Малко мъдри мисли - Жорж Клемансо

Жорж Клемансо́ (фр. Georges Clemenceau, 1841 — 1929), френски държавнк и министър-председател на Франция (1906-1909, 1917-1920).

• Войната е поредица от катастрофи, водещи до победа.
• Войната е твърде важно нещо, за да бъде оставено на генералите.
• Гробищата са пълни с незаменими хора.
• Досега бяхте първият артист на света, сега сте само премиер. Какво падение! —за виртуозния пианист Игнаци Падеревски, когато той става премиер на Полша
• Жените живеят по-дълго от мъжете, особено вдовиците.

  Les femmes vivent plus longtemps que les hommes. Surtout quand elles sont veuves.

• Има два ненужни органа: простатата и президентът на Републиката. — по време на президентството на Реймон Поанкаре

  Il y a deux organes inutiles: la prostate et le président de la République.

• Който на младини не е бил социалист, на старини ще бъде мерзавец.
• Много по-лесно е да разпалиш война, отколкото да наложиш мир.
• Парламентът е най-големият организъм, измислян някога, за да се вършат в негополитически грешки.
• Президентът на САЩ не познава същността на човешката природа. Войната не може да бъде забравена. Америка не е видяла отблизо тази война през първите три години, а ние през това време дадохме милион и половина жертви. — по време на Парижката конференция, 1919 г.
• Търсите справедливост за германците. Не смятайте, че те някога ще ни простят. Те само ще търсят случай за реванш, нищо няма да унищожи яростта на тези, които искаха да владеят света и които се виждаха толкова близо до успеха. — по време на Парижката конференция, 1919 г.

Елиф Шафак

Играта на световен мир

Когато обикнеш себе си...

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това „признание“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрелост“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това „простота“.

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм“. Сега го наричам „любов към самия себе си“.

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация“.

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето“.

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:“Това е животът!“

Чарли Чаплин Реч на собствената му седемдесетгодишнина !!!

Забавете ход. Движите се твърде бързо.

Вашингтон, станция на метрото, студена януарска сутрин през 2007 г. Мъжът с цигулката изсвири 6 пиеси на Бах за около 45 минути. За това време около 2 хиляди души минаха през станцията, повечето от които на път за работа. След първите 3 минути мъж на средна възраст забеляза, че има музикант, който свири. Забави крачка и спря за няколко секунди, след това побърза, за да не закъснее. 4 минути по-късно: Музикантът получи първия си долар – жена хвърли монетата в шапката и продължи да върви, без да спира.6 минути по-късно: Млад мъж се облегна на стената, за да послуша, после погледна часовника си и тръгна отново.10 минути: 3-годишно момче спря, но майка му го дръпна забързано. Детето спря отново, за да погледне към цигуларя, но майката го бурна силно – то продължи да върви, постоянно обръщайки глава. Това се повтори с още няколко деца. Всеки от родителите, без изключение, принуждаваше децата да се движат бързо.45 минути: Музикантът продължаваше да свири. Само шестима бяха спрели, за да послушат за кратко. Около 20 му бяха дали пари, но продължиха да вървят, без да забавят ход. Мъжът събра общо около 32 долара.1 час: Той беше спрял да свири и се простираше тишина. Никой не забеляза. Никой не го аплодира, нямаше никакво признание за него. Никой не знаеше, но цигуларят беше Джошуа Бел, един от най-великите музиканти в света. Той изсвири една от най-сложните пиеси, писани някога, с цигулка, струваща 3.5 милиона долара. Два дни преди това Джошуа Бел свири в разпродадена зала със средна цена на билета $100. Това Джошуа Бел да свири инкогнито в метрото беше част от обществен експеримент за възприятията, вкуса и приоритетите на хората, организиран от Уошингтън Пост. Възникна въпросът: в ежедневна обстановка и неподходящ час успяваме ли да възприемем красотата? Спираме ли, за да я оценим? Разпознаваме ли таланта в неочаквана ситуация? Един от изводите след експеримента би могъл да бъде следният:Ако нямаме минутка да спрем, за да послушаме един от най-добрите музиканти в света, свирещ една от най-прекрасната музика, писана някога, с един от най-красивите инструменти, правени някога… Колко други неща пропускаме? Забавете ход. Движите се твърде бързо.

Една история благодарение на Elena Konstantinova

Какво всъщност искат жените

Младият Крал Артур бил пленен и хвърлен в тъмница от монарха на едно съседно кралство. Владетелят имал намерение да убие рицаря, но младостта на Крал Артур размекнала сърцето му и той решил да подари живота на младежа при едно единствено условие: да намери отговора на един невероятно труден въпрос. „ Артур - обърнал се към младежа кралят- До края на тази година ти трябва да ми дадеш отговор на въпроса: Какво всъщност искат жените? Ако обаче не успееш да намериш точния отговор, ще трябва да се простиш с живота си”. Такъв въпрос би затруднил и най-големия мъдрец и на младия крал задачата се сторила отчайващо сложна. Все пак това било къде-къде по-приемливо от смъртта и Артур приел предложението на краля. Върнал се Артур в своето кралство, започнал да обикаля надлъж и шир и да разпитва младо и старо, мъдреци и свещеници, принцеси и проститутки, дори кралските шутове, но никой не могъл да му отговори какво всъщност искат жените.. Всички обаче му дали един и същи съвет:да отиде и да попита известната в цялото кралство стара вещица, тъй като само тя би могла да знае отговора. Младият крал Артур не взел на сериозно тези съвети, но дните се нижели неумолимо, а той все още нямал отговор. И ето, че настъпил и последния ден на годината. Артур бил отчаян и се чувствал безпомощен. Не му оставало нищо друго, освен да се запъти към старата вещица. След като й разказал какво го мъчи, тя поклатила глава и рекла: ”Добре, ще ти помогна, но само при едно условие: искам да се омъжа за най-добрия ти приятел, за най-прекрасния рицар от Кръглата маса, Сър Гауейн. Младият Артур бил потресен. Вещицата била гърбава, беззъба и неописуемо грозна. От нея се носело зловоние и на всичкото отгоре непрекъснато ругаела като най-долен хамалин.Той никога не бил виждал по-противно създание. Той отказал да принуждава приятеля си да се жени за такава твар и да му стовари подобно бреме на главата. Сър Гауейн обаче знаел и за условието на монарха, и за това на вещицата. Той отишъл при Артур и му казал, че за него няма нищо по-ценно от живота на най-добрия му приятел и че е решил да жертва личното си щастие, за да го спаси. И така, сватбата била насрочена. Тогава старата вещица наистина разкрила така търсения отговор. „Това, което всъщност иска една жена –казала тя – е да бъде господар на собствения си живот”. Всички били съгласни, че старата вещица поверила на младия крал една голяма истина, и че това ще спаси живота му. Така и станало. Монархът удържал на думата си и подарил свободата на младия рицар. А каква сватба само вдигнали Гауейн и вещицата! Артур обаче се разкъсвал между огромното облекчение и невероятно терзание и угризение. По време на тържеството Сър Гауейн бил благороден, мил и любезен, както винаги. Старата вещица обаче се държала по-зле от всякога. Тя ядяла с ръце, оригвала се и шумно ругаела, притеснявайки всички около себе си. Ето че настъпила и първата брачна нощ. Със свито сърце, обзет от ужас, Сър Гауейн пристъпил в спалнята и …О, чудо! Момъкът не можел да повярва на очите си - пред него лежала най-красивата девойка, която някога бил виждал. Той бил смаян и попитал на какво се дължи чудото. Вещицата му отвърнала, че тя също можела да бъде благодарна, и че за да го възнагради за доблестната му постъпка, се превърнала в невероятна красавица. Само че отново го подложила на изпитание. Тя му казала, че през половината от денонощието може да бъде неземна красавица, а през другата половина - същата грозотия, каквато я бил видял за първи път. През коя половина обаче да бъде красавица – дали през деня, когато всички щели да го виждат и да му завиждат, или през нощта, когато само той можел да се наслаждава на прелестите й – трябвало да реши сам. Вие как бихте постъпили? Отговорете си честно. А иначе доблестния рицар Сър Гауейн за пореден път постъпил като истински джентълмен и казал,че предоставя на нея да вземе решението. Трогната от тази негова постъпка, вещицата оповестила решението си - да бъде неземна красавица през цялото време. Направихте ли си извода от това, което ви разказах? Всъщност, той е доста простичък: всяка жена - неземна красавица или страхотна грозотия, умна или пълна глупачка, в края на краищата, си остава... просто една вещица.И още нещо да допълня с помощта на liben:Важно е да оставите жената да бъде това, което иска и да прави, каквото пожелае и тогава тя ще ви дари с всичкоПритчата е взета от: shvoong.comnushika

Има ли приятелство

Приятелството е нещо, което го има извън любовта извън роднинството и етностни различия. Чели сме, чували сме много за мъжкото приятелство. Емблематичния виц за това е: Прибира се мъжа след порядъчно закъснение се оправдава, че е бил с трима приятели и след проверка всеки двамата отговорил, че е бил с тях, третия за по-голяма достоверност дори казал - тук е, искаш ли да ти дам да говориш с него. Определено доверието, което има в мъжкото приятелство се е градило с години. То е плод на много исторически моменти, на постоянно доказване във времето За женското приятелство също е изприказвано много и то в повечето случай с негативни елементи, но за разлика от мъжете едва от 100 –на година жената се учи на приятелство с други жени основано на доверието като колежка, като работеща и поемаща ангажименти жена. Времето е фактор за много неща и съответно във времето можем вече да наблюдаваме и промяна в приятелството между мъжете и между жените. Предателства все повече има в мъжките приятелства, а в женските все повече застъпничества. Естествено, че всеки от нас има мнение по този въпрос и съответно своята теза за подкрепа или отричане на тези двата вида приятелство, но пък и всеки от нас мъж или жена има своя най-добър приятел на който може да се довери безапелационно и напълно, но какво е приятелството между мъжа и жената. Мит ли е или може да е реалност?Фактора любов и секс толкова голяма пречка ли са или може да се преодолее, преживее или просто да го няма.
До някъде моето обяснение е това, че между мъжа и жената би трябвало да настъпи любов - това е логиката. Любов е онова състояние, което е обединяващо между ума, сексуалноста и уважението и едва ли бих описала, че имам любов с приятелката ми, да обичаш само не е любов. И аз обичам децата си, приятелите си, но любов е друго, а любовта не е мимолетна, тя осмисля основната част от живота ни и за това вечно я търсим и за това и страдаме от това, че сме самотни когато около нас уж всичко е наред, а всъщност тогава любовта я няма. Във въпроса си за приятелството между мъжа и жената исках да наплегна на фактора, че в същноста си човек е животно и продължаването на рода и заложено подсъзнателно и съответно и от там идва и това велико привличане на половете, което толкова силно влияе на отношенията между мъжа и жената. Аз исках да разбера ако това привличане се преодоле, преживее дали може да остане едно чисто приятелство такова каквото е между хора от един и същи пол.