неделя, 23 юни 2013 г.

Порокът Любов



Тези дни, както си ми е традицията всеки ден, докато си пиех кафето си изтеглих късметче (чисто виртуално) и ми се падна нещо интерсно: „Пороците на младини са преминаващи, в зрелостта – гости, а на старини – домакини”. Позамислих се и даже се съгласих, вярно, че на младини и пушенето и алкохола в началото се е чисто любопитство, след това някакво отъждествяне с това, че сме по зрели и когато дойде старостта вече се носят последствията от тези си пороци. То не беше борба с тютюнопушенето, то не е лечение на алкохолизма, то не бяха мерки за предпазване от тези пороци, които на старини най-вече създават проблеми. Ама за любовта като порок, нещо не ми се върза последователността. В младостта и зрелостта любовта е много по-лош  порок с наистина тежки последствия (нямам предвид болести предавани по полов път, това може да е тема за здравен сайт), това че грешките от нея си ги носим за цял живот или поне до следващата грешка, а на старини освен на спомени и до украсяване на историите друго като домакинстване не се случва. И се сетих за едно много точно определение на Бранислав Нушич от неговата „Автобиография”: „Любовта е особен вид пиянство. След като човек изпие първата и втората чаша, отваря му се апетит, чувствува жажда и започва да поглъща чаша след чаша. Приблизително така беше и при мен и мога да кажа, че бях станал истински алкохолик. Още неизтрезнял от предишната любов, аз вече поемах новата чаша, която стоеше пред мен.
Това може би е най-доброто потвърждение на моето предположение, че любовта е навик — също както пушенето например. Има хора, които изобщо не пушат, а има и такива, които не могат без цигари; някои пушат с мярка, други не изпускат цигара от устата си; някои често менят тютюна и затова страдат от мъчителна и тежка кашлица, други по-рано са пушили, но след като са видели, че тютюнът им вреди, са го оставили, за да си подобрят апетита. Аз спадах към числото на страстните пушачи, които с удоволствие сменят тютюна и които запалват нова цигара веднага след като изгасне допушената.
Така аз изпълних младостта си с цял низ от любови, докато най-после се случи онова, за което народът казва: „Веднъж стомна за вода, два пъти…“.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар