събота, 28 февруари 2009 г.

Подаръци, подаръци...

Коледата ей така взе че дойде, ама без много да мисли и тези дни по всякакъв начин ми се напомни, че трябва да купя подаръци и представете си ама всичките около мен били послушни и мнооооого, ама много заслужавали подаръци. Децата от ясно по ясно - дадоха си невъзможните изисквания и после поне три пъти се корегираха, мъжът реши да припомни колко бил той ощетен, защото ме търпял. Пък аз съм една кротка и тиха - не знам що се оплаква. И тогава ме връхлетяха спомените. Не знам дали има класация за най - неподходящи подаръци, но съпругът държи първенството на нея. В началото на съвместното ни съжителство аз като млада и напориста жена в трудния път на барака се тръшках и цупех, че видиш ли забравил рожденния ми ден или пък някаква друга дата и той правеше някакви опити за подаръци - вече дори не помня и накрая накъде към 5 година от брака взе, че ми поръча спрайт в заведение (нещо което аз никога не пия и не съм си поръчвала) и реших, че няма да го измъчвам повече с претенциите си за подаръци и факта, че ми запомни рождения ден си беше постижение и си викам това беше с изненадите и подаръците, но нейсе. Преди няколко години през лятото и по стечение на обстоятелствата наближаваше рождения ми ден, мъж ми звъни по телефона, а аз имах толкова много работа и се намирах в другия край на града, той ми съобщава с невороятно щастлив глас - Купих ти подарък за рождения ден!!! В първия момент не повярвах, ама нали надеждата умира последна, чак сърцето ми трепна. Зарязах всичко. Хукнах от едния край на града до другия и бях толкова щастлива и чакаща, ама точно като хлапе в сладкарница. Виждам го ...и той един доволен, като че ли за първи път улучил десетката. Грабна ме за ръката и тайнствено ми споделя - Ела да я видиш! Каква хубава дрелка ти взех! Да знаеш как ми трябваше да свърша една работа! ...Ей тук на този момент ми идеше да го удуша, убия и застрелям за най-сигурно. От тогава се започнаха едни подаръци - та ключове ли не бяха, щеше и фрлекси да ми взема, та до последния на 8-ми март - стълба - да съм си сменяла крушките без притеснения (като че ли преди това с притеснения ги сменях) ...и сега като наближава коледа какъв ли подарък ще получа, май спомена нещо за такъми за риболов, ама аз вече съм подготвена, купих му едни боти с ток , моя номер и ще си му ги подаря, пък да ги видя как ще ги носи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар