Кафето - още една гледна точка

Повече никога няма да гледаш по същия начин на чаша с кафе...

Една млада жена посетила майка си и й разказала за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори продължително. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място.

Майка й я завела в кухнята. Напълнила три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят. Водата бързо завряла. В първата майката сложила моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе. После отново ги върнала на котлона да врят, без да каже и дума.

След десетина минути загасила огъня, отцедила морковите и ги сложи в купа, извадила яйцата и тях сложила в купа, а най-накрая изляла кафето в чаша. После се обърна се към дъщеря си с въпроса: „Кажи ми, какво видя?"

„Моркови, яйца и кафе" – бил отговорът на момичето. Тогава майката й казала да се приближи до морковите. Когато момичето го направила, забелязала, че морковите са меки. След това майката я помолила да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направи то установило, че яйцето е станало твърдо.

Най-накрая майката помолила дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихна с и с удоволствие опитала от богатия аромат на кафето, а после попитала: "Но, какво всъщност означава това, мамо?"

Тогава майка й и обясни, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, a след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смлените кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили.

„Ти от кои си? - попита майката. Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?"

Спомни си за това:"Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат. Ако си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно?

Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива?

източник- интернет

За мотивацията

Още нещо за мотивацията...

Eдин успешен мениджър решил да смени рязко начина си на живот. Купил си ферма в едно затънтено село, купил си и крави от местните фермери и станал животновъд, но тъй като тази материя му била абсолютно непозната, го излъгали и му продали некачествени животни, с нисък млеконадой. Веднага местните започнали да го следят, да злорадстват и да чакат пълният му провал, но за тяхно учудване, от ден на ден, продаденото от него мляко нараствало, съответно и печалбите му и скоро станал един от най-елитните фермери.
Започнали да го ухажват и да се опитат да разберат тайната на успеха му.
Той с готовност я споделил:
- Въпросът е в мотивацията и в организацията. Всяка сутрин правя оперативки с цялото стадо и им задавам един и същи въпрос: "Какво ще продаваме днес - Месо или мляко?" Останалото е инициатива на персонала.

източник - интернет

Омагьосания кръг

От много време се въртя в един омагьосан кръг. Уж нещо се променя, а след известно време пак същото. Скоро ми попадна един готин виц и така хубаво прилепна на сегашното ми състояние, като че ли този филм съм го играла:)))

Директор вика секретарката си и и съобщава: "Решил съм да отидем за седмица в чужбина. Приготвяй си багажа.". Секретарката на път за вкъщи съобщава новината на мъжа си: "Скъпи, заминавам с шефа "на командировка" за седмица, ще се наложи да се грижиш сам за себе си.". Мъжът звъни на любовницата: "Жена ми заминава за седмица, хайде да прекараме това време заедно." Любовницата звъни на ученика си, на който преподава частни уроци по математика: "Ще съм заета, имам много работа, за една седмица уроците се отменят." Доволното момче звъни на дядо си: "Дядо, цяла неделя няма да имам занятия, т.к. учителката ще е заета. Хайде да прекараме седмицата заедно.". Дядото (директорът на фирмата) отново звъни на секретарката си: "Тази седмица внука ме помоли да прекарам времето си с него. Пътуването се отменя. Ще заминем друг път." Секретарката звъни на мъжа си и му казва "Шефът е зает тази седмица, отложихме командировката". Мъжа звъни на любовницата: "Не може да се видим тази седмица, жена ми отмени пътуването си". Любовницата звъни на ученика си: "Тази седмица занятия ще има както обикновено". Ученика звъни на дядо си: "Дядо, учителката каза, че ще имаме уроци както обикновено. Няма да мога да ти правя компания". Дядото звъни на секретарката си "Не се безпокой, заминаваме тази седмица. Събирай багажа." и т.н...

За разсъжденията

Когато събитията около нас са такива, че вече изходът не те интересува,  а просто вариантът нещо да се случи, защото живот в безвремие е нещо ужасно. Спира всичко и става една добра основа за посаждане на съмнение в себе си - дали имам вина, къде сгреших, а всъщност просто си част от веригата на вече предопределени събития.Начинанието в което се впуснах преди няколко месеца определено премина през всички етапи на възторг, притеснение, недоверие и наближавам вече до безразличие. Всички приятели и съпричастни към нашата агония завършваха разговорите с думите-"дано се оправят нещата" и тук вече някъде започнах да се питам дали това ще е добрия изход и дали няма да е за по-лошо да ни остават така, след като вече са успели да ни демотивират и прекършат като желание за работа. Скоро си говорихме с една приятелка, която ми пожела това - "дано се оправи всичко", но тук вече си дойде на място онази прословута приказка - всяко зло за добро. Исках да и я обясня по-подробно и понеже обичам притчите, обещах й да й пусна тази причта - всяко зло за добро или както е в оригиналното заглавие -

                       ЗА РАЗСЪЖДЕНИЯТА

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и не уютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...
  

За здравето и пушачите

‎"Човек остава с впечатлението, че единственото здравословно място, на което непушачите търсят начин да възстановят здравето си, са кръчмите и заведенията - нещо като санаториуми."

Тези думи беше написала една съученичка на стената си във Фейсбук преди време и честно казано е много права. Не съм пушачка, никога не съм пушила, но след като навърших 18 години съм станала човек, който може сам да реши къде с кого и как да прекарва свободното си време. Мъжът на живота ми е пушач от както се познаваме, а това е вече над 25 години и все още обичаме да ходим на кафе и да си говорим с часове. Сега това е невъзможно, след 10 минута става нервен и не му е в навиците да ходи на студа да пуши. Друг мой лош навик, който е направен от доста години, имам си приятелки с които всяка събота и неделя си пием кафето. Едната се примири и си купи електронна цигара с цел да бъдем на топло при хората от санаториума. Другата си остана с този си навик, който аз уважавам и пием кафе, но като предварително добре се обличам. До тук изкарах някак си, но вчера след като влязохме и в няколко магазина и времето рязко се развали взехме да търсим кафе (то е едно конкретно) в което има и външни печки, защото си беше и доста студено. Изпихме си кафето, ама днес се събудих със страхотна хрема и болки в гърлото и започвам да се питам - тази забрана с каква цел е, децата пак са при майте си отвън при пушачите, и ако беше само цигарения дим дето да ни трови, какво ли ще предприемем за колите - ще спрем да ги караме или замърсяванията от тях са по здравословни или пък стреса причинен от ...липсата на пари, как да платим високите сметки от ток, телефон, на банката високите лихви и добре, че стигнахме до цигарите та да се погрижим за здравето си, което както вече разбрах е по-застрашено като съм на вън от колкото като съм в кафето и дишам цигарен дим. И ще завърша с думи пак на моята съученичка - Дениса Кирилова или Дени:

Разболях се от хрема. Купих си лекарство. Чета: странични ефекти - Сънливост, Болка в очите, Шум в ушите, Нервност, Безсъница, Гърчове, Суха уста, Повръщане, Депресия, Гастрит, Диария, Запек, Мигрена... Седя и си мисля - мога и с хрема да живея!  

и още едно продължение на темата пак от нея:

Не обичам половинчати мерки!След пушенето трябва да забранят и пиенето!!!В нощния бар се ходи да се диша чист въздух и да се яде салата от соеви кълнове-с фреш от маракуя!ТОВА АЗ НАРИЧАМ ЦИВИЛИЗОВАН ИЗБОР!НАЗДРАВЕ!!!!Да пием за кратките думички,които събират цял един живот понякога!!!

Мъже - жени

Нещо забавно на вечната тема мъже и жени....

Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:

- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви... неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!

Другият помислил и казал:

- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?

- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете…

- А мислиш ли, че шарана помни?

Талант за маркетинг

Според уикипедия има няколко дефиниции за маркетинг.
"Маркетинг е практиката за разбирането на нуждите и желанията на клиентите, откриването или създаването на продукти/услуги които отговарят на тези нужди и желания,комуникирането на тази информация междувътрешно в организацията която трябва да създаде и достави този продукт/услуга и външно към клиентите за които те са предназначени, така че те ще ги желаят и закупят." -'Marketing express' - John Mariotti

И също така и за целите на маркетинга:
Целта на маркетинга е да направи продаването свръхобилно. Целта на маркетинга е да разбере потребителя толкова добре, че продуктът и услугата да му паснат така, че сами да се продават. В идеалния случай маркетингът трябва да доведе до потребител, който е готов да купи"

—Питър Дракър

 

А ето и нагледно какво означава това. Един стар и готин виц:

Младеж се явява на интервю за работа като продавач-консултант в голям хипермаркет.

Управителя го пита :

- Имате ли опит в продажбите , работили ли сте нещо подобно преди ?

- Не.

- Хм , добре хайде ще ти дам шанс да видим дали ще можеш да продадеш нещо.

Последвал един много напрегнат работен ден за всички.Накрая на деня управителя извикал при себе си новото момче и го попитал :

- Как ти мина деня , имаше ли клиенти , успя ли да продадеш нещо ?

- Да , но само един.

- Лошо , и на каква сума ти е продажбата ?

- Ами 135 000 долара - казал младежа.

- Хайде бе , че кво толкова продаде ? - попитал управителя

- Ами дойде един господин и му продадох риболовни кукички No 5 "орлов нскът" за шаран.

- Добре де ама едни кукички за 135 000 долара ? - зачудил се управителя.

- Е не , аз после го попитах дали има добра корда ( месина ) , той каза ,че няма , та му продадох и корда.

- И пак са много парите бе.

- Еми после го попитах има ли добри прътове , продадох му , после му викам - Добре де ама ти без лодка как ще ловиш ? - Продадох му и лодка , после и двигател за лодката иначе как няма да гребе я. Ама тая лодка и тоя двигател няма да ръце да я носи, предложих му и един готин джип да си ходи на излети , ами ако се наложи да останеш му викам , я си вземи палатка , спален човал , газова бутилка и всичко необходимо за такова нещо.И накрая му продадох и дребни екстри като дрехи , ножове и т.н.

- Браво бе , ти за първи ден изби рибата - зарадвал се управителя - човека дойде за едни кукички ти му продаде лодка джип и т.н.ми ти си бил голяма работа бе.

- Ами , казало момчето , той клиента дойде за дамски превръзки на жена си , аз му дадох и му казах :

- Така и така няма да е..ш , по добре отиди за риба .