събота, 28 февруари 2009 г.

Отсъствието на злото


В последно време е пак много актуална темата за доброто и злото. Кое е добро и кое поражда зло. Темата е безкрайна по нея може да се изпише много и пак като че ли няма да всичко. Преди време четох една история, която е по действителен случай в нея пристъства идеята по този въпрос на един всепризнат гений мисля, че дори и да сте я чели още един прочит няма да навреди. Ето историята:
Един професор от известен научен институт задал на студентите си следния предизвикателен въпрос:
"Бог ли е сътворил всичко съществуващо?"
Един от студентите веднага заявил:
"Разбира се, че Бог."
"Значи, всичко е сътворено от Бога?", попитал отново професорът.
"Точно така, сър", отвърнал студентът.
Тогава професорът казал: "Щом всичко е сътворено от Бога, значи злото е сътворено също от Бога. Знаем, че злото съществува, ето защо, изхождайки от принципа, че нашите дела показват нашата природа, от това можем да заключим, че Бог е зло."
Студентът не отговорил нищо, защото не знаел какво да каже на изложената от професора хипотеза и на направеното заключение.
Професорът се почувствал доволен от себе си и гордо заявил на студентите, че за пореден път успява да докаже, че християнската вяра е само един мит.
Тогава друг студент вдигнал ръка: "Мога ли да ви задам един въпрос, професоре?"
"Разбира се", отвърнал професорът.
Студентът се изправил и попитал: "Кажете ми, професоре, съществува ли студ?"
"Това пък що за въпрос е? Естествено, че съществува. Вие никога ли не сте усещали студ?"
Другите взели да хихикат подигравателно на студента. А той отвърнал:
"Не, сър, в действителност студ не съществува. Според законите на физиката това, което наричаме студ, е на практика липса на топлина. Всички организми и обекти са достъпни за изследване само когато са носители или проводници на енергия. Абсолютната нула (- 460 F) е пълна липса на топлина и при такава температура всяка материя става инертна и неспособна да реагира. Студът не съществува. Той е само едно понятие, което сме въвели, за да описваме състоянията, при които липсва топлина.
Студентът продължил: "Съществува ли тъмнина, господин професоре?"
Професорът отвърнал: "Естествено, че съществува."
"Тук също грешите, сър? казал студентът. Въпроче Тъмнината не съществува. Тъмнината на практика е липса на светлина. Светлината е достъпна за изследване, но не и тъмнината. Като използваме призмата на Нютон, ние разграждаме бялата светлина на различни цветове и изследваме дължината на вълните на всеки отделен цвят. Тъмнината обаче не може да бъде измерена. Тя може да бъде разградена от най-прост лъч светлина. Как ще прецените колко е количеството тъмнина в дадено пространство. Въпроче Като измерите количеството налична светлина в него. Нали така Въпроче Тъмнината е понятие, което използваме, за да описваме следствието от липсата на светлина.
Накрая младежът попитал: "Съществува ли злото, сър?"
Професорът отвърнал с колеблив тон: "Естествено, че съществува, и аз вече го казах. Виждаме злото всеки ден. Виждаме го в безчовечните отношения между хората. Виждаме го в безбройните престъпления и насилия навсякъде по света. Всички тези неща са прояви на злото.
А студентът отвърнал: "Злото не съществува, сър, или по-точно, злото не е реалност сама по себе си. Злото е просто отсъствие на Бог. Също както в примерите с тъмнината и студа, това е понятие, което човекът използва, за да описва отсъствието на Бога. Злото не е сътворено от Бога. Злото е резултат от това, че в сърцето на човека липсва Божията любов. Също като при студа, който е следствие от липсата на топлина, и като тъмнината, която е следствие от липсата на светлина."
Професорът мълчаливо се върнал на своето място.
Разказът е по действителен случай. Името на студента е Алберт Айнщайн

Няма коментари:

Публикуване на коментар