Имената на любовта

Имената на любовта
Имената на любовта са много, те са разнообразни и многобройни и в същотото време май страшно много еднакви. Кой ли не е чувал обръщението - ей, слънце, мило,пух, злато, мечо, пиле...и вякакви производни на птици, животни и т.н, но какво е когато любовта ни няма име. Спомням си преди години, как един мой познат, който ползвал обществен телефон за да звънне на приятелката си, докато набирал номера чул до себе си от съседната кабина - "Как си слънце?" Беше искрено възмутен, че освен неговото слънце имало още едно, а те всъщност са много. Всеки, който се е влюбвал поне веднъж му се искало или пък е имал такова име. Много все още си го имат, те са нечии слънца, нечии пиленца и т.н., а пък и някои направо си идват с името - погледнеш го и ...той е мечо или пухче или нещо друго просто така.. името му залепва. Това е една обяснима реакция, една обяснима любов. Какво е когата любовта е безименна, когато е ТЯ или ТОЙ, но безименни. Дали тогава пак има чувства, дали обичаме безименна си любов или просто се страхуваме да и кажем името за да не избяга, да не ни се присмее или все от някакъв страх, породен от нашето въображение. Когато една любов почучи име, тя като че ли вече е афиширна не толкова пред целия свят, а пред самия себе си, а безименната остава само за теб.

Наръчник на мениджъра

В един предишен постинг "Балканите идат" имаше представен много хубав план за справяне с европейския съюз, ние балаканите имаме талант за тези неща. Сега ми попадна една басня, която е наръчник за българския мениджър, как да опрапасти и това, което уж видимо не може да се опропасти.

Всеки ден, малката мравка пристигаше рано на работното си място и започваше да работи.
Произвеждаше и беше доволна


Шефът, лъва, се учудил, че мравката работи без надзор.

Ако тя произвежда толкова без надзор, не би ли могла да произвежда повече, ако е под нечий надзор ?

Той нае една хлебарка, която имаше с голям опит като надзорник и изготвяше чудесни доклади.

Първото решение на хлебарката бе да въведе контрол на достъпа за мравкатаСлед това, на хлебарката й бе нужна секретарка, за да й помага с изготвянето на докладите и…

Тя нае един паяк, който освен с архивите се занимаваше и с контрол на телефонните разговори.

Лъвът бе очарован от докладите на хлебарката и я помоли и за графики на производството и анализ на тенденциите, за да ги представи на срещи, специално организирани за тази цел.

За тази цел на хлебарката й купиха компютър , лазерен принтер и ...

... бе наета една муха, която да ръководи отдел информатика.
Мравката, доскоро продуктивна и весела, бе отчаяна от толкова хартии и срещи, които й заемаха цялото време!

Лъвът стигна до заключение, че е дошъл момента да се създаде длъжност отговорник за сектора, където работеше мравката.

Постът бе поверен на един щурец, чието първо решение бе да закупи килим и ергономичен стол за бюрото си.

Новият отговорник, щурецът, също имаше нужда от компютър и асистентка (която взе от предната си служба), за да му помага да подготвя стратегическия план за оптимизиране на работата и да контролира бюджета за
за сектора, където работи мравката, която на този етап вече не се забавляваше и с всеки изминал ден се ядосваше все повече


По същото време щуреца убеди шефа, лъва, от абсолютната необходимост от проучване на средата.


След като проучи работната натовареност, лъвът забеляза, че секторът на мравката не произвеждаше вече колкото преди;


Той нае един бухал, известен консултант да осъществи одит и да предложи решения.
Бухалът изкара три месеца в офисите и направи огромен доклад, в няколко тома, със заключението:
“Има много персонал в това предприятие...”

Познайте първо кого уволни лъвът?


Мравката, естествено, защото тя “проявява липса на мотивация и конфликтно поведение”.



Внимание :
Персонажите в тази басня са измислени; всяка прилика с действителни лица или факти от Обществения сектор е случайна....
П.П За съжаление картинките не можаха да се качат и така може да останате с грешно впечатление, че тези герои са реални.

Самотата и опитомяването

От известно време забелязвам, че темата за самота пристъства много в пространството и то в едно време на толкова много социални контакти и възможности, които вече ни предлага съвремието. Преди около 20 години възможността за контакти беше само един телефон и личните контакти на работа и в бита. Сега технологиите предлагат такива възможности, че да присъстваш в ежедневието на човек, който е дори на друг континент, но дори и това, като че ли не коменсира това чувство на самота, което вече много хора усещат. Самотата не се влияе от това дали си заобиколен от много хора или си страшно ангажиран, тя си стои вътре в нас и се чудим, какво точно ни липсва. Винаги когато стигана до този момент в живота си, когато се почувствам самотна си пожелавам и препрочитам това. Много известна част от още по известно произведение
Тъкмо тогава се появи лисицата.

- Добър ден - каза лисицата.

- Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.

- Тук съм, под ябълковото дърво...

- Коя си ти? - каза малкият принц.- Много си хубава...

- Аз съм лисица - рече лисицата.

- Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен...

- Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.

- Ах, извинявай - каза малкият принц.Но като помисли, добави:- Какво значи "да опитомиш"?

- Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш?

- Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"?

- Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш?

- Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"?

- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".

- Да се обвържеш ли?

- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...

- Започвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете..., мисля, че ме е опитомило.

- Възможно е - каза лисицата. - На Земята могат да се видят всякакви неща...

- О, не е на Земята - каза малкият принц.

Лисицата бе много озадачена:- На друга планета?

- Да.

- Има ли ловци на тази планета?

- Не.

- Това е интересно. А кокошки?

- Не.

- Нищо не е съвършено - въздъхна лисицата.Но пак се върна към мисълта си:- Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата...
Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:

- Моля те... опитоми ме! - каза тя.

- На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.-

Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата.

- Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!- Какво трябва да направя? - попита малкият принц.- Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо...
На другия ден малкият принц се върна.

- По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата.

- Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си... Необходими са обреди.- Какво е обред? - попита малкият принц.

- И това е нещо отдавна забравено - каза лисицата.

- Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове. Моите ловци например имат един обред. В четвъртък танцуват със селските момичета. Така четвъртък е един прекрасен ден! Аз ходя на разходка чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всички дни щяха да си приличат и аз нямаше да имам миг покой.
Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:

- Ах! - каза лисицата.

- Ще заплача.

- Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя...

- Разбира се - каза лисицата.

- Но ще плачеш! - рече малкият принц.

- Разбира се - каза лисицата.

- Тогава не печелиш нищо!

- Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото.И добави:

- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна.Малкият принц отиде да види пак розите.

- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.И розите много се смутиха.- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.И се върна при лисицата.

- Сбогом... - каза той.

- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.

Пожелавам всеки да има кого да "опитоми", и да има желание да бъде опитомем, защото това е толкова много осмисля живота и прави другите неща несъществени.

Отсъствието на злото

В последно време е пак много актуална темата за доброто и злото. Кое е добро и кое поражда зло. Темата е безкрайна по нея може да се изпише много и пак като че ли няма да всичко. Преди време четох една история, която е по действителен случай в нея пристъства идеята по този въпрос на един всепризнат гений мисля, че дори и да сте я чели още един прочит няма да навреди. Ето историята:
Един професор от известен научен институт задал на студентите си следния предизвикателен въпрос:
"Бог ли е сътворил всичко съществуващо?"
Един от студентите веднага заявил:
"Разбира се, че Бог."
"Значи, всичко е сътворено от Бога?", попитал отново професорът.
"Точно така, сър", отвърнал студентът.
Тогава професорът казал: "Щом всичко е сътворено от Бога, значи злото е сътворено също от Бога. Знаем, че злото съществува, ето защо, изхождайки от принципа, че нашите дела показват нашата природа, от това можем да заключим, че Бог е зло."
Студентът не отговорил нищо, защото не знаел какво да каже на изложената от професора хипотеза и на направеното заключение.
Професорът се почувствал доволен от себе си и гордо заявил на студентите, че за пореден път успява да докаже, че християнската вяра е само един мит.
Тогава друг студент вдигнал ръка: "Мога ли да ви задам един въпрос, професоре?"
"Разбира се", отвърнал професорът.
Студентът се изправил и попитал: "Кажете ми, професоре, съществува ли студ?"
"Това пък що за въпрос е? Естествено, че съществува. Вие никога ли не сте усещали студ?"
Другите взели да хихикат подигравателно на студента. А той отвърнал:
"Не, сър, в действителност студ не съществува. Според законите на физиката това, което наричаме студ, е на практика липса на топлина. Всички организми и обекти са достъпни за изследване само когато са носители или проводници на енергия. Абсолютната нула (- 460 F) е пълна липса на топлина и при такава температура всяка материя става инертна и неспособна да реагира. Студът не съществува. Той е само едно понятие, което сме въвели, за да описваме състоянията, при които липсва топлина.
Студентът продължил: "Съществува ли тъмнина, господин професоре?"
Професорът отвърнал: "Естествено, че съществува."
"Тук също грешите, сър? казал студентът. Въпроче Тъмнината не съществува. Тъмнината на практика е липса на светлина. Светлината е достъпна за изследване, но не и тъмнината. Като използваме призмата на Нютон, ние разграждаме бялата светлина на различни цветове и изследваме дължината на вълните на всеки отделен цвят. Тъмнината обаче не може да бъде измерена. Тя може да бъде разградена от най-прост лъч светлина. Как ще прецените колко е количеството тъмнина в дадено пространство. Въпроче Като измерите количеството налична светлина в него. Нали така Въпроче Тъмнината е понятие, което използваме, за да описваме следствието от липсата на светлина.
Накрая младежът попитал: "Съществува ли злото, сър?"
Професорът отвърнал с колеблив тон: "Естествено, че съществува, и аз вече го казах. Виждаме злото всеки ден. Виждаме го в безчовечните отношения между хората. Виждаме го в безбройните престъпления и насилия навсякъде по света. Всички тези неща са прояви на злото.
А студентът отвърнал: "Злото не съществува, сър, или по-точно, злото не е реалност сама по себе си. Злото е просто отсъствие на Бог. Също както в примерите с тъмнината и студа, това е понятие, което човекът използва, за да описва отсъствието на Бога. Злото не е сътворено от Бога. Злото е резултат от това, че в сърцето на човека липсва Божията любов. Също като при студа, който е следствие от липсата на топлина, и като тъмнината, която е следствие от липсата на светлина."
Професорът мълчаливо се върнал на своето място.
Разказът е по действителен случай. Името на студента е Алберт Айнщайн

Балканите идат

Стоя си кротко пред телевизора и както си е му е реда след филма идват и новините и там хоп - изненада - доклада на европейската комисия в аванс. Ще ли да ни били дърпат ушите щото видите ли не сме били направили нищо по въпросите с престъпността и т.н и т.н. Абе на този европески съюз малко му остана, преди време бях чела един много готин виц за балканите и европейския съюз и като гледам хронологията остават им още има няма 10 -на -20 години, а какво са за нас 10 - на година, половин преход - нищо работа, нали? Така че малко му остана на съюза, нека да си прави неговите си там доклади.

Ето го и плана за справяне с европейския съюз. (

Балканите идат!

Сценарий за развитието на Европейския съюз

2007 г. - България е приета в ЕС. - Румъния е приета в ЕС.

2015г. - Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина и Турция са приети в ЕС.

2017г. - Албания, Косово и Сърбия са приети в ЕС.

2018г. - За първи път европейска институция назначава румънец на висок пост. Той назначава жена си, цялата рода на жена си, членове на семействата на техните съседи и най-добрите си приятели.

2019г. - Служителите от балканските страни представляват 10% от европейската администрация.

2022г. - Служителите от балканските страни представляват 60% от европейската администрация. Администрацията повишава заплатите тройно, въвежда гъвкаво работно време, южнославянските езици са на трето място сред "езиците на администрацията". Поради стрес 90% от служителите на европейската администрация излизат в отпуск по болест. Най-много заболявания са констатирани в периодите между 15 юни и 15 септември и 15 декември и 15 януари. Болните служители са забелязани в Алпите, Канарските острови и други места, известни като лечебни срещу стрес. Европейският парламент гласува закон, според който бюджетът на ЕС плаща за лечението на тези болести. По време на отпуските европейската администрация се движи от стажанти на временни трудови договори.

2025г. - Балканците достигат 90% от администрацията. Македонците отново отказват да приемат еврото.

2026г. - Високата цена на европейската администрация изисква драстични съкращения. Уволнени са всички белгийски граждани, служители на ЕС. Балканските служители в ЕС достигат 99.3% от общия брой.

2027г. - Румъния успешно приключва приватизацията.

През 2028г. Сърбия поема председателството на ЕС.

2028г. - През февруари Германия напуска ЕС. Месец по-късно тя е последвана от Франция и Финландия. До края на годината под албанско председателство напускат Великобритания, Белгия, Дания, Швеция, Холандия, Люксембург, Италия, Испания, Португалия, Австрия, Чехия, Литва, Латвия, Естония и Словения. Всички тези държави въвеждат строг визов режим за ЕС.

Опити за сватосване

Вчера по време на задължителното ни седмично кафе с приятелката ми, тя отново си сподели поредния опит да я сватосват. Тя, прятелката ми, е един стархотен човек и доста стойностен, но поради факта, че е все още мома за нея важи в пълна сила онзи хубав виц. Ако не си женен до 25 започват да те женят приятелите, до 30 - роднините, а до 35 - цялотото село. Ама понеже приятелката ми е вече на 37 сега са се втурнали да я женят и околните села, сиреч няколко коплекса в града. Тя определено не страда от факта, че не е женена има си достатъчно занимания с които си запълва цялото време и дори не и остава време да се наспи, нооо тази мисъл е така се е загнездила в съзнанието на всичките и роднини и познати, че току я подлагат на изпитание. Последното в петък и е още прясно, тя е треньор и в петък вечер провежда тренировки в училището до тях. След тренировка изпраща една група деца, които сами трябва да се приберат. Изпраща тя поредните деца, които са от найната махала в която тя е живяла цял живот и насрещта и майката на едното дете. Пазарала нещо от магазина и се прибира и като я видяла така, нещо живнала и започнал диалога.- Абе, Миме, трябва да поговоря с теб нещо- така леко притеснена и сконфузена започнала тя.Тук на Мимето просто и минали едни мисли, "Явно ще иска да спре детето от тренировки, то иначе има желания, но пък трудно се справя"-Ела във вторник на тренировките - отговорила приятелката ми, - тогава децата докато тренират ще поговорим. Искаш да спираш Наско от тренировски ли?-Неее- и тук вече излюва камъчето- Абе, Миме, ти си била мома, а аз да науча от баща ми, моля ти се!- казано така някакси по свойски. - Ние имаме един наш семеен приятел, ерген, мнооого добро момче. Ще ти докарам във вторник да се запознаете.И тук вече приятелката ми само дето не се задавила от смах. Явно целия комплекс се е заглижил да я жени, ноо думите "много добро момче" са я довършили. Да беше казала - той е един хайван, не е стока, ама на искам да те запозная, като че ли по щеше да го приеме, но "много доброто момче", което станало над 40 и не се женело, ами то е равно на мухльо. Когато един човек го определят като много добър, той често и няма мнение и понеже не противоречи на другите е вече добър. По същота логика можем да вземем като пример от филма "Корабокрушенеца", там Том Ханкс си говореше с една топка, тя дори му отговареше, така че и тази липса можем да я покрием. Опита на приятелката ми с най-различни запознанства е голям, от един, който бил някакъв арихитект и който в прав текст и каза- Няма да ти дам номера на телефона си, защото не искам да ме притесняваш (като че ли тя хукнала да му пристава), но пък той от своя страна не спря да и се обажда в продължение на месеци, абе много хора има, които изобщо не могат да се видят от страни и да разберат, къде грешат в самооценката си. Друг случай беше опит от някакъв сайт за запознастна. Срещна се с някакъв и понеже беше инстуктирана от мен да не се заяжда, той още от първата реплика та до края на едниствената им среща не спрял да обижда жените, но тя стоически го издържала. Мъже, когато сте наранени от една жена, не си го изкарвайте на всички, не всички жени са такива, а така и не давате шанс на дригите да ви покажат, че има и свестни такива, между другото, това важи и за жените. И последното добро момче, което и натресоха е човек, който никога няма мнение, което е по лошо не иска и да има, а взема готови от другите - чудесен пример- така казват хората. Кани я на кафе, не успява дори да я почерпи и натрапва мнение - така казват хората. Дааа, трудно е като минеш определени години, знаеш че си стройностен човек, но вече изградените навици и привички много трудно успяват да се пречупят и да изградиш нови. А тогава и вече си по придерчив, търсиш си добра компания, защото след една възраст основно трабва да общуваш с човека до себе си, а не да градиш кариера или ново жилище или пък да разчиташ на някаква невероятна любов.

Какво ще кажат хората

"Какво ще кажат хората" - една от любимите ми реплики. Още като я чуя и ми иде да удуша този, който я е прознесъл или пък някой от вариянтите и "Да не кажат нещо хората" или "Така трябва". Верно, че човек е социално животно и се отъждествява със социума, който го обгражда, но с времето статуквото се променя. Вече наложили се максими са си отживелица. Винаги българина се е съобразявал с мнението и неписаните правила на обществото, което го обкръжава. След като си е получил свободата и вече е имал възможност да покаже и демонстрира, какво има и какво може. Започнал е да строи хубави къщи на по няколко ката, като горния етаж винаги е бил за "гостите да го видят" и "на те младите като се оженят - тук ще живеят" и с огромно желание разхождат дошлите гости из къщата за да я покажат като музей, а той живее най-често в мазето или по модерно казано сутерена. Несъмнено българина обича и децата си и прави всичко в тяхно име. За съжаление няма училище за родители и мнението на хората, които са около него е много често са неговия критерии. Преди войната (имам предвид Втората световна) българина си е живеел спокойно и понякога доста тежко на село, но идва онзи велик момент на урбанизация и успяха да съсипат онзи непоподправен уют на селото ни. Факта, че промишлеността и възможностите за работа се пренесе в града постави българина и в нови условия. Започна да опитва да живее в градски условия, да се помести в така новата за него дума - блок и да живее в апартамент. Несъмнено и жената в семейството трябваше да бъде включена. Тогава жената придоби и новата си роля да бъде труженичка, да работи в колектив, често дори мъжка работа, често и само с мъже. Объранато назад във времето това е много кратък период от време. Няма и 100 години, на фона на история на човечеството това си е едно намигване. В този перод се оформят нови видове отношения - колегиални. Жените вече стават колежки и се създава една колективизация в която репликата пак става актулна. Започва и вече видима надпревара да покажем не само какво сме постигнали, но и какви родители сме. Много е трудно да надскочиш себе си, но често родителите не успяли да направят това или онова в своя собствен живот започнат вид терор над детето. То трябва да учи в еди коя си градина, щото тя е еди каква си и ... щото какво ще кажат хората - "едно дете имат, пък нищо не правят за него". Още в градината детето на родителите е гениално (много гении има в детската градина) и това споделено в колектива бива сложено като критерии. След това в училище - естествено, то детето е най-доброто, но ние щото сме страхотни родители, за да кажат хората - "ама много се грижат за детето си", родителя го записва на всевъзможни курсове или все нещо което е от страшна полза за детето, а детето често няма и възможност за мнение. Та нали родителя за това толкова работи, то да получи това, което той не е получил. И много често това става за да кажат хората - нали се сещате какво. Има и много разновидности на всички тези родители - от тези, които мислят, че понеже те са нямали пари, дай да дадем на детето да има всичко и резултат - деце без ценности приемащо всичко за даденост, други, които пък дават всичко от себе си и стоят в сянката на детето си, пример - ето ти на теб този шоколад,от мен, то е само за теб, като по някакво уж ненатрачиво лишение за да оцени детето неговия жест. Родителя демонстрира лишението си в колективната среда за да покаже своята грижовност и мисли, че детето оценява неговото лишение и приема това с благодарност, резултат - дете получило това от което често няма нужда и не оценяващо полученото, но пък си остава с лишенията, защото пак него никой не го е питал, а му се натрапват вкуса и идеите на родителите. Друга разновидност - родители живеещи живота на децата си. Основна тема в колективното споделяне. Детето просто е задушено от родителското внимание и вмешателство. Резултат - дете без мнение и разчитащото на родителите дори като умрат или бързащо да избяга от тях (второто е по-рядко). Освовната идея все пак е, че масово хората се движат от закона "какво ще кажат хората" и другия "Хората да кажат - едикакво си". Децата са си деца и тук ме се ще да добавя цитат от книгата "Пророкът" на Джубран Халил Джубран за децата :
А една жена с детенце на ръце продума:
- Кажи ни нещо за Децата .
А той и рече:

- Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им,
защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си,
защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;
защото както Той обича литналата стрела,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.