Инструментите на дявола

Днес в разговор с ученици се захвана темата за надеждата и както каза единия ученик - Тя умира последна. Поправих го - Тя не умира, тя остава последна и ги попитах дали знаят от къде идва това послание. Както и очаквах не бяха чували за Кутията на Пандора и докато я разказвах историята от древногръцкия мит исках да обясня злините излезли от Кутията и ги попитах - Кой според вас е най-лошия инструмент на дявола? Отговорите бяха различни - болести, страх и т.н и тогава се сетих за тази притча:

Преди много, много години Дяволът решил да продаде инструментите, с които упражнявал занаята си. Много грижливо ги поставил в стъклена витрина, за да могат всички да ги огледат добре. Каква колекция била само! Тук бил блестящият кинжал на Завистта, а близо до него бил разположен тежкият чук на Гнева. На друг рафт били изложени лъкът на Алчността и Желанието, а наоколо, артистично разпилени, били отровните стрели на Въжделението и Ревността. Там били също и оръдията на Страха, Гордостта и Ненавистта. И всички те били красиво изложени, всяко едно снабдено с етикетче с наименованието и цената.

А на най-красивия рафт, отделно от всички останали инструменти, лежал малък, неугледен и доста употребяван на вид дървен клин, на който висял етикет с надпис „Униние”. За учудване на всички, цената на този инструмент била по-висока, отколкото всички други взети заедно. Един посетител попитал Дявола защо е толкова висока цената на този странен инструмент и той отговорил:

– Наистина аз ценя този клин повече от всички инструменти в моя арсенал, защото той е единственият на който мога да се доверя, когато всички останали се окажат безсилни.

И той с нежност погладил дървения клин.

– Ако ми се удаде да вбия този клин в главата на човек – продължил Дяволът – той отваря място за всички останали инструменти.

Усмихнал се и добавил:

– Няма нищо по-смъртоносно от унинието.

Не знам защо, но оставам с подозрението, че Дяволът е доста добър търговец – успял е да ни продаде всичките си инструменти. Освен това се е изхитрил да му вършим работата – използваме инструментите доста успешно, както срещу другите, така и срещу самите нас.

И внимавайте с унинието

След това се наложи да обяснявам какво е униние!

Източник: Интернет 

Писмо на един директор до родителите на неговите ученици

Понякога има едни хубави статии, които минават и след това ще ги забравим,а посланието в тях си заслужава да остане и да си го припомняме по-често. 

Директор на училище в Сингапур написа писмо до родителите на учениците си, което трогна хората от цял свят. В него той изказва някои наистина важни истини в желанието си да достигне и до най-инатливите майки и бащи.
Днес решихме да го споделим с вас.

Скъпи родители,
скоро започват изпитите на вашите деца. Знам, че се притеснявате и всички вие искате те да успеят.
Не забравяйте обаче, че сред учениците, които ще се явят на изпитите, има и художник, който не разбира от математика.
Има предприемач, който няма понятие от история или английска литература.
Има музикант, за когото оценките по химия не са от значение.
Има атлет, чиито оценки по физическо ще са по-важни от тези по физика.
Ако детето ви получи отлични оценки – страхотно! Но ако това не се случи – не наранявайте достойнството и самочувствието му.
Кажете на децата си, че всичко е наред, че това е просто един изпит. Един ден ще ги очакват много по-важни задачи. Кажете им, че независимо какъв е резултатът им, вие ги обичате и няма да ги съдите.
Моля ви, направете го. Ако го направите, ще видите как детето ви покорява света. Една лоша оценка няма да разруши мечтите им, няма да отнеме талантите им.
И също така, моля ви, не си мислете, че единствените щастливи хора на света са лекарите и инженерите.
Искрено ваш,
Директорът
Източник: BrightSide

Света през очите на ...

Определено хората около нас влияят за това как виждаме света, забелязах, че доста от тях избират да гледат през очите на мухата - може би така е по лесно, но аз предпочитам да гледам през очите на пчелата - не е много лесно, но е доста по-хубаво.
Една кратка и мъдра притча за двата противоположни начина на мислене, които всъщност определят целия ни живот - дали ще изберем щастието, светлината и красотата или тъмнината и мръсотията от заобикалящия ни свят.

Живеели мухата и пчелата на една горска поляна.

Попитали мухата дали наоколо има цветя и тя отговорила:
- Не, никакви цветя не съм виждала тук. Тук е пълно с тор и мръсотия. – отговорила мухата и започнала да изброява всички нечистотии, на които е попадала.

Тогава попитали пчелата дали в околността има някакви боклуци и мръсотия, а тя отговорила:
- Мръсотия? Не, няма такава на нашата поляна. Тук е пълно с прекрасни и благоуханни цветя.

Така е и с хората. Ние намираме това, което търсим. И виждаме това, което искаме да видим. Някои в най-красивата цветна градина, ще намерят едно нечисто място и ще седнат на него. Други – в блатото ще открият лотосов цвят и ще съзерцават красотата му.

Когато сме негативни, озлобени и гневни, ние виждаме само негативизъм в заобикалящия ни свят, прегръщаме го и превръщаме живота си в планина от негативизъм и нещастие.
Когато сме позитивни, оптимистични и ведри, и в най-тежката и неприятна среда, ще намерим нещо красиво и въодушевяващо, което ще изпълни деня ни с красота и щастие.

Ние избираме дали да живеем като мухата или като пчелата.

източник: http://www.gnezdoto.net/mydrost/1293-pritcha-za-muhata-i-pchelata

Когато сме слепи за чудесата

 Бог не е виновен, че не виждаме чудесата му - това беше един коментар от предишен пост. Явно все повече и повече сме заслепени и не виждаме знаците, които ни дава.
Ето една притча, която е взета от нашето ежедневие:

Бог поглежда свой ангел и го пита:
- Кажи, какво те мъчи?
- Ами човекът, за когото отговарям… Жив е. Има кола. Пари. Ходи на работа. Но, не е щастлив. Надява се на нещо.
- На какво?
- Трудно е да се каже. На два пъти му показвах щастлив сън, но не вижда. Казва, че се уморява на работа, а като не е на работа, не знае какво да прави.
- А как е на работа?
- Като при всички. Началник… суета… скатава се с пушене… интриги…
- Строг ли е началникът?
- Ами, началник като началник. Като навсякъде. Но не знам, защо се бои от него…
- Помогна ли му да се освободи от страховете си?
- Да-а-а. Още по пътя към офиса. Размахах крила над главата му. Облаците разгоних. Прошепнах му в ухото да забележи слънцето… Чу любимата си песен. Написах послание на един билборд. Намери си 10 лева пред офиса… Но, нищо не помага.
- Симпатична непозната по пътя? На токчета? Която да го загледа?
- Ама, обиждаш ме… Сблъсках ги в метрото един в друг. Почти се целунаха!
- И как е?
- Ами, никак. “Извинете” и пак се задълбава в черните си мисли.
- А след работа?
- Пазаруване. Телевизия. Евентуално измиване на чиниите. Интернет. Сън.
- Ами, развали ли му телевизора?
- Разбира се. Но, той си купи нов…
- Изключва ли му интернета?
- Пет дни поред му създавах проблеми. В началото много се ядосваше, но после започна да остава на работа. До късно вечер.
- Така. А през почивните дни?
- Спи до обяд. После чисти и подрежда. Вечер или телевизия, или с приятели, безсмислени разговори, бира, водка. Прибира се към полунощ. А сутринта е с главоболие. След това включва или телевизора, или пак пред компютъра.
- А тя?
- Съвсем е близко. Само през три къщи. Ходят в един и същи супермаркет, по едно и също време, купуват едни и същи неща.
- Сблъска ли ги на опашката?
- Да, разбира се. И извън инструкциите – срещнах ги “случайно” в мола, както и в едно кафене в парка – два пъти за един ден!!!
- Провери ли им линиите на съдбата? Може да не Съм ги създал един за друг в този живот?
- Да, съвместими са! Там е работата… Такъв град, такъв живот… Не мога повече! Това е неизпълнима задача!
The ancient book and old goose feather- Не се отчайвай! Донеси списъкът за тежки ситуации? Ангелът носи черен тефтер на Бог: – Ето го!
- Прочети Ми страница първа.
- Грип с висока температура. Вирус с повръщане. Изкълчване или счупване.
- Мини на втора страница, ако обичаш.
- Катастрофа. Финансова криза. Земетресение или пожар в дома.
- Достатъчно. В името на Любовта са разрешени всички извънредни мерки. Щом е толкова твърдоглав, избери едно средство направо от втора страница в списъка и действай.
- Добре, ще бъде направено!
Ангелът тръгва да изпълни задачата си и си мисли: “Защо хората не използват възможностите, които им предоставя Бог, а сега се налага да прибягвам до крайности…”

източник:  http://narisuvai.me/%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B0/

Гьоте - негови мисли

Последните думи на мислителя са "Повече светлина!". Още сентенции на гения, валидни и днес. Ето и най-известните му цитати:

• Ако те обичам, това какво те засяга?

• В обществото всички са равни. Никое общество не може да бъде изградено върху друга основа освен понятието за равенство, но в никъкъв случай върху понятието за свобода. В обществото искам да намеря равенството, свободата, именно нравствената, че мога да се подчиня, ще внеса в него със себе си.

• Владетел, който не събира около себе си всички даровити и достойни хора, е пълководец без армия.

• Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.

• Всеки, който не вярва в бъдещия живот, е мъртъв и за настоящия.

• Всеки чува това, което разбира.

• Всяка умна мисъл вече е идвала в нечия глава, трябва само да се опитаме още веднъж да достигнем до нея.

• Глупаците са най-неприятните крадци — те крадат едновременно и времето, и настроението ни.

• Глупост е да подценяваш врага си преди неговата смърт, а подлост след победата му.

• Голяма част от бедите на този свят идват от това, че хората недостатъчно добре са разбрали своите цели.

• Да бъда откровен мога да обещая, но безпристрастен - не.

• Добротата на сърцето заема по-просторно място от просторното поле на справедливостта.

• Дори крилати фрази се прекършват, щом стигнат до ухото на глупец. — Западно-източен диван, „Книга на съзерцанието“, I стихотворение

• Жалко, че природата е направила от теб само един човек, а е имала материал и за праведник, и за подлец.

• Животът е най-прекрасното нещо, което е измислила природата.

• Загубата на време е най-тежка за тези, които знаят повече.

• И най-тънкият косъм има своята сянка.

• Има хора, които разчитат на недостатъците на своите врагове; от това така или иначе нищо не излиза. Аз винаги съм вземал предвид достойнствата на моите противници и съм извличал полза от това.

• Какво е любовта — да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава.

• Каквото и да можеш да правиш или мечтаеш да го можеш, заеми се с него! Смелостта съдържа в себе си творческа сила и вълшебство.

  Was immer Du tun kannst oder träumst es zu können, fang damit an! Mut hat Genie, Kraft und Zauber in sich.

• Когато двама се карат, виновен е по-умният.

• Когато идеите се провалят, думите вършат добра работа.

• Когато нямам нови идеи, значи съм болен.

• Когато се заблуждавам, всеки може да го забележи, когато лъжа – не.

• Кой би трябвало да има търпение с мен, щом аз го нямам.

• Който мисли дълго, не винаги намира най-доброто решение.

• Който не обича, той не смята грешките на любимия за добродетели.

• Колко много се заблуждават хората, когато си мислят, че това, което са научили, са го и разбрали.

• Красивото е манифестация на тайни природни закони, които без това явление биха останали скрити завинаги. — Изкуство и древност

• Любовта е непреодолимото желание да си непреодолимо желан.

• Любовта за един миг може да ти даде това, което с труд не винаги можеш да постигнеш за цял живот.

• Маниерите на човека са огледалото, в което се отразява неговият образ.

• Мисленето е по-интересно от знанието, но не и от съзерцанието.

• Мнозина проявяват гордост за това, което знаят, а към което не знаят - високомерие.

• Можеш да научиш само това, което обичаш.

• На деня принадлежат заблудата и грешката, на времето - успехът и сполуката.

• Най-глупаво от всички се заблуждава онзи, който мисли, че губи своята оригиналност, ако признае истина, вече призната от други.

• Напълно безразлично е дали изричаме истина или лъжа - и на двете се противоречи.

• Никой никога не се е загубил по прав път.

• Не бъди нетърпелив, когато не приемат твоите аргументи. — Из „Максими, размисли, фрагменти“.

• Не е достатъчно само да се сдобиеш със знания, трябва да им намериш и приложение.

• Не се пита дали дейността съвпада напълно, а дали се действа в един и същи дух.

• Нима светът не е достатъчно пълен със загадки, че да превръщаме в загадки и най-простите явления?

• Нищо не разкрива така добре характера на човека като това, на което се смее.

• Няма положение, което да не би могло да се облагороди с усилие или търпение.

• Природата е най-великият творец.

• Природата никога не спира в своето движение и наказва всяко бездействие.

• Противниците вярват, че ще ни оборят, като повтарят своето мнение и не обръщат внимание на нашето.

• "Разделяй и владей" е мъдро правило, но "Обединявай и направлявай" е по-добро.

• Само в другите хора човек може да види себе си.

• Само нека никой не мисли, че са го чакали като спасител.

• Само просякът е скромен.

• Свикнали сме хората да се подиграват на това, което не разбират.

• Сетивата не мамят, оценката лъже.

• Страхливецът отправя заплахи само тогава, когато е сигурен в безопасността си.

• Съвети може да даваш само за работа, в която сам смяташ да вземеш участие.

• Тайните още не са чудеса.

• Там, където има много светлина, има и много сенки.

• Това, което не разбирате, не ви принадлежи.

• Умният човек не прави дребни груби грешки.

• Човек вижда толкова, колкото знае.

• Човек мисли тъкмо тогава, когато не може да измисли върху какво мисли.

• Човек не може да живее за всеки, особено не за тези, с които не би желал да живее.

• Човек познава само ония, които му носят страдания.

• Човекът, превъзмогнал слабостите, които имам, ми е господар, пък бил той и мой слуга.

• Чувствата не мамят. Мамят само съставените по тях съждения.

• Щастлив е, който работи с радост и се радва на извършеното.
•  
• Източник: https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%BE%D0%BB%D1%84%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B3_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%93%D1%8C%D0%BE%D1%82%D0%B5

Чашата с вода

Стреса е част от живота ни и имам чувството, че доста хора искат да го изживяват все по-често, често и пред публика, а някой и за собствено удоволствие, за да си придават в собствените си очи повече значимост, стават все по-големи герои и наистина се чудя има ли нужда от всичко това. 

И така... Нека да се научим да оставяме чашата с вода на масата на време!



Преподавателка по психология, в урока по "Управление на стреса”, влязла в аудиторията пред студентите. Вдигнала над главата си чаша с вода и всеки очаквал да зададе обичайния въпрос, засягащ теорията за оптимизма и песимизма, а именно - дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна.

Вместо това, с усмивка на лице, тя запитала: "Колко тежи тази чаша?”

Отговорите варирали от 50 до 150 милилитра.

Тя заявила: "Точната маса на чашата няма абсолютно никакво значение. Тя зависи от това колко време ще се наложи да я държа. Ако e минута, няма да е никакъв проблем. Ако e час, ще ме заболи ръката. Ако e цял ден, ръката ми ще се обездвижи и парализира. Във всеки случай, масата на чашата няма да се промени, но колкото по-дълго време я държа, толкова по-тежка ще става тя", заявила тя и допълнила: "Стресът и тревогите в живота ни са като тази чаша вода. Ако мислите за тях за кратък период от време, нищо няма да ви се случи. Ако мислите за тях по-дълго, ще започне да ви боли. Ако мислите за тях непрекъснато, ще се почувствате парализирани, няма да можете да правите каквото и да е друго".

Така че, приятели, важно е да се освободим от стреса. Колкото е възможно по-рано след като е привършил поредният ви натоварен работен ден, се освободете от умората и напрежението. Не ги внасяйте във вечерта и в съня си. Поставете чашата на масата!

източник:http://www.spiralata.net/kratce/index.php/istoriite/878-kolko-tezhi-chasha-voda

Малката промяна

 Това е една много стара и позната история, но през последните години се улавям, че често се сещам за нея. Може би защото искам да променя много неща - хората, мисленето и т.н., но все в глобален мащаб и всеки пък си път си повтарям, че трябва да мисля за малките неща, за това да съм полезна и да променя нещо малко, това ще ми донесе и голямата промяна, която търся.

Ето я и историята:

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце.

До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.

Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.

Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:

- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!