Урокът от училище

Една хубава статия. Дано я прочетат повече разбиращи хора!

Това е въпрос, който вълнува почти всеки ръководител, и – за съжаление – мнозина така и не успяват да открият отговора му. А той е много прост, но за да стигнем до него, трябва да си изясним някои особености на човешкото мислене.

Спомнете си средното училище – сега вероятно паметта ви услужливо ви насочва към вечерните светлини на абитуриентския бал, фееричните рокли, вихъра на танците…и едно уморено утро, в което се кълнете, че пак ще се срешнете след десет години. Но това е краят; а преди него има други неща, които уж сте забравили, но всъщност само се опитвате да се убедите, че е така. Реално, те ще бъдат с вас до края на живота ви.

…Влиза учителката и отваря дневника. Отличниците, привидно отегчени, се надяват да изпитат тях – не вреди да докажеш още веднъж превъзходството си над околните (по-късно тези хора за цял живот ще запазят презрителното си отношение към онези, „тъпите”, дето бачкат в цеха). Двойкаджиите треперят – и така ще треперят до края на живота си с усещането, че са неподготвени за случващото се около тях. Ще завиждат на „отличниците”.

А учителката вдига един от средните ученици, той излиза пред дъската и почва да говори.

Вътрешно отличниците се надяват изпитваният да сбърка, за да вдигнат тях и да им дадат възможността да докажат, че … впрочем, вече го казахме. Двойкаджиите се молят оня отпред да се задържи, колкото се може по-дълго и ако той не успее, почват да го мразят – не е успял да ги спаси.

А на тези, които са със среден успех, им е все едно – те просто са се примирили, че животът е такъв –ред от успехи и несполуки – и просто чакат всичко това да свърши. Както казахме – с един прекрасен бал…

Класът екип ли е? Очевидно – не. Ако учителката призове отличниците да помагат на двойкаджиите (което тя понякога прави), първите свиват рамене и обещават, но вътрешно решават, че срещу природата не може да се върви – който си е тъп, остава си такъв до гроб. И само кимат с фалшиви усмивки. Малко по-късно двойкаджиите им го връщат в часа по физическо възпитание, като ги изключват от първия отбор по нещо си.

Бъдете сигурни –и училището да се запали, тези деца няма да станат екип. Причината – има конкуренция, която реално се поощрява чрез оценките (в момента), а после се задълбочава в живота. Ако на тези ученици почнеш да обясняваш, че те всъщност имали обща цел – училището да е първо по успеваемост – ще те помислят за луд. Само че повечето наши мениджъри и директори отправят точно такива призиви и се учудват, че нямали ефект. Няма как да имат.

(Тук ще вметна – не може да се създаде екип за неограничено дълго време. Тук под „екип” разбирам колектив, който да работи ефективно без пряката намеса на лидера. В този смисъл Хитлеровите или Сталиновите генерали не са екип, а група колеги, всеки от които „препъва” останалите и иска да се хареса на лидера. А аз визирам екип, който е в състояние да се самоуправлява и да постига резултати без указания отвън).

И така - успешен екип се създава за постигане на конкретна цел – например проект – като тази цел е ясно дефинирана във времето със срокове. Технологията е максимално проста – на участниците в екипа се казва, че ако успеят, ще получат значителен бонус. Ако не успеят – наказанието ще е жестоко. А тънкостта е в друго – целта се задава така, че всеки да има само част от знанията или уменията за постигането й. Тоест, да няма „отличници” (можещи сами да я постигнат) или „двойкаджии” (неможещи да допринесат с нищо за успеха). Повтарям – изискват се три неща:

1. Правилно дефинирана цел, лимитирана във времето.

2. Правилен подбор на участниците в екипа – всеки да носи в себе си част от решението.

3. Стресова ситуация.

Ако целта не може да се промени, сменя се съставът на екипа. Ако съставът е фиксиран и искаме да ги накараме да се сработят, подбира се друга цел. Но, така или иначе, гореизброените три условия трябва да са изпълнени.

Понякога след постигането на целта остава „остатъчен ефект” под формата на добра колегиалност, което също не е за пренебрегване. Както, впрочем – и задължението ви да организирате бляскав „абитуриентски бал” накрая. Подобни неща, както казах в началото, се помнят.

Успех!

автор:

Тимур и неговите командоси

един прекрасен следобед

Във фейсбук преди седмица един съученик пусна съобщение за среща с кафе, разходка и дори тестдрайф на готина кола. Помислих си, че на това примамливо предложение ще се отзоват доста съученици и реших да съм една от многото, но като отидох на кафето се оказахме само двамата и другият ни съученик от Поморие, който ни очакваше там. Прозвънихме на един двама, но пак никой не реши, че това е по-приемливо от това да почистят и да имат рутинни занимания. Ние обаче имахме задача за деня, аз имах тест драйф на Шкода Рапид, Иван пък беше решил да открие още двама съученици изгубени във времето от преди 25 години и за това отидохме до офиса, взехме списък на съучениците си и потеглихме до Поморие, там помориеца вече ни очакваше, седнахме да хапнем и да обсъдим кой, кого и кога е видял и дали ще дойда на определената среща. Звъннахме на друг наш съученик в Цариград да го чуем и да му поръчаме повече баклава да донеса като идва. Докато си изяснявахме всичко се оказа се, че за тези двама от съучениците имаме само малка и дефицитна информация за тях. Ама друго си е като сме три глави и мислим заедно, веднага се консултирахме с още един (Христо) за това къде може да живее Николай от Каблешково. Ориентирахме се и нали сме на тест драйф веднага отскочихме до Каблешково. Дори и това, че аз карах и не съм от най-ориентираните, но по даденото описание решихме да спрем пред една къща и да разпитаме. Оказа, че сме на точното място и дори Николай е там. Ние, че се зарадвахме беше ясно, но Николай как се изненада - това беше за снимка. След един хубав разговор и това, че го каним на среща на класа, ние си продължихме мисията - да ходим да ядем торти "Захаро". Взехме по пътя и едни фен на Шкода за да споделим и с него удоволствието от новата кола. Хапнахме както се полага различни торти и отидохме до брега да се поснимаме с колата. Все пак и спомени трябва да има. На връщане отидохме до дома на другата ни съученичка (Донка), за която нямахме никаква информация и майка и ни даде телефона. Проведохме едни хубав разговор и с нея, доста ни се зарадва и така и неусетно минаха няколко часа, които прекарах страхотно и се сетих за следната притча в която хората броят за живот само хубавите моменти. 
Просто искам да благодаря на двамата ми съученици, че добавиха още хубави моменти към моя живот. 
Ето я и притчата - търсачът и снимки за спомен:

"Търсачът е някой, който търси; не е непременно човек, който намира. Не е и някой, който непременно знае какво търси. Просто е човек, чийто живот представлява търсене.
Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Бил се научил да обръща сериозно внимание на тези усещания, които идвали от непознато място в него самия, така че оставил всичко и потеглил.
След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината. Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина и обсипан с множество дървета, птици и прелестни цветя. Ниска ограда от лакирано дърво обграждала хълма от всички страни. Бронзова портичка го приканвала да влезе.
Изведнъж усетил, че забравя за града и отстъпва пред изкушението да си почине за малко на това място. Търсачът влязъл през портичката и бавно тръгнал сред белите камъни, които изглеждали безразборно разпръснати между дърветата.
Позволил погледът му да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай. Имал очи на търсач и може би затова открил следния надпис върху един от камъните:Абдул Тарег, живял 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни
Малко се разстроил, като видял, че камъкът не бил просто камък: бил надгробна плоча. Натъжил се при мисълта, че там било погребано толкова малко дете. Като се огледал, човекът установил, че на съседния камък също имало надпис. Приближил се и прочел:Ямир Калиб, живял 5 години, 8 месеца и 3 седмици
Търсачът се почувствал ужасно разстроен. Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча. Една по една, започнал да чете плочите. Върху всяка имало подобен надпис: име и точната продължителност на живота на покойника. Обзел го ужас, когато установил, че възрастта на детето, живяло най-дълго време, едва надвишавала единайсет години... Налегнат от неизмерима мъка, седнал и заплакал. Пазачът на гробището, който минавал наблизо, се приближил. Известно време го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой близък.
- Не, не плача за близък - казал търсачът. - Какво става в този град? Какво ужасно нещо се случва тук? Защо има толкова много мъртви дeца, заровени на това място? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, та ги е принудило да направят детско гробище?
Старецът се усмихнал и казал:
- Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши петнайсет години, родителите му подаряват тетрадка като тази, която нося аз на врата си. И всеки път, когато нещо много го е зарадвало, той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея: В ляво - това, което го е зарадвало. В дясно - колко време е продължила радостта.
Запознал се с годеницата си и се влюбил в нея: колко време е продължила тази безмерна страст и радостта, че я познава? Седмица? Две? Три седмици и половина?...
След това вълнението на първата целувка - колко е продължило? Минута и половина, колкото целувката? Два дни? Седмица?
Бременността и раждането на първото дете?...
А женитбите на приятелите?
А най-мечтаното пътуване?
А срещата с брата, който си идва от далечна страна?
Колко е продължила радостта от тези събития? Часове? Дни? Така в тетрадката записваме всеки момент на радост... Всеки момент.

Когато някой човек умре, обичаят ни е да отворим тетрадката му и да съберем времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му. Защото това според нас е единственото и истинско живяно време..."

Къде...въпроса на живота?

Ученици ми задават същия въпрос: Къде да кандидатствам, какво да уча и има ли значение и в тези случаи предпочитам да отговоря с един от описаните казуси в една от книгите на Алан Пийз :

    Франк, мъж на 44 години, ми беше зъболекар. Имаше къща на морския бряг за един милион долара, луксозна кола и винаги беше зает. Според стандартите на повечето хора той беше успял в живота. Веднъж се срещнахме в търговския център и пихме кафе. 
       АЗ: Как върви бизнесът, Франк?
       Франк: (с неохота): Горе- долу...
       Аз: (шеговито): Ей, Франк, живееш на морския бряг, имаш си работа и изкарваш толкова пари. Няма как да не е добре.
      Франк: Живот, Алън.
      Аз: Ако не ти харесва, Франк, защо не го зарежеш и не се хванеш с нещо друго?
      Франк: (с нетърпящ възражение глас) Защото съм зъболекар, винаги съм бил зъболекар - това мога.
     Аз (с интерес): Аха ...и кога реши да станеш зъболекар, Франк?
     Франк: Когато бях на осемнайсет години. Когато кандидатствах в университета, не успях за медицина и следващото ми желание бе зъболекарство.
     Аз: Харсва ли ти да си зъболекар?
     Франк: (откровено) Не особенно, но изкарвам пари
    Аз: Ако един осемнайсетгодишен студент ти влезе в кабинета и ти каже какво да правиш с живота си през следващите двайсет години, ще го послушаш ли?
   Франк: (смее се) Един осемнайсетгодишен няма кой знае какво да каже за живота на човек на четирийсет и четири.
   Аз : Значи няма да го послушаш?
   Франк: По никакъв начин!
   Аз: Тогава, защо си...?

Тук всеки да си отговори както си иска, но нека да не влияем на децата си само защото трябва да бъдат студенти и това само за да се похвалим пред приятели и познати. Те също искат да са на "ниво", да не изостават от общоприетите норми и т.н., и накрая много завършили, много безработни висшисти и хора работещи работа която не харесват. И за това най-важното е наистина да могат да бъдат себе си, да открият какво им харесва да правят и да се реализират, нещокоето в последно време е много трудно. 

ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС ЗА ЖЕНИ

Тема на курса: "Как да се доближа до мъжкото съвършенство?" Педагогическа цел на курса: Да се приучи жената към елементарно оцеляване.

== Програма == Ниво 1 (начинаещи) Модул 1 - (задължителен) Как да живея без да говоря. (3000 часа) Съпругът ми не е мой татко. (1500 часа) Как да използвам думата "искам" възможно най-рядко. (3000 часа) Как да живея без майка си когато съм омъжена. (1500 часа) Модул 2: Живот с мъжа. Всички дисциплини са по 500 учебни часа. Консумирането на бира НЕ е престъпление и кръчмите не са пълни със жени, с които мъжът изневерява. Дупките по чорапите, боксерките и фланелките са резултат от протриване, а не от личностна деградация. Посрещането със салата и ракия на масата не унищожава семейният живот. Хъркането е физиологичен процес и не зависи от характера на мъжа. Разпределението на територията на леглото или защо мъжът спи повече. Как да вървя из апартамента без да се блъскам в мебелите. Космите в канала на банята водят до запушване и трябва да се изваждат своевременно. Живот без ежедневен душ. Специален курс с гуруто от Хималаите Хамакратати. Подаряването на цветя - един безсмислен акт. Лекция от д-р Фройд. Мъжът може да прегръща и свои далечни братовчедки, които съпругите не познават. Модул 3: Свободно време. Всички дисциплини са по 600 учебни часа. Риболовът е тиха и приятна почивка, а не смяна на мястото за обсъждане на семейните проблеми. Дрехите служат за обличане и предпазване от студ и слънце. Телефонът е средство за комуникация, а не за безкрайни разговори с приятелките. Модул 4: В колата. Всички дисциплини са по 200 учебни часа. Тайните на скоростите. Курсът е специално адаптиран за жени от преподаватели за дома за умствено изостанали деца в Горна Баня. Бензинът в резервоара на колата - самозараждане или магическо въздействие? Мога и да не говоря за знаците, светофарите и тировете в насрещното движение докато съпругът ми шофира. Начални познания за автомобила: отваряне на вратите и слагане на колан. Модул 5: Комуникативни способности. Всички дисциплини са по 350 учебни часа. Всеки предмет отговаря на определена дума или как да се опитам да премахна от речника си паразитните неопределителни думи "онова", "това", "там", "тук" и пр. Изречението има начало и край. Махането на ръце, бърченето на нос и въртенето на очите не спомагат за по-добрата комуникация. Мога да говоря и без да се лигавя и променям гласа си. Мърморенето рядко постига целите си. Как да говоря без "Нали разбираш?", "Сещаш се, нали?" и пр. вметнати изрази. Плачът и врещенето: тези невъзможни аргументи при спорове. "Готвене, дрехи и обувки" или забранените теми в присъствието на хора. Уводен курс от д-р Цоневски. Модул 6: Хуманизъм и толерантност. Всички дисциплини са по 600 учебни часа. Приятелите на мъжа ми не са простаци и деградирали типове. Свекървата е майка на мъжа ми, а братът на мъжа ми не е малоумен пубер. Тези странни хора роднините: основен курс по психология на общностите. Аз съм женена за съпруга си, а не майка ми. Модул 7: Въведение във футбола. Всички дисциплини са по 500 учебни часа. Различните цветове на фланелките на играчите показват, че те са от различни отбори. Лекция с демонстрации от Роналдо. Съществуват и интелигентни футболисти. Лекция от Янко Златков. Гледането на футбол може и да е интересно. Демонстрации с диапозитиви. Футболната топка - втората любима в къщи? Модул 8: Въведение в разказите за казармата. Всички дисциплини са по 400 учебни часа. Мъжът след казармата или защо жените са толкова харесвани. Ротата - основно понятие в приказките за казарма. Ротният командир е като шефа, само че е много по-гаден. "Ей, кирка! Ще те сдухам!". Уводен курс по казармен жаргон. Модул 9: Лечение от сапунени сериали. Терапията се води от добре подготвен екип от психиатри. Часовете са съобразени с индивидуалните характеристики на пациентите. Героите в сериалите не са истински. В "Далас" няма нищо вярно. Освалдо Риос е тъпак и грозник. Модул 10: Как да станем по-съвършени в леглото. Всички дисциплини са по 250 учебни часа. Научно доказателство, че сперматозоидите не са отровни. Упражнения в лаборатория. Мъжкият член не е облечен кокал. Посещение на моргата и дисецкции. Главоболието - неуместното оправдание. Терапия на психиатъра д-р Хайнеман. Ниво 2 (напреднали) Поради срещаните трудности обучението е индивидуално. Как да паркирам без да ожуля колата. Курс с демонстрации от Михаел Шумахер. Мъжете си падат и по не толкова слаби жени. Изкуствоведски преглед на творчеството на художници и скулптори от различни епохи, водещ - Кенет Кларк. Живот без диети. Курс на Махариши. Болта и гайката са като мъжът и жената. Уводен курс с демонстрации. Клюкарстването: вродено или хронично заболяване? Лекция на психиатъра д-р Янчев. Как да купуваме здрави обувки, игнорирайки външният им вид. Дамската чанта - има ли алтернативи или защо само една чанта ни е достатъчна?. Демонстрации от Пиер Карден. Крушките в къщи: тези непознати сменящи се механизми с кратък живот. Уводен курс по смяна на електрически крушки от инж. Матев. Умствени упражнения за заучаване на посоките "наляво" и "надясно". Специализиран курс за новобранци от малцинствен произход, водещ - майор Иванов. Фундаменталните разлики между отвертката и ножа. Как да забием пирон без да си ударим пръста. Умствени упражнения: как да запазим мълчание, когато мъжът каже, че повредата е в карбуратора. Негативните отражения върху организма при сдържане на пръднята и уригването. Лекция с видеофилм на проф. Стефанов, завеждащ отделението за гастроентерология на Университетска болница. Бъркането в контакта със шиш може да доведе до смърт. Уводна лекция за електричеството от инж. Чорбански. Как да ходя по улицата без да си правя контузии и фрактури по черепа. Курс с видеокамера. Последното научно откритие: готвенето, чистенето и прането са женски занимания от дълбока древност до наши дни. Исторически преглед от д-р Петков. Домакинстването не загрозява жената и не разваля фигурата. Курс с примери от ежедневието. Как да не ревнувам мъжа, ако той се прибере късно и веднага заспи след вечеря. Уводен курс по физиология на мозъка и нуждата от сън. Мозъчния дефект, наречен истерия. Курс по медитативни практики. Повечето червило по устните не намалява размера на задника. Уводен курс по моден дизайн, лектор доц. Владимир Стойков, водещ на предаването "От игла до конец". Гледането на карти и кафе е ненаучен метод. Уводен курс по теория на вероятностите и демонстрации със зарчета. Псуването и ругаенето не се признак на деградация и простотия. Лингвистичен курс. Могат ли коня и кокошката да тичат еднакво бързо. Лекция на бившата феминистка Клаудия Шифър относно равноправието между мъжа и жената. Само истинските дами заслужават джентълменско отношение. Уводен курс по обноски. Хобито и детската игра са различни неща. Посещение в музей и детска градина. Мъжа също има право на достъп до банята. Терапия с видеокамера. Планиране на бъдещи действия или как първо да мисля, а после да действам. Уводен курс по планиране на финансови средства от Ричард Марчинко. Как да не се подвеждаме по лъскави опаковки. Курс с диапозитиви от д-р по икономика К. Стоилов. Неоперативно премахване на пеньоара и ролките за къдрене - представяне от д-р Гълъбов на върховите постижения на група руски учени от Дубна.

Кафето - още една гледна точка

Повече никога няма да гледаш по същия начин на чаша с кафе...

Една млада жена посетила майка си и й разказала за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори продължително. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място.

Майка й я завела в кухнята. Напълнила три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят. Водата бързо завряла. В първата майката сложила моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе. После отново ги върнала на котлона да врят, без да каже и дума.

След десетина минути загасила огъня, отцедила морковите и ги сложи в купа, извадила яйцата и тях сложила в купа, а най-накрая изляла кафето в чаша. После се обърна се към дъщеря си с въпроса: „Кажи ми, какво видя?"

„Моркови, яйца и кафе" – бил отговорът на момичето. Тогава майката й казала да се приближи до морковите. Когато момичето го направила, забелязала, че морковите са меки. След това майката я помолила да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направи то установило, че яйцето е станало твърдо.

Най-накрая майката помолила дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихна с и с удоволствие опитала от богатия аромат на кафето, а после попитала: "Но, какво всъщност означава това, мамо?"

Тогава майка й и обясни, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, a след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смлените кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили.

„Ти от кои си? - попита майката. Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?"

Спомни си за това:"Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат. Ако си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно?

Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива?

източник- интернет

За мотивацията

Още нещо за мотивацията...

Eдин успешен мениджър решил да смени рязко начина си на живот. Купил си ферма в едно затънтено село, купил си и крави от местните фермери и станал животновъд, но тъй като тази материя му била абсолютно непозната, го излъгали и му продали некачествени животни, с нисък млеконадой. Веднага местните започнали да го следят, да злорадстват и да чакат пълният му провал, но за тяхно учудване, от ден на ден, продаденото от него мляко нараствало, съответно и печалбите му и скоро станал един от най-елитните фермери.
Започнали да го ухажват и да се опитат да разберат тайната на успеха му.
Той с готовност я споделил:
- Въпросът е в мотивацията и в организацията. Всяка сутрин правя оперативки с цялото стадо и им задавам един и същи въпрос: "Какво ще продаваме днес - Месо или мляко?" Останалото е инициатива на персонала.

източник - интернет

Омагьосания кръг

От много време се въртя в един омагьосан кръг. Уж нещо се променя, а след известно време пак същото. Скоро ми попадна един готин виц и така хубаво прилепна на сегашното ми състояние, като че ли този филм съм го играла:)))

Директор вика секретарката си и и съобщава: "Решил съм да отидем за седмица в чужбина. Приготвяй си багажа.". Секретарката на път за вкъщи съобщава новината на мъжа си: "Скъпи, заминавам с шефа "на командировка" за седмица, ще се наложи да се грижиш сам за себе си.". Мъжът звъни на любовницата: "Жена ми заминава за седмица, хайде да прекараме това време заедно." Любовницата звъни на ученика си, на който преподава частни уроци по математика: "Ще съм заета, имам много работа, за една седмица уроците се отменят." Доволното момче звъни на дядо си: "Дядо, цяла неделя няма да имам занятия, т.к. учителката ще е заета. Хайде да прекараме седмицата заедно.". Дядото (директорът на фирмата) отново звъни на секретарката си: "Тази седмица внука ме помоли да прекарам времето си с него. Пътуването се отменя. Ще заминем друг път." Секретарката звъни на мъжа си и му казва "Шефът е зает тази седмица, отложихме командировката". Мъжа звъни на любовницата: "Не може да се видим тази седмица, жена ми отмени пътуването си". Любовницата звъни на ученика си: "Тази седмица занятия ще има както обикновено". Ученика звъни на дядо си: "Дядо, учителката каза, че ще имаме уроци както обикновено. Няма да мога да ти правя компания". Дядото звъни на секретарката си "Не се безпокой, заминаваме тази седмица. Събирай багажа." и т.н...