понеделник, 22 декември 2014 г.

Подготовка за празниците

Едно извадено от моя архив оплакване:


То това празниците не са хубава работа, хем уж почиваш, хем пък не спираш да работиш. Едни щото им е работа, а други като мен, да се покажем какви сме готвачки през празниците, щото през делниците не ни остава време да се изявим в кухнята. И такааа....първото и най-важно нещо на свързващо празника и кухнята са набавяне на провизии и запаси и то от къде? От МОЛ - аааа и всички такива производни на него магазини. Съответно като вече едни модерни домакини за да набавим необходимите припаси трябва да можем и да шофираме, а и да имаме кола за да стигнем, а най-вече да се върнем с покупките от там. Така се случи, че в този ден на изключителна необходимост от МПС се наложи да оставя моята буболечка и да се възползвам от една уестас фиестас. Кола като кола, запали, тръгнах, дори си пуснах и фаровете и той пътя сам ни отведе до МОЛ-ът. Сред претъпкания паркинг намерих едно място и паркирах животинчето. Такааа, до тук мисията е изпълнена, взех си една количка и се упътих към магазинчето. Хубаво, ама като не съм изкарала курс за шофиране на магазина количка, а и като съм се докарала като за разхождане по червен килим - токчета и права пола. Работата се оказа трудна. Влязох още в магазина и ...количката се оказа, че занася в една посока, ей такава не ориентирана. Викам си - трябва да и се регулира предницата на тази количка. Плочките в МОЛ-ът са другото изпитание. Там и стабилно да си вървиш плочките сами те спъват, щото са направени "пирфекно", и след няколко месеца на функциониране на магазина вече са като, че ли искат да си отидат от там, а камо ли да си с количка и на 10 см токчета. След около три-четири опита плочките да ме възпрат и да ме отклонят от заветната ми цел - стъпването в "Карфур",  успях жива и здрава да вляза вътре. А вътре, особено до хранителната част на магазина е като окупирана територия и започнаха едни битки докато се докопам до това или онова, успях доста ловко да измъкна няколко записани в списъка ми продукта от чудещи се най-вече младежи, щото пенсионерите те като вземат нещо - не пускат. Гледам на едно място около захарните продукти опашка, значи има нещо и веднага се наредих. Не, че ми трябваха шоколадчета от 79 ст.,но нали съм била да опашката как да не се възползвам. И след около час и нещо упорита борба успях да стигна и до касата. Предстоеше ми излизане от МОЛ-а -през разбитите плочки, но вече знаех номерата им и жива здрава стигнах до паркинга. То хубаво стигнах, ами с какво бях, че с кола бях, ама каква, че тя и аларма нямаше, че и номера не го запомних. Ей сега я втасахме, уж се сещам поне в кой район я паркирах, ама коя беше от всичките. Направих една почетна обиколка с количка и покупки около заподозрения район и ми просветна, че е фиеста и май беше синя, щото моята е червена и съм цесекарка, а тази беше от левски. Най-накрая ми се стори едната доста позната и реших да пробвам ключа и о, чудо взе, че колата се оказа същата. Вече много доволна, натоварила покупките реших да се прибирам. Добре, че докато  пазарувах из частта с така наречена топла точка, сиреч топлата кухня, където може и да хапнеш вътре в магазина, така уж без да искам, но и доста предвидливо бях взела повече готови ястия, уж да ги опитаме в къщи и сега така като си бях поседнала и се радвах на добрата си битка и успешното си връщане реших - утре ще се правя на домакина, за днес ми стигаше.


Няма коментари:

Публикуване на коментар