петък, 28 декември 2012 г.

Иричек - цитати


  • …Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.
  • За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. (13.12.1881)
  • Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
  • България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.
  • Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.
  • ”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършенно без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие).... в писмо от 20 феврyapи 1880 г. до Симеон Христов – Пиротчанец

неделя, 16 септември 2012 г.

За учителя


АЗ СЪМ УЧИТЕЛ
Джон У. Шлатър
Аз съм учител.
Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.
Аз съм много хора на много места.
Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.
Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.
Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.
Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.
Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.
Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви "Нагоре по стълбата, която води надолу".
Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Мойсей и Исус.
Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.
Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.
В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.
Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.
Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.
Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.
Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.
На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.
Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.
Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.
А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.
И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.
Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.


събота, 18 август 2012 г.

Не всичко е пари...

Лято е и в този дух един хубав стар виц. Не всичко е пари..Да се насладим на лятото.


Мутра е на почивка на Канарските острови. Страшно му 
харесва. Отива при местния организатор и казва: 
- Много е хубаво при вас, искам да доведа баща си тук, да си почине, да се разсее... 
- Ами няма проблеми, доведете го. 
- Само че знаете ли, температурата на водата в морето при вас е 27 градуса, а татко обича 26. Разбирате ли, не 25 или 27, а именно 26, ще си платя. 
- Много добре, ще го нагласим. 
- Освен това, пясъка ви е жълтеникъв, а татко обича бял, разбира се ще платя.
- Добре, ще опитаме. 
- И птичките при вас някак неразбираемо летят, а на татко му харесва ето така "хвър-хвър", и затова ще платя. 
- Добре, и за птичките нещо ще измислим. 
- И още едно нещо, палмите ако можете да разсадите на редове, при вас те стоят някак безразборно, разбира се ще платя. 
- Добре, и с палмите ще се разберем. 
Идва бащата на мутрата, почива си, радва се на живота. Влиза в морето - пясъка е бял, потапя си ръката във водата - точно 26 градуса, птичките над морето правят ето така "хвър-хвър", огледал се - палмите засадени на редове. Поседнал на 
едно столче, затворил очите си блаженно и си помислил - 
- Ето в такива моменти разбираш, че щастието не е в парите!!!


източник:http://kafence.com/Щастието-не-е-в-парите-133.html

вторник, 3 юли 2012 г.

Приказките и реалността


И после да не кажем, че живота преди е бил по-различен:)Ето една хубава приказка, която май е взета от нашата действителност.

Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове: "Айде на хубавите ябълки-и-и-и!"
Погледнал - един старец с каруца продава ябълки, а наоколо - тълпа купувачи.
Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл: "На ти пет жълтици, бягай да ми купиш ябълки."
Първият министър викнал последния министър и му рекъл: "На ти четири жълтици, бягай да купиш ябълки."
Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл: "На ти три жълтици, бягай да купиш ябълки."
Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл: "На ти две жълтици, бягай да купиш ябълки."
Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл: "На ти една жълтица, бягай да купиш ябълки."
Стражарят излязъл и спипал стареца за яката: "Хей, какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец? Марш оттук, ябълките се конфискуват."
Върнал се стражарят и рекъл: "Ето, шефе, добра далавера. За една жълтица - половин каруца ябълки."
Шефът отишъл при церемониалмайстора: "Ето, значи, за две жълтици един чувал ябълки."
Церемониалмайсторът отишъл при последния министър: "Ето, за три жълтици една торба ябълки."
Последният министър отишъл при първия министър: "Ето, за четири жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация."
Първият министър се явил при царя: "Ето, ваше величество, както заръчахте - заповядайте пет ябълки."
Седи царят в тронната зала и мисли: "Пет ябълки - пет жълтици. Една ябълка - една жълтица. И народът ще се скъса да купува. НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!"

понеделник, 25 юни 2012 г.

Само за мъже

Аз като една добра тъща препоръчвам това четиво на дъщерите си:)))
Специално за мъжете:)


Тема на курса: "Да стана интелигентен колкото жената"

(т.е. да бъда перфектен)

Педагогическа цел: образователен курс, който позволява на мъжете да развият тази част от мозъка си, чието съществуване не подозират.
Програма : 4 модули, от които един задължителен.
Модул 1 : задължителен курс.
1. Да се науча да живея без мама (2000 часа)
2. Моята жена НЕ е моята майка (350 часа)
3. Да проумея, че футболът е просто един спорт, че Роналдо е само един кретен и т.н. (500 часа)
Модул 2 : Живот по двойки
1. Да имам деца без да ставам ревнив (50 часа)
2. Да престана да ругая, когато жена ми се среща със своите
приятели (500 часа)
3. Да преодолея синдрома на дистанционното управление (550 часа)
4. Да не чуркам извън и по тоалетната чиния (100) (практически упражнения с видео)
5. Как да стигна до панера за мръсни дрехи без да се загубя (500 часа)
6. Как да преживея една настинка без да агонизирам .
Модул 3 : свободно време
1. Да гладя бързо (една риза в рамките на два часа: практически
упражнения)
2. Да храносмилам без да се оригам, докато мия чиниите
(практически упражнения)
Модул 4 : В кухнята
Ниво 1 (начинаещи): електроуредите:
+ ON включено
+ OFF изключено
Ниво 2 (напреднали): моята първа бърза супа без да прегоря
тенджерата.
ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС ЗА МЪЖЕ - ТЕМИ ЗА ЗАДЪЛБОЧЕНО ОБУЧЕНИЕ

Поради срещаната трудност във възприемането на материала
групите са съставени от максимум 8 човека.
ТЕМА 1: Ютията: от пералнята до гардероба, този мистериозен
процес.
ТЕМА 2: Рисковете при напълването на формата за лед.
(демонстрация с диапозитиви)
ТЕМА 3: Последно научно откритие: готвенето И изхвърлянето на боклука НЕ води до импотентност. (практика в лаборатория)
ТЕМА 4: Защо подаряването на цветя не е престъпление, въпреки че си женен за нея.
ТЕМА 5: Тоалетната хартия: "Дали рулото с тоалетна хартия се ражда в тоалетната?"
(Обяснения върху темата за спонтанното зараждане)
ТЕМА 6: Как да зашия копчето на ризата без да се убода.
(ТЕЛЕКОНФЕРЕНЦИЯ С ХАРВАРДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ)
ТЕМА 7: "Мъжете, които шофират, могат да искат информация от минувачите, когато се загубят, без риск да изглеждат безпомощни?"
(Свидетелства)
ТЕМА 8: Приготвяне на багаж: "Вродена некомпетентност или
прогресивна умствена неспособност?"
ТЕМА 9: Пералнята: тази странна непозната вкъщи.
ТЕМА 10: Фундаменталните разлики между коша за мръсни дрехи и пода. (упражнения в лаборатория за музикотерапия)
ТЕМА 11: Мъжът на мястото до шофьора: "Генетически възможно ли е да не коментирам и да не жестикулирам конвулсивно докато тя паркира?"
ТЕМА 12: Съдовете след закуска: могат ли сами да левитират до мивката? (директни упражнения с Давид Копърфийлд)
ТЕМА 13: "Може ли да бъда личност без да държа под постоянен контрол дистанционното управление ?" (хипотетична демонстрация)
ТЕМА 14: Умствени упражнения с цел, когато ми се казва че нещо е в чекмеджето или гардероба, да не питам "кое чекмедже и кои гардероб ?"

събота, 23 юни 2012 г.

Живота...две гледни точки

От известно време в ежедневието си, често попадам на хора, които оправдават свои постъпки и своята нерешителност с извинения, че сега не му е времето...сега нямам пари или нещо си, но не и да предприемат действие. И тогава се сещам за тази притча, която  е възприемана като виц, но нали и вицовете са шеговитата част на нашия живот 


Хасан бил беден и живеел с многобройното си семейство в една стая. Наложило се и тъщата да живее с тях. Положението станало нетърпимо! Знаел Хасан, че ходжата е умен човек, и решил да му поиска съвет:
- Помагай! - рекъл. - Не се живее: аз, жената, децата, сега и бабата - всички в една стая! Не става, ходжа! Какво да правя?
Погладил си брадата ходжата и рекъл:
- Има спасение, Хасане! Купи си коза!
Учудил се Хасан, но решил да го послуша - купил си коза. Минало време, положението станало още по-страшно. Отива отново при ходжата:
- Не става, ходжа! Аз, жената, децата, бабата, а сега и козата.Мирише, не се търпи!
- Продай козата! - посъветвал го ходжата.
Пак го послушал Хасан, продал козата и на другия ден тича при ходжата:
- Умен човек си ти! Сега е добре - колко място се отвори като подадох козата!

петък, 11 май 2012 г.

Любвта...тази любов

         И една малко по различна гледна точка за любовта, може и да не в рамките на разбираемото, но е пък е точно отговаря за моето мнение за любовта


          Един везир се влюбил в красива и млада жена. Дълго я гледал как ходи, така сякаш не стъпва по земята, но най-много се възхищавал на усмивката и звънкия й смях. Имал власт и се оженил за нея.
          И би трябвало да е най-щастливият мъж, но като гледал как жена му става тъжна и прекрасната й усмивка не грейва на лицето й, той също се натъжил. И въпреки, че бил много мъдър, не знаел какво да прави. Затова заминал на път до един оракул да търси съвет.
        Оракула го изслушал и му казал: Дай и това, което не може да й дадеш.
        Та от какво се нуждае, запитал се везира. Тя не искала да му каже.
        Затова започнал да я наблюдава и накрая видял, че в присъствието на един млад мъж, лицето и плахо се озарява.
       Толкова много обичал жена си, че я освободил от брака им и я благословил да бъде с мъжа, когото обича.