Кратката памет на човека

Много често се случва в живота, че точно когато си помислиш, че си добре и живота ти предлага някакво сериозно изпитание.За предпочитане е да е тежко и да те извади от равновесие, за да те накара да обезсмислиш целия си живот и да си промениш ценностите.Най-хубавото е, че точно след такива моменти човека има способността бързо забравя тези тежки изпитанияя.И обикновенно в тези моменти се сещам за този виц и тази история:

"Мъж при любовницата си и както блажено се радват на близостта си, се звъни на вратата и се прибира мъжа й. Жената уплашено му казва - скачай през прозореца, защото ако те свари мъжът ми, ще е по-лошо. Скочил мъжа и докато летял на долу се молел: 

"Господи, ако ме спасиш повече жена няма да погледна, само в къщи ще си стоя, нищо дори няма да ми и минава през ума...." и все в този ред трескави мисли и...не щеш ли в това време минавал един камион, натоварен със сено. Паднал мъжа на меко, поотърсил се, поогледал се и казал: "Брей, колко малко време летях и колко много глупости казах."  

Един човек бил неимоверно богат - много приятели,много познати, все черпел всички наред.
Случило се обаче така, че загубил парите си,фирмите му фалирали, изведнъж приятелите и познатите изчезнали,жена му го напуснала,децата спрели да му говорят...целият му живот се сринал. Опитал да намери работа тук и там, но никъде не му давали. Накрая подбуден от отчаянието той решил да се обеси и да сложи край на живота си. С последните си пари тръгнал към магазина да купи въже.В магазина продавачът го попитал:

-За какво ти е това въже?
-Много мъка срещнах,много тежък живот ме налегна,загубих парите си,бизнесът ми фалира, решил съм да се беся.Вече няма за какво да живея.

Продавачът се подсмихнал,дал му въжето,а с него и една бележка и му казал:

-Това което пише на бележката,прочети го като се прибереш у вас преди да се обесиш.

Тръгнал си човекът,прибрал се,затегнал примката,опънал въжето,качил се на стола и точно да се пусне се сетил за бележката. Извадил я от джоба си и прочел "Няма все да е така"...
Помислил малко човекът и малка надежда се зародила у него. Махнал въжето от врата си.
Минало време малко по малко човекът започнал пак да се замогва,възстановил бизнеса си и парите си. Решил да даде угощение в чест на това, че отново живее добре. Поканил целия град,дошъл и магазинерът.Стоял кротко на една маса и наблюдавал.
Отишъл при него домакинът и му казал:

- Благодаря ти, добри човече. Ти ми спаси живота с онази твоя бележка. Сега отново съм богат, имам приятели и живота ми има смисъл. Кажи какво да направя, за да ти се отблагодаря?


Магазинерът го погледнал,поклатил глава и казал:

- Нищо не искам за отплата,освен едно... запомни добре... Няма все да е така!

Така е - няма да е все така, и това е едно хубаво мото за това, че животът  е един постоянен кръговрат и ни дава изпитания и след преживянето на това изпитание да ставаме по-силни. Проблема е да не минаваме границата и да се самозабравим...защото няма да е все така.

Непотребните подаръци

Празниците вече са на прага и всеки момент ще се усетят  във всяко едно отношения. Подаръците, къде ги има къде ги няма и те вече са предвидени...и както всяка година и тази е  твърде вероятно е да има подаръци, които не използваме, къде заради факта, че тъщата/свекървата ни ги е подарила или пък е нещо, което не ни допада и не знаем какво губим когато не ги използваме.... ето една готина история за това,как жените не използват подаръците им.

Тя се прибра по-рано и завари мъжа си в спалнята да прави любов с много привлекателна млада жена. Съпругата МНОГО се ядоса! 
„Ти си прасе, което нищо не уважава!” – изкрещя тя „Как смееш да ми причиняваш това – твоята вярна съпруга, майката на децата ти! Напускам те! Искам развод на секундата!” 
А той отвърна: „Почакай секунда, любов, да мога поне да ти кажа какво стана” 
„Добре, давай” – проплака тя, „но това ще са последните ти думи към мен!” 
И той започна: 
„Ами, докато се качвах в колата на път за вкъщи, една млада Госпожица ме помоли да я закарам. Изглеждаше ми отчаяна и беззащитна, та я съжалих и й казах да се качи. Забелязах, че беше много слаба, недобре облечена и много мръсна. Каза ми, че не е яла от 3 дни! 
Така че от състрадание, аз я доведох вкъщи, затоплих пицата, която снощи направих за теб, но ти не я докосна, защото се притесняваш да не надебелееш. 
Горкото същество я изяде за секунди. 
После, понеже беше много мръсна аз й предложих да си вземе душ и докато тя се къпеше забелязах мръсните й дрехи, целите в дупки, така че ги изхвърлих. 
Но тъй като се нуждае от дрехи, аз й дадох дизайнерските дънки, които ти имаш от няколко години, но не ги носиш, защото са ти много тесни. Също и дадох онова бельо, което ти подарих за годишнината от сватбата ни, но ти не носиш, защото не съм имал добър вкус. Намерих и онази секси блуза, която сестра ми ти подари за Коледа, но ти не носиш, само и само да я дразниш и освен това й подарих онези ботуши, които си купи от онзи скъпарски бутик, но отказа да ги носиш, защото някой друг в офиса ти бил имал същите.” 
Той си пое дъх и продължи... 
„Тя беше толкова благодарна за разбирането ми и помощта, която й указах, че докато я изпращах до вратата тя се обърна към мен през сълзи и каза: 
„Моля... дали имате още нещо, което жена ви да не използва?”

http://kafence.com/?id=536

Старо и забравено

 Нещо старо...но пък написано добре.

Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:

Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.

(Случаят е действителен!)

Човешките взаимоотношения

Винаги съм се чудела как могат да се объркат човешките отношения, макар че на нас точно ни е дадена онази привилегия -  ІІ сигнална система. Факта, че можем да говорим не ни дава предимство да можем да общуваме по- добре. Напротив от недоизказани или премълчани мислите ни могат фатално да объркат отношенията ни с другите и това за разлика от животните много променя отношенията, чувствата и всичко свързано с обкръжението ни, и колкото и да се стараем трудно могат да преодолеят вече създадените ни нагласи. Особено когато мислим, че правим нещо добро за другия, но нашето добро и неговата идея, кое е добро за него, често не са едно и също нещо. Харесвам си този епизод за възрастната двойка, който много добре описва всичко това:

"Възрастна двойка празнувала златната си сватба. Докато закусвали заедно, жената мислела:"От 50 години винаги се съобразявам със съпруга си и му отстъпвам хрупкавата коричка на хляба. Днес и аз най-после искам да опитам този деликатес." Тя си намазала коричката с масло, а останалата част дала на съпруга си. Обратно на очакванията й той бил много доволен, целунал ръката й и казал:"Мила, току що ми достави най-голямата радост за деня. Вече 50 години не ям средата на хляба, която най-много обичам. Винаги съм си мислил, че трябва ти да я изядеш, защото много ти харесва."

притча за приятелството

Младеж решил да се ожени. Седмици наред подготвял сватбата. Един ден се обърнал към баща си:
- Татко, имам една молба към теб. Не мога всичко да свърша сам, моля те, ето ти списъка на моите приятели. Обади им се и ги покани на моята сватба.

- Добре, сине - отговорил бащата.

В деня на сватбата синът отишъл при баща си и ядосан му рекъл:

- Татко, аз те помолих да се обадиш на всички мои приятели!

- Така и направих.

- Но в моя списък имаше 50 души, а тук виждам само 10.

- Сине, аз се обадих на всички - на всичките 50 души.

На всеки казах, че звъня по твоя молба, тъй като имаш проблеми и ти е нужна помощта на приятелите. Помолих всички да дойдат в указаното време и място. Затова не се оплаквай сине, всички твои приятели са тук сега!

източник: http://www.obekti.bg/chovek/9441

Още нещо на темата мъже - жени

   Хареса ми една преминала на бързо публикация във Фейсбук, което отваря нови и нови въпроси. След като казваме на човека до себе си, че го обичаме всъщност дали се отнася само до това, че е другата част от нас самите или просто употребявайки тези думи ние си търсим извинение за наше поведение и до толкова сме злоупотребили с това, че не носи удовлетворение, а изостря сетивата за предстоящи неприятности и проблеми. 

   Но примера е чудесен за разновидността на човешките взаимоотношения.

    Женски семинар в Лондон на тема:

 „Как да живеем в любов и разбирателство с мъжа си”. Говорителката пита присъстващите дами:

   - Коя от вас обича своя мъж? Всички вдигат ръце. 

   - А кога за последен път сте му казвали това? 

  Някои отговарят, че днес, други – вчера, трети не помнят. Тогава говорителката помолила жените да вземат телефоните си и да пратят на своя любим sms с текст „Скъпи, обичам те!”.

   След това дамите трябвало да разменят телефоните си и да прочетат на глас получените в отговор съобщения.  

   Ето и някои от тях: „Кой е?” „Майко на децата ми, да не си болна?” „И аз те обичам.” „Какво пак е станало с колата?” „Не разбирам какво искаш.” „Какво пак си направила?! Този път няма да ти простя!” „?!?” „Не увъртай, а кажи колко ти трябват.” „Да не сънувам?” „Ако не ми кажеш на кого всъщност си искала да пратиш това съобщение, ще те убия!” „Молил съм те да не пиеш. Ако си се изморила от мен, ще си отида.” „Каквото и да искаш, отговорът е НЕ!"

За любовта

За любовта е изписано много. От романи до сентенции, едни поучителни други вълнуващи, трети вдъхновяващи и във всички има истина. Тя любовта си има безброй лица и провидения. Ето една истинска история, която показва голямата истинска любов. Историята е публикувана в pozitivnoto.com 

Денят беше започнал с обичайното за болниците забързано темпо, когато към 08.30 сутринта възрастен мъж дойде в отделението, за да свалим конците от палеца на ръката му. Изглеждаше около осемдесет годишен. От неспокойното му поведение си личеше, че бърза за някъде. Когато го погледнах, той с треперещ от нервност и вълнение глас ми каза, че в 9 сутринта има много важна работа. Със съжаление поклатих глава и го помолих да седне и да изчака. Знаех, че всички доктори са заети в този момент и ще могат да му обърнат внимание след не по-малко от час.

Но виждайки го с каква тъга и отчаяние в очите поглежда към часовника си, нещо в мен трепна и не издържах. Повиках го в манипулационната. И без това в момента нямах други пациенти, реших аз да се заема с обработването на раната му.

Прегледах го и се уверих, че ръката му е зарастнала добре. Консултирах се с един от докторите и взех необходимите инструменти за сваляне на конците и медикаменти за обработване на раната. По време на манипулацията се разприказвахме с пациента. Не можах да се стърпя и го попитах:

- Вероятно имате запазен час при някой доктор, щом бързате толкова.

- Не, не е това. Съпругата ми е болна и аз трябва да успея да отида до друга болница, за да я нахраня.

Попитах го какво й има. И докато аз свалях конците от пръста му и промивах шева, старецът ми разказа, как преди няколко години са й открили Алцхаймер. Виждайки го как не сваля очи от часовника, го попитах, дали съпругата му ще се притесни, ако той днес закъснее малко. Но какво беше удивлението ми, когато чух отговора на възрастния мъж:

- За съжаление състоянието й се влоши и през последните 5 години тя дори не ме разпознава. Изобщо не знае, какъв съм й аз... – изрече той със странна смесица от болка и примирение в гласа.

Чувайки това, аз възкликнах изумен:

- Но въпреки, че тя дори не знае кой сте, вие отивате там всяка сутрин?!

Междувременно бях приключил работата по раната му. Изправяйки се, старецът ме потупа бащински по рамото, усмихна ми се и въздъхна:

- Да, тя вече не знае кой съм аз. Но аз все още знам коя е тя!...

Горчива буца заседна на гърлото ми и с усилие сдържах сълзите си. Думите на възрастния мъж отекваха в съзнанието ми, дълго време след като той си беше отишъл.

И вече знаех:
 Това е Любовта, за която всички мечтаем в своя живот!
Въпреки коварната болест, тази жена бе изключително щастлива, да има толкова любящ, грижовен и верен съпруг до себе си. Защото истинската любов не е само физическата страст, не е просто романтични мигове. Истинската любов е способността да приемеш всичко! Всичко онова, което е било някога, което е сега, и което тепърва ще бъде...