Възможността...

Наел Господ един мъдрец да продава възможности. Дълго време мъдрецът си търсил място, на което да разположи сергията си с възможности.

Избрал си малко село, в което живеели все възрастни хора. Само едно младо момиче имало. Тя мечтаела да се махне от това забравено от Бога селце и да заживее в голям и хубав град. Чакала своята възможност това да се случи.

Мъдрецът разположил сергията си с възможности и зачакал клиенти. Поспряла се девойката край него и запитала:

- Защо избра нашето село? Кой ще дойде до тук да си купи възможност? Това е едно забравено от Господ село. Никой няма да те намери.

- Стоката ми е добра. Всеки има нужда от възможности. Където и да я предлагам, хората ще идват. На мен тук ми харесва.

Така и се случило. Бързо се разчуло за сергията с възможности. Хората прииждали. Редели се на опашка. Всеки чакал да получи своята възможност. Грабвали я в ръце и се втурвали обратно в живота си, за да я използват.

Селската девойка често заставала до мъдреца и го наблюдавала. Той вещо подбирал и предлагал на клиентите си най-добрата възможност за тях. Някои се пазаряли, искали да я сменят за друга по-добра, но повечето му се доверявали. Минали дни, месеци, години. Момичето все така стояло и наблюдавало. Един ден мъдрецът я попитал:

- А, ти? Всеки ден си тук. Не искаш ли и ти да си вземеш една от моите възможности?

- Искам разбира се. Но аз мога винаги, когато поискам да си взема възможност и да я използвам. Ти си тук всеки ден. Тя сергията с възможностите е при мен. Няма за къде да бързам.

Съгласил се мъдрецът. Не настоявал повече. Минало се още малко време. Събудила се една сутрин жената, защото вече от девойка се била превърнала в жена. Решила, че днес е денят, в който и тя най-после ще вземе своята възможност. Нагласила се и се отправила към сергията на мъдреца, за да си избере най-доброто от стоката, която се предлагала.

Голяма била изненадата й. Сергията вече я нямало. Открила само една табела, на която мъдрецът бил написал:

"Аз получих друга възможност от Господ и нямаше как да я изпусна. Когато ни се дава възможност, не бива да я изпускаме от страх или защото вярваме, че винаги ще има и други възможности. Понякога те вече са свършили."

Посърнала жената. Прибрала се, но си казала: "Щом един път Господ ми изпрати цяла сергия с възможности, ще ми изпрати пак". И зачакала жената. Всяка сутрин сядала на пейката пред къщата си и чакала. Годините минавали. Превърнала се в една от стариците, но нова сергия за възможности не се открила в село.

Божидара Маврудиева

Изход винаги има

Много пъти съм твърдяля, че в каквато и ситуация да сте, изход винаги има и не можеш да заседнеш в ситуацията. Тя все ще премине и изход винаги има. Харесах си тази притча публикувана в Гнездото и да...винаги има няколко изхода. 

Колкото и да е безнадеждно положението, никога не забравяйте, че от всяка ситуация има поне три изхода. Просто трябва да се сетиш поне за един от тях. И ако проявиш хладнокръвие и впрегнеш ума си, можеш да се справиш и с най-безизходния случай.

Вижте една интересна притча, която разказва за това и която дори ще ви развесели със своя неочакван край.

Веднъж най-верният слуга на един султан сериозно се провинил пред господаря си. И тъй като бил от най-близкото му обкръжение, и наказанието му било най-тежкото. Бил осъден на смърт.

Когато дошъл денят за изпълнение на присъдата, султанът наредил да повикат слугата и се обърнал към него:
– Провинението ти е тежко, не мога да те помилвам. Но затова, че ми служи дълго време и ми беше предан, ще изпълня едно твое предсмъртно желание. Каквото и да е то.

– Благодаря Ви господарю – казал слугата. – Имам само едно желание преди смъртта си. Позволете ми да науча любимия Викон да лети.

– Как така! Кой е чувал кон да лети? Това не е възможно! – възкликнал султанът.

– Възможно е – отвърнал осъденият. – Аз мога да го науча да лети. Само ми дайте тази възможност и Вие ще сте единственият владетел в света, чийто кон може да лети.

– Колко време ти е необходимо за това? – заинтригувал се султанът.

– Точно една година, господарю.

– Е, добре, съгласен съм да изпълня желанието ти. Имаш на разположение една година, за да научиш моя жребец да лети. Започвай веднага! – отсякъл султанът и отпратил слугата. Когато стражите отвели човека в конюшнята, един от тях не се стърпял и го попитал:

– Но ти си обезумял! Как можа да обещаеш на султана такова нещо? Нима си въобразяваш, че можеш да накараш един кон да лети?

– Вижте, една година е много време. А при положение, че ме очаква смърт, за мен тази година е всичко. Аз нямам какво да губя. Но за една година могат да се случат много неща – може аз да умра, може султанът да умре, а пък кой знае... може и добичето да полети... – усмихнал се мъдрият слуга.

автор: Калина Петрова 

Притчата е част от сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА", издателство Гнездото

Оптимизма в погледа ни

В последно време, трудно се намира публикация, която да ме впечатли, можеби защото много неща се изписаха, много неща се казаха, но вси пак има и и нов прочит на стари истории, които може все още да са интересни. 

Ето ето една такава:

Ленив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта. Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната прост*тутка, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Прост*тутката взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така че богатият чужденец да не заподозре нищо. В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.

Източник:http://desetkata.com/?p=2206

Инструментите на дявола

Днес в разговор с ученици се захвана темата за надеждата и както каза единия ученик - Тя умира последна. Поправих го - Тя не умира, тя остава последна и ги попитах дали знаят от къде идва това послание. Както и очаквах не бяха чували за Кутията на Пандора и докато я разказвах историята от древногръцкия мит исках да обясня злините излезли от Кутията и ги попитах - Кой според вас е най-лошия инструмент на дявола? Отговорите бяха различни - болести, страх и т.н и тогава се сетих за тази притча:

Преди много, много години Дяволът решил да продаде инструментите, с които упражнявал занаята си. Много грижливо ги поставил в стъклена витрина, за да могат всички да ги огледат добре. Каква колекция била само! Тук бил блестящият кинжал на Завистта, а близо до него бил разположен тежкият чук на Гнева. На друг рафт били изложени лъкът на Алчността и Желанието, а наоколо, артистично разпилени, били отровните стрели на Въжделението и Ревността. Там били също и оръдията на Страха, Гордостта и Ненавистта. И всички те били красиво изложени, всяко едно снабдено с етикетче с наименованието и цената.

А на най-красивия рафт, отделно от всички останали инструменти, лежал малък, неугледен и доста употребяван на вид дървен клин, на който висял етикет с надпис „Униние”. За учудване на всички, цената на този инструмент била по-висока, отколкото всички други взети заедно. Един посетител попитал Дявола защо е толкова висока цената на този странен инструмент и той отговорил:

– Наистина аз ценя този клин повече от всички инструменти в моя арсенал, защото той е единственият на който мога да се доверя, когато всички останали се окажат безсилни.

И той с нежност погладил дървения клин.

– Ако ми се удаде да вбия този клин в главата на човек – продължил Дяволът – той отваря място за всички останали инструменти.

Усмихнал се и добавил:

– Няма нищо по-смъртоносно от унинието.

Не знам защо, но оставам с подозрението, че Дяволът е доста добър търговец – успял е да ни продаде всичките си инструменти. Освен това се е изхитрил да му вършим работата – използваме инструментите доста успешно, както срещу другите, така и срещу самите нас.

И внимавайте с унинието

След това се наложи да обяснявам какво е униние!

Източник: Интернет 

Писмо на един директор до родителите на неговите ученици

Понякога има едни хубави статии, които минават и след това ще ги забравим,а посланието в тях си заслужава да остане и да си го припомняме по-често. 

Директор на училище в Сингапур написа писмо до родителите на учениците си, което трогна хората от цял свят. В него той изказва някои наистина важни истини в желанието си да достигне и до най-инатливите майки и бащи.
Днес решихме да го споделим с вас.

Скъпи родители,
скоро започват изпитите на вашите деца. Знам, че се притеснявате и всички вие искате те да успеят.
Не забравяйте обаче, че сред учениците, които ще се явят на изпитите, има и художник, който не разбира от математика.
Има предприемач, който няма понятие от история или английска литература.
Има музикант, за когото оценките по химия не са от значение.
Има атлет, чиито оценки по физическо ще са по-важни от тези по физика.
Ако детето ви получи отлични оценки – страхотно! Но ако това не се случи – не наранявайте достойнството и самочувствието му.
Кажете на децата си, че всичко е наред, че това е просто един изпит. Един ден ще ги очакват много по-важни задачи. Кажете им, че независимо какъв е резултатът им, вие ги обичате и няма да ги съдите.
Моля ви, направете го. Ако го направите, ще видите как детето ви покорява света. Една лоша оценка няма да разруши мечтите им, няма да отнеме талантите им.
И също така, моля ви, не си мислете, че единствените щастливи хора на света са лекарите и инженерите.
Искрено ваш,
Директорът
Източник: BrightSide

Света през очите на ...

Определено хората около нас влияят за това как виждаме света, забелязах, че доста от тях избират да гледат през очите на мухата - може би така е по лесно, но аз предпочитам да гледам през очите на пчелата - не е много лесно, но е доста по-хубаво.
Една кратка и мъдра притча за двата противоположни начина на мислене, които всъщност определят целия ни живот - дали ще изберем щастието, светлината и красотата или тъмнината и мръсотията от заобикалящия ни свят.

Живеели мухата и пчелата на една горска поляна.

Попитали мухата дали наоколо има цветя и тя отговорила:
- Не, никакви цветя не съм виждала тук. Тук е пълно с тор и мръсотия. – отговорила мухата и започнала да изброява всички нечистотии, на които е попадала.

Тогава попитали пчелата дали в околността има някакви боклуци и мръсотия, а тя отговорила:
- Мръсотия? Не, няма такава на нашата поляна. Тук е пълно с прекрасни и благоуханни цветя.

Така е и с хората. Ние намираме това, което търсим. И виждаме това, което искаме да видим. Някои в най-красивата цветна градина, ще намерят едно нечисто място и ще седнат на него. Други – в блатото ще открият лотосов цвят и ще съзерцават красотата му.

Когато сме негативни, озлобени и гневни, ние виждаме само негативизъм в заобикалящия ни свят, прегръщаме го и превръщаме живота си в планина от негативизъм и нещастие.
Когато сме позитивни, оптимистични и ведри, и в най-тежката и неприятна среда, ще намерим нещо красиво и въодушевяващо, което ще изпълни деня ни с красота и щастие.

Ние избираме дали да живеем като мухата или като пчелата.

източник: http://www.gnezdoto.net/mydrost/1293-pritcha-za-muhata-i-pchelata

Когато сме слепи за чудесата

 Бог не е виновен, че не виждаме чудесата му - това беше един коментар от предишен пост. Явно все повече и повече сме заслепени и не виждаме знаците, които ни дава.
Ето една притча, която е взета от нашето ежедневие:

Бог поглежда свой ангел и го пита:
- Кажи, какво те мъчи?
- Ами човекът, за когото отговарям… Жив е. Има кола. Пари. Ходи на работа. Но, не е щастлив. Надява се на нещо.
- На какво?
- Трудно е да се каже. На два пъти му показвах щастлив сън, но не вижда. Казва, че се уморява на работа, а като не е на работа, не знае какво да прави.
- А как е на работа?
- Като при всички. Началник… суета… скатава се с пушене… интриги…
- Строг ли е началникът?
- Ами, началник като началник. Като навсякъде. Но не знам, защо се бои от него…
- Помогна ли му да се освободи от страховете си?
- Да-а-а. Още по пътя към офиса. Размахах крила над главата му. Облаците разгоних. Прошепнах му в ухото да забележи слънцето… Чу любимата си песен. Написах послание на един билборд. Намери си 10 лева пред офиса… Но, нищо не помага.
- Симпатична непозната по пътя? На токчета? Която да го загледа?
- Ама, обиждаш ме… Сблъсках ги в метрото един в друг. Почти се целунаха!
- И как е?
- Ами, никак. “Извинете” и пак се задълбава в черните си мисли.
- А след работа?
- Пазаруване. Телевизия. Евентуално измиване на чиниите. Интернет. Сън.
- Ами, развали ли му телевизора?
- Разбира се. Но, той си купи нов…
- Изключва ли му интернета?
- Пет дни поред му създавах проблеми. В началото много се ядосваше, но после започна да остава на работа. До късно вечер.
- Така. А през почивните дни?
- Спи до обяд. После чисти и подрежда. Вечер или телевизия, или с приятели, безсмислени разговори, бира, водка. Прибира се към полунощ. А сутринта е с главоболие. След това включва или телевизора, или пак пред компютъра.
- А тя?
- Съвсем е близко. Само през три къщи. Ходят в един и същи супермаркет, по едно и също време, купуват едни и същи неща.
- Сблъска ли ги на опашката?
- Да, разбира се. И извън инструкциите – срещнах ги “случайно” в мола, както и в едно кафене в парка – два пъти за един ден!!!
- Провери ли им линиите на съдбата? Може да не Съм ги създал един за друг в този живот?
- Да, съвместими са! Там е работата… Такъв град, такъв живот… Не мога повече! Това е неизпълнима задача!
The ancient book and old goose feather- Не се отчайвай! Донеси списъкът за тежки ситуации? Ангелът носи черен тефтер на Бог: – Ето го!
- Прочети Ми страница първа.
- Грип с висока температура. Вирус с повръщане. Изкълчване или счупване.
- Мини на втора страница, ако обичаш.
- Катастрофа. Финансова криза. Земетресение или пожар в дома.
- Достатъчно. В името на Любовта са разрешени всички извънредни мерки. Щом е толкова твърдоглав, избери едно средство направо от втора страница в списъка и действай.
- Добре, ще бъде направено!
Ангелът тръгва да изпълни задачата си и си мисли: “Защо хората не използват възможностите, които им предоставя Бог, а сега се налага да прибягвам до крайности…”

източник:  http://narisuvai.me/%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B0/