събота, 28 февруари 2009 г.

За щастието и дребните неща, които осмислят живота ни

Винаги съм се възхищавала на хората които могат с лекота да пишат. На мен това не ми се отдава - по -добре говоря отколкото пиша, но пък съм добър читател. Темите за любовта, щастието и ...както аз си допълвам другите дребни наща, които осмислят живота ни явно вълнуват много хора. Преди време бях разтърсена от една статия на Дж. Кърлинг "Живота не се мери с броя вдишвания, а с моментите които спират дъха", след прочита на тази статия бях изключително впечатлена. Подейства и на много мои познати и приятели, които след това я прочетоха. Невярвах, че ще прочета нещо което да се доближи като емоция до тази статия, но скоро...не знам по какъв начин ми попадна една презентация и бях решила да я изтиря както повечето от този род, ако не ми беше направила такова впечатление. Дано и на вас ви хареса.
Ние се самoубеждаваме, че живота ще стане по-добър когато се оженя / омъжа, когато имаме дете, а след това и второ...
После ние се разстройваме, от това че нашите деца са все още малки, и се надяваме че всичкко ще се оправи, когато те порастнат.
След това нашата грижа е в това, че те стават тинейджъри и ние трябва някак си да се справим с тях. Несъмнено, ние ще ще станем по-щастливи когато те излязат от своите «...айсет» години.
Ние се самоуспокояваме, че живота ни ще се подобри когато съпруга/та ни разреши своите проблеми в работата си, когато си купим по-красива кола, когато си вземем отпуската, когато напълно излезем на пенсия.
Истината е, че няма по-добро време за това да се чувстваме щастливи, отколкото сега.
Ако не сега, то кога?
Животът ти винаги ще е пълен с предизвикателства. По-добре е да приемем нещата такива, каквито са, и решим да бъдем щастливи сега, без да гледаме на нищо.
Струва ми се, от дълго време, почти..още малко и.., живота ще започне. Истинският живот.
Но винаги се е изпречвало някакво препятствие на пътя, сурово изпитание, което е трябвало да преминем; работа която е останало да се довърши, време, което е нужно да се посвети, дълг, който трябва да се заплати. И след това ще заживеем...
В края на краищата, аз стигнах до разбирането, че тези препятствия, са и били на практика истинсия живот.
Това разбиране ми помогна да видя, че няма никакъв път към щастието. Щастието – Това Е самият ПЪТ.
Затова, наслаждавай се на всеки момент. Достатъчно е да чакаш, когато завършиш училище, или когато започне учебната година, да чакаш когато загубиш 10 лева, или заработиш 10 лева, когато ще имаш работа, до женитбата, до вечерята в петък, или до неделя сутринта, до получаване на нова кола, да изплатиш напълно вноските, до пролетта, до лятото, до есента, до зимата, до първото или петнайсто число, когато пуснат любимата ти песен по радиото, когато умреш, когато се родиш отново...преди да си решил да будеш щастлив/а.
Щастието – това е ПЪТЯТ, а не крайната цел.

Няма друго време, в което може да се чувстваш щастлив, освен... СЕГА!

Живей, и се наслаждавай на моментите сега.

-Неизвестен Автор-
Сега, моля, помисли, и отговори на следните въпроси:1- Назовете 5 от най-богатите хора на планетата
2- Назовете последните 5 победителки “Мис Свят”
3- Назовете последните 5 лауреати на Нобелови награди
4- Назовете последните 5 лауреати на “Оскар” за най-добра роля
Не се ли получи съвсем? Трудничко ви е, нали?
Не се безпокойте, никой не помни тези наща!

Аплодисментите стихват!
Наградите се покриват с прах!
Победителите са скоро забравени!
А сега отговори на тези въпроси:
1- Назови 3 учители, които са допринесли за твоето образование
2- Назови имената на 3 приятели, които са били до теб в трудно време
3- Спомни си за няколко човека, които събуждат в теб приятни чувства
4- Назови 5 човека, с които ти харесва да прекарваш времето си
Получи ли се? Осъществимо е... Това е лесно, нали?
Тези хора, които значат нещо в твоя живот, не са в листата на «най-добрите», намат пари, повече от всички други, никога не печелили високите награди...
Това са тези, които се грижат за теб, които те ценят, тези, които без значение какво се случва остават винаги до теб.
Помисли над това за няколко мига.
Животът е много кратък!
А ти, в списъка на каква класация се намираш? Не знаеш?!
Няколко години назад, на олимпиада в Сиатъл, девет атлетически състезатели стояли на старта на 100 метровата писта.Те всички били инвалиди - с физически или умствени недостатъци.
Прозвучал изстрел, състезанието започнало. Не всички тичали, но всички имали желание да участват и да победят.
Те преминали една трета от трасето, когато едно от момчетата се спънало, направило няколко премятания и паднало. Започнало да плаче.
Останалите осем участника дочули неговия плач.
Те намали темпото и се огледали.
Спряли и се върнали обратно... Всички...
Момиченце със синдрома на Даун, седнала до него, прегърнала го и го попитала: «Сега, по-добре ли ти е?»
А след това всички тръгнали, рамо до рамо към финалната линия.
Тълпата от зрители станали на крака и аплодирали.
Аплодисментите траяли много дълго...
Тези, които гледали, и до днес говорят за това.
Защо?
Защото дълбоко в себе си, ние всички знаем, че най-важното в живота – означава много повече, отколкото да побеждаваш за себе си.
Най – важното в този живот, това е да помагаш на други да побеждават. Даже, ако това означава да забавиш ход, или да се откажеш от надпреварата, в която сам участваш.
«Свеща нищо не губи, даже когато от нейния пламък се запалва друга свещ»

Няма коментари:

Публикуване на коментар