понеделник, 5 декември 2011 г.

времето е....

Преди години един мой приятел преживя много тежки моменти, тогава в тежките си мигове отчаянието му и безнадежността бяха негово ежедневие.От позиция на състоянието си тогава той се радваше и на малките постижения, които той правеше. Две крачки повече от вчера, малко по-дълга разходка и едно изречение, което постоянно повтаряше - Аз до работа да стигам и се прибирам, повече неща." Тогава му казвах един виц: Мъж при любовицата си и както си били блажено вече запали, се звъни и се прибира мъжа й. Жената уплашено му казала, че най-добре да скочи през прозореца, защото ако ги свари мъжът й, ще е по-лошо. Скочил мъжа и дакато летял на долу се молел: "Господи, ако ме спасиш повече жена няма да погледна, само в къщи ще си стоя, нищо дори няма да ми и минава през ума...." и все в тоз ред трескави мисли и...не щеш ли в това време минавал един камион, натоварен със сено. Паднал мъжа на меко, поотърсил се, поогледал се и казал: "Брей, колко малко време летях и колко много глупости казах."
Човек има невероятната способност да забравя и лошото и доброто, просто трябва да има тази вяра. Често спорехме за вярата и за това, че аз не съм толкова сляпо варваща като него, като той често го отдаваше на това, че не съм преминала неговите изпитания. Времето миваше и всичко се нареди добре и тук искам да допълня с една притча, която за мен е от голямо значение.

Един човек бил неимоверно богат - много приятели,много познати, все черпел всички наред.
Случило се обаче така, че загубил парите си,фирмите му фалирали, изведнъж приятелите и познатите изчезнали,жена му го напуснала,децата спрели да му говорят...целият му живот се сринал. Опитал да намери работа тук и там, но никъде не му давали. Накрая подбуден от отчаянието той решил да се обеси и да сложи край на живота си. С последните си пари тръгнал към магазина да купи въже.В магазина продавачът го попитал:

-За какво ти е това въже?
-Много мъка срещнах,много тежък живот ме налегна,загубих парите си,бизнесът ми фалира, решил съм да се беся.Вече няма за какво да живея.

Продавачът се подсмихнал,дал му въжето,а с него и една бележка и му казал:

-Това което пише на бележката,прочети го като се прибереш у вас преди да се обесиш.

Тръгнал си човекът,прибрал се,затегнал примката,опънал въжето,качил се на стола и точно да се пусне се сетил за бележката. Извадил я от джоба си и прочел "Няма все да е така"...
Помислил малко човекът и малка надежда се зародила у него. Махнал въжето от врата си.
Минало време малко по малко човекът започнал пак да се замогва,възстановил бизнеса си и парите си. Решил да даде угощение в чест на това, че отново живее добре. Поканил целия град,дошъл и магазинерът.Стоял кротко на една маса и наблюдавал.
Отишъл при него домакинът и му казал:

- Благодаря ти, добри човече. Ти ми спаси живота с онази твоя бележка. Сега отново съм богат, имам приятели и живота ми има смисъл. Кажи какво да направя, за да ти се отблагодаря?


Магазинерът го погледнал,поклатил глава и казал:

- Нищо не искам за отплата,освен едно... запомни добре... Няма все да е така!

Така е - няма да е все така, и това е едно хубаво мото за това, че животът е един постоянен кръговрат и ни дава изпитания и след преживането на това изпитание да ставаме по-силни. Проблема е да не минаваме границата и да се самозабравим...защото няма да е все така.

И тук искам да отправя още една малка причта като пожелание към този приятел, за да му помага в тежки моменти.

Един император извикал мъдреците си и им казал да му изработят пръстен, на който да гравират надпис, който да му помага в трудните моменти и да му напомня в добрите за тяхната преходност.
Дълго умували мъдреците и когато накрая красивият пръстен бил готов, на него пишело: "И това ще мине".

1 коментар: