Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. Иречек
събота, 28 февруари 2009 г.
Подаръци, подаръци...
Коледата ей така взе че дойде, ама без много да мисли и тези дни по всякакъв начин ми се напомни, че трябва да купя подаръци и представете си ама всичките около мен били послушни и мнооооого, ама много заслужавали подаръци. Децата от ясно по ясно - дадоха си невъзможните изисквания и после поне три пъти се корегираха, мъжът реши да припомни колко бил той ощетен, защото ме търпял. Пък аз съм една кротка и тиха - не знам що се оплаква. И тогава ме връхлетяха спомените. Не знам дали има класация за най - неподходящи подаръци, но съпругът държи първенството на нея. В началото на съвместното ни съжителство аз като млада и напориста жена в трудния път на барака се тръшках и цупех, че видиш ли забравил рожденния ми ден или пък някаква друга дата и той правеше някакви опити за подаръци - вече дори не помня и накрая накъде към 5 година от брака взе, че ми поръча спрайт в заведение (нещо което аз никога не пия и не съм си поръчвала) и реших, че няма да го измъчвам повече с претенциите си за подаръци и факта, че ми запомни рождения ден си беше постижение и си викам това беше с изненадите и подаръците, но нейсе. Преди няколко години през лятото и по стечение на обстоятелствата наближаваше рождения ми ден, мъж ми звъни по телефона, а аз имах толкова много работа и се намирах в другия край на града, той ми съобщава с невороятно щастлив глас - Купих ти подарък за рождения ден!!! В първия момент не повярвах, ама нали надеждата умира последна, чак сърцето ми трепна. Зарязах всичко. Хукнах от едния край на града до другия и бях толкова щастлива и чакаща, ама точно като хлапе в сладкарница. Виждам го ...и той един доволен, като че ли за първи път улучил десетката. Грабна ме за ръката и тайнствено ми споделя - Ела да я видиш! Каква хубава дрелка ти взех! Да знаеш как ми трябваше да свърша една работа! ...Ей тук на този момент ми идеше да го удуша, убия и застрелям за най-сигурно. От тогава се започнаха едни подаръци - та ключове ли не бяха, щеше и фрлекси да ми взема, та до последния на 8-ми март - стълба - да съм си сменяла крушките без притеснения (като че ли преди това с притеснения ги сменях) ...и сега като наближава коледа какъв ли подарък ще получа, май спомена нещо за такъми за риболов, ама аз вече съм подготвена, купих му едни боти с ток , моя номер и ще си му ги подаря, пък да ги видя как ще ги носи.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар