петък, 22 май 2009 г.
Какво всъщност искат жените
Младият Крал Артур бил пленен и хвърлен в тъмница от монарха на едно съседно кралство. Владетелят имал намерение да убие рицаря, но младостта на Крал Артур размекнала сърцето му и той решил да подари живота на младежа при едно единствено условие: да намери отговора на един невероятно труден въпрос. „ Артур - обърнал се към младежа кралят- До края на тази година ти трябва да ми дадеш отговор на въпроса: Какво всъщност искат жените? Ако обаче не успееш да намериш точния отговор, ще трябва да се простиш с живота си”. Такъв въпрос би затруднил и най-големия мъдрец и на младия крал задачата се сторила отчайващо сложна. Все пак това било къде-къде по-приемливо от смъртта и Артур приел предложението на краля. Върнал се Артур в своето кралство, започнал да обикаля надлъж и шир и да разпитва младо и старо, мъдреци и свещеници, принцеси и проститутки, дори кралските шутове, но никой не могъл да му отговори какво всъщност искат жените.. Всички обаче му дали един и същи съвет:да отиде и да попита известната в цялото кралство стара вещица, тъй като само тя би могла да знае отговора. Младият крал Артур не взел на сериозно тези съвети, но дните се нижели неумолимо, а той все още нямал отговор. И ето, че настъпил и последния ден на годината. Артур бил отчаян и се чувствал безпомощен. Не му оставало нищо друго, освен да се запъти към старата вещица. След като й разказал какво го мъчи, тя поклатила глава и рекла: ”Добре, ще ти помогна, но само при едно условие: искам да се омъжа за най-добрия ти приятел, за най-прекрасния рицар от Кръглата маса, Сър Гауейн. Младият Артур бил потресен. Вещицата била гърбава, беззъба и неописуемо грозна. От нея се носело зловоние и на всичкото отгоре непрекъснато ругаела като най-долен хамалин.Той никога не бил виждал по-противно създание. Той отказал да принуждава приятеля си да се жени за такава твар и да му стовари подобно бреме на главата. Сър Гауейн обаче знаел и за условието на монарха, и за това на вещицата. Той отишъл при Артур и му казал, че за него няма нищо по-ценно от живота на най-добрия му приятел и че е решил да жертва личното си щастие, за да го спаси. И така, сватбата била насрочена. Тогава старата вещица наистина разкрила така търсения отговор. „Това, което всъщност иска една жена –казала тя – е да бъде господар на собствения си живот”. Всички били съгласни, че старата вещица поверила на младия крал една голяма истина, и че това ще спаси живота му. Така и станало. Монархът удържал на думата си и подарил свободата на младия рицар. А каква сватба само вдигнали Гауейн и вещицата! Артур обаче се разкъсвал между огромното облекчение и невероятно терзание и угризение. По време на тържеството Сър Гауейн бил благороден, мил и любезен, както винаги. Старата вещица обаче се държала по-зле от всякога. Тя ядяла с ръце, оригвала се и шумно ругаела, притеснявайки всички около себе си. Ето че настъпила и първата брачна нощ. Със свито сърце, обзет от ужас, Сър Гауейн пристъпил в спалнята и …О, чудо! Момъкът не можел да повярва на очите си - пред него лежала най-красивата девойка, която някога бил виждал. Той бил смаян и попитал на какво се дължи чудото. Вещицата му отвърнала, че тя също можела да бъде благодарна, и че за да го възнагради за доблестната му постъпка, се превърнала в невероятна красавица. Само че отново го подложила на изпитание. Тя му казала, че през половината от денонощието може да бъде неземна красавица, а през другата половина - същата грозотия, каквато я бил видял за първи път. През коя половина обаче да бъде красавица – дали през деня, когато всички щели да го виждат и да му завиждат, или през нощта, когато само той можел да се наслаждава на прелестите й – трябвало да реши сам. Вие как бихте постъпили? Отговорете си честно. А иначе доблестния рицар Сър Гауейн за пореден път постъпил като истински джентълмен и казал,че предоставя на нея да вземе решението. Трогната от тази негова постъпка, вещицата оповестила решението си - да бъде неземна красавица през цялото време. Направихте ли си извода от това, което ви разказах? Всъщност, той е доста простичък: всяка жена - неземна красавица или страхотна грозотия, умна или пълна глупачка, в края на краищата, си остава... просто една вещица.И още нещо да допълня с помощта на liben:Важно е да оставите жената да бъде това, което иска и да прави, каквото пожелае и тогава тя ще ви дари с всичкоПритчата е взета от: shvoong.comnushika
сряда, 1 април 2009 г.
Има ли приятелство
Приятелството е нещо, което го има извън любовта извън роднинството и етностни различия. Чели сме, чували сме много за мъжкото приятелство. Емблематичния виц за това е: Прибира се мъжа след порядъчно закъснение се оправдава, че е бил с трима приятели и след проверка всеки двамата отговорил, че е бил с тях, третия за по-голяма достоверност дори казал - тук е, искаш ли да ти дам да говориш с него. Определено доверието, което има в мъжкото приятелство се е градило с години. То е плод на много исторически моменти, на постоянно доказване във времето За женското приятелство също е изприказвано много и то в повечето случай с негативни елементи, но за разлика от мъжете едва от 100 –на година жената се учи на приятелство с други жени основано на доверието като колежка, като работеща и поемаща ангажименти жена. Времето е фактор за много неща и съответно във времето можем вече да наблюдаваме и промяна в приятелството между мъжете и между жените. Предателства все повече има в мъжките приятелства, а в женските все повече застъпничества. Естествено, че всеки от нас има мнение по този въпрос и съответно своята теза за подкрепа или отричане на тези двата вида приятелство, но пък и всеки от нас мъж или жена има своя най-добър приятел на който може да се довери безапелационно и напълно, но какво е приятелството между мъжа и жената. Мит ли е или може да е реалност?Фактора любов и секс толкова голяма пречка ли са или може да се преодолее, преживее или просто да го няма.
До някъде моето обяснение е това, че между мъжа и жената би трябвало да настъпи любов - това е логиката. Любов е онова състояние, което е обединяващо между ума, сексуалноста и уважението и едва ли бих описала, че имам любов с приятелката ми, да обичаш само не е любов. И аз обичам децата си, приятелите си, но любов е друго, а любовта не е мимолетна, тя осмисля основната част от живота ни и за това вечно я търсим и за това и страдаме от това, че сме самотни когато около нас уж всичко е наред, а всъщност тогава любовта я няма. Във въпроса си за приятелството между мъжа и жената исках да наплегна на фактора, че в същноста си човек е животно и продължаването на рода и заложено подсъзнателно и съответно и от там идва и това велико привличане на половете, което толкова силно влияе на отношенията между мъжа и жената. Аз исках да разбера ако това привличане се преодоле, преживее дали може да остане едно чисто приятелство такова каквото е между хора от един и същи пол.
До някъде моето обяснение е това, че между мъжа и жената би трябвало да настъпи любов - това е логиката. Любов е онова състояние, което е обединяващо между ума, сексуалноста и уважението и едва ли бих описала, че имам любов с приятелката ми, да обичаш само не е любов. И аз обичам децата си, приятелите си, но любов е друго, а любовта не е мимолетна, тя осмисля основната част от живота ни и за това вечно я търсим и за това и страдаме от това, че сме самотни когато около нас уж всичко е наред, а всъщност тогава любовта я няма. Във въпроса си за приятелството между мъжа и жената исках да наплегна на фактора, че в същноста си човек е животно и продължаването на рода и заложено подсъзнателно и съответно и от там идва и това велико привличане на половете, което толкова силно влияе на отношенията между мъжа и жената. Аз исках да разбера ако това привличане се преодоле, преживее дали може да остане едно чисто приятелство такова каквото е между хора от един и същи пол.
Из учебниците на Русия
Ако си мислим, че само в България има абсурди то спокойно можем да прочетем какво учат децата в Русия, това са няколко задачи от учебник по математика на едно голямо руско издателство. За сега знам, че в учебниците ни (българските) поне до 4 клас не се намират чак толкова много глупости. Учебник по математика е издаден от издателство ЭКСМО-Пресс в 2002 година. Това са няколко задачи от учебника. Отбелязваме, че текста НЕ е изменен, а точно препечатан от книгата:
1. От маса отрязали един ъгъл. Колко ъгъла са останали на масата? А колко ъгъла ще има ако се отрежат два, три, четири ъгъла?
Отг.:Ако масата е четириъгълна (което не е очевидно), то естествено ще станат пет. Или четири. В зависимост от линията на рязане. И то ако редположим, че режем в права линия,а не фигурно. Ако отрежем още един ъгъл – то зависи кой и отново по каква линия режем. Общо казано задачата е лоша – има твърде много допускания ...
2. В тарелка лежали 3 моркова и 4 ябълки. Колко плода има в тарелката?
Отг.:Е, какво е плод досега биологията не е дала определение, но ако е по магазинному – то 4 ябълки.
3. На полилея светели 5 крушки. Две от тях изгорели. Колко лампи останали на полилея?
Отг.:Отлична задача. Смятам е ясно, че са останали 5 (в задачата никъде не е казано, че са ги свалили след изгарянето). Отделно обаче като се замисля може да са светели 5, ама да е имало 10.
4. Майка имала дъщеря Даша, син Саша, куче Рошльо и котарак Писан. Колко деца е имала мама?
Отг.:Биологически - две. Юридически също. А дали счита животните за свои деца (дори и приемни) – това е отделен въпрос.
5. В коридора има 8 обувки. Колко деца играят в стаята?
Отг.:Ндааа... Без задълбочени знания задачата си е трудна. Може да се предположи с голяма степен на достоверност, че не са повече от 4, ако изключим възможността някой да е дошъл бос или да е влязъл с обувките.
6. На няколко маси има 12 ножа. Колко са масите в стаята?
Отг.:очевидно – николко. Или много...
7. На кокошката Мирка се родили пиленца: едно червеничко и две белички. Колко пиленца има Мирка?
Отг.: Пиленцата са три спор няма, но Мирка е някаква мутирала кокошка - ражда.
8. Прилетели два коса, две лястовици, два таралежа (на руски явно е правописна грешка). Колко птици са прелетели?
Отг.: Прилетели над къщи? Е, ако способността да лети все пак не прави таралежа птица (може просто силно и високо да са го метнали), то птиците са 4.
9. Седели на водата три врабчета. Едното излетяло. Колко са останали?
Отг.: Едно е останалo. Което излетяло. Останалите са потънали. Гаранция!
10. Търкаля се по масата разноцветно пръстенче: едната част от него е червена, другата зелена, а третата жълта. Когато пръстенчето се дотъркаля до края на масата какъв цвят ще се вижда?
Отг.: Ако приемем, че масата е с ъгли. А за разноцветното пръстенче: откъде да знам?
11. На полица стояли детски книжки. Притичало куче, и взело една книжка,после още една, после още две. Колко книжки ще прочете?
Отг.: Е кой го знае колко. Не повече от четири. Все пак може да не прочете всичко. Но колкото и да прочете ще са от полза - кучето явно е умно.
12. Мама изтървала поднос, на който имало две чаши на цветчета, две на прасковки и две на ягодки. Колко чаши са останали?
Отг.: Зависи от мекостта на пода (или на каквото там ги е изтървала) и чупливостта на чашите...
13. На дъба имало три клончета и на всеки от тях по три ябълки. Колко са всички ябълки?
Отг.: Колко в света или колко на дъба? На дъба - девет. А всички ябълки - мно-о-ого... (абе дъб с ябълки – може да са му приковали 3 клона от ябълка - или присадили ?)
14. Колко пиленца е извел петела, ако е снесъл 5 яйца?
Отг.: Къде ли ги е извел? на разходка? Е сигурно много. Но след като яйцата са току що снесени (от петела тц, тц) тях не ги броим.
15. Един банан пада от елхата на всеки 5 минути. Колко ще паднат за един час?
Отг.: Е много ясно - 12. Освен, ако на онзи с торбата с банани на елхата не му свършат по рано.
16. По двора се разхождат петел и кокошка. Петела има 2 крака, а у кокошката 4. (интересна кокошка – 4 бутчета) Колко крака са се разхождали по двора?
Отг.: Като гледам зависи от разположението на краката на кокошката и като не знам колко използва. Както и кои крака да считам за разхождащи?Ако другия чифт и стърчи на гърба, или ако се разхожда припълзявайки...
17. На масата имало 5 чаши с ягоди. Мишо изял една и я оставил на масата. Колко чаши има на масата?
Отг.: Неизядени или общо? Неизядени - 4. Иначе пак са си 5.
18. На полата на Маша избродирали три вишни и две ябълки.Изяли една вишна и две ябълки. Колко плодове са останали?
Отг.: На роклята – останали са избродирани 5 изображения на плодове (ако вишната е плод). А плодове са останали три по-малко от колкото са били.
1. От маса отрязали един ъгъл. Колко ъгъла са останали на масата? А колко ъгъла ще има ако се отрежат два, три, четири ъгъла?
Отг.:Ако масата е четириъгълна (което не е очевидно), то естествено ще станат пет. Или четири. В зависимост от линията на рязане. И то ако редположим, че режем в права линия,а не фигурно. Ако отрежем още един ъгъл – то зависи кой и отново по каква линия режем. Общо казано задачата е лоша – има твърде много допускания ...
2. В тарелка лежали 3 моркова и 4 ябълки. Колко плода има в тарелката?
Отг.:Е, какво е плод досега биологията не е дала определение, но ако е по магазинному – то 4 ябълки.
3. На полилея светели 5 крушки. Две от тях изгорели. Колко лампи останали на полилея?
Отг.:Отлична задача. Смятам е ясно, че са останали 5 (в задачата никъде не е казано, че са ги свалили след изгарянето). Отделно обаче като се замисля може да са светели 5, ама да е имало 10.
4. Майка имала дъщеря Даша, син Саша, куче Рошльо и котарак Писан. Колко деца е имала мама?
Отг.:Биологически - две. Юридически също. А дали счита животните за свои деца (дори и приемни) – това е отделен въпрос.
5. В коридора има 8 обувки. Колко деца играят в стаята?
Отг.:Ндааа... Без задълбочени знания задачата си е трудна. Може да се предположи с голяма степен на достоверност, че не са повече от 4, ако изключим възможността някой да е дошъл бос или да е влязъл с обувките.
6. На няколко маси има 12 ножа. Колко са масите в стаята?
Отг.:очевидно – николко. Или много...
7. На кокошката Мирка се родили пиленца: едно червеничко и две белички. Колко пиленца има Мирка?
Отг.: Пиленцата са три спор няма, но Мирка е някаква мутирала кокошка - ражда.
8. Прилетели два коса, две лястовици, два таралежа (на руски явно е правописна грешка). Колко птици са прелетели?
Отг.: Прилетели над къщи? Е, ако способността да лети все пак не прави таралежа птица (може просто силно и високо да са го метнали), то птиците са 4.
9. Седели на водата три врабчета. Едното излетяло. Колко са останали?
Отг.: Едно е останалo. Което излетяло. Останалите са потънали. Гаранция!
10. Търкаля се по масата разноцветно пръстенче: едната част от него е червена, другата зелена, а третата жълта. Когато пръстенчето се дотъркаля до края на масата какъв цвят ще се вижда?
Отг.: Ако приемем, че масата е с ъгли. А за разноцветното пръстенче: откъде да знам?
11. На полица стояли детски книжки. Притичало куче, и взело една книжка,после още една, после още две. Колко книжки ще прочете?
Отг.: Е кой го знае колко. Не повече от четири. Все пак може да не прочете всичко. Но колкото и да прочете ще са от полза - кучето явно е умно.
12. Мама изтървала поднос, на който имало две чаши на цветчета, две на прасковки и две на ягодки. Колко чаши са останали?
Отг.: Зависи от мекостта на пода (или на каквото там ги е изтървала) и чупливостта на чашите...
13. На дъба имало три клончета и на всеки от тях по три ябълки. Колко са всички ябълки?
Отг.: Колко в света или колко на дъба? На дъба - девет. А всички ябълки - мно-о-ого... (абе дъб с ябълки – може да са му приковали 3 клона от ябълка - или присадили ?)
14. Колко пиленца е извел петела, ако е снесъл 5 яйца?
Отг.: Къде ли ги е извел? на разходка? Е сигурно много. Но след като яйцата са току що снесени (от петела тц, тц) тях не ги броим.
15. Един банан пада от елхата на всеки 5 минути. Колко ще паднат за един час?
Отг.: Е много ясно - 12. Освен, ако на онзи с торбата с банани на елхата не му свършат по рано.
16. По двора се разхождат петел и кокошка. Петела има 2 крака, а у кокошката 4. (интересна кокошка – 4 бутчета) Колко крака са се разхождали по двора?
Отг.: Като гледам зависи от разположението на краката на кокошката и като не знам колко използва. Както и кои крака да считам за разхождащи?Ако другия чифт и стърчи на гърба, или ако се разхожда припълзявайки...
17. На масата имало 5 чаши с ягоди. Мишо изял една и я оставил на масата. Колко чаши има на масата?
Отг.: Неизядени или общо? Неизядени - 4. Иначе пак са си 5.
18. На полата на Маша избродирали три вишни и две ябълки.Изяли една вишна и две ябълки. Колко плодове са останали?
Отг.: На роклята – останали са избродирани 5 изображения на плодове (ако вишната е плод). А плодове са останали три по-малко от колкото са били.
петък, 13 март 2009 г.
Имената на любовта
Имената на любовта
Имената на любовта са много, те са разнообразни и многобройни и в същотото време май страшно много еднакви. Кой ли не е чувал обръщението - ей, слънце, мило,пух, злато, мечо, пиле...и вякакви производни на птици, животни и т.н, но какво е когато любовта ни няма име. Спомням си преди години, как един мой познат, който ползвал обществен телефон за да звънне на приятелката си, докато набирал номера чул до себе си от съседната кабина - "Как си слънце?" Беше искрено възмутен, че освен неговото слънце имало още едно, а те всъщност са много. Всеки, който се е влюбвал поне веднъж му се искало или пък е имал такова име. Много все още си го имат, те са нечии слънца, нечии пиленца и т.н., а пък и някои направо си идват с името - погледнеш го и ...той е мечо или пухче или нещо друго просто така.. името му залепва. Това е една обяснима реакция, една обяснима любов. Какво е когата любовта е безименна, когато е ТЯ или ТОЙ, но безименни. Дали тогава пак има чувства, дали обичаме безименна си любов или просто се страхуваме да и кажем името за да не избяга, да не ни се присмее или все от някакъв страх, породен от нашето въображение. Когато една любов почучи име, тя като че ли вече е афиширна не толкова пред целия свят, а пред самия себе си, а безименната остава само за теб.
Имената на любовта са много, те са разнообразни и многобройни и в същотото време май страшно много еднакви. Кой ли не е чувал обръщението - ей, слънце, мило,пух, злато, мечо, пиле...и вякакви производни на птици, животни и т.н, но какво е когато любовта ни няма име. Спомням си преди години, как един мой познат, който ползвал обществен телефон за да звънне на приятелката си, докато набирал номера чул до себе си от съседната кабина - "Как си слънце?" Беше искрено възмутен, че освен неговото слънце имало още едно, а те всъщност са много. Всеки, който се е влюбвал поне веднъж му се искало или пък е имал такова име. Много все още си го имат, те са нечии слънца, нечии пиленца и т.н., а пък и някои направо си идват с името - погледнеш го и ...той е мечо или пухче или нещо друго просто така.. името му залепва. Това е една обяснима реакция, една обяснима любов. Какво е когата любовта е безименна, когато е ТЯ или ТОЙ, но безименни. Дали тогава пак има чувства, дали обичаме безименна си любов или просто се страхуваме да и кажем името за да не избяга, да не ни се присмее или все от някакъв страх, породен от нашето въображение. Когато една любов почучи име, тя като че ли вече е афиширна не толкова пред целия свят, а пред самия себе си, а безименната остава само за теб.
събота, 28 февруари 2009 г.
Наръчник на мениджъра
В един предишен постинг "Балканите идат" имаше представен много хубав план за справяне с европейския съюз, ние балаканите имаме талант за тези неща. Сега ми попадна една басня, която е наръчник за българския мениджър, как да опрапасти и това, което уж видимо не може да се опропасти.
Всеки ден, малката мравка пристигаше рано на работното си място и започваше да работи.
Произвеждаше и беше доволна
Шефът, лъва, се учудил, че мравката работи без надзор.
Ако тя произвежда толкова без надзор, не би ли могла да произвежда повече, ако е под нечий надзор ?
Той нае една хлебарка, която имаше с голям опит като надзорник и изготвяше чудесни доклади.
Първото решение на хлебарката бе да въведе контрол на достъпа за мравкатаСлед това, на хлебарката й бе нужна секретарка, за да й помага с изготвянето на докладите и…
Тя нае един паяк, който освен с архивите се занимаваше и с контрол на телефонните разговори.
Лъвът бе очарован от докладите на хлебарката и я помоли и за графики на производството и анализ на тенденциите, за да ги представи на срещи, специално организирани за тази цел.
За тази цел на хлебарката й купиха компютър , лазерен принтер и ...
... бе наета една муха, която да ръководи отдел информатика.
Мравката, доскоро продуктивна и весела, бе отчаяна от толкова хартии и срещи, които й заемаха цялото време!
Лъвът стигна до заключение, че е дошъл момента да се създаде длъжност отговорник за сектора, където работеше мравката.
Постът бе поверен на един щурец, чието първо решение бе да закупи килим и ергономичен стол за бюрото си.
Новият отговорник, щурецът, също имаше нужда от компютър и асистентка (която взе от предната си служба), за да му помага да подготвя стратегическия план за оптимизиране на работата и да контролира бюджета за
за сектора, където работи мравката, която на този етап вече не се забавляваше и с всеки изминал ден се ядосваше все повече
По същото време щуреца убеди шефа, лъва, от абсолютната необходимост от проучване на средата.
След като проучи работната натовареност, лъвът забеляза, че секторът на мравката не произвеждаше вече колкото преди;
Той нае един бухал, известен консултант да осъществи одит и да предложи решения.
Бухалът изкара три месеца в офисите и направи огромен доклад, в няколко тома, със заключението:
“Има много персонал в това предприятие...”
Познайте първо кого уволни лъвът?
Мравката, естествено, защото тя “проявява липса на мотивация и конфликтно поведение”.
Внимание :
Персонажите в тази басня са измислени; всяка прилика с действителни лица или факти от Обществения сектор е случайна....
П.П За съжаление картинките не можаха да се качат и така може да останате с грешно впечатление, че тези герои са реални.
Всеки ден, малката мравка пристигаше рано на работното си място и започваше да работи.
Произвеждаше и беше доволна
Шефът, лъва, се учудил, че мравката работи без надзор.
Ако тя произвежда толкова без надзор, не би ли могла да произвежда повече, ако е под нечий надзор ?
Той нае една хлебарка, която имаше с голям опит като надзорник и изготвяше чудесни доклади.
Първото решение на хлебарката бе да въведе контрол на достъпа за мравкатаСлед това, на хлебарката й бе нужна секретарка, за да й помага с изготвянето на докладите и…
Тя нае един паяк, който освен с архивите се занимаваше и с контрол на телефонните разговори.
Лъвът бе очарован от докладите на хлебарката и я помоли и за графики на производството и анализ на тенденциите, за да ги представи на срещи, специално организирани за тази цел.
За тази цел на хлебарката й купиха компютър , лазерен принтер и ...
... бе наета една муха, която да ръководи отдел информатика.
Мравката, доскоро продуктивна и весела, бе отчаяна от толкова хартии и срещи, които й заемаха цялото време!
Лъвът стигна до заключение, че е дошъл момента да се създаде длъжност отговорник за сектора, където работеше мравката.
Постът бе поверен на един щурец, чието първо решение бе да закупи килим и ергономичен стол за бюрото си.
Новият отговорник, щурецът, също имаше нужда от компютър и асистентка (която взе от предната си служба), за да му помага да подготвя стратегическия план за оптимизиране на работата и да контролира бюджета за
за сектора, където работи мравката, която на този етап вече не се забавляваше и с всеки изминал ден се ядосваше все повече
По същото време щуреца убеди шефа, лъва, от абсолютната необходимост от проучване на средата.
След като проучи работната натовареност, лъвът забеляза, че секторът на мравката не произвеждаше вече колкото преди;
Той нае един бухал, известен консултант да осъществи одит и да предложи решения.
Бухалът изкара три месеца в офисите и направи огромен доклад, в няколко тома, със заключението:
“Има много персонал в това предприятие...”
Познайте първо кого уволни лъвът?
Мравката, естествено, защото тя “проявява липса на мотивация и конфликтно поведение”.
Внимание :
Персонажите в тази басня са измислени; всяка прилика с действителни лица или факти от Обществения сектор е случайна....
П.П За съжаление картинките не можаха да се качат и така може да останате с грешно впечатление, че тези герои са реални.
Самотата и опитомяването
От известно време забелязвам, че темата за самота пристъства много в пространството и то в едно време на толкова много социални контакти и възможности, които вече ни предлага съвремието. Преди около 20 години възможността за контакти беше само един телефон и личните контакти на работа и в бита. Сега технологиите предлагат такива възможности, че да присъстваш в ежедневието на човек, който е дори на друг континент, но дори и това, като че ли не коменсира това чувство на самота, което вече много хора усещат. Самотата не се влияе от това дали си заобиколен от много хора или си страшно ангажиран, тя си стои вътре в нас и се чудим, какво точно ни липсва. Винаги когато стигана до този момент в живота си, когато се почувствам самотна си пожелавам и препрочитам това. Много известна част от още по известно произведение
Тъкмо тогава се появи лисицата.
Тъкмо тогава се появи лисицата.
- Добър ден - каза лисицата.
- Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
- Тук съм, под ябълковото дърво...
- Коя си ти? - каза малкият принц.- Много си хубава...
- Аз съм лисица - рече лисицата.
- Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен...
- Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.
- Ах, извинявай - каза малкият принц.Но като помисли, добави:- Какво значи "да опитомиш"?
- Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш?
- Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"?
- Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш?
- Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"?
- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".
- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...
- Започвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете..., мисля, че ме е опитомило.
- Възможно е - каза лисицата. - На Земята могат да се видят всякакви неща...
- О, не е на Земята - каза малкият принц.
Лисицата бе много озадачена:- На друга планета?
- Да.
- Има ли ловци на тази планета?
- Не.
- Това е интересно. А кокошки?
- Не.
- Нищо не е съвършено - въздъхна лисицата.Но пак се върна към мисълта си:- Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата...
Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
- Моля те... опитоми ме! - каза тя.
- На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.-
Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата.
- Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!- Какво трябва да направя? - попита малкият принц.- Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо...
На другия ден малкият принц се върна.
На другия ден малкият принц се върна.
- По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата.
- Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си... Необходими са обреди.- Какво е обред? - попита малкият принц.
- И това е нещо отдавна забравено - каза лисицата.
- Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове. Моите ловци например имат един обред. В четвъртък танцуват със селските момичета. Така четвъртък е един прекрасен ден! Аз ходя на разходка чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всички дни щяха да си приличат и аз нямаше да имам миг покой.
Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:
Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:
- Ах! - каза лисицата.
- Ще заплача.
- Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ще плачеш! - рече малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Тогава не печелиш нищо!
- Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото.И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна.Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.И розите много се смутиха.- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.И се върна при лисицата.
- Сбогом... - каза той.
- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.
Пожелавам всеки да има кого да "опитоми", и да има желание да бъде опитомем, защото това е толкова много осмисля живота и прави другите неща несъществени.
Отсъствието на злото
В последно време е пак много актуална темата за доброто и злото. Кое е добро и кое поражда зло. Темата е безкрайна по нея може да се изпише много и пак като че ли няма да всичко. Преди време четох една история, която е по действителен случай в нея пристъства идеята по този въпрос на един всепризнат гений мисля, че дори и да сте я чели още един прочит няма да навреди. Ето историята:
Един професор от известен научен институт задал на студентите си следния предизвикателен въпрос:
"Бог ли е сътворил всичко съществуващо?"
Един от студентите веднага заявил:
"Разбира се, че Бог."
"Значи, всичко е сътворено от Бога?", попитал отново професорът.
"Точно така, сър", отвърнал студентът.
Тогава професорът казал: "Щом всичко е сътворено от Бога, значи злото е сътворено също от Бога. Знаем, че злото съществува, ето защо, изхождайки от принципа, че нашите дела показват нашата природа, от това можем да заключим, че Бог е зло."
Студентът не отговорил нищо, защото не знаел какво да каже на изложената от професора хипотеза и на направеното заключение.
Професорът се почувствал доволен от себе си и гордо заявил на студентите, че за пореден път успява да докаже, че християнската вяра е само един мит.
Тогава друг студент вдигнал ръка: "Мога ли да ви задам един въпрос, професоре?"
"Разбира се", отвърнал професорът.
Студентът се изправил и попитал: "Кажете ми, професоре, съществува ли студ?"
"Това пък що за въпрос е? Естествено, че съществува. Вие никога ли не сте усещали студ?"
Другите взели да хихикат подигравателно на студента. А той отвърнал:
"Не, сър, в действителност студ не съществува. Според законите на физиката това, което наричаме студ, е на практика липса на топлина. Всички организми и обекти са достъпни за изследване само когато са носители или проводници на енергия. Абсолютната нула (- 460 F) е пълна липса на топлина и при такава температура всяка материя става инертна и неспособна да реагира. Студът не съществува. Той е само едно понятие, което сме въвели, за да описваме състоянията, при които липсва топлина.
Студентът продължил: "Съществува ли тъмнина, господин професоре?"
Професорът отвърнал: "Естествено, че съществува."
"Тук също грешите, сър? казал студентът. Въпроче Тъмнината не съществува. Тъмнината на практика е липса на светлина. Светлината е достъпна за изследване, но не и тъмнината. Като използваме призмата на Нютон, ние разграждаме бялата светлина на различни цветове и изследваме дължината на вълните на всеки отделен цвят. Тъмнината обаче не може да бъде измерена. Тя може да бъде разградена от най-прост лъч светлина. Как ще прецените колко е количеството тъмнина в дадено пространство. Въпроче Като измерите количеството налична светлина в него. Нали така Въпроче Тъмнината е понятие, което използваме, за да описваме следствието от липсата на светлина.
Накрая младежът попитал: "Съществува ли злото, сър?"
Професорът отвърнал с колеблив тон: "Естествено, че съществува, и аз вече го казах. Виждаме злото всеки ден. Виждаме го в безчовечните отношения между хората. Виждаме го в безбройните престъпления и насилия навсякъде по света. Всички тези неща са прояви на злото.
А студентът отвърнал: "Злото не съществува, сър, или по-точно, злото не е реалност сама по себе си. Злото е просто отсъствие на Бог. Също както в примерите с тъмнината и студа, това е понятие, което човекът използва, за да описва отсъствието на Бога. Злото не е сътворено от Бога. Злото е резултат от това, че в сърцето на човека липсва Божията любов. Също като при студа, който е следствие от липсата на топлина, и като тъмнината, която е следствие от липсата на светлина."
Професорът мълчаливо се върнал на своето място.
Разказът е по действителен случай. Името на студента е Алберт Айнщайн
Абонамент за:
Публикации (Atom)