Силната жена...

Почти всяка втора жена твърди, че е силна. Също както всеки втори мъж твърди и си вярва, че е истински мъжкар. Но това че можеш сама да си изкарваш прехраната, да си смениш крушката, да се грижиш за себе си и да сдържиш сълзите си пред мъж, не те прави силна жена! Още по-малко мъжко момиче! Защото, миличка...
Когато мъж нарани силната жена тя продължава напред. Не разгласява на всичките си приятелки каква героиня е, не публикува десетки постове във Facebook от типа: „Да се смееш, докато сърцето ти плаче – това е истинската сила!” или „За да започнеш начисто, първо трябва да се отървеш от боклуците в живота си!”
Силната жена не се срамува да плаче. Но, когато го прави не търси глупави оправдания за сълзите си. Не се тупа в гърдите колко независима и самодостатъчна е всъщност. Защото силната жена е достатъчно силна да приеме женската си слабост! И да признае, че не е свръхчовек!
Силната жена никога, абсолютно никога не съжалява за грешките си! Тя им се наслаждава и... се поучава.
Силната жена не парадира с достойнствата и успехите си! Не говори за тях, не ги натрапва, защото знае, че ако наистина ги притежава, те ще са очевадни, а не - обясними!
Силната жена не крие слабите си места. Тя ги използва за примамка!
Силната жена не се опитва да се промени, а да се усъвършенства! Но силната жена не копира поведението на други. Тя не е имитатор, а играч със собствен стил, който непрекъснато развива!
Силната жена осъзнава какво излишно губене на време и усилия е да бъде силна жена, когато перфектно се справя с това да е просто… Жена!

източник: https://www.facebook.com/RecnataPrincesa

Думите и вятъра

Един ден млада жена обидила най-добрата си приятелка, като се държала грубо и неучтиво с нея. Тя веднага съжалила за постъпката си, но било прекалено късно. Приятелката й не желаела да й прости. Каквото и да опитвала младата жена, усилията й били напразни.
В стремежа си да поправи стореното тя отишла при най-възрастния мъдър мъж в града за съвет. Старецът я изслушал търпеливо, за да разбере колко сериозна е младата жена и колко силно иска да й бъде простено.
Той й обяснил, че понякога за да поправим грешките си, трябва да положим наистина големи усилия. Затова я попитал: “На какво си готова, за да изкупиш вината си?” Отговорът бил: “На всичко!”
Като чул горестите й вопли, старецът усетил колко е голямо отчаянието й и осъзнал, че трябва да й помогне не само да разреши проблема, но и да промени характера си.
- Две неща са нужни, за да постигнем желаната промяна – казал той. – Първото е доста трудно. Вземи най-големите си възглавници с птичи пух и пробий малка дупка във всяка от тях. После, преди да изгрее слънцето, остави по едно перо на прага на всяка къща в града. Когато свършиш, се върни при мен. Тогава ще ти кажа каква е втората ти задача.

Младата жена се забързала към къщи, за да изпълни заръката, макар че й било мъчно за възглавниците, понеже били доста скъпи. Цяла нощ бродела в студа от врата на врата и внимавала да не пропусне някоя. Пръстите й замръзнали, а острият вятър пълнел очите й със сълзи. Тя тичала през тъмните улици, щастлива, че има нещо, което ще й помогне да върне доверието на приятелката си. Когато небето започнало да просветлява, тя оставила последното перо.

На изгрев слънце жената се върнала при стареца. Била изтощена, но щастлива, че усилията й ще бъдат възнаградени.

- Възглавниците са празни. Пред прага на всеки дом оставих по едно перо.

- Сега – казал й старецът - се върни и отново напълни възглавниците с перата. Тогава всичко ще бъде както преди.
Жената била потресена от чутото.
- Това е невъзможно! Вятърът отнасяше всяко перце в момента, в който го оставях пред къщата! Ти не ми каза,че ще трябва да събирам перцата обратно! Ако това е втората задача, то тя е неизпълнима и нищо няма да бъде както преди!

- Права си – казал старецът. - Никога не забравяй, че всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена, никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне обратно.

Притча

Подбирайте думите си добре и мислете, преди да ги изречете, особено пред онези хора, които истински обичате!

Опората

 Много хубаво четиво за разсъждение...


Собственик на бизнес бил затънал в дългове и не успявал да ги върне. Сделките, които сключвал, не били толкова изгодни, работниците му искали по-добри условия на труд и по-високи заплати, банките го притискали за парите, доставчиците му си искали дължимите плащания. Отчаянието било пълно. Така той стоял на една пейка в парка, обхванал главата си с ръце, чудейки се дали има нещо, което може да спаси фирмата му от фалит.

Внезапно към него се приближил възрастен мъж и му казал: “Виждам, че има нещо, което те тревожи...”

Това накарало бизнесмена да излее душата си пред непознатия. Той го изслушал търпеливо и след това казал: “Вярвам, че бих могъл да помогна.”

Попитал мъжа за името му, след това извадил чековата си книжка, попълнил един чек и му го подал с думите: “Вземи тези пари. Нека се срещнем тук точно след една година. Тогава ще ми ги върнеш и ще ми разкажеш какво е станало.”

След това се обърнал и се изгубил сред тълпата в парка.В първия момент бизнесменът не могъл да осъзнае какво точно се е случило. Всичко му се струвало като в сън. Единственото доказателство за случилото се бил чекът, който държал в ръката си. Погледнал го и почти щял да припадне от изненада. Сумата, която била вписана в него, била 500 000 долара, а самият чек бил подписан от Джон Рокфелер, един от най-богатите хора в света.

“Мога да разплатя всичките си дългове веднага!” – осъзнал мъжът. Но вместо това, той решил да не осребрява чека, а да го прибере в сейфа си. Чекът му давал така желаната от него сигурност, но той решил, че ще направи още един последен опит да спаси бизнеса си със собствени сили.

С възобновен оптимизъм бизнесменът предоговорил вече сключените неизгодни договори, успял да се разбере с банките и доставчиците си за отсрочка в плащанията. Реализирал и няколко големи продажби. Само след няколко месеца успял да изплати всичките си задължения, а бизнесът му отново започнал да просперира.

Точно една година по-късно той се върнал в парка с неосребрения чек в джоба си. В уреченото време се появил и възрастният човек. Но точно, когато бизнесменът щял да му върне чека и да му разкаже историята си, се появила медицинска сестра, задъхана от бързо ходене, която хванала стареца.“Така се радвам, че успях да го настигна и заловя”, казала тя. “Надявам се, че не Ви е притеснил много. Той често бяга от старческия дом и разказва на хората, които срещне, че е Рокфелер.” След това отвела стареца.

Бизнесменът стоял там зашеметен от чутото. Цяла година той купувал, продавал, сключвал сделки и водел преговори така, сякаш разполага с подкрепата на половин милион долара!

Внезапно осъзнал, че не парите – въображаеми или истински, са това, което е преобърнало живота му. Причината била в придобитите увереност и самочувствие, че има власт да постигне целта, която преследва!

10 те божи заповеди - нов прочит

Преди време бях попаднала на един интересен блог и от там на една интересна публикация на проф. Ричард Уайзман, който преди доста време беше решил, че класическите 10 божи заповеди, които знаем от Библията, са може би твърде остарели за новата информационна епоха и предложи на читателите си да помислят за нови правила, които да следваме в живота си.

Времената се променят и съответно и ценностите с тях. Скоро прочетох едно добро предложение за осъвременяване на 10-те божии заповеди. Ето от кого и от къде:

Проф. Ричард Уайзман – преди доста време беше решил, чекласическите 10 божи заповеди, които знаем от Библията, са може би твърде остарели за новата информационна епоха ипредложи на читателите си да помислят за нови правила, които да следваме в живота си.

Идеята ми се стори много добра и реших да помисля кои са правилата, в които вярвам днес, които определят моя морален мироглед и които бих спазвал съвестно. Оказа се, че никак не е лесно да се формулират, да не говорим за спазването.

Все пак, след доста умуване и медитиране успях да формулирам не 10, а даже 11 заповеди, които сам си налагам и обещавам да спазвам. Някои от тях не са нови – просто старите вършат добра работа и днес, – но съм им дал свое обяснение – нещо, което древните евангелисти са пропуснали да направят.

Ето ги и тях – моите лични божи заповеди на 21 век. Номерирал съм ги за удобство, а не по важност.

1.      Бъди промяната, която искаш да видиш в света. Ако ти не започнеш – кой друг?

2.      Не се сърди на хората за това, че чакат някой да ги поведе, а вземи, та ги поведи ти. Бъди лидерът, когото те да последват. Те ще ти бъдат благодарни за това.

3.      Не мрази! Хората, които са ти сторили зло, най-вероятно са го направили без зла умисъл. Може просто да са нещастни по своему.

4.      Не лъжи! Интернет е голям и информация дебне отвсякъде. Лъжата ти ще бъде хваната за минути.
Допълнение: Не пиши в блога без да си проверил информацията поне от три източника.

5.      Споделяй доброто с другите, защото то е толкова малко в този свят и толкова рядко го забелязваме.

6.      Не кради! Нито материалните блага, нито продуктите на умствения труд на ближния. Уважавай авторското право, въпреки човеконенавистните закони и монополистите, които твърдят, че го защитават.

7.      Не убивай! Животът е твърде кратък и често сами си го превръщаме в ад. Но поне имаме шанс да се научим на нещо, докато сме живи.

8.      Не се кланяй на идоли! Независимо дали е всепризнат политически лидер или просто гадния ти шеф. Бъди себе си. Открий себе си. Вярвай в себе си.

9.      Не изневерявай! Нищо после няма да може да ти върне изгубената любов. Ако толкова не си виждал цици – интернет голям.

10.    Почитай семейството си и личното си време. Обичай всеки ден от живота си. Онова, което си пропуснал в общуването с близките си, никоя работа няма да ти го върне.

11.    Работи онова, което обичаш. Не се продавай за пари. Парите няма да те направят щастлив. Богатите също плачат.

Какво мислите вие? Има ли други „заповеди“, които трябва да спазваме днес? Кое е най-важното, което трябва да опазим в себе си, за да останем човеци на днешното време?

Добавете вашите предложения тук или в собствения си блог, ако имате такъв, но дайте връзка към този пост. Нека видим в какво вярваме днес.

Източиник:http://silvermountain.wordpress.com/2010/03/04/10-commandments-of-21-century/