За учителя

АЗ СЪМ УЧИТЕЛ

Джон У. Шлатър

Аз съм учител.

Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.

Аз съм много хора на много места.

Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.

Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.

Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.

Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.

Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.

Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви "Нагоре по стълбата, която води надолу".

Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Мойсей и Исус.

Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.

Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.

В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.

Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.

Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.

Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.

Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.

На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.

Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.

Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.

А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.

И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.

Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.

http://liternet.bg/publish6/dzh_shlatyr/uchitel.htm

Не всичко е пари...

Лято е и в този дух един хубав стар виц. Не всичко е пари..Да се насладим на лятото.

Мутра е на почивка на Канарските острови. Страшно му 
харесва. Отива при местния организатор и казва: 
- Много е хубаво при вас, искам да доведа баща си тук, да си почине, да се разсее... 
- Ами няма проблеми, доведете го. 
- Само че знаете ли, температурата на водата в морето при вас е 27 градуса, а татко обича 26. Разбирате ли, не 25 или 27, а именно 26, ще си платя. 
- Много добре, ще го нагласим. 
- Освен това, пясъка ви е жълтеникъв, а татко обича бял, разбира се ще платя.
- Добре, ще опитаме. 
- И птичките при вас някак неразбираемо летят, а на татко му харесва ето така "хвър-хвър", и затова ще платя. 
- Добре, и за птичките нещо ще измислим. 
- И още едно нещо, палмите ако можете да разсадите на редове, при вас те стоят някак безразборно, разбира се ще платя. 
- Добре, и с палмите ще се разберем. 
Идва бащата на мутрата, почива си, радва се на живота. Влиза в морето - пясъка е бял, потапя си ръката във водата - точно 26 градуса, птичките над морето правят ето така "хвър-хвър", огледал се - палмите засадени на редове. Поседнал на 
едно столче, затворил очите си блаженно и си помислил - 
- Ето в такива моменти разбираш, че щастието не е в парите!!!


източник:http://kafence.com/Щастието-не-е-в-парите-133.html

Приказките и реалността

И после да не кажем, че живота преди е бил по-различен:)Ето една хубава приказка, която май е взета от нашата действителност.

Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове: "Айде на хубавите ябълки-и-и-и!"
Погледнал - един старец с каруца продава ябълки, а наоколо - тълпа купувачи.
Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл: "На ти пет жълтици, бягай да ми купиш ябълки."
Първият министър викнал последния министър и му рекъл: "На ти четири жълтици, бягай да купиш ябълки."
Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл: "На ти три жълтици, бягай да купиш ябълки."
Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл: "На ти две жълтици, бягай да купиш ябълки."
Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл: "На ти една жълтица, бягай да купиш ябълки."
Стражарят излязъл и спипал стареца за яката: "Хей, какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец? Марш оттук, ябълките се конфискуват."
Върнал се стражарят и рекъл: "Ето, шефе, добра далавера. За една жълтица - половин каруца ябълки."
Шефът отишъл при церемониалмайстора: "Ето, значи, за две жълтици един чувал ябълки."
Церемониалмайсторът отишъл при последния министър: "Ето, за три жълтици една торба ябълки."
Последният министър отишъл при първия министър: "Ето, за четири жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация."
Първият министър се явил при царя: "Ето, ваше величество, както заръчахте - заповядайте пет ябълки."
Седи царят в тронната зала и мисли: "Пет ябълки - пет жълтици. Една ябълка - една жълтица. И народът ще се скъса да купува. НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!"

Само за мъже

Аз като една добра тъща препоръчвам това четиво на дъщерите си:)))
Специално за мъжете:)

Тема на курса: "Да стана интелигентен колкото жената"

(т.е. да бъда перфектен)

Педагогическа цел: образователен курс, който позволява на мъжете да развият тази част от мозъка си, чието съществуване не подозират.

Програма : 4 модули, от които един задължителен.

Модул 1 : задължителен курс.
1. Да се науча да живея без мама (2000 часа)
2. Моята жена НЕ е моята майка (350 часа)

3. Да проумея, че футболът е просто един спорт, че Роналдо е само един кретен и т.н. (500 часа)

Модул 2 : Живот по двойки
1. Да имам деца без да ставам ревнив (50 часа)
2. Да престана да ругая, когато жена ми се среща със своите
приятели (500 часа)
3. Да преодолея синдрома на дистанционното управление (550 часа)
4. Да не чуркам извън и по тоалетната чиния (100) (практически упражнения с видео)
5. Как да стигна до панера за мръсни дрехи без да се загубя (500 часа)
6. Как да преживея една настинка без да агонизирам .

Модул 3 : свободно време
1. Да гладя бързо (една риза в рамките на два часа: практически
упражнения)
2. Да храносмилам без да се оригам, докато мия чиниите
(практически упражнения)

Модул 4 : В кухнята
Ниво 1 (начинаещи): електроуредите:
+ ON включено
+ OFF изключено

Ниво 2 (напреднали): моята първа бърза супа без да прегоря
тенджерата.

ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС ЗА МЪЖЕ - ТЕМИ ЗА ЗАДЪЛБОЧЕНО ОБУЧЕНИЕ

Поради срещаната трудност във възприемането на материала
групите са съставени от максимум 8 човека.

ТЕМА 1: Ютията: от пералнята до гардероба, този мистериозен
процес.

ТЕМА 2: Рисковете при напълването на формата за лед.
(демонстрация с диапозитиви)

ТЕМА 3: Последно научно откритие: готвенето И изхвърлянето на боклука НЕ води до импотентност. (практика в лаборатория)

ТЕМА 4: Защо подаряването на цветя не е престъпление, въпреки че си женен за нея.

ТЕМА 5: Тоалетната хартия: "Дали рулото с тоалетна хартия се ражда в тоалетната?"
(Обяснения върху темата за спонтанното зараждане)

ТЕМА 6: Как да зашия копчето на ризата без да се убода.
(ТЕЛЕКОНФЕРЕНЦИЯ С ХАРВАРДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ)

ТЕМА 7: "Мъжете, които шофират, могат да искат информация от минувачите, когато се загубят, без риск да изглеждат безпомощни?"
(Свидетелства)

ТЕМА 8: Приготвяне на багаж: "Вродена некомпетентност или
прогресивна умствена неспособност?"

ТЕМА 9: Пералнята: тази странна непозната вкъщи.

ТЕМА 10: Фундаменталните разлики между коша за мръсни дрехи и пода. (упражнения в лаборатория за музикотерапия)

ТЕМА 11: Мъжът на мястото до шофьора: "Генетически възможно ли е да не коментирам и да не жестикулирам конвулсивно докато тя паркира?"

ТЕМА 12: Съдовете след закуска: могат ли сами да левитират до мивката? (директни упражнения с Давид Копърфийлд)

ТЕМА 13: "Може ли да бъда личност без да държа под постоянен контрол дистанционното управление ?" (хипотетична демонстрация)

ТЕМА 14: Умствени упражнения с цел, когато ми се казва че нещо е в чекмеджето или гардероба, да не питам "кое чекмедже и кои гардероб ?"

Източник

Живота...две гледни точки

От известно време в ежедневието си, често попадам на хора, които оправдават свои постъпки и своята нерешителност с извинения, че сега не му е времето...сега нямам пари или нещо си, но не и да предприемат действие. И тогава се сещам за тази притча, която  е възприемана като виц, но нали и вицовете са шеговитата част на нашия живот 

Хасан бил беден и живеел с многобройното си семейство в една стая. Наложило се и тъщата да живее с тях. Положението станало нетърпимо! Знаел Хасан, че ходжата е умен човек, и решил да му поиска съвет:
- Помагай! - рекъл. - Не се живее: аз, жената, децата, сега и бабата - всички в една стая! Не става, ходжа! Какво да правя?
Погладил си брадата ходжата и рекъл:
- Има спасение, Хасане! Купи си коза!
Учудил се Хасан, но решил да го послуша - купил си коза. Минало време, положението станало още по-страшно. Отива отново при ходжата:
- Не става, ходжа! Аз, жената, децата, бабата, а сега и козата.Мирише, не се търпи!
- Продай козата! - посъветвал го ходжата.
Пак го послушал Хасан, продал козата и на другия ден тича при ходжата:
- Умен човек си ти! Сега е добре - колко място се отвори като подадох козата!

Любвта...тази любов

         И една малко по различна гледна точка за любовта, може и да не в рамките на разбираемото, но е пък е точно отговаря за моето мнение за любовта

          Един везир се влюбил в красива и млада жена. Дълго я гледал как ходи, така сякаш не стъпва по земята, но най-много се възхищавал на усмивката и звънкия й смях. Имал власт и се оженил за нея.

          И би трябвало да е най-щастливият мъж, но като гледал как жена му става тъжна и прекрасната й усмивка не грейва на лицето й, той също се натъжил. И въпреки, че бил много мъдър, не знаел какво да прави. Затова заминал на път до един оракул да търси съвет.

        Оракула го изслушал и му казал: Дай и това, което не може да й дадеш.

        Та от какво се нуждае, запитал се везира. Тя не искала да му каже.

        Затова започнал да я наблюдава и накрая видял, че в присъствието на един млад мъж, лицето и плахо се озарява.

       Толкова много обичал жена си, че я освободил от брака им и я благословил да бъде с мъжа, когото обича.

http://horizonti.info/prikazki/?p=1016

Нищо ново на белия свят...

Няма промяна в българина...нямаа. Така като чета Чудомир явно няма и да се оправим..

Критик 

(Чудомир)

Трябва да е чист българин бай Тотьо Чушката, натурален, без никакъв примес. Иначе не може да бъде.

Започнахме ограда на читалищния двор. Солидна, здрава и модерна ограда от камък и желязо. Преди да започнем, разбира се, въпросът беше разискван в едно събрание на настоятелството, комисия от специалисти проучи подробностите, скици, проекти, инженери, архитекти и така нататък.

Съборихме стария полусрутен дъсчен стобор и почнахме да копаем основи малко по-навътре, според плана на улицата. Минава Тотьо Чушката, спира се при работниците и дума:

— Какво сте заровили като кокошки още в тъмно из градината бре?

— Ограда ще правим — обажда се майсторът, — нова ограда.

— Ха, туй беше кусурът! Чунким не можеше да постегнете старата за няколко години още.

— Не беше по план. Задължили ги. Кметът заповядал — обяснява майсторът.

— Ха, кметът! И те, настоятелите, завчас го послушали. Пусто дърво! Че какво представлява кметът от себе си? Кой го е турил на това място? — Народът, аз, ти, ний! Кметът бил заповядал. Гледай ти ум!

И като поема надолу към кафенето, продължава да мърмори:

— Карайте, карайте, ще видим де ще му излезе краят!

Към обед се връща обратно вкъщи.

— А защо толкова дълбоко копаете? Тунел ли ще пробивате, или мина сте открили?

— Търсим здрава земя за основите — пояснява майсторът.

— Търсете, търсете, знам ви аз. Усложнявайте работата, та повече да се въртите тука и по-скъпо да излезе. Нали има диванета да ви плащат — копайте!

За няколко дни работниците приготвиха изкопа, иззидаха до равнището на земята и почнаха да поставят гранитни блокове.

Задава се Чушката и отдалече още клати глава и опява без патрахил:

— Какви са тези камънаци бре, какво е това чудо? Кале ли ще правите, или едновремешна кула ще вдигате тук?

— Кога я свършим, ще видиш — отвръща пак майсторът и го изглежда сърдито.

— Аз ли! Няма да я погледна даже. Друга улица ще си избера и кракът ми оттук няма да стъпи. Какъв е този разфайлък бре? Какво е това пилеене на средства? Не можеше ли с малко какви да е камъни и малко кирпичи да се свърши цялата работа? Читалищна ограда ли е това, или манастирска?

Привършихме каменната зидария и донесоха желязната ограда. Оглежда я Тотьо Чушката, почуква я с бастуна си и пак ломоти:

— Хм, наредили едни голи железни пръти да стърчат като точилки нагоре. Че не можахте ей тук, на долния край или през средата, да извиете нещичко, да го изкривите като перце от опашката на юрдек, да ги поприхванете със скобички през средата, че да стане бабафинго и да заприлича на нещо? Простотия! Долна работа!

— Модата е такава сега — казва един от работниците.

— Де да видим на тая мода де ще й излезе краят! Де да видим!

Пробиха дупки върху камъка, изправиха оградата, затегнаха я, споиха я и една сутрин двама бояджии почнаха да я боядисват с миниум.

Задава се пак Тотьо Чушката, застава разкрачен на отсрещния тротоар и се провиква:

— Ха тъй сега! Ха така! Само червена боя липсваше, и тя довтаса. Ха така! Боядисвайте, вапцвайте с червено и железата, и камъните, и зданието, че и тръбите на печките даже. Нека разбере цял свят, че всички от настоятелството са комунисти. Плескайте, цапайте, фармасони с фармасони!

Изсъхна основната червена боя, минаха бояджиите два пъти с тъмнозелена и Чушката малко поомекна.

Пригласихме всичко, почисти се отвън, направиха тротоара, трепна оная ми ти ограда, проста и хубава — да й се ненагледаш.

Само Чушката все още мръщи вежди, сумти и търси какво да не хареса.

— Е, кажи де, кажи си сега думата — закачам го аз. — Докато я правехме, туй не харесваш, онуй не харесваш — кажи сега пред архитекта какво още не ти е по угодата.

Той пухти, почуква с бастуна си на едно място и мълчи.

— Хайде де, кажи нещо за боята поне.

— Градината, градината поразихте. Я вижте на какво е заприличала — сякаш фугасни гранати са падали из нея.

— Е, не можеше другояче. Копаха хората, пръст изхвърляха, тъпкаха, но и нея ще уредим. Тук край оградата трева ще посеем, чимшир ще наредим, борчета, брезички и като посеем цветята, не можеш каза думица вече.

— Ще видим — упорства Чушката, — ще видим на какво ще заприлича. — И като помълча малко, пак измисли нещо: — Нова ограда, хубава градина, а читалищното здание вехто, изпокъртено. На гол корем, значи, чифте пищови.

— И него ще изкърпим и ще го боядисаме — отвърнах аз, като мислех, че вече съм го обезоръжил. До есен и него ще направим като ново.

— Аха, харчете, пилейте! И баба знае тъй. Нали не излиза от вашите джобове, нали с нашите левчета, дето ви ги даваме всеки месец, се разпореждате, може и главите си да боядисате, ама да знаете, че сметка се държи. Нека дойде годишното събрание да ви прегледаме тефтерите, че тогава ще видим! Тогава ще си поприказваме и ще видим кой е кум и кой сват!

И като плю на тротоара, забърза нервно към чаршията.

Гледам дръгливия му гръб и си мисля: съвсем чистокръвен българин трябва да е този Тотьо Чушката — все мърмори, все критикува, все не харесва и никой с нищо не може да му угоди.