45 житейски урока

1. Живота не изглежда винаги справедлив, но все пак е хубав

2.Когато се съмняваш, просто направи следващата малка крачка.

3. Живота е прекалено кратък и хубав, за да си губим времето, мразейки някого.

4. Твоята работа няма да се грижи за теб, ако се разболееш, но твоите родители и приятели ще го направят. Поддържай връзка с тях.

5. Изплащай вноските по кредитните си карти всеки месец.

6. Няма нужда да печелиш всеки спор. Съгласи се, че не си съгласен/ а.

7. Поплачи си с някой. По-лечебно е, от колкото да плачеш сам/ а.

8. ОК е да се ядосаш на Бог. Той може да го понесе.

9. Живейте Тук и Сега, защото точно този миг е единствен и неповторим.

10. Когато става въпрос за шоколад, съпротивата е безсмислена J.

11. Бъди в мир с миналото си, за да не ти вреди на настоящето.

12. Няма нищо лошо в това децата ти да те видят да плачеш.

13. Не се сравнявай с другите. Нямаш си и най-малка представа какъв е техния живот.

14. Ако във връзката има тайни, не е добре ти да си част от нея.

15. Всяко нещо може да се промени с едно мигване на Бог. Но не се тревожи – Бог никога не мига.

16. Поеми дълбоко въздух – това успокоява ума.

17. Освободи се от всичко, което не нито полезно, нито красиво, нито приятно.

18. Това, което не те убива, наистина те прави по-силен/ а.

19. Никога не е прекалено късно за второ детство. То обаче зависи само и единствено от теб.

20. Когато става въпрос за твоите мечти, не приемай “не” за отговор.

21. Изгори свещите, използвай хубавите чаршафи, носи луксозното бельо. Не ги пази за специални случаи. Днес денят е специален

22. Следвай знаците по Пътя и спокойно се пусни по течението на реката на Живота

23. Бъди ексцентричен/ а сега. Не чакай до дълбока старост, за да носиш лилаво.

24. Най-важният сексуален орган е мозъка.

25. Никой друг не е отговорен за твоето щастие освен ти.

26. За всяко така наречено нещастие се запитай: “Ще има ли значение това след 5 години?”.

27. Винаги избирай живота.

28. Прощавай всичко на всеки.

29. Това кой какво мисли за теб не е твоя работа...

30. Времето лекува всичко. Просто си дай време.

31. Колкото и хубава или лоша да е една ситуация, тя ще се промени.

32. Не се приемай на сериозно. Никой друг не го прави.

33. Винаги вярвай в чудеса.

34. Бог те обича заради това, което е Той, а не защото ти си или не си направил/ а нещо.

35. Върви по нови пътеки, прокарай своя уникален път, остави следа.

36. Да остарееш е по-добро от колкото да умреш млад.

37. Твоите деца ще имат само едно детство.

38. Това, което наистина има значение, е че в крайна сметка си обичал/ а.

39. Излизай всеки ден навън. Чудесата чакат на всяка крачка.

40. Тревата винаги е по-зелена от другата страна на оградата.

41. Завистта е загуба на време. Вече имаш всичко, от което имаш нужда.

42. Най-доброто тепърва предстои.

43. Без значение как се чувстваш, стани, облечи се и излез.

44. Предай се на Живота.

45. Всеки миг от живота е дар от Бога, бъди благодарен/ а.

Какво даваме...

Нещо на вечната тема любов...

Общоприето е схващането, че човек се чувства наранен, когато не получава любов. Но не това ни наскърбява. Болката започва, когато не даваме любов. Родени сме, за да обичаме. Може да се каже че сме машини за любов, създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила, когато даряваме любов. Светът ни кара да вярваме, че нашето добруване зависи от хората, които ни обичат. Но това е изопачено разбиране, причина за много от нашите проблеми. Истината е, че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов. Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме !

Алън Коен

времето е....

Преди години един мой приятел преживя много тежки моменти, тогава в тежките си мигове отчаянието му и безнадежността бяха негово ежедневие.От позиция на състоянието си тогава той се радваше и на малките постижения, които той правеше. Две крачки повече от вчера, малко по-дълга разходка и едно изречение, което постоянно повтаряше - Аз до работа да стигам и се прибирам, повече неща." Тогава му казвах един виц: Мъж при любовицата си и както си били блажено вече запали, се звъни и се прибира мъжа й. Жената уплашено му казала, че най-добре да скочи през прозореца, защото ако ги свари мъжът й, ще е по-лошо. Скочил мъжа и дакато летял на долу се молел: "Господи, ако ме спасиш повече жена няма да погледна, само в къщи ще си стоя, нищо дори няма да ми и минава през ума...." и все в тоз ред трескави мисли и...не щеш ли в това време минавал един камион, натоварен със сено. Паднал мъжа на меко, поотърсил се, поогледал се и казал: "Брей, колко малко време летях и колко много глупости казах."
Човек има невероятната способност да забравя и лошото и доброто, просто трябва да има тази вяра. Често спорехме за вярата и за това, че аз не съм толкова сляпо варваща като него, като той често го отдаваше на това, че не съм преминала неговите изпитания. Времето миваше и всичко се нареди добре и тук искам да допълня с една притча, която за мен е от голямо значение.

Един човек бил неимоверно богат - много приятели,много познати, все черпел всички наред.
Случило се обаче така, че загубил парите си,фирмите му фалирали, изведнъж приятелите и познатите изчезнали,жена му го напуснала,децата спрели да му говорят...целият му живот се сринал. Опитал да намери работа тук и там, но никъде не му давали. Накрая подбуден от отчаянието той решил да се обеси и да сложи край на живота си. С последните си пари тръгнал към магазина да купи въже.В магазина продавачът го попитал:

-За какво ти е това въже?
-Много мъка срещнах,много тежък живот ме налегна,загубих парите си,бизнесът ми фалира, решил съм да се беся.Вече няма за какво да живея.

Продавачът се подсмихнал,дал му въжето,а с него и една бележка и му казал:

-Това което пише на бележката,прочети го като се прибереш у вас преди да се обесиш.

Тръгнал си човекът,прибрал се,затегнал примката,опънал въжето,качил се на стола и точно да се пусне се сетил за бележката. Извадил я от джоба си и прочел "Няма все да е така"...
Помислил малко човекът и малка надежда се зародила у него. Махнал въжето от врата си.
Минало време малко по малко човекът започнал пак да се замогва,възстановил бизнеса си и парите си. Решил да даде угощение в чест на това, че отново живее добре. Поканил целия град,дошъл и магазинерът.Стоял кротко на една маса и наблюдавал.
Отишъл при него домакинът и му казал:

- Благодаря ти, добри човече. Ти ми спаси живота с онази твоя бележка. Сега отново съм богат, имам приятели и живота ми има смисъл. Кажи какво да направя, за да ти се отблагодаря?


Магазинерът го погледнал,поклатил глава и казал:

- Нищо не искам за отплата,освен едно... запомни добре... Няма все да е така!

Така е - няма да е все така, и това е едно хубаво мото за това, че животът е един постоянен кръговрат и ни дава изпитания и след преживането на това изпитание да ставаме по-силни. Проблема е да не минаваме границата и да се самозабравим...защото няма да е все така.

И тук искам да отправя още една малка причта като пожелание към този приятел, за да му помага в тежки моменти.

Един император извикал мъдреците си и им казал да му изработят пръстен, на който да гравират надпис, който да му помага в трудните моменти и да му напомня в добрите за тяхната преходност.
Дълго умували мъдреците и когато накрая красивият пръстен бил готов, на него пишело: "И това ще мине".

Работа в екип от маймуни

Тези дни една приятелка ми изпрати това забавно, но много точно обяснение на работа в екип. За целта са ползвани маймуни, но няма голяма разлика от работа в екип и от хора :)))

Действие първо: Мотивация/демотивация

В една клетка затворили няколко маймуни (екип). В клетката имало кашони (ресурс) и банан, закачен на тавана (награда). Една от маймуните (лидер) наредила три кашона един върху друг, покачила се по тях и взела банана.

От тавана започнало да пръска студена вода (намеса на топ менъджера). Маймуните са разбягали. Закачили нов банан. Друга маймуна наредила кашоните, покачила се и взела банана. Пак запраскала студена вода. Останалите маймуни я набили и избягали (работа в екип).

Закачили нов банан. Сработил и „рефлекса на Павлов” – щом една маймуна решила да вземе банана другите я набили, защото знаели, че всички ще бъдат намокрени, но не всички ще ядат банан (групова отговорност).

Действие второ: Силата на екипа.

Намесил се „HR” отдела. Подменили една от маймуните (развитие на екипа). Новата маймуна решила да вземе банана, но останалите веднага я набили (фирмена култура). Постепенно подменили всички маймуни. Последната нова маймуна решила да вземе банана. Другите усърдно я набили, без да знаят защо – те никога не били мокрени (Team Sprint).

Комуникация и комуникация

Често комуникацията е тази, която ни създава най-много проблеми, но като помогнат и обстоятелствата - тогава става весело. И нещо весело за почивните дни:


Млад мъж искал да купи подарък за рождения ден на новата си приятелка, но тъй като излизали съвсем отскоро, дълго се колебал и решил, че чифт ръкавици носят най-подходящото послание: романтичен и не твърди интимен подарък. Заедно с по-малката сестра на любимата си, той отишъл в най-скъпарския магазин за дамска мода и купил чифт бели ръкавици. Момичето купило боксерки за себе си. По време на опаковането обаче, продавачката се объркала и разменила двете покупки. Без да провери съдържанието на пакета, младия мъж го изпратил на любимата си, заедно със следната бележка:

„Избрах това, защото забелязах, че не носиш нищо, когато излизаме вечер. Аз лично, харесах едни по-дълги, с копчета, но понеже сестра ти носеше къси, се убедих, че се свалят по лесно. Цветът е малко деликатен, но не се притеснявай – продавачката ми показа своите, които носела от 3 седмици – бяха съвсем леки зацапани. Помолих я да ми покаже как й стоят твоите и установих, че са наистина страхотни. Бих искал да присъствам, когато ги слагаш за първи път, но нямам съмнения, че доста други ръце ще ги докоснат, преди да успея да те видя отново. Когато ги сваляш, не забравяй да подухаш малко в тях, защото ще са леко влажни от носенето. Помисли си само, колко хиляди пъти ще ги целуна през предстоящата година!!!

С много любов!

P.S. Най-новата мода била да се носят леко подгънати – така, че част от вълната да се вижда.”

Червената Шапчица, разказана от министри

Мирослав Найденов: Един ден Червената шапчица тръгналa да носи на баба си храна в една кошничка. Всички тези храни били по стандарт "Стара планина". И затова бабата изгаряла от желание да получи храна, защото ние сме това, което ядем.

Сергей Игнатов: Добрата подготовка, която дава българското училище по география и математика, е позволила на това дете да се ориентира само в гората. Още повече, че в училище то е разговаряло с училищния психолог и без страх е тръгнало към гората. Догодина ще въведем часове за срещи с вълци. Колективи вече подготвят учебните помагала.

Тотьо Младенов: Обърнете внимание каква потребителска кошница е очаквала възрастните хора. Това показва социалната политика на правителството, защото тази баба е вдовица, а вдовишките пенсии се увеличиха. Ако осъществим пенсионната реформа, мъже и жени се пенсионират на 80 години. Тогава тази баба ще работи и няма да живее в гората.

Росен Плевнелиев: Само след шест месеца тази пътечка, по която е вървяла Червената шапчица, ще стане горска магистрала и с колите до тази и друга баби в гората ще се отива за десет минути.

Трайчо Трайков: Бабата ще продължи да се топли с дърва в гората. И ако се оказва по-изгодно с отопление на твърдо гориво, ние няма да строим АЕЦ Белене.

Нона Караджова: Искам да подчертая, че къщата на бабата не е построена в защитена местност, както твърдят еколози. Затова част от гората зад къщата на бабата е изсечена и се предвижда строеж на ски писта.

Симеон Дянков: Вълкът нападнал бабата и Червената шапчица, защото е бил гладен. Да, така е. Не отричам, но ясно искам да кажа,че пари за храна на вълци няма. Гладни, жадни - това остава техен проблем. Нашите вълци все пак са много по -стабилни от американските.

Свилен Нейков: Възрастните хора, ако спортуват, може те да ходят при внуците си, а не обратното. Затова предвиждаме фитнес зали в гората, за да може старите хора да поддържат здравето си.

Вежди Рашидов: Ако имахме един хубав музей, един български Лувър, тая баба щеше да се разхожда по цял ден из него, вместо да дивее по горите и да я ядат вълци. Чудя се как някой хора не могат да го разберат това. Любовта към изкуството няма възраст. Като съм бил в Париж, много пъти виждам как техните бабички по цял ден са из музеите.

Цветан Цветанов: При акция "Бабата" със съдействието на ловец е хванат вълкът, извършител на тежкото престъпление. Той е криминално проявен, многократно са повдигнати обвинения към него, но интересно защо съдът не се е произнесъл досега с присъди. Само това искам да попитам.

Маргарита Попова: Съдебната система работи въпреки някой недостатъци. Тя ще поеме вълка и той ще получи присъдата, която заслужава. Убедена съм в това.

Бойко Борисов: Изял вълкът бабата. Неприятно е, но аз искам да попитам: къде бяха правителствата предишните двайсет години, защо не уредиха бабата в старчески дом, а са я захвърлили в гората? В Банкя старите хора са си по къщите. И ние сега ще се погрижим за старите хора в горите. Ето, направили сме трийсет нови пътечки. Утъпкваме още петнайсет и до края на нашето управление ще имаме четирийсет и пет нови горски пътеки! Само това да е, аз ще съм доволен!

иозточник:http://frognews.bg/news_39850/CHervenata_SHapchitsa_razkazana_ot_ministri/

Рик Уорън за живота с цел