Тези дни, както си ми е традицията всеки ден, докато си пиех
кафето си изтеглих късметче (чисто виртуално) и ми се падна нещо интерсно:
„Пороците на младини са преминаващи, в зрелостта – гости, а на старини –
домакини”. Позамислих се и даже се съгласих, вярно, че на младини и пушенето и
алкохола в началото се е чисто любопитство, след това някакво отъждествяне с
това, че сме по зрели и когато дойде старостта вече се носят последствията от
тези си пороци. То не беше борба с тютюнопушенето, то не е лечение на
алкохолизма, то не бяха мерки за предпазване от тези пороци, които на старини
най-вече създават проблеми. Ама за любовта като порок, нещо не ми се върза
последователността. В младостта и зрелостта любовта е много по-лош порок
с наистина тежки последствия (нямам предвид болести предавани по полов път,
това може да е тема за здравен сайт), това че грешките от нея си ги носим за
цял живот или поне до следващата грешка, а на старини освен на спомени и до
украсяване на историите друго като домакинстване не се случва. И се сетих за
едно много точно определение на Бранислав Нушич от неговата „Автобиография”:
„Любовта е особен вид пиянство. След като човек изпие първата и втората чаша,
отваря му се апетит, чувствува жажда и започва да поглъща чаша след чаша. Приблизително
така беше и при мен и мога да кажа, че бях станал истински алкохолик. Още
неизтрезнял от предишната любов, аз вече поемах новата чаша, която стоеше пред
мен.
Това може би е най-доброто потвърждение на моето предположение, че
любовта е навик — също както пушенето например. Има хора, които изобщо не
пушат, а има и такива, които не могат без цигари; някои пушат с мярка, други не
изпускат цигара от устата си; някои често менят тютюна и затова страдат от
мъчителна и тежка кашлица, други по-рано са пушили, но след като са видели, че
тютюнът им вреди, са го оставили, за да си подобрят апетита. Аз спадах към
числото на страстните пушачи, които с удоволствие сменят тютюна и които
запалват нова цигара веднага след като изгасне допушената.
Така аз изпълних младостта си с цял низ от любови, докато
най-после се случи онова, за което народът казва: „Веднъж стомна за вода, два
пъти…“.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар