четвъртък, 28 март 2013 г.

Къде...въпроса на живота?




Ученици ми задават същия въпрос: Къде да кандидатствам, какво да уча и има ли значение и в тези случаи предпочитам да отговоря с един от описаните казуси в една от книгите на Алан Пийз :

    Франк, мъж на 44 години, ми беше зъболекар. Имаше къща на морския бряг за един милион долара, луксозна кола и винаги беше зает. Според стандартите на повечето хора той беше успял в живота. Веднъж се срещнахме в търговския център и пихме кафе. 
       АЗ: Как върви бизнесът, Франк?
       Франк: (с неохота): Горе- долу...
       Аз: (шеговито): Ей, Франк, живееш на морския бряг, имаш си работа и изкарваш толкова пари. Няма как да не е добре.
      Франк: Живот, Алън.
      Аз: Ако не ти харесва, Франк, защо не го зарежеш и не се хванеш с нещо друго?
      Франк: (с нетърпящ възражение глас) Защото съм зъболекар, винаги съм бил зъболекар - това мога.
     Аз (с интерес): Аха ...и кога реши да станеш зъболекар, Франк?
     Франк: Когато бях на осемнайсет години. Когато кандидатствах в университета, не успях за медицина и следващото ми желание бе зъболекарство.
     Аз: Харсва ли ти да си зъболекар?
     Франк: (откровено) Не особенно, но изкарвам пари
    Аз: Ако един осемнайсетгодишен студент ти влезе в кабинета и ти каже какво да правиш с живота си през следващите двайсет години, ще го послушаш ли?
   Франк: (смее се) Един осемнайсетгодишен няма кой знае какво да каже за живота на човек на четирийсет и четири.
   Аз : Значи няма да го послушаш?
   Франк: По никакъв начин!
   Аз: Тогава, защо си...?

Тук всеки да си отговори както си иска, но нека да не влияем на децата си само защото трябва да бъдат студенти и това само за да се похвалим пред приятели и познати. Те също искат да са на "ниво", да не изостават от общоприетите норми и т.н., и накрая много завършили, много безработни висшисти и хора работещи работа която не харесват. И за това най-важното е наистина да могат да бъдат себе си, да открият какво им харесва да правят и да се реализират, нещокоето в последно време е много трудно. 


понеделник, 11 март 2013 г.

ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС ЗА ЖЕНИ


Тема на курса: "Как да се доближа до мъжкото съвършенство?"
Педагогическа цел на курса: Да се приучи жената към елементарно оцеляване.


== Програма ==
Ниво 1 (начинаещи)

Модул 1 - (задължителен)
  1. Как да живея без да говоря. (3000 часа)
  2. Съпругът ми не е мой татко. (1500 часа)
  3. Как да използвам думата "искам" възможно най-рядко. (3000 часа)
  4. Как да живея без майка си когато съм омъжена. (1500 часа)
Модул 2: Живот с мъжа. Всички дисциплини са по 500 учебни часа.
  1. Консумирането на бира НЕ е престъпление и кръчмите не са пълни със жени, с които мъжът изневерява.
  2. Дупките по чорапите, боксерките и фланелките са резултат от протриване, а не от личностна деградация.
  3. Посрещането със салата и ракия на масата не унищожава семейният живот.
  4. Хъркането е физиологичен процес и не зависи от характера на мъжа.
  5. Разпределението на територията на леглото или защо мъжът спи повече.
  6. Как да вървя из апартамента без да се блъскам в мебелите.
  7. Космите в канала на банята водят до запушване и трябва да се изваждат своевременно.
  8. Живот без ежедневен душ. Специален курс с гуруто от Хималаите Хамакратати.
  9. Подаряването на цветя - един безсмислен акт. Лекция от д-р Фройд.
  10. Мъжът може да прегръща и свои далечни братовчедки, които съпругите не познават.
Модул 3: Свободно време. Всички дисциплини са по 600 учебни часа.
  1. Риболовът е тиха и приятна почивка, а не смяна на мястото за обсъждане на семейните проблеми.
  2. Дрехите служат за обличане и предпазване от студ и слънце.
  3. Телефонът е средство за комуникация, а не за безкрайни разговори с приятелките.
Модул 4: В колата. Всички дисциплини са по 200 учебни часа.
  1. Тайните на скоростите. Курсът е специално адаптиран за жени от преподаватели за дома за умствено изостанали деца в Горна Баня.
  2. Бензинът в резервоара на колата - самозараждане или магическо въздействие?
  3. Мога и да не говоря за знаците, светофарите и тировете в насрещното движение докато съпругът ми шофира.
  4. Начални познания за автомобила: отваряне на вратите и слагане на колан.
Модул 5: Комуникативни способности. Всички дисциплини са по 350 учебни часа.
  1. Всеки предмет отговаря на определена дума или как да се опитам да премахна от речника си паразитните неопределителни думи "онова", "това", "там", "тук" и пр.
  2. Изречението има начало и край.
  3. Махането на ръце, бърченето на нос и въртенето на очите не спомагат за по-добрата комуникация.
  4. Мога да говоря и без да се лигавя и променям гласа си.
  5. Мърморенето рядко постига целите си.
  6. Как да говоря без "Нали разбираш?", "Сещаш се, нали?" и пр. вметнати изрази.
  7. Плачът и врещенето: тези невъзможни аргументи при спорове.
  8. "Готвене, дрехи и обувки" или забранените теми в присъствието на хора. Уводен курс от д-р Цоневски.
Модул 6: Хуманизъм и толерантност. Всички дисциплини са по 600 учебни часа.
  1. Приятелите на мъжа ми не са простаци и деградирали типове.
  2. Свекървата е майка на мъжа ми, а братът на мъжа ми не е малоумен пубер.
  3. Тези странни хора роднините: основен курс по психология на общностите.
  4. Аз съм женена за съпруга си, а не майка ми.
Модул 7: Въведение във футбола. Всички дисциплини са по 500 учебни часа.
  1. Различните цветове на фланелките на играчите показват, че те са от различни отбори. Лекция с демонстрации от Роналдо.
  2. Съществуват и интелигентни футболисти. Лекция от Янко Златков.
  3. Гледането на футбол може и да е интересно. Демонстрации с диапозитиви.
  4. Футболната топка - втората любима в къщи?
Модул 8: Въведение в разказите за казармата. Всички дисциплини са по 400 учебни часа.
  1. Мъжът след казармата или защо жените са толкова харесвани.
  2. Ротата - основно понятие в приказките за казарма.
  3. Ротният командир е като шефа, само че е много по-гаден.
  4. "Ей, кирка! Ще те сдухам!". Уводен курс по казармен жаргон.
Модул 9: Лечение от сапунени сериали. Терапията се води от добре подготвен екип от психиатри. Часовете са съобразени с индивидуалните характеристики на пациентите.
  1. Героите в сериалите не са истински.
  2. В "Далас" няма нищо вярно.
  3. Освалдо Риос е тъпак и грозник.
Модул 10: Как да станем по-съвършени в леглото. Всички дисциплини са по 250 учебни часа.
  1. Научно доказателство, че сперматозоидите не са отровни. Упражнения в лаборатория.
  2. Мъжкият член не е облечен кокал. Посещение на моргата и дисецкции.
  3. Главоболието - неуместното оправдание. Терапия на психиатъра д-р Хайнеман.
Ниво 2 (напреднали)
Поради срещаните трудности обучението е индивидуално.
  1. Как да паркирам без да ожуля колата. Курс с демонстрации от Михаел Шумахер.
  2. Мъжете си падат и по не толкова слаби жени. Изкуствоведски преглед на творчеството на художници и скулптори от различни епохи, водещ - Кенет Кларк.
  3. Живот без диети. Курс на Махариши.
  4. Болта и гайката са като мъжът и жената. Уводен курс с демонстрации.
  5. Клюкарстването: вродено или хронично заболяване? Лекция на психиатъра д-р Янчев.
  6. Как да купуваме здрави обувки, игнорирайки външният им вид.
  7. Дамската чанта - има ли алтернативи или защо само една чанта ни е достатъчна?. Демонстрации от Пиер Карден.
  8. Крушките в къщи: тези непознати сменящи се механизми с кратък живот. Уводен курс по смяна на електрически крушки от инж. Матев.
  9. Умствени упражнения за заучаване на посоките "наляво" и "надясно". Специализиран курс за новобранци от малцинствен произход, водещ - майор Иванов.
  10. Фундаменталните разлики между отвертката и ножа.
  11. Как да забием пирон без да си ударим пръста.
  12. Умствени упражнения: как да запазим мълчание, когато мъжът каже, че повредата е в карбуратора.
  13. Негативните отражения върху организма при сдържане на пръднята и уригването. Лекция с видеофилм на проф. Стефанов, завеждащ отделението за гастроентерология на Университетска болница.
  14. Бъркането в контакта със шиш може да доведе до смърт. Уводна лекция за електричеството от инж. Чорбански.
  15. Как да ходя по улицата без да си правя контузии и фрактури по черепа. Курс с видеокамера.
  16. Последното научно откритие: готвенето, чистенето и прането са женски занимания от дълбока древност до наши дни. Исторически преглед от д-р Петков.
  17. Домакинстването не загрозява жената и не разваля фигурата. Курс с примери от ежедневието.
  18. Как да не ревнувам мъжа, ако той се прибере късно и веднага заспи след вечеря. Уводен курс по физиология на мозъка и нуждата от сън.
  19. Мозъчния дефект, наречен истерия. Курс по медитативни практики.
  20. Повечето червило по устните не намалява размера на задника. Уводен курс по моден дизайн, лектор доц. Владимир Стойков, водещ на предаването "От игла до конец".
  21. Гледането на карти и кафе е ненаучен метод. Уводен курс по теория на вероятностите и демонстрации със зарчета.
  22. Псуването и ругаенето не се признак на деградация и простотия. Лингвистичен курс.
  23. Могат ли коня и кокошката да тичат еднакво бързо. Лекция на бившата феминистка Клаудия Шифър относно равноправието между мъжа и жената.
  24. Само истинските дами заслужават джентълменско отношение. Уводен курс по обноски.
  25. Хобито и детската игра са различни неща. Посещение в музей и детска градина.
  26. Мъжа също има право на достъп до банята. Терапия с видеокамера.
  27. Планиране на бъдещи действия или как първо да мисля, а после да действам. Уводен курс по планиране на финансови средства от Ричард Марчинко.
  28. Как да не се подвеждаме по лъскави опаковки. Курс с диапозитиви от д-р по икономика К. Стоилов.
  29. Неоперативно премахване на пеньоара и ролките за къдрене - представяне от д-р Гълъбов на върховите постижения на група руски учени от Дубна.

неделя, 10 март 2013 г.

Кафето - още една гледна точка


Повече никога няма да гледаш по същия начин на чаша с кафе...

Една млада жена посетила майка си и й разказала за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори продължително. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място.

Майка й я завела в кухнята. Напълнила три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят. Водата бързо завряла. В първата майката сложила моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе. После отново ги върнала на котлона да врят, без да каже и дума.

След десетина минути загасила огъня, отцедила морковите и ги сложи в купа, извадила яйцата и тях сложила в купа, а най-накрая изляла кафето в чаша. После се обърна се към дъщеря си с въпроса: „Кажи ми, какво видя?"

„Моркови, яйца и кафе" – бил отговорът на момичето. Тогава майката й казала да се приближи до морковите. Когато момичето го направила, забелязала, че морковите са меки. След това майката я помолила да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направи то установило, че яйцето е станало твърдо.

Най-накрая майката помолила дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихна с и с удоволствие опитала от богатия аромат на кафето, а после попитала: "Но, какво всъщност означава това, мамо?"

Тогава майка й и обясни, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, a след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смлените кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили.

„Ти от кои си? - попита майката. Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?"

Спомни си за това:"Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат. Ако си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно?

Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива?

източник- интернет


неделя, 3 март 2013 г.

За мотивацията


Още нещо за мотивацията...


Eдин успешен мениджър решил да смени рязко начина си на живот. Купил си ферма в едно затънтено село, купил си и крави от местните фермери и станал животновъд, но тъй като тази материя му била абсолютно непозната, го излъгали и му продали некачествени животни, с нисък млеконадой. Веднага местните започнали да го следят, да злорадстват и да чакат пълният му провал, но за тяхно учудване, от ден на ден, продаденото от него мляко нараствало, съответно и печалбите му и скоро станал един от най-елитните фермери.
Започнали да го ухажват и да се опитат да разберат тайната на успеха му.
Той с готовност я споделил:
- Въпросът е в мотивацията и в организацията. Всяка сутрин правя оперативки с цялото стадо и им задавам един и същи въпрос: "Какво ще продаваме днес - Месо или мляко?" Останалото е инициатива на персонала.


източник - интернет

събота, 2 март 2013 г.

Омагьосания кръг


От много време се въртя в един омагьосан кръг. Уж нещо се променя, а след известно време пак същото. Скоро ми попадна един готин виц и така хубаво прилепна на сегашното ми състояние, като че ли този филм съм го играла:)))

Директор вика секретарката си и и съобщава: "Решил съм да отидем за седмица в чужбина. Приготвяй си багажа.". Секретарката на път за вкъщи съобщава новината на мъжа си: "Скъпи, заминавам с шефа "на командировка" за седмица, ще се наложи да се грижиш сам за себе си.". Мъжът звъни на любовницата: "Жена ми заминава за седмица, хайде да прекараме това време заедно." Любовницата звъни на ученика си, на който преподава частни уроци по математика: "Ще съм заета, имам много работа, за една седмица уроците се отменят." Доволното момче звъни на дядо си: "Дядо, цяла неделя няма да имам занятия, т.к. учителката ще е заета. Хайде да прекараме седмицата заедно.". Дядото (директорът на фирмата) отново звъни на секретарката си: "Тази седмица внука ме помоли да прекарам времето си с него. Пътуването се отменя. Ще заминем друг път." Секретарката звъни на мъжа си и му казва "Шефът е зает тази седмица, отложихме командировката". Мъжа звъни на любовницата: "Не може да се видим тази седмица, жена ми отмени пътуването си". Любовницата звъни на ученика си: "Тази седмица занятия ще има както обикновено". Ученика звъни на дядо си: "Дядо, учителката каза, че ще имаме уроци както обикновено. Няма да мога да ти правя компания". Дядото звъни на секретарката си "Не се безпокой, заминаваме тази седмица. Събирай багажа." и т.н...

За разсъжденията



Когато събитията около нас са такива, че вече изходът не те интересува,  а просто вариантът нещо да се случи, защото живот в безвремие е нещо ужасно. Спира всичко и става една добра основа за посаждане на съмнение в себе си - дали имам вина, къде сгреших, а всъщност просто си част от веригата на вече предопределени събития.Начинанието в което се впуснах преди няколко месеца определено премина през всички етапи на възторг, притеснение, недоверие и наближавам вече до безразличие. Всички приятели и съпричастни към нашата агония завършваха разговорите с думите-"дано се оправят нещата" и тук вече някъде започнах да се питам дали това ще е добрия изход и дали няма да е за по-лошо да ни остават така, след като вече са успели да ни демотивират и прекършат като желание за работа. Скоро си говорихме с една приятелка, която ми пожела това - "дано се оправи всичко", но тук вече си дойде на място онази прословута приказка - всяко зло за добро. Исках да и я обясня по-подробно и понеже обичам притчите, обещах й да й пусна тази причта - всяко зло за добро или както е в оригиналното заглавие -
                       ЗА РАЗСЪЖДЕНИЯТА

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и не уютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...