четвъртък, 20 юни 2013 г.

Трудната комуникация



Уж всички говорим на един и същ език, а често не се разбираме. Аз за себе си имах мнение, че съм човек, който разбира другите около себе си, но вече втори път попадам в ситуацията като следната притча: всеки говори, но единия май е глух за думите на другия и вече сам за себе си си е дал отговорите на предстоящите въпроси.
Съседът на един глух човек бил болен.
Глухият разсъждавал:
"Ако посетя този нещастен млад човек
не ще мога да чуя нищо от онова, което той ще ми каже.
Но ако не отида, той ще си помисли, че съм безсърдечен.
Ще трябва просто да се досетя за онова, което той казва.
Най-напред ще кажа: "Как се чувстваш,
мой нещастни приятелю?" Тогава той ще отвърне:
"Добре съм" или нещо такова. след това ще кажа:
"Благодари на Бог. Какво трябва да приемаш през
устата?" Тогава той ще отговори:
"Някакъв шербет". Или може би:
"Малко бобена супа". И аз ще кажа:
"Великолепно! Кой лекар се грижи за теб?"
Тогава той ще ми отговори: "Д-р Еди-кой-си".
И аз ще кажа:"Това е добре.
Голям късметлия си, че си в такива добри ръце"
Подготвил се старателно за срещата,
глухият посетил съседа си.

"Как си" - попитал той.
"Умирам!" - отвърнал немощно болният.
"Блaгодари на Бог - казал глухият. -
Какво трябва да приемеш през устата?"
"Отрова!" - прошепнал болният.
"Прекрасно!" Кой лекар се грижи за теб?" -
попитал глухият. "Ангелът на смъртта!" -
промълвил несвързано болният с пребледняло лице.
"Това е добре. Имаш голям късмет,
че си в такива добри ръце" - казал глухият и си тръгнал,
много доволен от себе си.
На свой ред болният останал удивен и не можел да си
отговори какво толкова е извършил, че да предизвика
такава голяма омраза у съседа си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар