сряда, 5 юни 2013 г.

Характеристика на селската пръчка

Селската пръчка е ендемичен вид за българското общество. Словосъчетанието отдавна е устойчив конструкт, който хвърчи от уста на уста и с който се отбелязват определен тип момиченца и женички. Докъде обаче се простира понятийната рамка на "селска пръчка". Кои са основните белези на този интересен и обсъждан социален вид, който така ясно го дискриминират от останалата фауна на родната джунгла с етикет БеГе общество.
В самото начало не мога да пропусна интересния факт, че представителите на селските пръчки са изключително и само от женски пол. Предполага се, че за да осигурят продължение на вида, селските пръчки използват поредица от заучени посредством телевизионните предавания ритуали, водещи до сношение с мъжки от друг вид на българската фауна. Въпросните сношения очевидно в голямата си степен се осъществяват без предпазни средства и водят до продължение на вида селска пръчка.
На чисто биологична основа селските пръчки до голяма степен притежават първичните и вторични белези на нормалните хомо сапиенс индивиди. Видът селска пръчка обаче се дистанцира от своите биологични братовчеди благодарение на редица външни и поведенчески черти.
На първо място като стабилна характеристика се очертават леопардовите щампи, т.е. дрехи и аксесоари, носещи характерната за леопардите окраска. Оказва се обаче, че селските пръчки козината си менят, но нрава не. С други думи техните одежди могат да бъдат и в други екзотични животински принтове като зеброво, тигрово и жирафово. Допуска се и наличието на друг тип щампи, сходни с животински окраски, за които аз не съм чувал или не успявам да разпозная с невъоръжено око на улицата.
Друг отявлен външен белег на селската пръчка е т.нар. физиономия "пилешко дупе" или duckface (от англ. - патешка мутра). Изглежда въпросното лицево изражение е естествено за този причудлив вид. В над 98% от направените фотографии на селски пръчки този белег е наличен и изключително ясно изразен. Предполага се, че останалите 2% от наблюдаваните селски пръчки са млади и неуверени представителки на вида, които като защитна реакция спрямо социалните хищници известни като "хейтъри", емулират друго лицево изражение, заучено посредством наблюдение на представителките на вида хомо сапиенс. Въпросната защитна реакция изчезва веднага след намесата на социокултурните фактори, които развиват в селските пръчки сляпа резистентност към нападките на хейтърите.
С това се изчерпват външните белези, които отличават селската пръчка от обикновените хора. Представителите на този вид обаче демонстрират и набор от чисто поведенчески черти, които да направят границата между тях и класическия хомо сапиенс отличителна.
Основна тенденция в поведението на селските пръчки е проявата на вербална агресия, която е както средство за защита спрямо нападките на хейтърите, така и инструмент за атака срещу същите. Всички доводи против съществуването на вида и всички критики върху социалното му поведение срещат неразбиращото равнодушие на селската пръчка, която реагира с тирада от обиди и нападки, насочена към хейтъра. В случай, че селската пръчка пък иска да затвърди своя статут във вида, тя задължително проявява вербална агресия спрямо предварително избрана жертва, независимо дали последната е обикновен човек, хейтър или друг вид от социума.
Ако обаче селската пръчка срещне силен и трудно победим съперник, тя търси помощ от други представители на вида. Чрез ясна система от сигнали, съдържащи много "Муце", "Скъпичка", "Любима" и т.н. застрашената селска пръчка успява да събере около себе си още поне 2-3 себеподобни и с обединени усилия да се опълчат на иначе костеливия социален хищник.
Към отличителна тенденция селските пръчки са склонни и в музикалните си предпочитания спрямо останалите видове. Очевидно поради ограничен интелектуален капацитет, селската пръчка набляга на елементарни стилове като чалга, поп-фолк, комерсиална поп и денс музика.
Последният фактор, който отделя селските пръчки като друг вид в рамките на българското общество, е поведението на останалите видове спрямо този, което се изразява в отявлена неприязън, омраза и чести нападки с цел заличаването или поне ограничаването на разрастването на вида селска пръчка.
До момента не е открит метод, по който видът да бъде премахнат, а и самата селска пръчка изглежда необходима за поддържане на биологичното разнообразие в рамките на родния социум. Въпреки усилията на естествения враг - хейтъра, нито една от двете популации не взема превес в сблъсъка помежду им, което пък на свой ред поддържа до голяма степен видовия баланс.
Препоръчително е при сблъсък с представител на вида селска пръчка да се избягва вербален и интимен контакт, а физическият да бъде ограничен до естествена самоотбрана с бухалка или мачете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар