10 те божи заповеди - нов прочит

Преди време бях попаднала на един интересен блог и от там на една интересна публикация на проф. Ричард Уайзман, който преди доста време беше решил, че класическите 10 божи заповеди, които знаем от Библията, са може би твърде остарели за новата информационна епоха и предложи на читателите си да помислят за нови правила, които да следваме в живота си.

Времената се променят и съответно и ценностите с тях. Скоро прочетох едно добро предложение за осъвременяване на 10-те божии заповеди. Ето от кого и от къде:

Проф. Ричард Уайзман – преди доста време беше решил, чекласическите 10 божи заповеди, които знаем от Библията, са може би твърде остарели за новата информационна епоха ипредложи на читателите си да помислят за нови правила, които да следваме в живота си.

Идеята ми се стори много добра и реших да помисля кои са правилата, в които вярвам днес, които определят моя морален мироглед и които бих спазвал съвестно. Оказа се, че никак не е лесно да се формулират, да не говорим за спазването.

Все пак, след доста умуване и медитиране успях да формулирам не 10, а даже 11 заповеди, които сам си налагам и обещавам да спазвам. Някои от тях не са нови – просто старите вършат добра работа и днес, – но съм им дал свое обяснение – нещо, което древните евангелисти са пропуснали да направят.

Ето ги и тях – моите лични божи заповеди на 21 век. Номерирал съм ги за удобство, а не по важност.

1.      Бъди промяната, която искаш да видиш в света. Ако ти не започнеш – кой друг?

2.      Не се сърди на хората за това, че чакат някой да ги поведе, а вземи, та ги поведи ти. Бъди лидерът, когото те да последват. Те ще ти бъдат благодарни за това.

3.      Не мрази! Хората, които са ти сторили зло, най-вероятно са го направили без зла умисъл. Може просто да са нещастни по своему.

4.      Не лъжи! Интернет е голям и информация дебне отвсякъде. Лъжата ти ще бъде хваната за минути.
Допълнение: Не пиши в блога без да си проверил информацията поне от три източника.

5.      Споделяй доброто с другите, защото то е толкова малко в този свят и толкова рядко го забелязваме.

6.      Не кради! Нито материалните блага, нито продуктите на умствения труд на ближния. Уважавай авторското право, въпреки човеконенавистните закони и монополистите, които твърдят, че го защитават.

7.      Не убивай! Животът е твърде кратък и често сами си го превръщаме в ад. Но поне имаме шанс да се научим на нещо, докато сме живи.

8.      Не се кланяй на идоли! Независимо дали е всепризнат политически лидер или просто гадния ти шеф. Бъди себе си. Открий себе си. Вярвай в себе си.

9.      Не изневерявай! Нищо после няма да може да ти върне изгубената любов. Ако толкова не си виждал цици – интернет голям.

10.    Почитай семейството си и личното си време. Обичай всеки ден от живота си. Онова, което си пропуснал в общуването с близките си, никоя работа няма да ти го върне.

11.    Работи онова, което обичаш. Не се продавай за пари. Парите няма да те направят щастлив. Богатите също плачат.

Какво мислите вие? Има ли други „заповеди“, които трябва да спазваме днес? Кое е най-важното, което трябва да опазим в себе си, за да останем човеци на днешното време?

Добавете вашите предложения тук или в собствения си блог, ако имате такъв, но дайте връзка към този пост. Нека видим в какво вярваме днес.

Източиник:http://silvermountain.wordpress.com/2010/03/04/10-commandments-of-21-century/

Не е важно какво ще кажеш, а как

Една петъчно следобедна притча:      

Един източен цар имал заплашителен сън. Той сънувал, че му падат всички зъби един след друг. Обезпокоен, повикал своя гадател. Той изслушал внимателно съня и се обърнал към царя:

          - "Трябва да ти съобщя една тъжна вест. Така, както губиш на сън зъбите си един след друг, так аще загубиш всичките си подчинени."

      Тълкуването на гадателя ядосало много царя. Той заповядал да гадателят да бъде хвърлен в тъмница. Тогава накарал да повикат друг гадател. Той изслушал съня и казал:

           - "Аз съм щастлив да ти съобщя една приятна вест. Ти ще станеш по-стар от всички свои приближени. Ти ще ги надживееш."

      Царят се зарадвал и го възнаградил богато. Царедворците били много учудени. "Ти всъщност не не каза нещо по-различно, от твоя беден предшественик. Защо тогава той беше наказан, а ти - щедро възнаграден?" - попитали те. Гадателят отговорил:

           -  "Ние двамата еднакво възприехме съня, но важно е не само какво ще кажеш, но и как  ще го кажеш."

Коя е най-красива

Една хубава притча...

Веднъж група мъже започнали да спорят – как изглежда най-красивата жена? Един обичал огнено-черни, като въглен очи, с изгарящ поглед. Друг харесвал сиво-сини, бездънни и дълбоки като небето. Трети пък предпочитал кафеви - топли и усмихнати... И за косата – единият казвал, че е по-хубава късата, а другият настоявал, че е дългата, люлееща се на вълни чак до петите. Едни се възхищавали на висока, величествена осанка, а други предпочитали малки, нежни и изящни фигури...

И всеки си мислел, че неговото мнение и описание е най-точното и не спирал да убеждава останалите в правотата си. Виждайки, че така няма да стигнат до единодушие, накрая решили да отидат при един живял и помъдрял възрастен човек и да чуят неговото мнение:

- Ние започнахме да спорим – разказали му те, - и така и не успяваме да се разберем. Кажи ни, почтени човече, коя е най-красивата жена?

Дълго гледал старецът към белеещите зад облаците върхове на далечната планина и накрая, усмихвайки се ведро, отвърнал:
- Любимата...

Когато не осъзнаваме какво имаме...

Когато не осъзнаваме какво имаме... Един султан заедно с любимия си слуга се отправил на морско пътешествие . Слугата, който никога дотогава не се бил впускал в плаване по море и още повече, като дете на земята, никога не бил виждал морски простори, седейки в трюма, виел, жалвал се, треперел и плачел през цялото време. Екипажът се отнасял добре с него, опитвали се да го успокоят. Но думите на съчувствие стигали само до ушите му, но не и до сърцето му, измъчено от страх. Владетелят едва понасял виковете на слугата си, те му убивали цялото удоволствие от пътуването. Тогава пред него се явил мъдрият хаким, неговият придворен лекар: "Господарю, ако позволите, аз ще се опитам да успокоя слугата." Султанът се съгласил с радост. Тогава лекарят заповядал на моряците да изхвърлят слугата през борда. Те охотно изпълнили заповедта, благодарение на която щели да се отърват от нестихващите крясъци. След първия шок слугата успял, пляскайки с ръце и крака и плюейки вода, да изплува и да се вкопчи в стената на кораба и започнал да моли да го качат обратно. Извадили го от водата и той тихичко седнал в един ъгъл. Повече нито една жалба не се отронила от устата му. Султанът бил изумен и попитал лекаря:"Каква мъдрост се криеше в тази постъпка?" Лекарят отвърнал:"Твоят слуга никога досега не беше опитвал вкуса на морската сол. Не знаеше каква опасност може да представлява водата. И затова той нямаше откъде да знае и какво щастие е да почувстваш дъските на кораба под краката си.  Цената на спокойствието и самообладанието познаваме само тогава, когато поне един път сме погледнали опасността право в очите. по Саади Н. Песешкиан "Търговецът и папагалът"