Зависимостта

 Това е част от книгата на Хорхе Букай "Трите въпроса", за мен тя е добър отговор на трите  въпроса, които си поставяме - Кой съм? Накъде отивам? С кого?

След края на юношеството - времето за подготовка на почвата - е редно и желателно да се заемем със сеитбата и отглеждането на плодовете, които всеки иска да събере.

Думата „завися" идва от „вися", което буквално означава „окачен съм във въздуха без основа". „Зависи" означава също, че нещо е незавършено и нерешено. Освен тези две значения, на испански думата за „зависим" - dependiente, съществува и като съществително име: когато е в мъжки род, то означава „украшение" или „накит", а в женски род обозначава „наклон" или „хълм", който обикновено е стръмен и опасен.

След като открих в речника посочените значения и варианти, не се учудвам ни най-малко, че думата „зависимост" извиква у нас всички тези образи, които използваме за нейното определение: зависим е онзи, който е прикачен за другиго, който е лишен от опора и виси във въздуха - като украшение, носено от някого. Зависимият не се чувства цялостен, на него винаги му липсва решителност да стигне до целта.

Имало едно време един човек, който страдал от абсурдния страх, че ще се изгуби между другите. Всичко започнало, когато бил съвсем млад. Веднъж отишъл на маскен бал и някой направил снимка, на която се виждали всички присъстващи, подредени в редица. Но когато видял снимката, човекът не могъл да се познае. Бил се дегизирал като пират, с превръзка на окото и кърпа на главата, но мнозина от гостите носели подобни костюми. Гримът му се състоял от ярък руж на бузите и изрисувани с въглен мустаци, но и други били гримирани така. Прекарвал си чудесно, но останалите на снимката също изглеждали много весели. Най-накрая си спомнил, че в момента, в който се снимали, той бил уловен за ръката на някаква русокоса жена. Опитал да се открие по този признак, но и това се оказало безполезно: поне половината жени на снимката били със светли коси и немалко от тях позирали, хванали за ръка пирати.

Тази случка оставила дълбок отпечатък върху мъжа и години наред той не стъпил на нито едно събиране от страх да не се загуби отново.

Един ден му хрумнало следното решение: щял да ходи навсякъде, облечен винаги в кафяво: кафява риза, кафяви панталони, кафяво сако, кафяви чорапи и обувки. „Ако някой направи снимка, винаги ще знам, че съм мъжът в кафяво", казал си той.

С течение на времето нашият герой получил стотици възможности да се увери в находчивостта си. Когато ненадейно в голям магазин се оказвал пред някое огледало и съзирал отражението си насред тълпата, си повтарял, успокоен: „Аз съм мъжът в кафяво".

През зимата негови приятели му подарили пропуск за парна баня. Човекът приел с удоволствие; никога не бил посещавал подобно място, а много бил слушал за  предимствата на шотландския душ, финландската сауна и ароматните парни бани.

Когато пристигнал, получил две хавлии и бил поканен да влезе в малка съблекалня, за да се съблече. Човекът свалил сакото, панталоните, пуловера, ризата, обувките, чорапите... Когато се канел да съблече гащетата си, той се погледнал в огледалото и се парализирал от страх. „Ако сваля и последната си дреха, ще остана гол като другите - помислил си. - Ами ако се загубя? Как ще се разпозная без отличителните признаци, които досега ми помагаха толкова много?"

Прекарал повече от четвърт час в съблекалнята, полугол, като се чудел как да постъпи. Може би трябвало да си тръгне... Тогава му хрумнало, че макар да не можел да остане облечен, вероятно можел да запази нещо, което да му помогне да се разпознае. Внимателно измъкнал един конец от пуловера си и го завързал за палеца на десния си крак. „Трябва да запомня това, в случай че се загубя: човекът с кафявия конец около пръста съм аз" - казал си мъжът.

Успокоен от намереното решение, излязъл от съблекалнята и доволно се отправил първо към сауната, а после към басейна, без да забележи, че докато плувал, конецът около пръста му се развързал и се понесъл по водата. Един човек, който плувал наблизо, го забелязал и казал на приятеля си: „Виж ти, откога се опитвам да опиша точно този цвят на жена ми, за да ми изплете шал. Ще й занеса конеца, за да потърси същата прежда". Взел конеца, но тъй като нямало къде да го прибере, решил да го завърже около палеца на десния си крак.

Междувременно героят на тази история бил изпробвал всички съоръжения и се запътил към съблекалнята, за да се облече. Влязъл уверено, но когато се изсушил напълно и се погледнал в огледалото, с ужас установил, че е гол и че конецът липсва. „Загубих се", помислил си той разтревожено и изскочил от кабината, за да потърси кафявия конец, който го идентифицирал. След няколко минути, докато внимателно оглеждал пода, забелязал крака на друг мъж, около чийто палец бил завързан кафявият конец. Приближил се нерешително към него и попитал:

- Извинете, господине, аз знам кой сте вие, но можете ли да ми кажете кой съм аз?

Вярно е, че трудно бихме стигнали до подобна крайна зависимост, когато другите ни казват кои сме. И все пак ще се озовем в опасна близост до нея, ако се откажем от собствения си поглед и се виждаме само през очите на околните или се самоопределяме според тяхната представа за нас.

Наред с всичко останало, зрелостта е способността да проумеем предизвикателствата пред нас, да направим своя избор сред множеството предоставени възможности и изправени пред външни стимули, да вземаме решенията, които ни прилягат най-добре, и да сме сигурни, че са продиктувани от собствените ни убеждения, а не от нечии чужди.

За да бъде това решение истински зряло и трезво, не е достатъчно просто да премислим какво ще изключим (или елиминираме) от живота си. Не е достатъчно да отстраним от обкръжението си онези, на които някога - поради липса на воля или решимост - сме позволили да се разпореждат с живота ни, както им хрумне. Необходимо е нещо повече. Много е важно да разберем и прекъснем онези нездрави вътрешни механизми, които - въпреки факта, че отдавна сме пораснали - продължават да пораждат зависимости и ни карат да действаме така, сякаш сме още деца.

За мен зависимостта винаги е била гибелна и нездрава; тя е избор, който - въпреки хилядите аргументи в негова защита - безвъзвратно води до незрялото и безотговорно поведение на онези, които отказват да поемат отговорност за собствения си живот.

Не говоря за хора, изпаднали във временна криза, нито за такива, които са наранени и болни. Не говоря за хората с увреждания, нито за страдащите от психически заболявания. Не става дума за малки деца, нито за незрели младежи.

Всички те със сигурност се намират в някаква степен на зависимост и в това няма нищо лошо или ужасно, защото не могат да живеят по друг начин. Съвсем различно стоят нещата при зрелите хора, които продължават да избират зависимостта от някого - защото така им е удобно, от нехайство, от интерес, от какво ли не, - и тези решения понякога ги водят до задънена улица. Често казвам, че моят най-сериозен аргумент срещу зависимостта е нежеланието ми да поощрявам имбецилността.

Жребият

Това е една страхотна история – в нея има толкова поуки, от колкото се нуждаете в момента. И е дяволски интересна! Вижте я.

Имало едно царство, в което хората силно вярвали в провидението. Затова там имали странен обичай. На всеки осъден на смърт, в последния момент давали да тегли „жребий на съдбата" Подавали му една купа, в която имало две листчета – на едното пишело „Живот", на другото - „Смърт". Ако изтеглел „Живот" го помилвали. По този начин съдът искал да провери „свише" дали е взел правилно решение и да разбере каква е волята на съдбата. А всеки осъден до последно имал надеждата, че ще живее.
Живот или смърт!
Живеел там един човек, който бил успял и заможен. Той бил талантлив майстор, хората го уважавали и търсели услугите му. Но заедно с многото приятели, имал и немалко врагове. Те толкова му завиждали, че решили да го унищожат. Наклеветили го за тежко престъпление и човекът бил осъден на смърт. Докато лежал в килията си, той си мислел: „Е, поне жребият на съдбата ми дава шанс. Може да имам късмет."
Сигурна смърт!
Но знаейки правилото за „жребия на съдбата", недоброжелателите му подкупили съдебните чиновници и успели да подменят листчетата в купата – те извадили листчето „Живот" и добавили второ с надпис „Смърт". Така нещастният човек нямал никакъв шанс за спасение – каквото и да изтеглел, го чакала смърт.
Спасение?
Приятелите на осъдения, като разбрали за подготвяната измама, разтревожени отишли при него в килията му и му разказали лошата новина.
- Трябва да разкажеш всичко на съдията и да поискаш да проверят листчетата в купата. Иначе си изгубен! – съветвали го те.
- Чудесно! – зарадвал се мъжът. – Това е моето спасение. Само, моля ви, не разказвайте на никого за това.
Приятелите му решили, че е загубил разсъдъка си от всички неприятности и предстоящата присъда и продължили да го увещават да разкрие измамата. Но той бил непоколебим:
- Просто запазете мълчание, моля ви.
Живот!
На следващия ден трябвало да изпълнят присъдата. Човекът изтеглил своя жребий и... бил пуснат на свобода.
Всички били шокирани – и приятелите, и враговете му. Знаейки за измамата, те недоумявали как е могъл да се спаси от тази безизходна ситуация.
Ето какво се случило в съда. Когато изтеглил своя жребий, осъденият, без да погледне какво пише на листчето, веднага го сложил в устата си и го погълнал. На съда не оставало да направи нищо друго, освен да види другото листче в купата. А там разбира се, останал надписът „Смърт". Така те установили, че човекът е изтеглил „Живот" и го освободили.
Аз успях да видя няколко поуки, а вие спокойно можете да допълните още.
Понякога най-злият ти враг, който те води към гибел, неволно може да те спаси.
И в най-безизходната ситуация има спасение. Понякога то е под носа ти - просто трябва да го видиш.
За да се справиш с една заплетена ситуация, не трябва да губиш самообладание, а да помислиш.
За много кратко време време животът може да се обърне няколко пъти от добро към лошо и обратно. Трябва да сме винаги готови за това.
Когато си успял и талантлив – неминуемо имаш врагове. Не защото си им направил зло, а защото ти завиждат. И много често точно тези врагове са най-опасни.
Животът е непредвидим. В най-лошото на пръв поглед нещо може да се крие благополучният изход.
А и никога не знаеш дали пък не си любимец на съдбата... 
източник: http://www.gnezdoto.net/mydrost/889-jrebiqt-edna-unikalna-pritcha-za-prevratnostite-na-sydbata

Ако класиците имаха фейсбук

 Ето един нов прочит на класиците:


 "Всеки статус има своята логика" - Шекспир
 
"Да го лайкнеш или не, това е въпросът" - Хамлет

"Най-непостижимото - да те лайкнат всички" - Майка Тереза

"Най-голямата грешка - да си качиш пияна снимка" - Майка Тереза

"Най-хубавото развлечение - разглеждането на чужди профили" - Майка Тереза

"Колкото повече снимки кача, толкова по-популярен ставам" - Джон Кенеди

"Селфитата са най-добрият приятел на едно момиче" - Мерилин Монро

"Какво нося в леглото? Телефона си, разбира се" - Мерилин Монро

"Фейсбук" е по-важен от знанието" - Айнщайн

"Поствам, следователно съществувам" - Декарт

"Напиши статус, за да те видя" - Сократ

"Трябва да помним приятелите си не само когато имат "Фейсбук", но и когато нямат" - Талес

"Фейсбук" е най-големият мъдрец, защото разкрива всичко" - Талес
 
"Лайкът е като целувка през воал" - Виктор Юго

"Двата най-важни дни в живота ти са денят, в който си си направи "Фейсбук", и... денят, в който си разбрал защо" - Марк Твен

"Или ти управляваш фейсбука си, или той управлява теб" - Джим Рон

"Има само един начин да избегнеш критиката: да не качваш снимки, да не пишеш статуси и да не се тагваш никъде" - Аристотел

"Съществуват много неща във "Фейсбук", които ще хващат окото ти, но лайквай само това, което ще плени сърцето ти" - Индианска поговорка

"В изблик на гняв не бива да се пишат статуси" - Питагор

"Фейсбук" е в самите нас" - Платон


"Аз не съм човек, а селфи" - Ницше

"Снимка във "Фейсбук" - това е моята най-съкровена природа" - Ницше

"Снимките нямат край" - Сенека

"Фейсбук" нямат почивен ден" - Бейкън

"Без лайкове животът е нищо" - Цицерон

източник:
 http://www.highviewart.com/ako-klasitsite-imaha-feysbuk-2614.html

Здравей, аз съм Съдбата.

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.

Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.

Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно е да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали?

И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето. Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една - да бъдеш щастлив! Започни още от днес!

И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!

С обич,
Съдбата
 

източник -http://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/487-zdravei-az-sym-sydbata-reshih-da-ti-pisha

Какъв искаш да станеш, като пораснеш?

Често ми се налага да задавам този въпрос на малки деца, на по-големи деца и на пораснали деца. Искам да видя техните мечти и да ги подкрепя, но е много важно и те да се чувстват на място в своята си мечта. Мечтата може да даде криле на човек, но и може да съсипе целия му живот. Хареса ми тази част от "Чудни истории" на Юрий Степанов публикувана в "Обективи":


Какъв искаш да станеш, като пораснеш? – питали Мишлето лелите и чичовците.
– Слон, – отвръщало Мишлето.
– Юнак! – възкликвали лелите и чичовците. – Ние си останахме мишки, но пред теб са отворени всички пътища, само се учи.

И Мишлето учело. Учело за отличен.
– Винаги трябва да се стремиш към нещо голямо и светло, – казвал на Мишлето учителят Кърт. – И слон ще станеш, всичко е пред теб.
Мишлето завършило училище и отишло на курс за слонове. Завършило и него и получило диплома за Голям слон.
Но като слон не го взели никъде, а като мишка не искало да работи.
– Не тъгувай, – казвали му лелите и чичовците, – още си млад и всичко е пред теб. И слон ще станеш. А ако не станеш, не е беда. Ние не сме слонове и пак ни е добре.
Минало време. Мишлето завистливо гледало щастливите мишки, които били просто мишки. И с нетърпение чакало най-накрая да стане слон.
– Всичко е пред мен, – само се успокоявало Мишлето. – Всичко все още е пред мен.
Веднъж срещнало Слон и го попитало:
– Как стана Голям слон?
– Аз съм се родил слон, – отвърнал Слонът.
– А за какво мечтаеше в детството?
– Мечтаех да стана човек, – отвърнал Слонът.
– И защо не стана?
– Станах, – отвърнал Слонът. – Веднъж спасих давещи се деца и ми казаха, че съм човек.
– Но ти си слон! – изненадало се Мишлето. – Голям, с хобот ...
– Външният вид не е най-важното, – отвърнал Слонът. – Най-важното е в душата и в делата.
– Тогава и аз ще стана човек, – решило Мишлето.
– Постарай се, – казал Слонът. – Човек е най-високата титла на света.

Юрий Степанов, "Чудесни истории"

Тостове подходящи за Тамада

Грузинците отдавна са признати за всепризнати майстори на изкуството да се вдигат тостове. Грузински са и познатите на всеки любител на пийването и ракийката думи като  ТАМАДА/почетен ръководител на празненството/ и АЛАВЕРДИ/правото на ответен тост/. Подобен афинитет към тоста имат и ирландци, французи, италианци, руснаци. Стечение на годините са се оформили неписани правила за изкуството да се вдигат тостове. Той трябва да е остроумен и недълъг - не забравяйте, че наоколо стоят хора с чаши в ръка и сигурно на някои устите са вече налети със слюнка. Никога не трябва да завършва с подкана да се пие до дъно - всеки трябва да поеме толкова, колкото му се иска. Бич за добрия тост е баналността. Друго, което задължително се избягва, е да карате някого да вдига тост.
Има задължителни правила и за ТАМАДАТА:
- да помни при кого и по какъв повод е на гости;
- да не е по-пиян, но и по-трезвен от другите;
- да е остроумен и да не заеква;
- да не е по-нисък от масата, за да може компанията да го вижда добре;
- да не се смее по-силно на собствените си шеги;
- да не спори и се бие с останалите;
- да не танцува на масата и да не пада пиян от стола;
- да помни в края на купона адреса си и името на жена си;
- да не сяда в скута на дамите;
- да не си бърше устата с вратовръзката/своя и особено чужда!/
- да не троши посудата;
- да не почва песен, чийто текст не знае;
- да не пресмята на глас стойността на яденето и пиенето по масите;
- да не яде с ръце от чинията;
- да не се заглежда по чуждите жени;
- да не ползва вилицата за диригентска палка;
- тръгвайки си, да не облича чужда дреха, дори да е по-хубава от неговата;
- по пътя за в къщи да не се къпе във фонтаните;
- да не се опитва да вдига тостове за срещналите го полицаи по пътя към дома/особено ако е с автомобил/;

***
Един лекар среща в кръчмата свой пациент, който е наредил край себе си няколко празни чаши.
- Иване, нали те предупредих да не пиеш повече от една чаша концентрат? - скарва му се той.
- Докторе, аз не се лекувам само при вас - отговаря пациентът.
Да пием за здравето на докторите и нека те бъдат все повече!

***
Един човек го заболяло гърлото и той прегракнал. Дотътрил се той до дома на личния си лекар и почукал на вратата. Отворила докторската съпруга.
- Съпругът ви в къщи ли е? - изхриптял болният.
Жената се огледала и му кимнала:
- Няма го. Влизай бързо, за да не видят съседите.
Да вдигнем наздравица за това не само да сме здрави, но и докторите да ги няма вкъщи!

***
Един човек претърпял автомобилна катастрофа и попаднал в болницата с две счупени ръце. Лекувал го добър лекар. Малко преди да го изпишат, той попитал:
- Докторе, след като ми свалите гипса, ще мога ли да свиря на пиано?
- Разбира се, че ще можете.
- Вие сте голям майстор, докторе - преди не можех да свиря.
Да пием за лекарите, които вършат чудеса!

***
Един турист бил на ескурзия в Шотландия. Завели го на прочутото езеро Лох Неси. Въртял се той край брега, разглеждал - няма никакво чудовище. Обърнал се към един местен, който кротко си пиел уискито на един стол.
- Кога излиза чудовището?
- Различно - вдигнал рамене шотландецът. - Но най-често след петата чаша...
Да пием за тези, които искат да видят час по-скоро Лох Неси!

***
Кораб попаднал на буря и потънал. Оцелели само двама моряка - без спасителни жилетки, без нищо, за което да се захванат.
- Господи - помолил се единият, - изпрати ми толкова дъски, колкото пъти ми е изневерявала жената!
От небето паднали два клечуряка, които не могли да издържат тежестта му и той се удавил.
- Господи - решил да опита късмета си вторият, - изпрати ми толкова дървета, колкото пъти ми е изневерявала жената!
Небесата се отворили и наоколо заплавали купища дървен материал. Морякът си направил сал и се спасил.
Да пием за жените, които не оставят мъжете си да се удавят!

***
Авантюристка е жената, която всяка авантюра превръща в любовна увертюра.
Да пием за жените-авантюристки!

***
Дама е всяка жена, която лиже сладоледа, а не го хапе.
Да пием за дамите!

***
Жена без грях е дамата, за която всички са слушали, но никой нищо конкретно не е видял.
Наздраве за жените, които всички са виждали, но за които никой нищо лошо не може да каже!

***
На 80-тата годишнина на Чърчил един журналист го изчеткал:
- Сър, надявам се, че ще ми разрешите да ви снимам и на вашия 100-годишен юбилей?
- Трябва много да се грижите за здравето си през следващите 20 години - отговорил Чърчил.
Мога да кажа на юбиляра на нашата маса, че съм готов да се грижа още 20 години за здравето си, за да го поздравя и на следващия му юбилей!

***
На грузинска сватба кумът вдига тост:
- Ще ви разкажа една приказка... Имало едно време една далечна страна. В нея имали такъв обичай - колкото по-дълга била оная работа на мъжа, толкова по-къси ръкави носел той. Всъщност... това е дълга приказка и няма да ви я разказвам сега, а ще произнеса следния тост:
Да пием за мъжете по потници!

***
Един рицар трябвало да замине на война. Тогава той сложил девствен пояс на жена си и повикал най-верния си приятел. "Ето ти ключа от най-голямото ми съкровище - казал му той. - Давам ти го, защото не се съмнявам в твоята честност. Ако не се върна, отключи пояса една година след моята смърт." Тръгнал рицарят и след малко дочул конски тропот. Приятелят му препускал стремително след него. "Какво има? - попитал рицарят. "Станала е грешка, сър. Дали сте ми друг ключ!"
Да пием за верните приятели!

***
Има такава грузинска мъдрост: ако искаш да вземеш правилно решение, посъветствай се с жена си и направи точно обратното.
Да пием за нашите жени, които ни помагат да намираме правилното решение в сложни ситуации!

***
Моят дядо казваше: "Имам желание да си купя къща, но нямам възможност. Имам възможност да си купя коза, но нямам желание."
Нека нашите желания винаги да съвпадат с нашите възможности!

***
На въпроса "Какви жени предпочитате - блондинки или брюнетки" истинският мъж трябва да отговори: "Да!"
Да пием за истинските мъже!

***
Лети по небето голяма птица и гордо размахва огромните си крила. До нея пърха малка птичка: "Накъде летим? Накъде?" Голямата птица не отговаря. "Накъде летим?" Голямата птица бавно се обръща и гордо отговаря: "Не знам..."
Да пием за нашите ръководители!

***
Един човек си вървял през гората и намерил костенурка. А костенурката заговорила с човешки глас: "Не ме убивай и ще ти се отблагодаря!" Човекът я взел, занесъл я в къщи, нахранил я и си легнал. "Пусни ме в леглото ти!" примолила му се костенурката. Сложил я той до себе си и в този миг костенурката се превърнала в прекрасна девойка. Тогава дошла жената на човека. "Какво става тук? - развикала се тя. Човекът й разказал всичко и тя се успокоила.
Да пием за нашите жени, които вярват на всички истории, които им разказваме!

***
Живял някога богат и силен крал. Циганка обаче му развалила рахатлъка, като му предсказала, че жена му ще роди не от него. Чудил се той и решил:скрил я в най-високата кула в кралството. Но след една година тя все пак родила.
Да пием за Карлсон, който живее на покрива!

***
Животът - това е малка детска ризка, цялата оакана.
Да пием за тези дни, когато ще успеем да я изперем!

***
Да пием за хубавите хора - все пак останахме толкова малко!

***
Скачала жаба, скачала - излязла на ж.п. линията. Точно в същия момент минал влак и и отрязал краката. Запълзяла тя обратно към реката. Пълзи и мисли:"Хубави крака бяха, ще се върна за тях." Запълзяла пак към линията. Тъкмо стигнала - нов влак. Отрязъл й главата.
Да пием за това никога да не си губим главата за хубави крака!

***
На въпрос за семейния си живот един мъж отговорил, че жена му е вещица, тъщата - баба Яга, тъстът - разбойник от бандата на 40-те, а децата дяволчета...
Да пием за нашите млади да нямат такъв приказен живот, че току-виж край тях се оказала Василиса Прекрасна, а мъжът й е Иванушка глупакът...

***
Жените са цветя, а мъжете - вода.
Да пием за това на цветята по-често да им се сменя водата!

***
Жените, когато минават през рекичка, вдигат полите на роклите си.
Да пием за това нашите жени да браздят морета и океани!

***
Стоял Адам на висока планина и се любувал на прекрасния свят само с една шапка на главата. Изведнъж се появява Ева. Адам се засрамил и сложил шапката си... отпред. Ева го хванала за едната ръка, после за другата.
Да пием за силата, която държи шапката!

***
Слънцето съблича жените до бански.
Да пием за тези мъже, чиито очи греят по-силно от слънцето!

***
Драги приятели, предлагам да пием за нас, защото в такъв състав и с такова удоволствие никой няма да пие!

***
Корабокрушение. Оцелява само един англичанин. Изхвърлен е на пустинен остров. След години дрехите му стават на прах, остава само добрият стар джентълменски цилиндър. Ново корабокрушение. Оцелява само една дама. Изхвърлена е на същия пустинен остров. Англичанинът отива да я посрещне. По джентълменски се прикрива с цилиндъра. Все пак от радост протяга ръце към дамата да я прегърне.
Да пием за силата която държи цилиндъра

***
Три девойки били превърнати за прегрешения в три рози. За да възвърнат отново стария си вид, трябвало да отидат на поклонение в храма на Целомъдрения Бог, който бил на края на Голямата пустиня. Тръгнали те, но съвсем скоро (и естествено) в пустинята ожаднели. Срещнали едно кладенче. "Кладенче дай ни водичка" - помолили розите. "Ще дам водичка на тази, която ми даде листенце" - отговорило кладенчето. Първата помислила малко, дала и пила водичка. Втората си казала: "Не съм толкова жадна, ще пия по-нататък". Третата възкликнала "Как ще си давам от листенцата" и отминала. По някое време пак ожаднели. Насреща им друго кладенче. "Кладенче дай ни водичка" - помолили те. "Ще дам водичка на тази, която ми даде листенце" - отговорило кладенчето. Първата роза дала листенце отново. Втората този път дала, а третата пак не дала. И така вървели през пустинята и когато срещнели кладенче първата винаги давала, втората ту давала, ту не давала, а третата никога не давала. Накрая - в храма на Целомъдрения Бог, пристигнали една съвършено свежа ... дръжка от роза, една полу-изсъхнала, полу-проскубана роза и една съвършено изсушена ... мумия на роза.
Да пием за вечното женско недоумение, кога на кого и по колко да даваме.

***
Корабокрушение. Капитанът, мичманът и юнгата са изхвърлени в открито море. Капитанът: "Господи, прати ми толкова талпи, колкото пъти жена ми е изневерявала". Десетки талпи засипали морето. Мичманът: "Господи, прати ми толкова талпи, колкото пъти жена ми е изневерявала". Пандали няколко талпи, колкото да не е без хич. И мичманът се спасил. Юнгата: Господи, прати ми толкова талпи, колкото пъти жена ми е изневерявала". Никакъв отговор. Юнгата загинал.
Да пием за жените, които не оставят мъжете си в беда

http://vmropd.org/forums/

Подготовка за празниците

Едно извадено от моя архив оплакване:

То това празниците не са хубава работа, хем уж почиваш, хем пък не спираш да работиш. Едни щото им е работа, а други като мен, да се покажем какви сме готвачки през празниците, щото през делниците не ни остава време да се изявим в кухнята. И такааа....първото и най-важно нещо на свързващо празника и кухнята са набавяне на провизии и запаси и то от къде? От МОЛ - аааа и всички такива производни на него магазини. Съответно като вече едни модерни домакини за да набавим необходимите припаси трябва да можем и да шофираме, а и да имаме кола за да стигнем, а най-вече да се върнем с покупките от там. Така се случи, че в този ден на изключителна необходимост от МПС се наложи да оставя моята буболечка и да се възползвам от една уестас фиестас. Кола като кола, запали, тръгнах, дори си пуснах и фаровете и той пътя сам ни отведе до МОЛ-ът. Сред претъпкания паркинг намерих едно място и паркирах животинчето. Такааа, до тук мисията е изпълнена, взех си една количка и се упътих към магазинчето. Хубаво, ама като не съм изкарала курс за шофиране на магазина количка, а и като съм се докарала като за разхождане по червен килим - токчета и права пола. Работата се оказа трудна. Влязох още в магазина и ...количката се оказа, че занася в една посока, ей такава не ориентирана. Викам си - трябва да и се регулира предницата на тази количка. Плочките в МОЛ-ът са другото изпитание. Там и стабилно да си вървиш плочките сами те спъват, щото са направени "пирфекно", и след няколко месеца на функциониране на магазина вече са като, че ли искат да си отидат от там, а камо ли да си с количка и на 10 см токчета. След около три-четири опита плочките да ме възпрат и да ме отклонят от заветната ми цел - стъпването в "Карфур",  успях жива и здрава да вляза вътре. А вътре, особено до хранителната част на магазина е като окупирана територия и започнаха едни битки докато се докопам до това или онова, успях доста ловко да измъкна няколко записани в списъка ми продукта от чудещи се най-вече младежи, щото пенсионерите те като вземат нещо - не пускат. Гледам на едно място около захарните продукти опашка, значи има нещо и веднага се наредих. Не, че ми трябваха шоколадчета от 79 ст.,но нали съм била да опашката как да не се възползвам. И след около час и нещо упорита борба успях да стигна и до касата. Предстоеше ми излизане от МОЛ-а -през разбитите плочки, но вече знаех номерата им и жива здрава стигнах до паркинга. То хубаво стигнах, ами с какво бях, че с кола бях, ама каква, че тя и аларма нямаше, че и номера не го запомних. Ей сега я втасахме, уж се сещам поне в кой район я паркирах, ама коя беше от всичките. Направих една почетна обиколка с количка и покупки около заподозрения район и ми просветна, че е фиеста и май беше синя, щото моята е червена и съм цесекарка, а тази беше от левски. Най-накрая ми се стори едната доста позната и реших да пробвам ключа и о, чудо взе, че колата се оказа същата. Вече много доволна, натоварила покупките реших да се прибирам. Добре, че докато  пазарувах из частта с така наречена топла точка, сиреч топлата кухня, където може и да хапнеш вътре в магазина, така уж без да искам, но и доста предвидливо бях взела повече готови ястия, уж да ги опитаме в къщи и сега така като си бях поседнала и се радвах на добрата си битка и успешното си връщане реших - утре ще се правя на домакина, за днес ми стигаше.