме. Може да се каже че сме машини за любов, създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила, когато даряваме любов. Светът ни кара да вярваме, че нашето добруване зависи от хората, които ни обичат. Но това е изопачено разбиране, причина за много от нашите проблеми. Истината е, че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов. Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме !

Алън Коен

понеделник, 5 декември 2011 г.

времето е....

Преди години един мой приятел преживя много тежки моменти, тогава в тежките си мигове отчаянието му и безнадежността бяха негово ежедневие.От позиция на състоянието си тогава той се радваше и на малките постижения, които той правеше. Две крачки повече от вчера, малко по-дълга разходка и едно изречение, което постоянно повтаряше - Аз до работа да стигам и се прибирам, повече неща." Тогава му казвах един виц: Мъж при любовицата си и както си били блажено вече запали, се звъни и се прибира мъжа й. Жената уплашено му казала, че най-добре да скочи през прозореца, защото ако ги свари мъжът й, ще е по-лошо. Скочил мъжа и дакато летял на долу се молел: "Господи, ако ме спасиш повече жена няма да погледна, само в къщи ще си стоя, нищо дори няма да ми и минава през ума...." и все в тоз ред трескави мисли и...не щеш ли в това време минавал един камион, натоварен със сено. Паднал мъжа на меко, поотърсил се, поогледал се и казал: "Брей, колко малко време летях и колко много глупости казах."
Човек има невероятната способност да забравя и лошото и доброто, просто трябва да има тази вяра. Често спорехме за вярата и за това, че аз не съм толкова сляпо варваща като него, като той често го отдаваше на това, че не съм преминала неговите изпитания. Времето миваше и всичко се нареди добре и тук искам да допълня с една притча, която за мен е от голямо значение.

Един човек бил неимоверно богат - много приятели,много познати, все черпел всички наред.
Случило се обаче така, че загубил парите си,фирмите му фалирали, изведнъж приятелите и познатите изчезнали,жена му го напуснала,децата спрели да му говорят...целият му живот се сринал. Опитал да намери работа тук и там, но никъде не му давали. Накрая подбуден от отчаянието той решил да се обеси и да сложи край на живота си. С последните си пари тръгнал към магазина да купи въже.В магазина продавачът го попитал:

-За какво ти е това въже?
-Много мъка срещнах,много тежък живот ме налегна,загубих парите си,бизнесът ми фалира, решил съм да се беся.Вече няма за какво да живея.

Продавачът се подсмихнал,дал му въжето,а с него и една бележка и му казал:

-Това което пише на бележката,прочети го като се прибереш у вас преди да се обесиш.

Тръгнал си човекът,прибрал се,затегнал примката,опънал въжето,качил се на стола и точно да се пусне се сетил за бележката. Извадил я от джоба си и прочел "Няма все да е така"...
Помислил малко човекът и малка надежда се зародила у него. Махнал въжето от врата си.
Минало време малко по малко човекът започнал пак да се замогва,възстановил бизнеса си и парите си. Решил да даде угощение в чест на това, че отново живее добре. Поканил целия град,дошъл и магазинерът.Стоял кротко на една маса и наблюдавал.
Отишъл при него домакинът и му казал:

- Благодаря ти, добри човече. Ти ми спаси живота с онази твоя бележка. Сега отново съм богат, имам приятели и живота ми има смисъл. Кажи какво да направя, за да ти се отблагодаря?


Магазинерът го погледнал,поклатил глава и казал:

- Нищо не искам за отплата,освен едно... запомни добре... Няма все да е така!

Така е - няма да е все така, и това е едно хубаво мото за това, че животът е един постоянен кръговрат и ни дава изпитания и след преживането на това изпитание да ставаме по-силни. Проблема е да не минаваме границата и да се самозабравим...защото няма да е все така.

И тук искам да отправя още една малка причта като пожелание към този приятел, за да му помага в тежки моменти.

Един император извикал мъдреците си и им казал да му изработят пръстен, на който да гравират надпис, който да му помага в трудните моменти и да му напомня в добрите за тяхната преходност.
Дълго умували мъдреците и когато накрая красивият пръстен бил готов, на него пишело: "И това ще мине".

събота, 19 ноември 2011 г.

Работа в екип от маймуни

Тези дни една приятелка ми изпрати това забавно, но много точно обяснение на работа в екип. За целта са ползвани маймуни, но няма голяма разлика от работа в екип и от хора :)))


Действие първо: Мотивация/демотивация

В една клетка затворили няколко маймуни (екип). В клетката имало кашони (ресурс) и банан, закачен на тавана (награда). Една от маймуните (лидер) наредила три кашона един върху друг, покачила се по тях и взела банана.

От тавана започнало да пръска студена вода (намеса на топ менъджера). Маймуните са разбягали. Закачили нов банан. Друга маймуна наредила кашоните, покачила се и взела банана. Пак запраскала студена вода. Останалите маймуни я набили и избягали (работа в екип).

Закачили нов банан. Сработил и „рефлекса на Павлов” – щом една маймуна решила да вземе банана другите я набили, защото знаели, че всички ще бъдат намокрени, но не всички ще ядат банан (групова отговорност).

Действие второ: Силата на екипа.

Намесил се „HR” отдела. Подменили една от маймуните (развитие на екипа). Новата маймуна решила да вземе банана, но останалите веднага я набили (фирмена култура). Постепенно подменили всички маймуни. Последната нова маймуна решила да вземе банана. Другите усърдно я набили, без да знаят защо – те никога не били мокрени (Team Sprint).

неделя, 13 ноември 2011 г.

Комуникация и комуникация

Често комуникацията е тази, която ни създава най-много проблеми, но като помогнат и обстоятелствата - тогава става весело. И нещо весело за почивните дни:


Млад мъж искал да купи подарък за рождения ден на новата си приятелка, но тъй като излизали съвсем отскоро, дълго се колебал и решил, че чифт ръкавици носят най-подходящото послание: романтичен и не твърди интимен подарък. Заедно с по-малката сестра на любимата си, той отишъл в най-скъпарския магазин за дамска мода и купил чифт бели ръкавици. Момичето купило боксерки за себе си. По време на опаковането обаче, продавачката се объркала и разменила двете покупки. Без да провери съдържанието на пакета, младия мъж го изпратил на любимата си, заедно със следната бележка:

„Избрах това, защото забелязах, че не носиш нищо, когато излизаме вечер. Аз лично, харесах едни по-дълги, с копчета, но понеже сестра ти носеше къси, се убедих, че се свалят по лесно. Цветът е малко деликатен, но не се притеснявай – продавачката ми показа своите, които носела от 3 седмици – бяха съвсем леки зацапани. Помолих я да ми покаже как й стоят твоите и установих, че са наистина страхотни. Бих искал да присъствам, когато ги слагаш за първи път, но нямам съмнения, че доста други ръце ще ги докоснат, преди да успея да те видя отново. Когато ги сваляш, не забравяй да подухаш малко в тях, защото ще са леко влажни от носенето. Помисли си само, колко хиляди пъти ще ги целуна през предстоящата година!!!

С много любов!

P.S. Най-новата мода била да се носят леко подгънати – така, че част от вълната да се вижда.”

петък, 11 ноември 2011 г.

Червената Шапчица, разказана от министри


Мирослав Найденов: Един ден Червената шапчица тръгналa да носи на баба си храна в една кошничка. Всички тези храни били по стандарт "Стара планина". И затова бабата изгаряла от желание да получи храна, защото ние сме това, което ядем.

Сергей Игнатов: Добрата подготовка, която дава българското училище по география и математика, е позволила на това дете да се ориентира само в гората. Още повече, че в училище то е разговаряло с училищния психолог и без страх е тръгнало към гората. Догодина ще въведем часове за срещи с вълци. Колективи вече подготвят учебните помагала.
Тотьо Младенов: Обърнете внимание каква потребителска кошница е очаквала възрастните хора. Това показва социалната политика на правителството, защото тази баба е вдовица, а вдовишките пенсии се увеличиха. Ако осъществим пенсионната реформа, мъже и жени се пенсионират на 80 години. Тогава тази баба ще работи и няма да живее в гората.
Росен Плевнелиев: Само след шест месеца тази пътечка, по която е вървяла Червената шапчица, ще стане горска магистрала и с колите до тази и друга баби в гората ще се отива за десет минути.

Трайчо Трайков: Бабата ще продължи да се топли с дърва в гората. И ако се оказва по-изгодно с отопление на твърдо гориво, ние няма да строим АЕЦ Белене.

Нона Караджова: Искам да подчертая, че къщата на бабата не е построена в защитена местност, както твърдят еколози. Затова част от гората зад къщата на бабата е изсечена и се предвижда строеж на ски писта.

Симеон Дянков: Вълкът нападнал бабата и Червената шапчица, защото е бил гладен. Да, така е. Не отричам, но ясно искам да кажа,че пари за храна на вълци няма. Гладни, жадни - това остава техен проблем. Нашите вълци все пак са много по -стабилни от американските.

Свилен Нейков: Възрастните хора, ако спортуват, може те да ходят при внуците си, а не обратното. Затова предвиждаме фитнес зали в гората, за да може старите хора да поддържат здравето си.

Вежди Рашидов: Ако имахме един хубав музей, един български Лувър, тая баба щеше да се разхожда по цял ден из него, вместо да дивее по горите и да я ядат вълци. Чудя се как някой хора не могат да го разберат това. Любовта към изкуството няма възраст. Като съм бил в Париж, много пъти виждам как техните бабички по цял ден са из музеите.

Цветан Цветанов: При акция "Бабата" със съдействието на ловец е хванат вълкът, извършител на тежкото престъпление. Той е криминално проявен, многократно са повдигнати обвинения към него, но интересно защо съдът не се е произнесъл досега с присъди. Само това искам да попитам.

Маргарита Попова: Съдебната система работи въпреки някой недостатъци. Тя ще поеме вълка и той ще получи присъдата, която заслужава. Убедена съм в това.

Бойко Борисов: Изял вълкът бабата. Неприятно е, но аз искам да попитам: къде бяха правителствата предишните двайсет години, защо не уредиха бабата в старчески дом, а са я захвърлили в гората? В Банкя старите хора са си по къщите. И ние сега ще се погрижим за старите хора в горите. Ето, направили сме трийсет нови пътечки. Утъпкваме още петнайсет и до края на нашето управление ще имаме четирийсет и пет нови горски пътеки! Само това да е, аз ще съм доволен!

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

сряда, 5 октомври 2011 г.

Малко и остана на кризата :)))

Общо взето в европейския съюз не ни върви много, все за нещо ни се карат, все за нещо недоволни от нас. Като гледам не му остава много още на този европейски съюз. А и кризата още не ни е пуснала, но сега вече имаме план за справяне с кризата...дано се осъществи...дааа, малко и остана на кризата. Ето го и плана за справяне:
2011г.

Най – после е избран изпълнител за прокопаване на тунел под прохода Шипка. Месец по-късно челната копаеща машина се разтърсва от мощен удар и спира. Екипът от специалисти и работници се събира на мястото, а после следва буря от възклицания, вариращи от „О, май год!” до „Бах мааму!”. Скоро идва полиция, после официални лица, районът е отцепен. Всички следят новините и сменят канала точно преди спорта, което срива тотално рекламния пазар. За всеки случай проектът е променен и се почва копаене на съвсем друго място, но и там се повтаря същото – удар и т.н.
Извиканите на място геолози (впрочем, доста идват по собствено желание) само констатират неумолимата истина – тунел няма да има.
Понеже цялата основа за планината е един огромен слитък самородно злато, с тегло около десет милиарда тона.

Когато научава новината, министър- председателят, който в момента одобрява стратегия за доказване, че всъщност сега народът живее много по-добре от преди две години, се сепва, отказва да отиде да открие линията на метрото „Люлин – Перник” и звъни на президента. Тъй като това е почти прецедент в последно време, държавният глава оставя за миг плана, предназначен да убеди всички, че никога не са живели по- зле и вдига слушалката на специалния телефон.
„Гошо, разбра ли?” – пита възбудено министър- председателят – „Я зарязвай всичко и ела да се напием!”
Когато чува новината, президентът само успява да попита: „Ама на всеки километър и така – до края?” Чул потвърдение, нарежда приготвят кортежа, а пилотната кола е пратена да купи домати – от розовите, които са най-скъпи.
Така де, толкова злато не се намира всеки ден.

Световните борси се сриват, неподготвени за подобен удар. Тъй като обаче твърде малко са страните, досетили се да държат резерви в калай или синьо сирене, нищо не може да се направи. Освен да се завижда, разбира се.

Редица основни играчи в в родното публично пространство получават микроинфаркт – да е тон-два, да го откраднеш, но цяла планина реже ли се с ножовки? Това да не ти е подводница? А и всичко е блокирано от армията, стреля се без предупреждение.
Но все пак скоро кирките достигат цената на телевизорите и дори се превръщат в уместен сватбен подарък – да направиш първата копка, така да се каже.
А оксижен се разменя срещу джип, но пак е трудно да се намери.

2012 г.
България отдавна е изплатила всички свои дългове и сега кредитира съседите си. Сериозно се обсъжда идеята левът да стане общоевропейска валута, но БНБ се колебае – все пак, да ни висят на гърба толкова икономики.... Никой вече не работи, заплатите се получават по сметка от държавата, голяма част от банките фалират, понеже никой не иска парите им.
Всички български емигранти се връщат у дома, въпреки настоятелните молби на местните власти да останат и да харчат там парите си.
Митниците и Министерството на труда и социалните грижи са премахнати като абсолютно излишни.

„Ролс-Ройс” открива завод в Ловеч само за нуждите на местния пазар.

2013г.
Партиите са премахнати, понеже вече никой не го е еня за тях. Някой се сеща, че тя всъщност и Стара планина някога била подарена от народа на баща му, но този път го отсвирват. Обиден, той предлага да го направят поне цар.

България става президентска република. За държавен глава е избран бившият министър-председател, понеже в кампанията си успява да докаже, че именно той е бил инициаторът да се прокара тунела, в резултат на което... Печели всички гласове на трите процента българи, направили си труда да отидат до урните. Впрочем, според новоприетата конституция това е не е проблем – нейният член първи гласи: „Гледай си живота и не се прави на интересен”.
Сменен е и химна – сега той се нарича „Селската баня”, като при официални случаи на места се пее „на-на-на”.

Най–големите световни банки заемат мястото на фалиралите местни. На мястото на „Кремиковци” започва строежа на „Българияленд”, увеличено копие на „Дисниленд”.

Македония, Турция и Гърция започват да излъчват новини на български език.

2014 г.
Цар Киро купува „Манчестер Юнайтед” и назначава за президент Александър Томов. В резултат на това Бербатов прекратява договора си, връща се у нас и спори за титулярно място в „Спортист” – Своге с Кристияно Роналдо.

Променена е изцяло учебната програма в средния курс – например, по математика се изучават само броене до сто и теория на вероятностите (основно приложението й при игра на рулетка). Останалите предмети почти всички отпадат, понеже на богат човек образование не му трябва. В часовете по физическо възпитание се играе само голф.

България излиза от НАТО и го наема като частна фирма за охрана на границите да спира увеличаващите се вълни от имигранти.

Провежда се преатестиране на хотелите в страната и всички, получили по-малко от шест звезди са съборени и построени отново.

Потомците на Балдуин Фландърски (и цялата им рода до десето коляно, както и съседите) претендират да получат българско гражданство.

2015 г.
Вестник „Капитал” купува "Файненшъл таймс", добавя там форум и забранява писането на латиница в него. Впрочем, това е проблем само за по – възрастното поколение – младите вече три години учат български като основен чужд език и общо-взето се оправят.

Страната е залята от испански, френски и немски емигранти, работещи основно в туризма и строителството.

Главният офис на „Майкрософт” е преместен в Правец, а Бил Гейтс обича да отдъхва на пейката на до паметника на Тодор Живков. На пазара се появява новият “Windows Bay Ganyo””, който работи само с гласови команди на български. Например, за рестарт се използва: „Abe az shto ne ti…”

В знак на добра воля и желание за бъдещо сътрудничество от всички европейски затвори са освободени лежащите там българи, въпреки че никой не е молил за това. Цялата тази пасмина пристига на летище София и директно е изпратена в Белене – по това време вече известен курорт. Осъдените денем прекарват времето си на спа-процедури, а вечер в казиното. „Амнистия” се смята за неприлична дума и никой не я използва.

2016 г.
„ЦСКА” и „Левски” за пореден път отказват поканата за участие в Шампионската лига – пари не им трябват, а и ги мързи да тичат. БФС тегли жребий кой да представя страната (никой не иска), пада се на „Калиакра” и те проклинат лошия си късмет.

След месец спортните медии по света се възхищават на подвига на „Реал” – Мадрид, който въпреки скромния си бюджет успява да завърши наравно на свой терен със звездната селекция на българския клуб.

Откупената обратно от държавата БТК на свой ред купува Дойче Телеком и още няколко големи оператори. В знак на уважение към славното минало целият чуждестранен мениджмънт е задължен да ползва само стационарни телефони.
Започват снимките на „Батман -5” – „СуперЛюбо”.

На границата са заловени първите американски и японски емигранти.

2017 г.
Като първа световна икономическа сила България осъзнава своя дълг пред човечеството и почва да се меси във всички регионални конфликти. Понеже – нали помните – отдавна няма армия, просто изпраща свои представители да декларират, че ако вие не...., ще спрем инвестициите у вас. Обикновено след подобно изявление враждуващите страни почват да се прегръщат и отварят бутилка с гроздова.

Тъй като страната разполага с огромен фонд за исторически изследвания и спонсорира кого ли не, скоро всеки ученик в Европа е твърдо убеден, че България е спечелила сама Втората световна война срещу съюза на Германия, СССР, САЩ , Япония и останалите, въпреки че подло са били бомбардирани с атомно оръжие малките сливенски селца Хирошимово и Нагазаково. Все още се спори обаче дали Наполеон е бил роден Плевен, или само коренът му е български.

Водени от носталгията, известни наши финансисти – като Жоро Сороса например – си играят с икономиките на Великобритания или Италия и понеже им е в кръвта, почти ги докарват до фалит. Но когато местните започнат да палят парламентите, ние поемаме разходите и всички са доволни.

България извежда двадесети пореден сателит в космоса, за да могат и членовете на експедицията ни в Антактида да гледат мача „ЦСКА” – „Левски”.

11.09.2018 г.
Два самолета, отвлечени съответно от американски и японски терористи, се насочват към двата най-големи мола в София....

А още не сме изхарчили и половината от златото.

11.09.2018 г.
Водачът на терористите пази инструкциите си в лаптоп, а той естествено, работи под новия „Windows Bay Ganyo”. Човекът е напрегнат, казва няколко команди едновременно и системата забива. Паникьосан, лидерът произнася сакралната фраза за рестарт: „Abe az shto ne ti…”
Тогава един седящ наблизо пътник – бабанка и половина - отваря очи, обръща се към баш-терориста и с думите - „ти ли бе, келеш?”, му забива такъв шамар, че го вкарва под най-близката седалка.
Шумът събужда и останалите пътници и когато те разбират, че ги отвличат, просто пребиват всички терористи с празни бутилки от уиски.

Мадона, препасана с престилка и с лопатка в ръка, заобиколена от екипа си, сади нова трева на националния стадион – поставено е изрично условие, че това е единствения начин да й бъде разрешено отново да пее у нас, а за такова нещо...

2019 г.
Това е основно година на зрелищата, понеже хляб има в изобилие – Миланската скала гастролира във Видин, Лом и Свищов, Емир Костурица снима „Добруджа Дриймс”, известен политик от миналото се жени за пети път, но вместо от Ибрям Папазов събитието на стадиона е озвучено от Елтън Джон, който за целта добавя в репертоара си „Шакадъм” и т.н.

С референдум се взема решение сградата на Народното събрания да бъде съборена, а на нейно място да се построи арена за корида – хората искат зрелища, които отдавна вече липсват. Самите депутати са отвикнали да спорят помежду си и общуват от своите домове по Скайп – с конферентна връзка. Това най-после решава и някогашния проблем за гласуването с чужди карти.

Поредния кръг на Формула 1, провеждан както винаги в последните години по околовръстното в София, отново се печели от пилотите на „Приста ойл”.

2020 г.
В България възниква крайноляво екстремистко движение, наречено „Митко Бомбата”. Членовете му се определят като антикапиталисти, антиглобалисти и антифилателисти (последното вероятно е техническа грешка, но така е записано в програмата им).
Те веднага прибягват към насилие – жестоките терористични актове варират от повреждане на уредбите в няколко столични дискотеки до раздаване по улиците на балони в гадно-лилав цвят. Това стресира малките българчета и те вечер не искат да заспят, а родителите им призовават за възмездие.
Но чашата прелива, когато терористите успяват да изсипят в главната цистерна на пивоварна „Каменица” десет чувала с ментови бонбони и бирата на половината страна добива отвратителен дъх - вярно, ние българите сме цивилизован и търпим народ, но всичко си има граници.

Президентът излиза с реч, предавана в паузата на най-гледания турски сериал и заявява, че българският начин на живот е застрашен – на карта са поставени националните интереси. Веднага са извикани американски и руски командоси и терористите са заловени на тротоара, докато раздават поредната партида балони.

Съдът е строг, но справедлив. Членовете на екстремисткото движение са обвинени в нарушаване на член първи на конституцията – ако помните, той сега гласи – „Гледай си живота и не се прави на интересен”. Наистина, защитата успява да докаже, че подсъдимите са изпитвали искрено удоволствие от действията си, но обвинението контрира – а защо се правят на интересни тогава? Срещу това не се намират аргументи и екстремистите са осъдени.

Присъдата е жестока – да изкарат една седмица при условията, за които се борят. За целата им конфискуват пурите и финладската водка (атрибути на всеки истински революционер в съвремена България) и ги изпращат в специално съхранен за целта завод отпреди десет години, който иначе е музей. Там, под зоркия поглед на един пенсиониран мениджър, те са принудени при нечовешки условия да работят по осем часа на ден, струговайки никому ненужни детайли. На третия ден основната маса пише молба за помилване до президента, мотивирайки се, че е била дълбоко заблудена.

Остават да работят само фанатизираните им лидери, които дори успяват да изпълнят по половин някогашна норма. Вярата им е толкова силна, че дори издевателствата на мениджъра („стига сте ходили през пет минути до тоалетната”, „ще говорите по мобилните телефони само в почивките”, „на работното място не се четат вестници”) не успяват да ги сломят.

Но човешките възможности са ограничени – когато в събота ги пращат на т.нар. „бригада в помощ на селското стопанство” и ги заставят цял ден да берат домати, те, презирайки себе си, също се отричат от идеологията.
Президентът подписва заповедта за помилване, но като превантивна мярка всички членове на движението са заставени да изгледат целия сериал „На всеки километър” и накрая да напишат съчинение по него. Двама успяват да избягат в чужбина, останалите променят възгледите си и до края на живота си остават с крайнодесни убеждения.

2021 г.
С левите е приключено, но оня бивш лидер, на когото пя Елтън Джон, отново се кани да се развежда и от нямане какво друго да прави, решава да се върне към началото на политическата си кариера. За целта той събира на любимия си стадион хора от някогашно етническо малцинство - с доста труд, понеже от една страна, никой вече не се интересува от религия (за какво да молиш бог, както и да се нарича той, когато имаш всичко?), а от друга – всички се гордеят, че са граждани на България и се представят именно като такива по света. Да се определяш по произход звучи като самообида и никой не го прави.
А и сега хората уместно си задават въпроса – защо да се налага да мразиш съседа си, ако и двамата живеете добре и няма за какво да му завиждаш?
Та - публиката изяжда курбана, гледа борбите и се разотива, като преди това съветва организатора да си гледа булката и да не ги занимава с глупости.


В цялата страна се провеждат всенародни тържества, посветени на десетгодишнината от намирането на златото. Има много концерти, по площадите хората играят хора и ръченици, полагат се венци пред Паметника на геройски уволнените в борбата за победата на капитализма... Кулминацията е огромна дискотека на открито на връх Бузлуджа, а на пулта като диджеи се редуват бившите министър-председатели, които в рап-стил разказват какво са направили по свое време за Родината, за трудностите, които си преодоляли, за да се стигне до тук...А хората танцуват под музиката на откровенията им.

Абе – малка страна, колко й трябва – само една планина злато и малко късмет някой да не го открадне. Другото си идва само

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Малко мъдри мисли - Жорж Клемансо

Жорж Клемансо́ (фр. Georges Clemenceau, 1841 — 1929), френски държавнк и министър-председател на Франция (1906-1909, 1917-1920).


  • Войната е поредица от катастрофи, водещи до победа.
  • Войната е твърде важно нещо, за да бъде оставено на генералите.
  • Гробищата са пълни с незаменими хора.
  • Досега бяхте първият артист на света, сега сте само премиер. Какво падение!за виртуозния пианист Игнаци Падеревски, когато той става премиер на Полша
  • Жените живеят по-дълго от мъжете, особено вдовиците.
    Les femmes vivent plus longtemps que les hommes. Surtout quand elles sont veuves.
  • Има два ненужни органа: простатата и президентът на Републиката.по време на президентството на Реймон Поанкаре
    Il y a deux organes inutiles: la prostate et le président de la République.
  • Който на младини не е бил социалист, на старини ще бъде мерзавец.
  • Много по-лесно е да разпалиш война, отколкото да наложиш мир.
  • Парламентът е най-големият организъм, измислян някога, за да се вършат в негополитически грешки.
  • Президентът на САЩ не познава същността на човешката природа. Войната не може да бъде забравена. Америка не е видяла отблизо тази война през първите три години, а ние през това време дадохме милион и половина жертви.по време на Парижката конференция, 1919 г.
  • Търсите справедливост за германците. Не смятайте, че те някога ще ни простят. Те само ще търсят случай за реванш, нищо няма да унищожи яростта на тези, които искаха да владеят света и които се виждаха толкова близо до успеха.по време на Парижката конференция, 1919 г.

сряда, 21 септември 2011 г.

събота, 17 септември 2011 г.


Играта на световен мир

Когато обикнеш себе си...

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това „признание“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрелост“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това „простота“.

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм“. Сега го наричам „любов към самия себе си“.

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация“.

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето“.

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:“Това е животът!“

Чарли Чаплин Реч на собствената му седемдесетгодишнина !!!

петък, 16 септември 2011 г.



Забавете ход. Движите се твърде бързо.
Вашингтон, станция на метрото, студена януарска сутрин през 2007 г. Мъжът с цигулката изсвири 6 пиеси на Бах за около 45 минути. За това време около 2 хиляди души минаха през станцията, повечето от които на път за работа. След първите 3 минути мъж на средна възраст забеляза, че има музикант, който свири. Забави крачка и спря за няколко секунди, след това побърза, за да не закъснее. 4 минути по-късно: Музикантът получи първия си долар – жена хвърли монетата в шапката и продължи да върви, без да спира.6 минути по-късно: Млад мъж се облегна на стената, за да послуша, после погледна часовника си и тръгна отново.10 минути: 3-годишно момче спря, но майка му го дръпна забързано. Детето спря отново, за да погледне към цигуларя, но майката го бурна силно – то продължи да върви, постоянно обръщайки глава. Това се повтори с още няколко деца. Всеки от родителите, без изключение, принуждаваше децата да се движат бързо.45 минути: Музикантът продължаваше да свири. Само шестима бяха спрели, за да послушат за кратко. Около 20 му бяха дали пари, но продължиха да вървят, без да забавят ход. Мъжът събра общо около 32 долара.1 час: Той беше спрял да свири и се простираше тишина. Никой не забеляза. Никой не го аплодира, нямаше никакво признание за него. Никой не знаеше, но цигуларят беше Джошуа Бел, един от най-великите музиканти в света. Той изсвири една от най-сложните пиеси, писани някога, с цигулка, струваща 3.5 милиона долара. Два дни преди това Джошуа Бел свири в разпродадена зала със средна цена на билета $100. Това Джошуа Бел да свири инкогнито в метрото беше част от обществен експеримент за възприятията, вкуса и приоритетите на хората, организиран от Уошингтън Пост. Възникна въпросът: в ежедневна обстановка и неподходящ час успяваме ли да възприемем красотата? Спираме ли, за да я оценим? Разпознаваме ли таланта в неочаквана ситуация? Един от изводите след експеримента би могъл да бъде следният:Ако нямаме минутка да спрем, за да послушаме един от най-добрите музиканти в света, свирещ една от най-прекрасната музика, писана някога, с един от най-красивите инструменти, правени някога… Колко други неща пропускаме? Забавете ход. Движите се твърде бързо.
Една история благодарение на Elena Konstantinova