петък, 24 юли 2015 г.

Хубави мисли...

Явно с наближаването на рождения си  ден човек е склонен да прави поредната равносметка (първата я прави на края на годината) :) и сега с наближаването да порасна още с една година ми е с  една философска настройката. Все в този дух предлагам малко хубави мисли за живота и хората в този живот. Като първата от много време, като че ли е мото на нашето образование и страшно се притеснявам да не стане мото и на здравеопазването...

Компромисът е добър чадър, но лош покрив.
Дж. Лоуел


А следващите са тийнеджърския топ-100

1.Свободата не е за прости хора. 

2.Не се опитвай да треснеш вратата, ако са те изхвърлили през прозореца.

3.Никога не се обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват.

4.Някои хора носят радост където и да отидат, други, когато си отидат.

5.Недей да лижеш задници, с надеждата да усетиш сладкия вкус на живота.

6.От долината човек вижда големи неща, а от върха-само дребни.

7.Всяко нещо ще ти е пречка в краката, докато не го поставиш на правилното място.

8.На върха на планината няма да откриеш друга мъдрост, освен онази, която си донесъл със себе си.

9.Лудост е всеки път да правиш едно и също нещо и да очакваш различни резултати.

10.Да се мисли, че глупаците ще поумнеят е най-опасната форма на оптимизма.

11.Който иска да пее, винаги намира песен.

12.Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.

13. Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят.

14. Не е важно дали хората хвърлят камъни по теб, важното е ти какво градиш с тях: стени или мостове. 


източник:http://astrosite.org/forum/index.php/topic,3133.60.html


вторник, 14 юли 2015 г.

Слонското училище

Слoнското училище

Имало едно време една гора. В нея живеели много слонове, затова направили училище за малките слончета. Учели ги как да носят тежко, как да вървят заедно, как да слушат с големите си уши.
Станало много добро училище, слончетата се учели добре и ставали добри слонове за Слонското Общество.
Постепенно, обаче, започнали да се появявят птички. Все повече и повече. Трябвало да ходят на училище.
Понеже в гората имало само училище за Слончета, започнали да изпращат и птичките в него.
Птичките, трудно се справяли със Слонската програма. Не можели да носят тежко, не ги бивало много да се движат на стадо и все се проваляли в послушанието.
Учителите им казвали:
— Вие сте лоши и некадърни слончета.
Те отговаряли:
— Помогнете ни да се научим как да летим.
Но им отговаряли:
— Това не е в учебната програма. Добрите слончета се учат да носят тежко, а не да летят. Вие сте лоши слончета.
Много от птичките били мънички, не можели да разберат, че са различни от слончетата.
Усещали го интуитивно, но не можели да го кажат. Започнали да се чустват нещастни. От една страна, не можели да се научат да носят тежко, от друга, никой не им помагал да се научат да летят.
Някои се отчаяли и избягали от училището. Някои се опитвали да се приспособят към Слонската програма. Даже развили уши и започнали да носят по повече. След 12 години в Слонското училище, дори разбрали, че трябва да се движат на стада и че не могат да летят.
Не се чуствали много комфортно, но се справяли криво-ляво.
Някои прелетни птици просто избягали от Тази Гора. Намерили училище за птици, където записали своите лястовичета и щъркелчета.
Училището продължавало да повтаря:
 — Тези нови слончета за нищо не ги бива. Непрекъснато се провалят на основните Слонски изпити. На всичкото отгоре, само чуруликат за някакво летене и пречат в час. Предлагаме да им въведем вечерен час и наказания за чуруликане.
Който много чурулика, ще получава специално писмо, в което пише, че е Лошо Слонче. После всеки, който търси Добри Слончета, няма да ги взима на работа.
Така ще решим проблема и ще направим всички ученици Добри Слончета.
Ще ги облечем в еднакви дрешки, за да почувстват какво е да си Добро Слонче.
Тук-таме се чували гласове:
— Дайте да променим малко училището. Може би, да вкараме програма по летене? Да махнем тази за носенето на тежки предмети?
Но Големите Слонове казвали:
— Ние имаме най-добрата програма. Знаете ли колко Слонове Шампиони има, излезли от нашето училище. Не ни занимавайте с глупости.
— Но, може би, след време ще е по-важно да можеш да летиш, отколкото да носиш тежко?
— Ние нямаме учители по летене. Какво искате - да накараме слоновете да летят ли?
Можете ли да довършите приказката?
Не ме разбирайте погрешно. Аз много обичам слоновете. И аз съм слон. Мога да нося много, слушам добре и се справям в стадо. Но когато се огледам, виждам много птички около мен. Които имат нужда от друго училище.
За съжаление повечето правила в Слонското Училище се пишат от Големите Слонове, които не виждат, че има и птички, катерички, мечета, зайчета, жаби...
И така продължаваме да караме всички да учат за Слончета. И те се провалят. И ние им повтаряме, че са Лоши Слончета.
Огледайте се! Съществуват и други животни, освен нас!

източник: http://www.futurenow.bg